НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (30.10.2020)

82-МА МЕДИЦИ У НАС СА СЕ ЗАРАЗИЛИ С COVID-19
2689 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас за последните 24 часа. През изминалото денонощие са направени 11 376 PCR теста. Това показва Националната информационна система, съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 123; Бургас – 113; Варна – 160; Велико Търново – 19; Видин – 7; Враца – 56; Габрово – 58; Добрич – 18; Кърджали – 32; Кюстендил – 13; Ловеч – 12; Монтана – 35; Пазарджик – 51; Перник – 45; Плевен – 26; Пловдив – 268; Разград – 57; Русе – 131; Силистра – 16; Сливен – 29; Смолян – 23; София област – 58; София град – 1048; Стара Загора – 112; Търговище – 50; Хасково – 54; Шумен – 71; Ямбол – 4.
Случаите на COVID-19, потвърдени в България, са общо 48 150. От тях 27 230 са активни. 19 695 са излекуваните лица, от които 536 са регистрирани през изминалите 24 часа.
С доказана коронавирусна инфекция в лечебни заведения за болнична помощ се намират 2376 пациенти, 167 от които са настанени в интензивни структури.
Националната информационна система показва, че у нас медицинските служители, при които е констатиран новият коронавирус, са 2169. Новите случаи, регистрирани през изминалото денонощие, са 82. От тях 32 са установени при лекари, 25 – при медицински сестри, 8 – при санитари, 3 – при фелдшери и 14 – при друг медицински персонал.
1225 са починалите лица, при които е бил потвърден COVID-19. 28 са новите случаи от последните 24 часа.

ПОТВЪРДЕНИТЕ СЛУЧАИ НА COVID-19 ПО СВЕТА НАДХВЪРЛИ 45 МИЛИОНА ДУШИ
Броят на потвърдените случаи на COVID-19 по света надхвърли днес 45 милиона души. Това сочат данни, публикувани на сайта на американския университет „Джонс Хопкинс“, който прави изчисления на базата на информация на международни организации, федерални и местни власти, информира БНР като се позова на ТАСС.
По данни на университета общият брой на заразените по света е 45 018 354 души. Броят на смъртните случаи заради коронавирусна инфекция е 1 181 027 души, а на излекуваните – 30 298 756. Най-много заразени са регистрирани в САЩ (8 944 934). На второ и трето място са съответно Индия (8 088 851) и Бразилия (5 494 376).
В Русия, по данни на Националния оперативен щаб, са регистрирани – 1 581 693 заразени, 1 186 041 излекувани и 27 301 починали от COVID-19.
Германия регистрира рекордните 18 681 случая на коронавирус за денонощие, съобщи днес институтът по инфекциозни болести „Роберт Кох“, цитиран от агенция “Ройтерс”.
С това общият брой на потвърдените инфекции от началото на пандемията в страната става 481 013.

Премиерът Бойко Борисов: НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНА ПРОЗРАЧНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СНАБДЯВАНЕТО С ВАКСИНИТЕ СРЕЩУ COVID-19
Премиерът Бойко Борисов се включи в онлайн конференцията на членовете на Европейския съвет по въпросите на COVID-19. Пред останалите лидери той акцентира върху необходимостта във всеки един момент да се поддържа цялостна координация на равнище ЕС срещу новия вирус, както и да продължат усилията за единни действия срещу пандемията, информира БНР.
Мнението на министър-председателя Бойко Борисов е, че настоящата криза доказа, че Европейски здравен съюз вече съществува, като той се базира на общи ценности, механизми на доброволно сътрудничество и ефективна координация на държавите членки.
„Всички знаехме какво ще се случи с COVID-19 и затова настоявах за единен медицински протокол, единни бързи тестове, солидарност и справедлив достъп до ваксините в ЕС. Още юли, август, септември това можеше да бъде направено и да действаме срещу този коварен вирус“, заяви министър-председателят преди видеоконференцията. Той изтъкна, че безпокойство предизвиква темата за купуването на ваксини, тъй като за тях се правят заявки за доставки още преди да са разработени.
„След малко ще запозная колегите ми от Европейския съвет с притесненията ми и ще настоявам за пълна прозрачност по отношение на снабдяването с ваксините“, каза още Борисов преди срещата.
България ще изготви план за имунизация, като по мнението на премиера, първи трябва да бъдат ваксинирани медиците и уязвимите групи.

7 НА СТО Е ОЧАКВАНИЯТ ОБХВАТ НА ИМУНИЗАЦИИТЕ ПРОТИВ ГРИП У НАС ПРЕЗ ТОЗИ СЕЗОН
7 на сто е очакваният обхват на имунизациите против грип у нас през този сезон. Това обяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев на дискусия в Комисията по здравеопазването в парламента, информира Clinica.bg
За сравнение през изминалите години едва 2% от хората у нас са се ваксинирали против грип. Причината за по-големия интерес към противогрипните ваксини тази есен е пандемията от коронавирус. Наличните доставки в аптеките на около 160 000 дози за свободна продажба бяха разграбени. Отделно тази година са осигурени повече безплатни ваксини за хора над 65 години. Те са със 180 000 и вече са разпределени към общопрактикуващите лекари, които имунизират приоритетно най-рисковите групи с белодробни и сърдечно-съдови заболявания. През миналата година бяха осигурени 120 000 ваксини за пенсионерите, като от тях около 7000 останаха неупотребени.
С близо 60% намалява броят на хоспитализациите, дължащи се на грип, при имунизираните над 50-годишна възраст, обясни проф. Кантарджиев.
Пандемията от COVID оказва сериозно неблагоприятно въздействие и върху ваксинацията срещу рак на маточната шийка и скрининговите програми, припомниха специалистите на дискусията. В Националната програма за първична профилактика на рак на маточната шийка е заложено да се постигне 75% имунизационно покритие срещу болестта. Данните обаче показват, че през 2019 г. обхватът с първи прием на ваксината е 10,24%, а обхватът на завършената имунизация с две дози е 7,05%. Според проф. д-р Галина Чакалова, председател на Българската асоциация по онкогинекология, в България трябва да се въведе задължителна имунизация с анти-HPV ваксина с 90% покритие. Освен това програмата трябва да обхване и момичетата, и момчетата, както и да се въведе организиран популационен скрининг – преглед с цитонамазка, с обхват от поне 70%.

Според изследване: НАЙ-ГОЛЯМА СТОЙНОСТ НА ЕМОЦИОНАЛНА ИЗТОЩЕНОСТ СЕ НАБЛЮДАВА ПРИ МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ
Доколко психически издържат на напрежението в работата си или масово са „прегорели” медицинските сестри, показват резултатите от изследване, докладвано в сестринската сесия на тазгодишната XXIV-та научна конференция „Дни на Българската ортопедия и травматология” в Пловдив. То е проведено от д-р Антония Григорова – консултант по организационна психология и клинична етика и Цветелина Евтимова – Главна медицинска сестра в Пирогов. И въпреки че в него засягаме периода след първата вълна от епидемията, то е надежден индикатор за риска от развитие на Бърнаут в настоящата все по-критична ситуация, информира Clinica.bg.
Умерени до високи нива на емоционална изтощеност, завишени нива на социално отчуждение при относително запазена самоефективност и мотивация за работа. Това показват резултатите от проучване на риска от професионално прегаряне, проведено сред 92 професионалисти по здравни грижи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” – медицински сестри, рентгенови лаборанти и рехабилитатори на възраст под 30 г. и над 60 години, ангажирани с пациенти с травматологични и ортопедични заболявания.
През юли 2020 г. най-голяма стойност на емоционална изтощеност се наблюдава при медицинските сестри. Те са и с най-тясна зона на т.нар. полезен стрес – здравословни нива на стрес, които мотивират хората към добри постижения и удовлетвореност от работата. Основните причини са недостигът на персонал и претоварването като негова неизбежна последица. Обратно – при рехабилитаторите може да се говори за известна стагнация на стреса – вероятно поради намаления пациентопоток по време на първата вълна от пандемията. И двете крайности могат да се интерпретират като неблагоприятни предпоставки за ефективното изпълнение на трудовите задължения и работните взаимоотношения.
Емоционалното и социалното отчуждение при сестрите рефлектира както върху взаимоотношенията с пациентите, така и върху тези с колегите, които нерядко ескалират и водят до конфликти. В този контекст при рехабилитаторите се регистрира сътрудничещ и подкрепящ стил на поведение в междуличностните отношенията.
В сравнение с останалите групи, най-ниска ефективност и усещане за неудовлетвореност се наблюдава при рентгеновите лаборанти. Този резултат може да се интерпретира и като следствие на силната претовареност – макар, че “Пирогов” е приоритетно травматологична болница, рентгеновите лаборанти са ангажирани в диагностичния процес на пациенти от други клинични специалности.
Предпоставките за Бърнаут са по-силно изразени при медицинските сестри в стационарите в сравнение със медицинските сестри в Спешното отделение, лаборантите и рехабилитаторите. По възрастов принцип най-голям стрес се наблюдава при медиците между 41-годишна и 60-годишна възраст.

ВСИЧКИ ЛЕГЛА ЗА COVID-БОЛНИ В „ПИРОГОВ” СА ЗАЕТИ
Всички легла за COVID-болни в най-голямата спешна болница в страната „Пирогов” са заети. В двете обособени клиники за пациенти с коронавирусната инфекция те са общо 90. От 7 реанимационни места, 6 са заети, информира Clinica.bg.
Като дълбок резерв там се пазят 10 реанимационни легла pа деца, които до момента не са използвани. Засега тези легла те няма да бъдат използвани за възрастни, тъй като Инфекциозна болница, както и в повечето други в столицата, не разполагат с легла за малчугани с коронавирусна инфекция.
“Пазим ги, ако започнат да се влошават и деца”, подчерта проф. Асен Балтов. На всеки десет минути от Координационния център се обаждат в Пирогов”, за да питат има ли свободни места. Заради свръхзаетостта линейките с болните се насочват към Инфекциозна болница и Втора градска болница.
„Към момента 26 лекари от Спешната болница са заразени и са на домашно лечение. Има и двама хоспитализирани. Имаме над 60 човека от целия персонал под карантина”, каза още проф. Балтов.
“Голяма болница с 500 лекари и 900 сестри сме, можем да се справим. От самото начало на пандемията включихме в графиците на COVID-отделенията и специализантите”, обясни директорът на „Пирогов” и допълни, че няма да се налага работещите там да дават денонощни дежурства, а ще са най-много на 12 часа, както е и сега. Той обаче обяви, че спешната болница има нужда от доброволци за дезинфекция. Оформя се проблем с PCR-тестовете. “Заради увеличения брой на инфектираните в страната, се налага и да ги правим на много повече хора, което ни вкарва в големи разходи. За първа линия ползваме вече и бързите антигенни тестове, но не разчитаме само на тях.”, каза още проф. Балтов.

ДИРЕКТОРИ НА ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ В БЛАГОЕВГРАДСКО ИСКАТ ОТ НЗОК ПОВЕЧЕ ЛЕГЛА ЗА ПАЦИЕНТИ С COVID-19
Директори на общински болници в Благоевградско настояват НЗОК да увеличи легловата база за болни с усложнения от коронавирус, съобщи БНР.
Крайно недостатъчни са и количествата „Ремдесивир“, които Регионалната здравна инспекция в Благоевград предоставя от днес на болниците.
Областната болница в Благоевград не може да приема повече пациенти с коронавирус поради запълване на капацитета на трите COVID отделения. Причината е, че системата не позволява да се регистрират повече пациенти от разрешените от Здравната каса легла. В общинските болници също са принудени да увеличат леглата, като взимат бройки от други отделения. Това не е нормално, заяви д-р Петър Филибев, директор на здравното заведение в Гоце Делчев: „Там е проблемът, че те не искат да ни увеличат броя на леглата на самата болница, ами – от кое отделение ще вземете легла, за да ги направите COVID. Ние разполагаме със 126 легла, от които 50 са за пациенти с коронавирус”.
В момента в Гоце Делчев тече благотворителна кампания за набиране на средства, необходими за закупуване на още пет обдишващи апарата. Районът е един от най-засегнатите от разпространението на заразата. Семейни лекари, които са преболедували COVID-19, са заявили готовност да влязат и в лечебното заведение в Гоце Делчев, за да помагат на колегите си.

ПАЦИЕНТИТЕ С КОРОНАВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ В СТАРА ЗАГОРА СЕ НАСОЧВАТ КЪМ МБАЛ „ТРАКИЯ”
Само един пациент с коронавирус е приет в УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ в последните два дни, поради изчерпване на легловата база. От 29 октомври всички позитивни или съмнителни пациенти за COVID -19 се насочват от Центъра за спешна медицинска помощ към МБАЛ „Тракия“. Това съобщи в предаването „Репортер“ на БНР доц. д-р Георги Минков, зам.-директор по административни дейности към университетската болница в Стара Загора.
Ситуацията е критична, защото заболеваемостта е висока, а кадровият ресурс е под голям натиск. Болницата е обезпечена с лични предпазни средства. Основният рисков фактор е умората и претоварването на медиците, посочи доц. Минков. Лечебното заведение е реорганизирано за да поеме максимален брой пациенти.