В Годишния доклад за състоянието на националната сигурност: ЗАДЕЛЯНЕТО НА ПО-ГОЛЯМ БЮДЖЕТ ЗА ЗДРАВНИЯ СЕКТОР БИ СПОМОГНАЛО ЗА ЗАЩИТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ ОТ ВСИЧКИ РИСКОВЕ
Състоянието на националната сигурност на България би се повлияло благоприятно от финансово обезпечаване на здравния сектор, подобряване на болничната инфраструктура, модернизиране на болничните структури и обезпечаването им с необходимата апаратура за диагностика и лечение, повишаване нивото на общественото здраве, включително осъществяване на ефективен държавен здравен контрол. Това се казва в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2021 г., внесен в парламента от Министерския съвет. За това информира Zdrave.net.
Според доклада заделянето на по-голям бюджет за здравния сектор би спомогнало за защита на общественото здраве от всички рискове, преодоляване на финансовите бариери при диагностиката и лечението на пациенти и недопускане на откази за осъществяване на диагностика и лечение. „Това би имало положителен ефект върху здравето на българите предвид това, че по-голяма ефективност на лечението се постига при диагностициране в началото на заболяването. Ранната диагностика би ограничила максимално циркулацията, и натиска към болничната медицинска помощ, което от своя страна е предпоставка за подобряване на общественото здраве. Резултатът от влагането на повече средства в системата за здравеопазване ще бъде цялостното подобрение на качеството на медицинската помощ, което е перспектива за увеличаване на доверието към институциите в страната“, пише в доклада.
Като основни приоритети в сферата на здравеопазването са очертани максималното разширяване на обхвата на диагностика; подобряване на координацията и разпределение на дейностите между болничната и извънболничната помощ; увеличаване на специалистите в здравния сектор и квалификацията им по отношение на диагностиката, лечението и противоепидемичните и хигиенни мерки; осигуряване на резерв от дезинфектанти и ЛПС, и гарантиране на ефективен мониторинг върху наличностите; осигуряване на лекарствен резерв и осъществяване на мониторинг върху наличностите; осигуряване на инфраструктура, която позволява пълно отделяне на потоците от пациенти в лечебните заведения, с оглед минимизиране на вътреболничните инфекции; гарантиране на безопасен достъп до медицинска помощ, непрекъснатост на профилактичната дейност и проследяване на хроничните състояния в условията на повишена заболеваемост; гарантиране на правото на образование в безопасна за здравето среда; осигуряване на устойчиво развитие на държавния здравен контрол, чрез подобряване на инфраструктурата, развитие на човешките ресурси и финансово обезпечаване на дейностите и укрепване на електронната сигурност на здравните данни и информация. Предвидената оперативна съвместимост на електронна информация в областта на здравеопазването на ниво Европейски съюз следва да е предхождана от гаранции за защита на информация и недопускане на споделяне на лични данни и здравна информация без предварително информирано съгласие от всяко засегнато лице.
Докладът подчертава, че предизвикателствата пред националната сигурност във вътрешен план през 2021 г. са били свързани основно с продължаващата пандемия от COVID-19 и нестабилната вътрешнополитическа обстановка, породена от затрудненията при сформирането на редовно правителство.
Според анализа дезинформационни кампании са допринесли за засилване на чувството за несигурност у населението и създадоха предпоставки за възникване на социално напрежение и недоволство.
Въпреки натрупания опит и въвеждането на ваксини срещу COVID-19 по данни на Министерство на здравеопазването броят на починалите през 2021 г. е по-висок от този на починалите през 2020 г. Отчетеният общ леталитет от COVID-19 у нас в края на ноември 2021 г. е бил 4.09%, което е значително по-високо от средната стойност за Европейския съюз – 1.81%.
„Специфичният профил на застаряващо население с множество придружаващи заболявалия, високият процент на здравно неосигурени лица (20%), които не могат да си позволят и не търсят здравни грижи, и нестабилността на здравния сектор допринесоха за високата смъртност, която отчитаме по време на всички вълни на заболяването с изключение на първата, когато строгите мерки не позволиха дифузна циркулация на вируса“, пише в доклада.
Опитът от края на 2020 г. е подчертал някои от слабите места на здравната система и липсата на готовност за справяне с епидемии, както и дава възможност да се идентифицират и преодолеят проблемите. За 2021 г. са отчетени следните процеси в сферата на здравеопазването, които са пряко повлияни от циркулацията на вируса у нас: повишаване на заболеваемостта и смъртността от COVID-19; недостиг на диагностични тестове и затруднен достъп до изследване; претоварване на болничната помощ и невъзможност на лечебните заведения да поемат нуждаещите се от хоспитализация и интензивно лечение; недостиг на медицински специалисти; недостиг на медикаменти; смесване на потоци от болни в лечебните заведения.
Продължителното негативно проявление на вируса на COVID-19 е потвърдило, че състоянието на здравната система на страната и човешкото здраве са от ключово значение за национална сигурност. Проявленията с най-значима тежест в почти всички звена на здравната система са били: остър кадрови дефицит, критично финансово и материално-техническо състояние (особено осезаемо в болничната и спешната помощ); неравномерно разпределение по региони на общопрактикуващи лекари и специалисти. Запазили са се негативни тенденции като: недостатъчната превенция и профилактика на социално значими заболявания и мониторинг на пациенти с хронични заболявания; опитите за нерегламентирано усвояване на целеви средства, основно чрез фиктивни дейности.
Относително високият брой на здравно неосигурени лица продължава да оказва негативно влияние върху здравния статус на населението и натовареността на болничната система. Тези слабости на здравната система възпрепятстват предоставянето на достъпни и качествени медицински услуги, което от своя страна предопредели съществуването на устойчив риск за живота и здравето на населението.
347 ПАЦИЕНТИ С COVID-19, КОИТО СЕ ЛЕКУВАТ В БОЛНИЦИ
73 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица в България през изминалите 24 часа, 4 от които са установени с PCR, а 69 – с бързи антигенни тестове. 54,79% от новите случаи, доказани през последното денонощие, са на лица, които не са ваксинирани. Това сочат данните в Единния информационен порта за мерките срещу коронавируса.
За изминалото денонощие са направени общо 1 142 теста. 105 от тях са PCR, а 1 037 – антигенни. Това сочат данните в Националната информационна система. Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 2; Бургас – 7; Варна – 7; Велико Търново – 1; Видин – 3; Враца – 2; Габрово – 2; Добрич – 1; Ловеч – 2; Пазарджик – 9; Перник – 1; Плевен – 2; Пловдив – 2; Русе – 1; Силистра – 2; Смолян – 1; София област – 4; София град – 17; Стара Загора – 2; Хасково – 2; Шумен – 2; Ямбол – 1.
Доказаните случаи на новия коронавирус у нас към момента са 1 291 548, от тях 3 963 са активни. Излекуваните лица са 1 249 488, от които 47 са регистрирани през последните 24 часа.
Общо 347 са пациентите с потвърден COVID-19, които са настанени в лечебни заведения за болнична помощ. 35 от тях се намират в интензивни отделения или клиники. Новопостъпилите в болнично заведение лица са пет, от тях 40% не са ваксинирани.
У нас към момента са поставени общо 4 602 660 дози от ваксините срещу коронавирусната инфекция. Девет от тях са приложени през последното денонощие.
Националната информационна система показва, че у нас медицинските служители, при които е констатиран новият коронавирус, са общо 26 281. През изминалите 24 часа не са регистрирани нови случаи.
38 097 са починалите лица, при които е бил доказан COVID-19. През изминалото денонощие не са регистрирани нови случаи.