ЗАДЪРЖАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИТЕ КАДРИ У НАС ЩЕ БЪДЕ ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ ЗА УПРАВЛЯВАЩИТЕ
Задържането на медицинските кадри у нас ще бъде основен приоритет за управляващите, тъй като това е факторът, който предопределя в основна степен устойчивото развитие на здравната система и постигането на най-важните цели на общественото здраве. Това стана ясно от дискусията в парламентарната Комисия по здравеопазването, която се проведе днес под наслов „Здравеопазването след пандемията – политики, инвестиции, технологии, човешки капитал“, информира Zdrave.net.
В дискусията участие взе Йеррон Ютте, началник на отдел в Генералната дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ в ЕК. Той припомни, че България е изправена пред сериозни предизвикателства в здравеопазването, които са отразени в доклада на комисията и са добре известни от години – висока смъртност, регионални дисбаланси в организацията, застаряващо население, което не винаги може да получи адекватни здравни грижи, особено в отдалечените региони, приоритизиране на болничното здравеопазване за сметка на доболничната помощ и най-вече на профилактиката, остър дефицит на медицински сестри, който е на път да се превърне в критичен. Той увери, че страната ни може да получи 17 млрд. евро от еврофондовете през следващите 5 години за подобряване на здравеопазването и призова за активен диалог с европейските партньори, заимстване на добри практики и дефиниране на ясни цели и приоритети.
„С малки крачки гледаме към бъдещето“. Така здравният министър проф. Асена Сербезова резюмира вижданията на управляващите за промени в сектора. Тя постави акцент върху усилията за създаване на условия за пълноценна професионална и социална реализация на бъдещите медици – лекари, медицински сестри и други специалисти, в това число и със заплащане на специализациите им.
Ускорена дигитализация, финансиране на патронажните грижи и стабилизиране на този модел като цяло, инвестиции в електронното здравеопазване, заплащане на специализациите на бъдещите медици – лекари и сестри, са сред приоритетите на ведомството, информира проф. Сербезова. По думите ѝ става въпрос не само за е-рецепта на лекарства, отпускани от НЗОК, но и за всички останали рецепти по лекарско предписание, в това число и изписваните на жълта и зелена бланка. Подготвя се нов модул за е-преглед и е-хоспитализация, ще бъдат въведени 50 вида електронни услуги и 35 регистъра, допълни тя.
С над 33% ще бъдат увеличени средствата за доболнична помощ, като вниманието ще бъде насочено приоритетно към профилактиката и осигуряването на медицинска помощ в отдалечените региони.
Отношение по тази тема взе и заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев. Той потвърди ангажимента на ведомството да съдейства максимално за разкриването на практики в трудно достъпни райони и увери, че правителството ще търси начини да създаде условия за задържане на медицински кадри, които да работят в тях.
Зам.-министър Кръстев постави акцент върху необходимостта да се обмисли и ускори изграждането на модел за здравно-социални грижи, като се създаде и стандарт за този вид услуги.
„Един от приоритетите, по които ще работим заедно с МЗ, е създаването на стимули за младите медици да избират българското здравеопазване като среда за развитие“, подчерта председателят на комисията доц. Антон Тонев. Той цитира проучвания, според които факторът „заплащане“ има само 35% тежест за младите медици, когато вземат решение дали да останат в България или да търсят реализация в чужбина, и това показва, че трябва да се върви към цялостно решаване на проблема за изграждането на стимулираща професионална среда за тях.
Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов информира, че управляващите работят по създаването на единна система за специализация на всички здравни специалисти у нас.
В бюджета за здраве за 2022 г. са предвидени 5,8% от БВП, като стремежът е тези средства да достигнат до 8% от БВП, посочи председателят на комисията доц. Тонев.
178 МЕДИЦИНСКИ ЛИЦА СА РЕГИСТРИРАНИ С COVID-19 НА 26 ЯНУАРИ
9 916 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас през изминалото денонощие. 5 422 от тях са установени с PCR, а 4 494 – с бързи антигенни тестове. 76,38% от новите случаи, доказани за последните 24 часа, са на лица, които не са ваксинирани, сочат данните в Единния информационен портал за мерките срещу разпространението на COVID-19.
Общият брой на тестовете, направени през последното денонощие, е 37 587, от тях 13 008 са PCR, а 24 579 са антигенни. Това показват данните на Националната информационна система.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 406; Бургас – 795; Варна – 834; Велико Търново – 186; Видин – 88; Враца – 233; Габрово – 139; Добрич – 185; Кърджали – 59; Кюстендил – 178; Ловеч – 133; Монтана – 150; Пазарджик – 205; Перник – 171; Плевен – 279; Пловдив – 1 003; Разград – 47; Русе – 193; Силистра – 90; Сливен – 286; Смолян – 152; София област – 413; София град – 2 644; Стара Загора – 528; Търговище – 59; Хасково – 193; Шумен – 121; Ямбол – 146.
Доказаните случаи на новия коронавирус у нас към момента са общо 913 592. Активните случаи са 222 161. Излекуваните лица са 658 492, от тях 4 814 са регистрирани през изминалите 24 часа.
5 372-ма е общият брой на пациентите с потвърден COVID-19, настанени в лечебни заведения за болнична помощ – в интензивни отделения или клиники се намират 519 от тях. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 624, от които 83,65% не са ваксинирани, показва Единният информационен портал.
Общо 4 126 744 са поставените у нас дози от ваксините срещу коронавирусната инфекция към момента, 11 873 от тях са приложени през изминалото денонощие.
Националната информационна система показва, че у нас новият коронавирус е констатиран при общо 20 014 лица-медицински служители. 178 нови случая са регистрирани през последните 24 часа: 40 от тях са установени при лекари, 46 – при медицински сестри, 43 – при санитари и 49 – при друг медицински персонал.
Починалите лица, при които е била доказана коронавирусната инфекция, са 32 939. Нови 70 случая са регистрирани през последното денонощие. 85,71% от починалите лица не са били ваксинирани.
ЗА РЕДИЦА СЕРИОЗНИ НАРУШЕНИЯ В МБАЛ-ВЕЛИНГРАД СИГНАЛИЗИРА ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩИЯТ ДЛЪЖНОСТТА УПРАВИТЕЛ НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Д-Р АТАНАС ТАШЕВ
За редица сериозни нарушения в МБАЛ-Велинград сигнализира временно изпълняващият длъжността управител на лечебното заведение д-р Атанас Ташев в доклад до Общинския съвет във Велинград, информира Zdrave.net като се позова на информация в „24 часа“.
С доклада д-р Ташев уведомява председателя на Общинския съвет Любомир Перчинков и кмета д-р Костадин Коев за установените нарушения в болницата и търси съдействие от местната власт за решаването им. По думите му поетото преди месец от него наследство е тежко.
„Може би това твърдение ще ви учуди, тъй като досега ви беше казвано, че болницата е в добро финансово състояние, но това не е така. Това е само на повърхността. Айсбергът е невидим под водата. След извършените вътрешни проверки се установи, че общата задлъжнялост на болницата се равнява на близо 1 250 000 лева”, пише управителят в доклада. Документът е минал през комисиите в местния парламент и се очакваше в четвъртък да бъде обсъждан на сесията. Неочаквано обаче той бе отложен и липсва от дневния ред. В доклада д-р Ташев пише още, че НЗОК е завела седем дела срещу болницата за предоставяне на фалшиви сертификати, с които са усвоени неправомерни средства от бюджета на НЗОК. Общата стойност на исковете е около 520 000 лева.
“Практиката показва, че НЗОК не губи подобни дела, което означава, че изгуби ли, МБАЛ Велинград няма да е в състояние най-малкото да плаща заплатите на персонала за два месеца. Това са реални задължения. Към тях допълваме само и завишените режийни сметки. Сметката за декември е 59 000 лева, с 15 000 повече от ноември. Прогнозите за следващите месеци са на практика невъзможни, с оглед инфлацията и цените на тока”, алармира д-р Ташев. Според него сериозен проблем за лечебното заведение е “нереално раздутият щат”.
“Болницата е най-големият работодател в района с 260 души персонал. В същия момент има недостиг на медицински сестри. За пример мога да дам следното: в хирургичното отделение има една сестра на трудов договор, на която помагат нейни колежки от други отделения, естествено, срещу допълнително заплащане. Самите медицински сестри са в пенсионна възраст, на средна възраст са и лекарите”, описва ситуацията управителят. И допълва, че в същото време е установил около 20 души, които получават реални заплати, без да ходят на работа или кадри без квалификация, които са назначени на несъответстващи позиции.
Д-р Ташев е впечатлен от размера на заплатите на няколко човека, назначени от предишното ръководство, които са се разписвали под скандални за ситуацията заплати 6000-7000 лева. Управителят е категоричен, че липсва елементарна справедливост във възнагражденията. Затова е и създал комисия, в която той не участва, за детайлно обследване и оптимизация на щата. Той е предприел прекратяване на гражданските договори на служители, които имат и трудови договори с болницата.
БСК НЯМА ДА ПОДКРЕПИ ПРОЕКТОБЮДЖЕТА НА НЗОК ЗА 2022 Г.
Българската стопанска камара (БСК) няма да подкрепи проектобюджета на НЗОК за 2022 г., който се обсъжда в момента на Националния съвет за тристранно сътрудничество, става ясно от становището на камарата.
„Общата оценка за проекта за Закон за бюджет на НЗОК за 2022 г. е, че той не създава условия за реформиране на системата и подобряване на качеството на здравното обслужване на населението. С този бюджет се повтаря ситуацията през 2021 г., а очакванията са да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата“, се казва в становището. От БСК допълват, че липсват политики за увеличаване на ресурса и повишаване на неговата ефективност. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6 на сто, при средно за страните от ЕС 7-11%.
„Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване не само не позволява развитие на здравната система, но е и фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване на възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ. Не се създават очакваните възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация“, казват от БСК.
От Стопанската камара са категорични, че в проектобюджета отново са заложени диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица, и разходите за тяхното здравно осигуряване.
„Размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 101 лв., а тези за осигуряваните от държавата лица е около 34 лв. От години размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не съответства на разходите, които се правят за тях“, казват от работодателската организация. Според тях липсват политики и решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета на Касата, при средно равнище за страните от ЕС 15-18% и не се предлагат реални механизми за намаляване на разходите за здравеопазване за сметка на лицата.
От камарата са притеснени за финансовото състояние на болниците, чиято обща задлъжнялост е около 500 млн. лв.
„Има реална опасност погасяването на задълженията на лечебните заведения, (които в по-голямата си част са държавни) да е за сметка на предвидените за 2022 г. средства за болнична помощ, което допълнително може да дебалансира системата. Тревожно е финансовото и кадровото състояние на общинските болници, голямата част от които са пред фалит. Наложителни са политически и законодателни мерки за стабилизиране на тяхната дейност“, се казва в становището.
От БСК предлагат да се преразгледа и прехвърлената и несвойствената за НЗОК дейност за закупуване на помощни средства за лицата с увреждания.
ВНАСЯТ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ БЮДЖЕТИТЕ ЗА 2022 Г. С КОРЕКЦИИ
„Партньорите имаха забележки, голяма част от които конструктивни. С малки корекции на база на обсъждането ще внесем проектите за бюджети в Министерски съвет и след приемането им, надявам се, там – в парламента“. Това каза финансовият министър Асен Василев след продължилото над 5 часа заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, информира Zdraeve.net.
Въпреки дългите дискусии, НСТС не постигна единодушна подкрепа по бюджетите. БСК, КНСБ и КТ „Подкрепа“ не подкрепят проекта за бюджет на НЗОК за 2022 г., БТПП и КРИБ го подкрепят принципно, но с бележки, а АИКБ и ССИ го подкрепят изцяло.
Според председателя на КНСБ Пламен Димитров в проекта за бюджет на Здравната каса няма достатъчно обяснения и мотиви за неравномерното разпределение на средствата по отделните пера. „Поглеждайки прирастите в процент, ясно се вижда, че средствата за извънболнична помощ нарастват доста повече спрямо средствата за болнична такава. Не приемаме обяснението, че извънболничната помощ до този момент е била подценявана по редица причини. По закон, НЗОК купува, но не финансира дейности изобщо. Нещо повече, пандемията доказа, че натоварването бе поето в огромна степен от болничната помощ. Съгласни сме с необходимостта от реформа в извънболничната помощ, но такава не виждаме в проекта на бюджет, нито като изявени намерения, нито като конкретни политики“, каза той.
„Не приемаме твърдението, че НЗОК е държавна институция и като такава няма как да има предвидени средства за увеличение на работните заплати, особено в условията на ситуация на нарастваща инфлация и загуба на реална покупателна способност у всички граждани. Настояваме за ръст на заплатите във всички бюджетни организации поне с 10%, а на работещите „на терен“ с 15%“, допълни Пламен Димитров.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ също заяви, че е неприемлива липсата на увеличение на заплатите на работещите в НЗОК и районните здравноосигурителни каси. „Вследствие на увеличения размер на минималната работна заплата, на осигурителните доходи, на възрастта за пенсиониране, нарасналата инфлация и други фактори, бюджетът на НЗОК се увеличава с 604 437 хил. лв. допълнителни средства за разходи и трансфери. Наред с това се увеличават и отговорностите и задълженията на заетите в регионалните здравноосигурителни каси“, каза тя.
От „Подкрепа“ настояват да бъде преразгледана политиката на замразяване на доходите на заетите в НЗОК. Практическото прилагане на тези дейности и произтичащите от това професионални ангажименти следва да бъдат обезпечени чрез завишаване на средствата в графа „разходи за персонал“ с 10% или промяна на средствата от 56 223 700 лв. на 61 846 070 лв., което е увеличение с общо 5 622 370 лв.
В своето становище БТТП подкрепя и през 2022 г. да продължи изплащането на ежемесечни средства за осигуряване на изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на медицинския персонал на изпълнителите на болнична медицинска помощ, чрез трансфер от централния бюджет по бюджета на НЗОК, за срока на обявена извънредна епидемична обстановка. Палатата приветства и отредените 280 млн. лв. за създаване на ефективно работеща доболнична помощ. От БТПП обаче категорично се противопоставят отново на запазване на заплащането на първите три дни болничен от работодателя.
От КРИБ пък настояват за сумата за лекарствени продукти за бюджета за 2022 г. да е най-малко 1 535 000 000 лв., при предвидени сега 1 510 452 800 лв., за бъдат задържан на нивата от 2021 г. финансовият риск за притежателите на разрешение за употреба, произтичащ от поемането на задължения за заплащане на отстъпки и компенсации на НЗОК.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците настояват за пълна прозрачност относно проекта на списък с лекарствени продукти, на базата на които е предложен бюджет на 4-тата група лекарствени продукти, също и общите плащания на НЗОК и общият размер на събраните отстъпки и компенсации за тези лекарствени продукти през предходни години.
АНАЛИЗ УСТАНОВИ ПРОБЛЕМНИ ПРАКТИКИ ПРИ АНАЛИЗ НА ВЪЗЛАГАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ОТ БОЛНИЦИТЕ
Държавните и общински болници са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната по стойност на сключените от тях договори. Всяка година по този начин те преразпределят към доставчици на апаратура, лекарства, храна и различни услуги ресурс в размер на стотици милиони левове. По тази причина обществените поръчки на лечебните заведения са заредени със значителен корупционен потенциал, който е съсредоточен в няколко проблемни практики, обособени в две основни направления:
– Заобикаляне на ЗОП и липса на провеждане на обществени поръчки;
– Залагане на дискриминационни (нагласени) условия в обществените поръчки в полза на конкретен кандидат или неравно третиране на участниците.
Това са част от изводите в секторния анализ „Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба“ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), информира Zdrave.net.
Проучването обхваща данни, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от различни институции, пряко ангажирани с контрола върху публичните ресурси в здравеопазването: Министерство на здравеопазването, Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителна агенция “Медицински надзор“, както и анализ на практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и статистика на Агенцията за обществени поръчки в периода октомври 2018 г. – юни 2019 г. и октомври 2020 г. – юни 2021 г.
Направеният анализ ясно показва наличието на проблемни практики при възлагането на обществени поръчки от болниците, които крият корупционен риск и следва да са обект на завишен контрол на страна на проверяващите органи, посочват от БИПИ. Въпреки това, честната и прозрачна състезателна процедура за обществени поръчки остава основният механизъм за постигането на оптимални цени и условия при осигуряването на необходимите стоки и услуги, отбелязват анализаторите. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на МЗ към все по-широк кръг от лекарства, медицински изделия и др., смятат от там.
Събраната по реда на ЗДОИ и чрез допълнителни проучвания информация ясно показва, че част от проверките в болниците се извършват проформа и не идентифицират нарушения. Впоследствие обаче те биват засичани при смяна в ръководството на дадена структура, на политическата конюнктура или при проверка на друг контролен орган. В тази връзка е препоръчително да се помисли за мултиинституционален подход при проверките в лечебните заведения относно провеждането на обществените поръчки, заявяват от БИПИ. Според тях такъв подход би свел субективния елемент до минимум и увеличил ефективността на проверките, които няма да зависят само от конкретната политическа обстановка и/или ръководство. Анализаторите предлагат да бъдат изготвени насоки към болниците, съобразени със спецификите на лечебните заведения като възложители на обществени поръчки, които да ги улеснят и да им помогнат да се придържат към добри практики, респективно към установени стандарти при изготвянето на конкретната обществена поръчка.
В ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ РАЗХОДИТЕ ЗА ТОК СА СКОЧИЛИ С 200%
„През последните месеци на 2021 година наблюдавахме рязък скок в цените на всичко, необходимо за гарантиране на нормалното функциониране на лечебните заведения -ток, отопление, вода, медикаменти, медицински консумативи, храна, болничен инвентар и др. Основен проблем за всички общински лечебни заведения е многократното увеличение на цените на електроенергията“. Това заяви пред Zdrave.net заместник-кметът на Столична община Дончо Барбалов. Той даде пример с двете най-големи общински болници, където разликите са драстични. По думите му, сметката за ток за ноември 2020 г. на Университетската Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ е била 12 441 лв., а през ноември 2021 г. тя вече е 37 032 лв., което е увеличение 198%. Аналогична е и ситуацията в МБАЛ „Княгиня Клементина“ (бивша Пета МБАЛ), където през декември 2020 г. сметката за ток е била 15 326 лв., а за декември 2021 г. вече е 47 719 лв., или увеличението е 211%.
Най-проблемни са тези, които имат най-голямо потребление, както и тези лечебни заведения, в които поради разпространяването на COVID-19 е значително намален обемът на медицинска дейност, т.е. има намален пациентопоток.
Столична община подкрепя своите лечебни заведения в тази трудна ситуация, увери Дончо Барбалов. „На големите лечебни заведения – университетската Първа МБАЛ, Втора МБАЛ, Четвърта МБАЛ и МБАЛ „Княгиня Клементина“ предоставихме целеви субсидии за покриване на действително извършени разходи за изпълнение на мерки във връзка с COVID-19 през 2021 г., включително за ток, вода, отопление, медицински консумативи и лекарства“, каза той.
Заместник-кметът обясни още, че Столична община допълнително е предоставила финансови средства (около 150 000 лв.) за закупуване на медицинска апаратура за болниците – система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане и подвижен рентгенов апарат тип „Кугел“ за лечение и диагностика на пациенти с COVID-19.
Столичният кмет и Столичният общински съвет са подкрепили и инициативата на управителите на ДКЦ 22 и ДКЦ 12 д-р Лили Иванова и д-р Васил Василев да закупят и изградят фотоволтаични системи за своите заведения за доболнична помощ. По този начин двата ДКЦ-ове ще могат да си осигуряват необходимата електроенергия за нормалната всекидневна работа, допълни Дончо Барбалов.
ДВЕ ЖАЛБИ ТЪРСЯТ ОТГОВОРНОСТ ОТ ДЪРЖАВАТА ЗА ВАКСИНАЦИОННИЯ ПРОВАЛ
“Поради несправедливия ваксинационен план, приет през декември 2020 година, и поради неговото неизпълнение много хора – над 60 години или с хронични заболявания, починаха от COVID-19. Те починаха, защото бяха деприоритизирани във ваксинационния план на страната и не можеха да бъдат ваксинирани. За разлика от България, всички страни в Европейския съюз, когато съставяха своите планове, се основаха на възрастов признак и като уязвими групи включиха и хората с придружаващи заболявания. При нас тези хора бяха в четвъртата от пет приоритетни групи”. Това поясни пред БНР Димитрина Петрова, изпълнителен директор на Българското общество по либерална демокрация и член на УС на Българския хелзинкски комитет.
Две жалби са заведени в Софийския районен съд и в Европейския комитет за социални права (ЕКСП), които ще търсят отговорност от държавата.
“Извършители на нарушенията на правата са предишните правителства. Но в този вид дела в обществен интерес сегашната държава ще трябва да отговори. Ако има осъдително решение, всички ще знаем за кого ще се отнася. Най-голяма отговорност носи последното правителство на Бойко Борисов”, допълни Петрова в предаването “Нещо повече”.
Част от колективната жалба пред ЕКСП е и за липсата на адекватна комуникация по отношение необходимостта от ваксинация по време на последното правителство на Бойко Борисов, но и по време на служебното правителство. България не се е справила със задължението си правилно и адекватно да информира и образова хората, особено най-уязвимите, относно важността на получаването на ваксината срещу COVID-19 като средство за защита, пише още в жалбата. В документа се настоява ЕКСП да определи незабавни мерки на българското правителство, за да се избегнат нови случаи на предотвратима загуба на човешки живот.
ОТНОВО ПРЕДЛАГАТ ДА СЕ СЪЗДАДЕ СЪСЛОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ
Промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, с които да се даде възможност и на лекарските асистенти и фелдшерите да имат своя съсловна организация, предлагат от „Има такъв народ“, информира Zdrave.net.
Подобен проект предложиха Мая Манолова и „Изправи се, мутри вън“ в 45 Народно събрание, припомнят от здравния портал.
ОТ ГЕРБ ИЗПРАТИХА СИГНАЛ ДО СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА И ДО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИЦИЯ СРЕЩУ БИВШИЯ СЛУЖЕБЕН ЗДРАВЕН МИНИСТЪР Д-Р СТОЙЧО КАЦАРОВ
Сигнал до Софийска градска прокуратура и до Икономическа полиция срещу бившия служебен здравен министър д-р Стойчо Кацаров изпращат днес от ГЕРБ. Това стана ясно от думите на депутата от партията проф. Костадин Ангелов, информира Zdrave.net.
Сигналът засяга противоправни действия на бившия изпълнителен директор на УМБАЛ „Лозенец“ доц. Радосвет Горнев и целта е службите да установят дали д-р Кацаров е прикривал тези действия, обясни проф. Ангелов. На брифинг в парламента той съобщи, че за случая е бил алармиран от лекари от болницата и членове на Съвета на директорите ѝ.
По думите на проф. Ангелов става въпрос за това, че доц. Горнев е сключил договори със себе си и си е давал заплата. „Това е довело до злоупотреба с публични средства и изразходването на над 40 хил. лв. на данъкоплатците. В тази връзка на 17 ноември 2021 г. КПКОНПИ установи конфликт на интереси по отношение на Радосвет Горнев. Министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров по наши данни е бил уведомяван неколкократно за противоправните действия на изпълнителния директор на болница „Лозенец“ не само в частта сключване на трудово правоотношение сам със себе си, а и за други противоправни действия“, каза депутатът.