На 26 ноември 2016 г. в конферентната зала на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в София се проведе редовно заседание на Националния съвет на БАПЗГ. Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева изнесе информация за богатата дейност на съсловната организация за периода от май до ноември тази година – участие в конференции и научни форуми с международно участие, кръгли маси по актуални проблеми в здравеопазването, различни обучителни форуми и семинари, конгреси, дискусии. Тя се спря на усилията, които са направили експертите и ръководството на Асоциацията, за да се чуят исканията на съсловието за по-достойно заплащане, което да залегне в Колективния трудов договор – 2016. “Проведохме много разговори с представители на медицинските федерации на КНСБ и КТ “Подкрепа”, които се съобразиха с част от нашите искания и те вече са факт в новия Колективен трудов договор”, изтъкна Милка Василева. Тя уточни, че БАПЗГ ще продължи да настоява началната заплата на професионалистите по здравни грижи да бъде равна на три минимални работни заплати. “Според новия договор мениджърите на лечебните заведения могат да увеличат заплатите до 30%, което е стъпка напред в тежката финансова и кадрова криза в здравеопазването”, подчерта председателят на БАПЗГ. “В КТД – 2016 са залегнали текстове, които дават възможност професионалистите по здравни грижи с по-висока квалификация да получават всеки месец към основната си заплата допълнителни суми – по 50 лв. месечно за специализация, по 20 лв. за първи сертификат и още 20 лв. за всеки следващ сертификат”, уточни Милка Василева.
“При този недостиг на медицински сестри и акушерки би трябвало работодателите в здравеопазването да започнат да се съобразяват с новите параметри в КТД, за да не губим най-добрите професионалисти, които заминават в чужбина”, изтъкна проф. Соня Тончева, член на УС на БАПЗГ. Милка Василева изтъкна, че българските медицински сестри са отлично подготвени, но често в чужбина ги назначават като болногледачи, за да им плащат по-малко. Тя обърна внимание, че във всички страни на ЕС има дефицит на медицински кадри, поради което в някои страни организират няколкомесечни курсове за здравни асистенти. На базата на направени проверки, Европейската федерация на асоциациите на медицинските сестри алармира, че все по-често се случва здравни асистенти да извършват медицински дейности, които са от професионалната компетенция на медицинските сестри.
Председателят на Националния съвет по качество Петя Недкова представи проект на квалификационна рамка за професионално развитие, който бе одобрен с пълно единодушие от членовете на Националния съвет. Той отговаря на последните европейски директиви за непрекъснато обучение на практикуващите регулирани професии, сред които са и професионалистите по здравни грижи.
Според проекта през първата година от трудовия си стаж професионалистите по здравни грижи ще бъдат в първо квалификационно ниво, .т.е. те ще могат да работят във всички звена по профила на съответната специалност в професионално направление “Здравни грижи” под наставничество и супервизия. След една година те ще получат своя първи сертификат и ще преминат към второ квалификационно ниво, което ще им даде право да работят самостоятелно в рамките на компетенциите си.
Всеки следващ сертификат за ново квалификационно ниво ще се придобива на 5-годишен период. Така вторият сертификат ще се издава най-рано 5 години след първия сертификат и ще удостоверява трето квалификационно ниво. Основанието за него ще бъде набор от 150 кредитни точки от различни курсове и форуми за продължаващо обучение, които са кредитирани от БАПЗГ. Професионалистите по здравни грижи ще могат да работят, освен във всички звена по профила на специалността си, и в специализирани звена с възложени по-високи отговорности и повече самостоятелни дейности в рамките на професионалната компетентност. Те ще могат да бъдат и наставници, както и да регистрират и управляват самостоятелна практика за здравни грижи или практика, включваща здравни грижи.
След 5 години професионалистите по здравни грижи ще получат своя трети сертификат, който ще удостоверява четвърто квалификационно ниво. За да стане това те трябва да са придобили високи професионални компетентности, самостоятелност и отговорност като се дават три възможности. Според първата възможност професионалистите по здравни грижи трябва да са натрупали 10-годишен професионален опит в едно клинично направление или друга сфера в здравно-социалните дейности и да са набрали 100 кредитни точки от продължаващо обучение. Втората възможност е набор от 150 кредитни точки от различни курсове и мероприятия за продължаващо обучение, кредитирани от БАПЗГ. И третата възможност е 10-годишен професионален стаж и изпит, организиран от Националния съвет по качество на БАПЗГ.
През следващите 5-годишни периоди също ще се издават сертификати и професоналистите по здравни грижи ще преминават в по-високо квалификационно ниво при условие, че са събрали 150 кредитни точки от продължаващо обучение. В момента финансирането на квалификационните нива е намерило място н КТД 2016. Ще се търсят и други законови лостове, които да гарантират, че за всяко квалификационно ниво професионалистът по здравни грижи ще получава съответна финансова добавка към месечното си трудово възнаграждение.
В края на заседанието на Националния съвет на БАПЗГ главният секретар на Асоциацията Дафинка Коцева направи обобщен отчет за Четвъртия редовен отчетно-изборен конгрес на БАПЗГ, проведен на 12 и 13 май 2016 г.
Председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ Петя Недкова представи проекта на квалификационна рамка за професионално развитие, който бе одобрен с пълно единодушие от членовете на Националния съвет.
Момент от дискусията по време на заседанието.
