НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (29.04.2022)

ПОДПИСАХА АНЕКСА КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР 2020-2022, С КОЙТО СТАВА ВЪЗМОЖНО ПОВИШАВАНЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ
Надзорният съвет на НЗОК, Управителният съвет на Българския лекарски съюз и ръководството на Министерството на здравеопазването подписаха днес, 29 април Анекса към Националния рамков договор 2020-2022, с който бяха увеличени както цените на клиничните пътеки средно с 25% от 1 май, така и цените на дейностите в ПИМП и СИМП средно с 30%, които пък влизат в сила със задна дата от 1 януари 2022 г. За това информира Zdrave.net.
„За първи път извънболничната помощ беше изведена като приоритет и беше договорен толкова сериозен ръст на цените. В ПИМП и СИМП ръстът на цените е средно 30%. Съществено е увеличението, както на профилактични прегледи, така и за диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти. Повишени са и цените за капитационни плащания при ОПЛ. Отпаднаха заложените санкции (300 и 500 лв.) за несъответствие между електронен и хартиен документ“, каза по време на подписването зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
В Анекса е решен и въпросът за увеличението на заплатите на медиците, които бяха договорени със синдикалните организации и заложени в подписания с Министерството на здравеопазването Колективен трудов договор.
От 1 май до 31 юли лечебните заведения са длъжни да начисляват брутно трудово възнаграждение за положения труд, което включва основни месечни трудови възнаграждения по категории персонал и допълнителни трудови възнаграждения, в размер не по-малко от размерите на основните трудови възнаграждения, определени в КТД в размер на 2000 лв. за лекар, 1500 за сестра, 910 за санитар. По този начин те ще могат да се възползват от договорените средно 25% по-високи цени. Ако след 1 август лечебните заведения не успеят да изпълнят изискванията за основните заплати по КТД, то тогава те отново ще работят с увеличени цени средно с 15 на сто.
Съотношението между минималното и максималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти (без санитари) в лечебните заведения за болнична помощ пък трябва да не е повече от 1 към 20. Като в случая под брутно трудово възнаграждение се разбира „сумата от основното трудово възнаграждение и всички допълнителни възнаграждения на изпълнителите на болнична медицинска помощ, за работата по дейности, финансирани с публични средства“. Ако мениджърите на болниците не изпълнят тези ангажименти, болниците им ще получават по-малко приходи от НЗОК. Така например, ако съотношението 1:20 не се спази, НЗОК ще плаща на лечебното заведение по цени на КП от началото на годината до края на април, които са по-ниски от тези от 1 май.
Министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова отбеляза, че в Националния рамков договор е реализирано решението на управляващите да се обърне пирамидата и акцентът да пада върху профилактиката и превенцията. „Рекордно увеличение на финансирането на извънболничната помощ с 31%, броят на изследванията се увеличава със 77%, разширяват се дейностите за профилактика. Създава се нова клинична пътека за рехабилитация след COVID. Увеличава се заплащането за лечение и проследяване на хронично болни пациенти“, изтъкна проф. Сербезова.
„Друг приоритет е детското и майчино здравеопазване, който е реализиран чрез повишени цени в извънболничната и болничната помощ. Цената на естественото раждане се увеличава от 1100 на 1450 лв., а пътеката за новородени с тегло под 1499 грама от 4774 лв. става 6062 лв. С 55% се увеличават цените за профилактични прегледи при децата, а с 45% – за майчино здравеопазване“, уточни здравният министър.
Д-р Брънзалов допълни, че е предвидено при извършени профилактични прегледи на над 60% от пациентската листа на общопрактикуващ лекар ще се заплащат 26 лв., между 46% и 60%, цената ще бъде 25 лв., а ако е до 46% – 20 лв.
Капитацията ще стане 2.90 лв. за деца, 2.70 лв. за пенсионерите и 1.75 лв. за хората до 65 години, а прегледът за пациент с едно заболяване ще бъде 18 лв., с две заболявания – 20 лв., с повече заболявания – 24 лв. и т.н. В СИМП 31% средно е повишението на цените на дейностите, включващи първични и вторични прегледи, медицинска експертиза, профилактични прегледи, диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти, прегледи по майчино и детско здравеопазване. Първичният преглед става 34 лв. от 24 лв. в момента. За прегледи на деца при педиатър – 36,50 лв. от 24,50 в момента. Цената на вторичните прегледи се повишава от 12 на 13 лв., за деца – на 15 лв. За медицинска експертиза – от 10 лв. на 13,60 лв. Профилактичните прегледи при педиатър се увеличават от 14 лв. 20 лв.
По отношение на контрола на СИМП и ПИМП в НРД е записано, че ако при анализа на бюджета към 31 август обаче се констатира превишение на средствата за здравноосигурителни плащания за ПИМП и СИМП, спрямо утвърдените за съответния период, от 1 септември автоматично се намаляват цените на дейностите. Редукцията ще бъде с процента на превишението, но до цените за 2021 г.
„В МДД е налице чувствителен ръст на броя на изследванията (обемите). Целта е да се покрият нуждите на пациентите и да им се даде възможност да се възползват от по-голям брой изследвания. Увеличени са цените на хистологични и цитологични изследвания. В болнична помощ Българският лекарски съюз постигна поставената цел от средно увеличение на цените за дейности в размер на 25%. Новите цени влизат в сила от 01.05.2022 г. За оставащите месеци до края на годината болниците ще получат и увеличени бюджети – приблизително с 25%“, каза д-р Брънзалов.
„Това е 13-ият НРД, който подписвам за две години, и първият, за който не ми се иска оставка. Много тежки бяха разговорите в Надзорния съвет. Надявам е, че след няколко месеца като започнем работа по следващото НРД, малко по-бързо ще стават нещата, след като вече имаме разписани основните неща“, каза от своя страна управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.
„За първи път видях един истински преговорен процес. Качеството на създадения продукт отговаря на нуждите на системата. Вече е ясно, че предстоят промени“, каза и председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев.
Зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев съобщи, че се подготвя методика за общинските лечебни заведения, които ще имат затруднение с увеличаването на заплатите. „Трябва да постигнем адекватно заплащане. Ще разработим методиката за дофинансиране за общинските болници. По отношение на профилактиката работим и за въвеждането на Националния раков план“, каза той.

РЕГЛАМЕНТИРАХА В НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР ГРИЖИТЕ ЗА НОВОРОДЕНИТЕ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ
Общопрактикуващите лекари ще кандидатстват пред НЗОК за изпълнение на пакета дейности, включени в приложение „Здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти“ по Наредба № 9. Това става ясно от анекса към НРД 2020-2022, който беше подписан днес, информира Zdrave.net на 29.04.2022 г.
За целта общопрактикуващите лекари трябва да наемат медицинска сестра, акушерка или лекарски асистент с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по съответната специалност от професионално направление „Здравни грижи“ и трябва да подават заявления, към които се прилагат сертификат за квалификация по професията от Българската асоциация по здравни грижи с Уникален идентификационен номер (УИН) от Националния електронен професионален регистър, издаден от съответната Регионална колегия на БАПЗГ – за медицинските сестри /акушерки/ лекарски асистенти, които работят в лечебното заведение или копие от удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации за чужденци.
Всяка медицинска сестра, акушерка или лекарски асистент осъществява здравни грижи в дома за новородени, като първото посещение е в ранния неонатален период на новороденото до 7 дни след изписване от лечебното заведение, а второто посещение е до 14 дни след изписване от лечебното заведение. Здравните грижи се осъществяват за новородени здравноосигурени лица, включени в регистъра на съответния ОПЛ след осъществен избор от родителите/ законните настойници на детето. Оказаните здравни грижи се отразяват от медицинската сестра, акушерката или лекарския асистент в „Амбулаторен лист“.
За посещение в дома на новороденото НЗОК ще плаща по 14 лв. като са предвидени 25 000 посещения до края на годината.
Професионалистите по здравни грижи, извършващи посещението трябва да предоставят информация за възможностите за укрепване и подобряване на здравето на детето и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения; да дават оценка от здравна гледна точка на средата, в която се отглежда детето и запознаване с рисковите фактори за заболявания и вредата от нездравословните навици в средата; да дават необходимата информация (консултиране) на родителите за рационално хранене на кърмачето, ползите от изключителното кърмене през първите шест месеца и продължителността на естественото хранене съгласно приетите норми, а при кърмачета на смесено и кърмачета на изкуствено хранене – на препоръки за подходящите адаптирани млека; да дават указания за правилния хигиенен режим за отглеждане и закаляване на детето; да консултират въпроси за подобряване на родителските практики за отглеждане и възпитание на детето и при необходимост да измерват, регистрират и оценяват виталните показатели, да разпознават индикациите на застрашаващи живота състояния и да предприемат своевременни действия. Те могат да извършват до две посещения до 14 дни след изписване от лечебното заведение, като първото е в ранния неонатален период на новороденото до 7 дни след изписването му от лечебното заведение.

СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ ОТ “ПИРОГОВ” БЯХА ОТЛИЧЕНИ ЗА ПРИНОС В БОРБАТА СРЕЩУ COVID-19
Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) – София, връчи плакет и почетна грамота за принос в борбата срещу COVID-19 на екипа на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, съобщиха от болницата.
Близо 400 специалисти по здравни грижи на лечебното заведение са отличени за проявения професионализъм, самоотверженост и всеотдайност в работата си при условията на пандемията COVID-19.
Наградата получи главната медицинска сестра на спешната болница Маргарита Стоянова. „В трудни периоди имаме нужда от професионалисти със силни характери, защото, както казва Флорънс Найтингейл – за болните е важно да имат най-доброто! Вярвам, че с всекидневната ни работа в „Пирогов“ доказваме тази максима!“, каза главна сестра Стоянова.

ПРЕЗ 2020 Г. БЪЛГАРИЯ ИМА КОЕФИЦИЕНТ НА РАЖДАЕМОСТ НАД СРЕДНИЯ ЗА ЕС
През 2020 г. България има коефициент на раждаемост над средния за ЕС – у нас нивото на този показател е 1,557 срещу 1,50 средно за общността. Това сочат данни на Европейската статистическа служба Евростат, информира Zdrave.net.
Сравнена със своите съседи на Балканите, страната ни е в средата на тази класация, която измерва нивото на плодовитост на една жена. Така се оказва, че България изпреварва Гърция, където коефициентът на раждаемост е 1,386, а така също и Сърбия с коефициент 1,48, и Република Северна Македония с коефициент 1,309. В същото време рекордът по плодовитост в региона държи Румъния с 1,796 раждания на една жена, следвана от Турция с 1,761 раждания.
От страните в ЕС коефициентът на раждаемост е най-висок във Франция. През 2020 г. там той е бил 1,83 живородени на жена. Следват Румъния с коефициент 1,796, Чехия с 1,71 и Дания с 1,68.
Най-ниските нива на плодовитост в ЕС се наблюдават в Малта – 1,13 раждания на жена, в Испания – 1,19 раждания и в Италия – 1,24.
Увеличава се делът на ражданията от майки, родени в чужбина. Делът на децата, родени от майки от чужбина – както от други държави-членки на ЕС, така и от страни извън ЕС – нараства в общността от 2013 г., от когато са налични сравними данни, отбелязват статистиците. В обобщение те посочват, че през 2020 г. в ЕС са родени 4,07 млн. бебета, като продължава тенденцията на спад, започнала през 2008 г. Тогава в ЕС са били родени 4,68 млн. деца.