СТОТИЦИ МЛАДИ ЛЕКАРИ, СПЕЦИАЛИЗАНТИ И СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА ИЗЛЯЗОХА НА ПРОТЕСТ В ЦЯЛАТА СТРАНА
Стотици млади лекари, специализанти и студенти по медицина излязоха на протест в цялата страна днес. Те бяха подкрепени и от обучаващите се за медицински сестри, лекарски асистенти, акушерки и лаборанти. Инициативата им беше и този път под мотото „Бъдеще в България”. Младите хора излизат за трети път на улицата в последните два месеца с искания за по-високи заплати, по-добри възможности за специализации, допълнителни квалификации и продължаващо обучение. Първият им протест беше на 25 май, а вторият – на 2 юни. За това информира Clinica.bg.
Близо 300 човека се събраха към 19:00 часа пред Министерството на здравеопазването в столицата въпреки краткотрайния дъжд. Пред ведомството те отправиха искания за обвързване на основната начална заплата за лекарите без специалност с минималната работна заплата, както и за повече възможности за следдипломно обучение и дългосрочна стратегия за задържане на медицинските кадри в страната. Сред исканията са и промени в здравната система, с които да се повиши качеството на медицинските услуги.
Същевременно от МЗ излязоха с позиция по проблема. В нея се казва, че министър Силви Кирилов е разпоредил да се изготви доклад по исканията на младите лекари, които те внесоха още в началото на месеца във ведомството. Екип от експерти разгледа детайлно предложенията и изготви становище по тях. Принципна позиция е, че лекарите, както и всички медицински специалисти, трябва да получават справедливи и достойни възнаграждения, съобразени с тежестта, сложността и отговорността на дейността, която извършват. Важно е да се отбележи обаче, че министърът на здравеопазването няма правомощия да определя минималните възнаграждения в лечебните заведения (с изключение на второстепенните разпоредители с бюджет), тъй като това е в правомощията и отговорността на техните административни ръководства и е в рамките на тяхната оперативна самостоятелност, подчертават от МЗ. От министерството припомнят, че като самостоятелно юридическо лице всяко лечебно заведения има разработени свои правила за работна заплата, въз основа на които се начисляват работните заплати на работещия персонал, като възнагражденията са съобразени с финансовото състояние на съответното дружество. От там припомниха и начина за зачисляване на специализация. В допълнение от МЗ поясниха, че ведомството определя два пъти годишно места за специализанти, финансирани от държавата. Инициативност за решаване на проблема демонстрираха и депутатите. Комисията по здравеопазването в парламента ще се събере извънредно заседание на 1 юли по този въпрос, съобщи нейният председател проф. Костадин Ангелов. Ден по-късно, на 2 юли, отново в парламента, е предвидена и кръгла маса по проблема.
РЕГЛАМЕНТИРАТ ДЕЙНОСТТА НА МОБИЛНИ СТРУКТУРИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОФИЛАКТИЧНИ И СКРИНИНГОВИ ДЕЙНОСТИ В ТРУДНОДОСТЪПНИ И ОТДАЛЕЧЕНИ РАЙОНИ
С промени в Наредба 49 се създава регламент за извършване на профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни и отдалечени райони чрез мобилни структури. Това става ясно от проекта, публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане, информира Zdrave.net.
Регламентът предвижда мобилни профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни и отдалечени райони да се извършват чрез мобилни структури към лечебните заведения. Дейността ще се извършва от болниците за активно лечение, след получаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност или чрез взаимодействие с други лечебни заведения.
В проекта на Наредбата е регламентирано, че труднодостъпните райони са районите с неблагоприятен географски терен – планински, полупланински и/или с неблагоприятна пътна инфраструктура и време за достъп до най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт. Отдалечените райони са райони с отдалеченост от най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт.
Въвеждат се императивни забрани за включване на профилактични дейности и диспансеризация, които съгласно действащи нормативни или административни актове се провеждат от общопрактикуващите лекари в обхвата на мобилните профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни и отдалечени райони, извършвани чрез мобилни структури към лечебните заведения. Предвидени са възможности и организационни предпоставки за съвместно предоставяне на мобилните профилактични и скринингови дейности между две или повече лечебни заведения.
Предвидено е мобилните профилактични и скринингови дейности в труднодостъпните и отдалечени райони да се осъществяват по предварително определен график от екип от медицински специалисти от съответното лечебното заведение. Прегледите ще се провеждат в обособени и оборудвани за целта помещения, налични в съответното населено място или в специализирани мобилни единици за медицински прегледи.
Разписани са и минималните изисквания за оборудване на помещението за медицински прегледи, както и на специализирани мобилни единици за медицински прегледи.
МЗ ПУБЛИКУВА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ ПРОЕКТА НА НОВАТА НАРЕДБА, С КОЯТО СЕ РЕГЛАМЕНТИРА ТЕЛЕМЕДИЦИНАТА В БЪЛГАРИЯ
Проектът на новата Наредба, с която се регламентира телемедицината в България, е публикуван за обществено обсъждане на сайта на МЗ. За това информира Zdrave.net.
В проекта е записано, че медицинската помощ от разстояние се извършва само от лечебни заведения, в които пряко се извършва медицинско обслужване на пациенти, респективно от медицинските специалисти в тях. Това правило изключва центровете за трансфузионна хематология, хосписите и тъканните банки като лечебни заведения, които могат да изпълняват медицински услуги от разстояние, тъй като спецификата на техните функции не позволява да извършват дейността си без директен контакт с пациента (например вземане на кръв, диализа и др.).
Медицинската помощ от разстояние може да бъде планова и спешна. Плановите дейности се извършват по заявка на получателя на услугата (пациент, лечебно заведение или медицински специалист в него) в НЗИС по предварително обявен график на лечебното заведение за предоставяне на медицински услуги от разстояние. Спешната помощ от разстояние е консултативна медицинска помощ, предоставяна от лечебно заведение и медицински специалист/и в него/тях по искане на друго лечебно заведение или медицински специалист при спешни ситуации, за което лечебните заведения сключват договор помежду си.
Според начина на предоставяне, медицинската помощ от разстояние е разделена на такава с пряко взаимодействие между участниците, когато дейността се извършва с директна комуникация в реално време между заявителя и предоставящия услугата, и без пряко взаимодействие – когато липсва директна комуникация в реално време.
Медицинските дейности, които се осъществяват от разстояние не изменят и не заменят всички медицински дейности до сега. Поради липсата на контакт между медицински специалист и пациент е прието, че важна цел на наредбата е да се определят срокове за получаване на съответните медицински указания.
Медицинските специалисти отразяват в здравното досие на пациента в НЗИС резултатите от извършения преглед, съдържащи се в амбулаторния лист (съответно писмени данни за оказана консултативна помощ когато заявител е лечебно заведение или медицински специалист в него) при планова помощ не по-късно от 16:00 ч. на следващия работен ден; не по-късно от два работни дни при сложен случай или необходимост от обширна компютърна обработка на изображения и взаимна консултация между лекари и специалисти при услуги без пряко взаимодействие между участниците, а при спешна помощ не по-късно от 10 минути или не по-късно от 60 минути при сложен случай или необходимост от обширна компютърна обработка на изображения. Сроковете започват да текат от момента на приключване на оказването на съответната медицинска помощ от разстояние.
С Наредбата са определени медицинските услуги, които не могат да се извършват от разстояние. Всяка медицинска помощ, която поради естеството си би могла да се извърши от разстояние, е разрешена. Решението за оказването ѝ обаче е на медицинския специалист, който има право да я откаже, ако прецени, че не може да гарантира съответното качество, аналогично на медицинската услуга с пряк контакт.
Въвеждат се императивни забрани за медицинска помощ от разстояние за дентална помощ, раждане, установяване на смърт, както и при несигурност в самоличността на пациента.
При всяко положение изпълнителите на медицинска помощ трябва да получат и документират информираното съгласие на пациента за изпълнение на услуги от разстояние. Информираното съгласие е повече от подписването на стандартна форма за това. На пациента трябва да бъдат разяснени обстоятелствата, както при всеки друг случай на изявяване на такова съгласие при присъствената медицинска помощ.
Предвидено е услугите от разстояние да бъдат изпълнявани и документирани изцяло чрез ресурсите на Националната здравноинформационна система (НЗИС), като обща платформа, която взаимодейства със системите за документиране на ЛЗ. На първо място, получателят на услугата следва да въведе в НЗИС специализирана форма за заявяване на такава услуга при определени в наредбата реквизити. Всяка последваща фаза се документира чрез аудио- или видеозапис при дадено съгласие за това, а накрая – чрез стандартен амбулаторен лист във вид на електронен здравен запис в системата.
Изисква се създаването на специализиран канал за осъществяване на комуникация от разстояние в НЗИС и на база данни в нея за лечебните заведения, които предоставят медицинска помощ от разстояние. Въведени са изисквания за сертификация на цялото оборудване на лечебните заведения чрез които ще се изпълнява такава помощ, вкл. чрез системата за европейска сертификация (СЕ). Това се отнася в еднаква степен за медицинското оборудване, комуникационната техника и канали, хардуера и софтуера, както и за поддържането на непрекъснатост на електрозахранването. Отделни изисквания са формулирани за използваната в лечебното заведение компютърна мрежа и информационната инфраструктура, ограничаване на достъпа до данните, системите за сигурно съхранение на медицинската документация и нейното архивиране и техническите характеристики на самия пренос на данните, които трябва да бъдат постигнати.