ПРАВИТЕЛСТВОТО ОДОБРИ БЛИЗО 22 МЛН. ЛЕВА ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НА МЕДИЦИТЕ У НАС
Министерският съвет прие вчера Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. в размер на 21 960 100 лв. Това съобщи Zdrave.net като се позова на правителствената пресслужба.
Допълнителните разходи са за увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, за достигане на минималните нива на заплащане, договорени в Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ 2022 г.
Средствата ще бъдат осигурени за сметка на предвидените по централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ средства.
С друго свое решение Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. в размер на 8 241 700 лв. Допълнителните разходи са за подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини срещу COVID-19 в регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници и Националния център за заразни и паразитни болести през месец май 2022 г.
Проектът на Постановление е в съответствие с чл. 15а, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Допълнителните разходи ще бъдат осигурени за сметка на предвидените по централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ средства.
МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПУБЛИКУВА ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ
Министерството на здравеопазването публикува проект на Национална здравна стратегия, с която се очертават стратегическите цели, приоритетите и реформите, които трябва да подобрят цялостно здравната система до 2030 г., информира Zdrave.net.
„Светът се промени. Време е да се променим и ние. Време е да променим и нашата здравна система, която да е съответна на нашите нужди и да произвежда повече здраве, за да лекува по-малко болести. Време е да се погрижим за средата, в която живеем. Време е! Национална здравна стратегия 2030 ни дава посока и хоризонт за тази промяна. Тя е амбициозна рамка, задаваща заявка за промени. С ефективни реформи, повече инвестиции и по-ефективно управление на съществуващата експертиза и инфраструктура ние можем да постигнем съществени подобрения в здравните резултати“, се казва в обръщението на здравния министър в оставка проф. Асена Сербезова.
Стратегическа цел 1, посочена в стратегията е устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето. Стратегическа цел 2 е ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати (човешки, материални и финансови), така че да допринасят за постигане на възможно най-много здраве. Стратегическа цел 3 пък е гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните опасности и заплахите от инфекциозни заболявания, които остават големи у нас и по света, както и намаляване на неравенствата поради несправедливи различия в достъпа до здравни услуги между отделни региони в страната или между отделни групи от населението, като се отдава първостепенна важност на защитата на правата на човека.
Първият приоритет в стратегията е инвестиции в превенция и насърчаване на здравословно поведение и среда, подкрепяща здравето на всички през целия живот. Основният фокус на Приоритет 1 е адресирането на високите нива на рискови фактори, застрашаващи здравето на хората, като тютюнопушене, употреба на алкохол, затлъстяване, небалансирано хранене и ниска двигателна активност, както и фактори, произтичащи от околната среда.
С цел намаляване на преждевременната и предотвратимата смъртност ще бъдат търсени начини и средства за повишаване на ефективността на усилията за засилване на здравната промоция и превенция, включително за повишаването на здравната култура. Основната цел на приоритета е подобряване на здравните характеристики на населението и следователно опазването на човешкия капитал на страната ни.
Приоритет 2 са инвестиции в трансформиране на здравната система, ориентирана към потребностите на хората. Основен фокус на Приоритета е трансформирането на здравната система от система, насочена основно към диагностика и лечение на болестите, към система, фокусирана върху превенцията, използваща най-ефективни методи за диагностика и комплексно лечение и осигуряваща приемственост на грижите близо до хората. Това означава, структурата и ресурсите на системата да се пренасочат и концентрират върху дейности с най-голям здравен ефект, съответни на потребностите на хората, при осигурен равнопоставен и лесен достъп и компетентни медицински специалисти. Всичко това ще бъде реализирано чрез осигуряване на устойчиво финансиране, базирано на постигнатите резултати.
Приоритет 3 е прилагане на фокусирани стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве. Основен фокус на приоритета са прицелни интервенции в специфични области на въздействие, свързани с най-актуалните и тежки предизвикателства, водещи до лошо здраве. В тези области допълнително ще бъдат фокусирани усилия, които да надградят общите политики, посочени в приоритет 1 и приоритет 2 и да доведат до най-бърз и значим здравен ефект.
Като основно предизвикателство пред системата здравната стратегия посочва първото място на България по смъртност и последното по продължителност на живота в ЕС. През 2021 г. коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като средно за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰.
По-голямата част от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика, са причинени от мозъчно-съдови заболявания (инсулт) – 19 %, а ракът на белите дробове и болестите, свързани с употребата на алкохол, поотделно са причина за по 16 % от този вид смъртни случаи. Както исхемичната болест на сърцето, така и пътнотранспортните и другите видове произшествия, са причина за 15 % от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика. Смъртността, предотвратима чрез добро лечение, в България е 188 на 100 000 души – повече от два пъти по-висока от средната за ЕС – 92 на 100 000 души. Случаите на преждевременна смърт от инсулт (23 %) и исхемична болест на сърцето (19 %), които се смятат за предотвратими и лечими, представляват общо 42 % от всички смъртни случаи, дължащи се на иначе лечими причини, докато колоректалният рак е причина за 10 % от този вид смъртни случаи. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 – 2020 г.) намалява с 1.0 година. Тя остава най-ниската в ЕС, като е с цели 7 години по-ниска от средната стойност за ЕС през 2020 г.
Следващото предизвикателство е челното място на България по детска смъртност в ЕС. През 2021 г. детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ средно за ЕС. Подобно е сравнението по показателите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо ниво от средното за ЕС. Тези показатели са основни индикатори за нивото на здравната грижа, макар че върху тях голямо влияние оказва и нивото на социално благополучие и начин на живот.
Сред останалите предизвикателства са посочени първото място по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания; онкологичните заболявания; психичните болести; демографската криза; липсата на донори и водещото място на България по най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС, които използва неефективно, а българите плащат най-много от джоба си.
МИНИСТЪР СЕРБЕЗОВА СЕ СРЕЩНА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Повишаването на основните заплати на работещите в лечебните заведения до минималните нива, заложени в Колективния трудов договор в сектор „Здравеопазване“ от 2022 г., каквото изискване беше записано в анекса към Националния рамков договор за медицински дейности, подписан от НЗОК и БЛС, и готовността на общинските лечебни заведения да осигурят на служителите си съответните повишени възнаграждения, обсъдиха днес, 29 юли, на среща в МЗ министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова и представители на Националното сдружение на общините в Република България. От страна на Националното сдружение в срещата участваха още заместник-председателят на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова, кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, кметът на Димитровград Иво Димов и др., съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
От Сдружението на общините посочиха, че някои общински лечебни заведения изпитват затруднения, считано от 1 август, да увеличат заплатите на своя персонал, което съгласно НРД означава, че тези болници ще получат увеличение в цената на клиничните пътеки вместо средно с 25% – с 15%. В тази връзка министър Сербезова информира, че предложението на Министерството на здравеопазването е да се променят текстовете на Националния рамков договор, обвързващи финансирането на болниците от НЗОК с основните заплати на персонала, като за общинските болници, които отговарят на определени изисквания, се направи изключение.
„Нашата позиция е, че следва да се потърси възможно разрешение за общинските лечебни заведения за болнична помощ, като се гарантира достойното заплащане на труда на медицинските специалисти в тях. Първоначалната ни концепция бе да се внесат изменения в законодателството с тази цел, което в настоящия момент се явява невъзможно. През м.април т.г. не бе предвидено, че няма да съществува работещ парламент, който да приеме съответните законови промени“, посочи проф. Асена Сербезова.
“Възможни критерии за изключение с оглед осигуряване на достъп на пациентите до медицинска помощ са лечебното заведение да е многопрофилно, повече от 70% от приходите да се разходват за възнагражденията на персонала и да се намира на определено отстояние от друга многопрофилна болница, като какво точно да е отстоянието трябва допълнително да се прецени, то тази болница и такива като нея не бива да бъдат възпрепятствани да получат предвиденото в НРД увеличение на цените на клиничните пътеки, по които работят“, обясни началникът на кабинета на здравния министър и председател на НС на НЗОК доц. Васил Пандов.
Минималните нива на основни работни заплати, посочени в Колективния трудов договор в сектора, са: 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар, припомниха от МЗ.
БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ ЩЕ ФИНАНСИРА МНОГОПРОФИЛНИ БОЛНИЦИ СЪС СИСТЕМНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕГИОНИТЕ
Българската банка за развитие (ББР) да финансира и многопрофилни болници със системно значение за регионите. Това прие на последното си заседание вчера Министерският съвет в оставка, информира Zdrave.net.
В актуализираната Стратегия за дейността на „Българска банка за развитие“ ЕАД 2021-2023 е предвидено Банката, в допълнение към основната си мисия за подкрепа на малки и средни предприятия, да подпомага с мостово финансиране социално критични дейности като здравеопазване, образование, наука и др. С решения и възложени мандати от правителството ББР ще разработва и прилага продукти и програми за финансиране на системно значими организации в тези области, като предоставя кредитиране или гаранционна подкрепа срещу ангажимент за реализация на реформи и, съответно, финансово оздравяване на организациите.
Първата такава програма е приетата от правителството „Програма за финансиране на многопрофилни болници за активно лечение със системно значение за регионите“, която предвижда възможност за предоставяне от ББР на целево, дългосрочно финансиране на държавни, системно значими многопрофилни болници за активно лечение, които имат разкрити Спешни отделения и отговарят на определени, посочени в Програмата условия. Програмата ще подпомага както болници от системно значение, които изпитват затруднения за погасяване на просрочени задължения, така и финансово стабилни и кредитоспособни болници, за извършването на рентабилни инвестиции в подобрение на инфраструктурата и медицинското оборудване, уточняват от МС.
ББР ще предоставя инвестиционно и/или оборотно финансиране до 5 млн. лева за срок до 120 месеца с възможност за гратисен период и максимален лихвен процент в размер на 3 месечен Euribor + надбавка до 6,5 % (650 б.т.) годишно, срещу обезпечение по реда на Закона за особените залози или Закона за договорите за финансово обезпечение.
998 ПАЦИЕНТИ С КОРОНАВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ СЕ ЛЕКУВАТ В БОЛНИЦИ, 52-МА ОТ ТЯХ СА В ИНТЕНЗИВНИ СТРУКТУРИ
1 770 са новодиагностицираните с COVID-19 лица у нас през изминалите 24 часа, 135 от които са установени с PCR, а 1 635 – с бързи антигенни тестове. 64,63% от новите случаи, доказани за последното денонощие, са на лица, които не са ваксинирани, сочат данните в Единния информационен портал за мерките срещу СOVID-19.
Тестовете, направени у нас през изминалото денонощие, са общо 6 539 – от тях 734 са PCR, а 5 805 – антигенни. Това показват данните на Националната информационна система. Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 87; Бургас – 112; Варна – 151; Велико Търново – 21; Видин – 6; Враца – 53; Габрово – 37; Добрич – 32; Кърджали – 21; Кюстендил – 25; Ловеч – 40; Монтана – 23; Пазарджик – 54; Перник – 36; Плевен – 31; Пловдив – 155; Разград – 22; Русе – 32; Силистра – 32; Сливен – 55; Смолян – 21; София област – 49; София град – 477; Стара Загора – 94; Търговище – 14; Хасково – 32; Шумен – 31; Ямбол – 27.
В България към момента са потвърдени общо 1 204 264 случая на новия коронавирус, 22 689 от тях са активни. 1 144 215 са излекуваните лица, 1 001 от тях са регистрирани през последните 24 часа.
Към момента в лечебни заведения за болнична помощ се намират общо 998 пациенти с доказана коронавирусна инфекция, от които 52-ма са настанени в интензивни структури. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 166, от тях 84,94% не са ваксинирани, показва Единният информационен портал.
Общият брой на поставените у нас дози от ваксините срещу COVID-19 към момента е 4 471 351 – от тях 3 619 са приложени през последното денонощие.
Според Националната информационна система у нас новият коронавирус е потвърден при общо 25 077 лица-медицински служители. 19 нови случая са регистрирани през изминалите 24 часа: от тях девет са установени при лекари, пет – при медицински сестри, два – при санитари и три – при друг медицински персонал.
Починалите лица, при които е била констатирана коронавирусната инфекция, са 37 360. Нови четири случая са регистрирани през изминалото денонощие. 75% от починалите лица не са били ваксинирани.
ПАРЛАМЕНТЪТ ОКОНЧАТЕЛНО ОДОБРИ УПРАВИТЕЛЯТ НА НЗОК ДА МОЖЕ ДА УВЕЛЧИ ЗАПЛАТИТЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ИНИСТИТУЦИЯТА
Без дебати, с пълно единодушие и в спешен порядък парламентът единодушно прие на първо и второ четете изменение в Закона за бюджета на НЗОК, с което се дава разрешение на управителя на Националната здравноосигурителна каса да увеличи заплатите на служителите в нея. По-рано днес изменението беше разгледано и в парламентарната комисия по бюджет и финанси, информира Zdrave.net.
В закона е записано, че управителят на НЗОК в срок до 10 август 2022 г. определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на НЗОК, увеличен с еднаква числова стойност за всеки служител, без да надхвърля максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен, смятан от 10 юли 2022 г., в рамките на разходите за персонал, предвидени в бюджета на НЗОК за 2022 г.
С актуализацията на бюджета на НЗОК бяха предвидени допълнително 6, 1 млн. лв. за разходи за персонал, припомнят от здравния портал. Средствата са необходими за увеличаване на основните месечни заплати на служителите на НЗОК във връзка с новите дейности по администриране на процесите, свързани с договаряне, отпускане, заплащане, предоставяне и контрол на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) за хора с увреждания и увеличаването със 100 допълнителни щатни бройки.
Заради липсата на този текст в ЗБНЗОК вариант за увеличение на заплатите беше управителят на НЗОК да го предложи на Надзорния съвет, който да вземе решението, или да се чака Постановление на Министерския съвет, с което да се възложи на НЗОК това увеличение.