БАПЗГ в отворено писмо: ИМАМЕ НУЖДА ОТ КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ И ИНВЕСТИЦИИ В АКУШЕРКИТЕ СЕГА
„Изолирано решение на проблема с кадровия дефицит в здравеопазването няма. За да се промени тенденцията на липсващи специалисти по здравни грижи, е нужно да се предприеме цялостна реформа на здравната система, основана на ясни стандарти за качество, контрол на спазването им и остойностяване на дейностите, които извършват медицинските специалисти“. Това се казва в отворено писмо от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) във връзка с проблема, възникнал в пернишката болница, където АГ отделението временно затваря врати заради липса на акушерки. За това инвестира Zdrave.net.
От БАПЗГ отбелязват, че са необходими мерки като приемане на медицински стандарт по направление ,,Акушерски грижи”, подкрепа на политиките за продължаващо обучение на акушерките, като се гарантира, че знанията и уменията им ще бъдат оценени; Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) да бъде страна по договарянето на Националния рамков договор (НРД); остойностяване на акушерския труд в клиничните пътеки (КП), свързани с бременността, раждането и следродилния период; въвеждане на задължителна и еднаква за лечебните заведения система за атестация на персонала по категории и осигуряване на средства за нейното прилагане.
Нужна е и цялостна промяна в нагласата на мениджмънта на лечебните заведения към специалистите по здравни грижи, обсъждане на проблемите, преоценки на организационно-управленските дейности, на удовлетвореността от работа, подобряване организацията на труд, стратегия за стимулиране на персонала, разпределяне на средствата съобразно системата за атестиране на персонала, програми за справяне със стреса и др., заявяват от Асоциацията.
От там посочват още, че проблемът с кадровата криза сред акушерките не е характерен само за България, а за целия свят.
„Затова Световната здравна организация (СЗО) стартира едногодишна кампания и призова правителствата и глобалната здравна общност да дадат приоритет на здравето на майките и новородените. Акушерките са в основата на това усилие, осигурявайки животоспасяващи грижи, които гарантират здравословна бременност, безопасно раждане, здраво ново поколение и проспериращи семейства. За да постигнем целите, имаме нужда от конкретни действия и инвестиции в акушерките сега!“, категорични са от БАПЗГ.
БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА ДЪРЖАВА БЕЗ СКРИНИНГОВА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ТАЛАСЕМИЯ МАЙОР
70 000 българи са носители на гена, свързан с разпространението на заболяването таласемия, а в световен мащаб техният брой е над 100 млн. души. Това съобщи д-р Атанас Банчев, началник на експертния център за хемофилия, таласемия и други редки хематологични заболявания към УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ по време на пресконференция „Бета-таласемия в България: Живот с предизвикателства и надежда“ по повод Световния ден на таласемията – 8 май, цитиран от БТА.
Още през 1938 г. таласемията е призната за генетично заболяване, а от 1948 г. става известно, че таласемията е причинена от абнормален хемоглобин, посочи д-р Банчев. Той уточни, че у нас честотата на носителството на този ген е сравнима със страни като Северна Италия и Северна Гърция.
По думите на д-р Банчев България е единствената държава без скринингова програма за превенция на тежката форма на заболяването таласемия майор.
Д-р Мирела Рангелова, специалист по трансфузионна хематология от СБАЛ на хематологични заболявания, обясни, че в болницата се полагат грижи за 106 пациенти с таласемия майор, които се нуждаят от кръвопреливане и желязо-хелатираща терапия. От тях един пациент е на възраст между 18-19 години, 29 пациенти са на възраст 20-29 години, 34 пациенти са на възраст между 30-39 години, 38 са съответно на възраст 40-49 години и четирима пациенти – над 50 годишна възраст.
Д-р Рангелова посочи като особено голямо предизвикателство осигуряването на кръв за пациентите с редки кръвни групи. Особено затруднение с осигуряването на кръв пациентите с таласемия срещат през летните периоди, празничните дни и в периодите с остри вирусни инфекции.
Д-р Денка Стоянова, педиатър хематолог от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, заяви, че е недопустимо да има родени деца с таласемия майор след процедура по инвитро.
За пример специалистите дадоха Кипър, където още през 70-те години на 20-и век е въведена скринингова програма.
Д-р Банчев пък обясни, че примерът от Кипър не може да бъде приложен в България, тъй като ортодоксалната държава в островната страна няма дете, родено извън брачен съюз. Така там още преди сключване на църковния брак е било необходимо родителите да представят свидетелство за таласемичен статус. В Кипър 15% от населението е с носителство на таласемия и затова здравните власти са разбрали, че няма да имат достатъчно на брой донори за кръвопреливане, от каквото се нуждаят регулярно болните от таласемия майор. По думите му превантивният подход в Кипър има огромен успех.
Илияна Първанова, основател на „Калинки за живот“ – фондация, която обединява майки на деца с тежка форма на таласемия и майка на седемгодишно момченце, което има нужда от редовни кръвопреливания на всеки две до четири седмици, обясни, че едно такова заболяване поставя не само медицински, но и социални предизвикателства. Тя открои като най-голям и най-важен проблема с липсата на кръв и постоянния недостиг на доброволни кръводарители.