НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (25.01.2022)

132 МЕДИЦИНСКИ ЛИЦА СА РЕГИСТРИРАНИ С КОРОНАВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ НА 24 ЯНУАРИ
11 049 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас през изминалите 24 часа – 3 462 от тях са установени с PCR, а 7 587 – с бързи антигенни тестове. 78,19% от новите случаи, доказани през последното денонощие, са на лица, които не са ваксинирани, показва Единният информационен портал за мерките срещу COVID-19.
Направените за последните 24 часа тестове са общо 45 885, като от тях 9 299 са PCR, а 36 586 – антигенни. Това сочат данните на Националната информационна система.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 682; Бургас – 249; Варна – 634; Велико Търново – 250; Видин – 78; Враца – 275; Габрово – 224; Добрич – 225; Кърджали – 80; Кюстендил – 245; Ловеч – 213; Монтана – 234; Пазарджик – 328; Перник – 227; Плевен – 419; Пловдив – 1 212; Разград – 89; Русе – 286; Силистра – 124; Сливен – 277; Смолян – 199; София област – 485; София град – 2 531; Стара Загора – 760; Търговище – 72; Хасково – 341; Шумен – 209; Ямбол – 101.
Общият брой на потвърдените случаи на новия коронавирус у нас към момента е 891 277, от които 207 491 са активни. 650 990 са излекуваните лица, 5 847 от тях са регистрирани през изминалото денонощие.
С доказан COVID-19 в лечебни заведения за болнична помощ се намират общо 5 327 пациенти, 517 от тях са настанени в интензивни отделения или клиники. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 949, от които 84,62% не са ваксинирани, показват данните в Единния информационен портал.
Поставените у нас дози от ваксините срещу коронавирусната инфекция към момента са общо 4 104 239, от тях 6 890 са приложени през последното денонощие.
Националната информационна система показва, че у нас новият коронавирус е констатиран при общо 19 681 лица-медицински служители. 132 нови случая са регистрирани през изминалите 24 часа: 26 от тях са установени при лекари, 36 – при медицински сестри, 30 – при санитари и 40 – при друг медицински персонал.
Починалите лица, при които е бил потвърден COVID-19, са 32 796. Нови 132 случая са регистрирани през изминалото денонощие. 90,91% от починалите лица не са били ваксинирани.

С 41% Е НАРАСНАЛА ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА ОТ COVID-19 ЗА ЕДНА СЕДМИЦА
1426,7 заболели на 100 000 души население е средната за страната 14-дневна заболеваемост от COVID-19 към 23 януари. Това сочат данните в седмичния анализ на Националния център по заразни и паразитни болести. Стойността е с близо 41 на сто по-висока от тази преди седмица. Покачването продължава и към днешна дата, като Единният информационен портал отчита стойност от 1505,07 заболели на 100 000 души население, информира Zdrave.net.
Едва три от 28-те области в страната към 23 януари са в червената зона на разпространение на заболяването, показва COVID картата на НЦЗПБ. Това са Кърджали (321‱), Търговище (457‱) и Разград (466‱). Останалите 25 области са в тъмночервено, като заболеваемостта в тях варира в широки граници. Най-висока е заболеваемостта в областите Благоевград (2541‱) и София-град (2310‱). Редица области са с показател на разпространение над 1000. Най-ниска сред „тъмночервените“ области пък е заболеваемостта в Шумен (546‱), следвана от Велико Търново (641‱). С близки стойности са областите Силистра (726‱), Добрич (759‱) и Ямбол (787‱).
Макар заболеваемостта да се покачва рязко и да достига нива, невиждани по време на предходните вълни, покачването при смъртността за момента е далеч по-плавно. Към 22 януари НЦЗПБ отчита средна за страната 14-дневна смъртност от 16,4‱, което сочи ръст от 8,6% спрямо данните от предходната седмица. Към днешна дата пък по данни на Единния информационен портал показателят е около 16,3‱.
Макар столицата да е втора в страната по заболеваемост от COVID, тя също така е в челната тройка по ниска смъртност, показват още данните на ЕИП. Към днешна дата отчетената в София смъртност е 8,33‱, а с по-нисък показател са само областите Кърджали (4,98‱) и Монтана (7,18‱).
Най-висока пък е смъртността в област Русе, където днес отчитат стойност от 29,15‱, следвана от Перник с показател 29,06‱.

ОМИКРОН Е ОТКРИТ В 55,1% ОТ ПРОБИТЕ ЗА SARS-COV-2, ИЗСЛЕДВАНИ В НЦЗПБ
55,1% от пробите за SARS-CoV-2, изследвани в Националния център по заразни и паразитни заболявания чрез целогеномно секвениране, са с установен вирусен вариант Омикрон. За това информира Zdrave.net като се позова на съобщение от НЦЗПБ.
Общият брой изследвани проби за изминалата седмица е 234. Те са взети от пациенти с COVID-19 в периода 3-13 януари 2022 г. и са изпратени от 30 различни лечебни заведения от 21 области на страната.
От останалите проби при 105 е установен вариантът Делта, става ясно още от справката.
От пациентите с установен в НЦЗПБ Омикрон към 10-18 януари 120 са на домашно лечение, четирима са в болница, а един е излекуван. Сред тях до посочената дата няма смъртен случай.

Доц. д-р Ангел Кунчев: НЕ СЕ ПРЕДВИЖДА ПРОМЯНА ЗА СРОКОВЕТЕ НА ВАДИЛНОСТ НА „ЗЕЛЕНИТЕ СЕРТИФИКАТИ“, КОИТО СЕ ПОЛЗВАТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА
„Не се предвижда промяна на сроковете на валидност на „зелените сертификати“, които гражданите ползват на територията на страната.“ Това съобщи на брифинг пред медии главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, информираха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Изискването, което влиза в сила от 1 февруари и е записано в европейския регламент касае пътуването в Европейския съюз с цифров COVID сертификат за ваксинация. От 1 февруари сертификатите за завършен ваксинационен курс ще бъдат със срок на валидност от 270 дни, а тези с поставена бустерна доза са безсрочни. Тази мярка не се отнася за използването на сертификата на територията на България. У нас правилата няма да бъдат променяни, посочи доц. Кунчев.
Министерството на здравеопазването припомня:
Има три вида Европейски цифров COVID-сертификат, които можете да ползвате при пътуване в Европейския съюз (издават се на основание европейски регламенти):
• За ваксинация срещу COVID-19;
• За преболедуване на COVID-19, доказано с ПСР-тест;
• За отрицателен резултат от проведено изследване с ПСР-тест или с антигенен тест.

5,6 МЛРД. ЛЕВА СА ПРЕДВИДЕНИ В ПРОЕКТОБЮДЖЕТА НА НЗОК ЗА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. са предвидени 604 437 000 лева допълнителни средства в сравнение с бюджета от 2021 г. или 6 050 749 900 лв. Това става ясно от проекта, изготвен от НЗОК, с който Zdrave.net разполага, съобщиха от здравния портал.
Конкретно за здравноосигурителни плащания са предвидени 5 678 270 100 лв. или с 560 210 700 лв. спрямо ЗБНЗОК за 2021 г. Според представения от министъра на финансите Асен Василев до Министерския съвет доклад към проекта на Държавния бюджет, увеличението за здравноосигурителни плащания е 581,1 млн. лв., припомниха от здравния портал.
В проекта на ЗБНЗОК за 2022 година са предвидени 6 050 749 900 лв. приходи и трансфери – всичко, от които здравноосигурителните приходи са в размер на 5 802 517 100 лв., като 3 759 192 600 лв. са приходи от здравноосигурителни вноски, а 2 043 324 500 лв. са трансфери за здравно осигуряване.
Разчетените средства са на основата на размер на здравноосигурителната вноска от 8 на сто. В разчетите за приходите са отразени ефектът от увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, в размер на 710 лв. (от 1 април 2022 г.) и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет. За 2022 г. вноската е в размер на 85 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
През 2022 г. са предвидени като трансфер от Министерство на здравеопазването (МЗ) общо 106 570 600 лв. Средствата са за финансиране на ваксини и дейности по прилагането им; дейности за здравно неосигурени лица, включващи: интензивно лечение, комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания; дейности за здравно неосигурени жени; дейности във връзка с лечение на лица до и над 18-годишна възраст и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Като трансфери от централния бюджет са предвидени средства в размер на 118 500 000 лв., за осигуряване на изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на медицинския персонал на изпълнителите на болнична медицинска помощ за всеки месец, за период от шест месеца, от които за лекари и магистър-фармацевти в болнични аптеки в брутен размер на 600 лв.; на специалисти от професионално направление “Здравни грижи” и помощник-фармацевти 360 лв. и 120 лв. за санитари.
Планираните средства са за изплащане на добавка към възнагражденията на медицинския персонал, нает от изпълнителите на болнична медицинска помощ и са в съответствие със срока на обявената епидемична обстановка.
Заложеният резерв е в размер на 174 075 500 лв. В хода на 2022 г. с тези средства се предвижда да се гарантира устойчивост и ритмичност на здравноосигурителните плащания, пише в мотивите към проекта.

3 583 625 500 ЛВ. ПЛАНИРА ДА ПЛАТИ НЗОК ЗА МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА
3 583 625 500 лв. планира да плати НЗОК за медицински дейности през 2022 г., става ясно от проекта за бюджет на Здравната каса, с който Zdrave.net разполага. От тези средства за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) са предвидени 363 710 900 лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение и здравни грижи – 380 229 000 лв.; за медико-диагностична дейност (МДД) – 207 286 000 лв.; за болнична медицинска помощ – 2 632 399 600 лв.; за дентални дейности – 239 709 800 лв.; за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 1 626 434 800 лв.; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии – 155 263 000 лв.; за лекарствени продукти с годишен разход за терапия на задължително осигурено лице равен или по-висок от прага на ефективност на разходите – 617 410 400; за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 115 982 000 лв.; за лечение в чужбина – 110 000 000 лв.
Със средствата за ПИМП е предвидено да се обезпечи и гарантира обема дейности по програма „Детско здравеопазване“: ежемесечни профилактични прегледи за децата от 0 до 1-годишна възраст (или 14 прегледа годишно на едно дете в тази възрастова група); за децата от 1 до 2-годишна възраст – 4 прегледа годишно; за децата от 2 до 7-годишна възраст – 2 прегледа годишно; за децата от 7 до 18-годишна възраст – 1 преглед годишно и извършване на имунизациите на всяко дете от 0 да 18-годишна възраст, съгласно календара за задължителните имунизации и реимунизации.
По проекта за 2022 г. е разчетено закупуване на общ брой от 3 млн. дейности по програма „Детско здравеопазване“. За осигуряване изпълнението на диспансерното наблюдение са предвидени 4,7 млн. диспансерни прегледи и диференцирано заплащане за извършените прегледи по диспансерно наблюдение на ЗОЛ с едно заболяване; на ЗОЛ с две заболявания и на ЗОЛ с повече от две заболявания. Гарантирано е извършване на 2,6 млн. профилактични прегледи и имунизации по Имунизационния календар, с цел ранно откриване и превенция на заболяванията. Гарантирано е и допълнително заплащане на изпълнителите на ПИМП за работа при неблагоприятни условия на работа при отдалечени и труднодостъпни райони в страната.
Със средствата за ПИМП се предвижда да се осигури финансирането на здравните дейности по пакета „Здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти“ за първична медицинска помощ за новородени до 14 дни, след изписване им от лечебното заведение.
В СИМП е разчетен общ брой от 21 млн. специализирани дейности, от които 7,1 млн. първични прегледи; 3,2 млн. вторични прегледи; 1 млн. прегледа за диспансерно наблюдение, включително и за диспансеризация при деца с диагноза МКБ Е11 Неинсулинозависим захарен диабет, за прегледи по програма „Майчино здравеопазване“ и др.; за медицинска експертиза – 1,1 млн. прегледа; за високоспециализирани дейности (като ехокардиография, ЕЕГ, ЕМГ и др.) – 800 хил. дейности; за физиотерапия и рехабилитация – 7,8 млн. дейности.
Предвидени са средства за обезпечаване на профилактиката и извънболничното диспансерно наблюдение на заболяванията, за да се компенсира влиянието на мерките, свързани с извънредната епидемична обстановка във времето на ограничени посещения на ЗОЛ при лекарите-специалисти.
По проекта е прогнозиран общ брой от около 22 млн. броя медико-диагностични изследвания за осигуряване на диагностичния процес и диспансерното наблюдение. Със средствата за МДД се гарантира извършването на планираните профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години при ОПЛ, на ЗОЛ с рискови фактори за развитие на заболяване, по програма „Детско здравеопазване“, програмата „Майчино здравеопазване“ и извършването на прегледите във връзка с диспансерното наблюдение; назначаване на изследване на цитонамазка за жени от 30-40 годишна възраст в календарната година с цел профилактика на злокачествено новообразование на шийката на матката; осигуряване извършването на диагностичните изследвания, свързани с ранно откриване на заболявания и усложнения при остри състояния в извънболничната помощ и плащанията за високо-специализирано медико-диагностично изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“.
2,2 млн. броя хоспитализации по клинични пътеки и 1,6 млн. клинични и амбулаторни процедури за здравноосигурените лица са прогнозирани с разчета на средствата за болнична медицинска помощ. В общата сума са включени и средствата за неблагоприятни условия на изпълнителите на болнична медицинска помощ в условията на обявено извънредно положение.
В проекта е записано, че по време на въведените с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки на територията на цялата страна, с оглед осигуряване на достъп до болнична медицинска помощ на пациентите след проверка и разрешение от съответната районна здравна инспекция (РЗИ) изпълнителите на болнична помощ могат да преструктурират и увеличават броя на разкритите легла, в т.ч. и тези за интензивно лечение, за пациенти с COVID-19, с което се увеличава обема дейност.
Прогнозният брой здравноосигурени лица, който ще се обърне към аптечната мрежа, за получаване на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение за 2022 г. е над от 1,3 млн. здравноосигурени лица. Очакваният брой пациенти за 2022 г., за които НЗОК ще реимбурсира медицински изделия и диетични храни за медицински цели за домашно лечение е 80 500 здравноосигурени лица.

Д-р Николай Брънзалов: БЛС Е ПРОТИВ СЛУЖЕБНОТО УДЪЛЖАВАНЕ НА ПРОТОКОЛИТЕ ЗА СКЪПОСТРУВАЩИТЕ ЛЕКАРСТВА НА ХРОНИЧНО БОЛНИТЕ
„Нашата позиция остава непроменена. Не сме съгласни да се процедира по този начин.“ Това каза пред Zdrave.net зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов по повод становището на Националната пациентска организация (НПО), с което се настоява да има служебно удължаване на срока на протоколите за скъпоструващите лекарства на хронично болните пациенти заради рязкото увеличаване на броя на заболелите от COVID-19.
„Тези хора трябва да бъдат наблюдавани, колкото и да се разраства пандемията. По-малко ли е струпването в аптеките, отколкото пред нашите кабинети? И как се изписват лекарства на един диабетик например, без да му знаем състоянието? Лечението е последният етап от целия терапевтичен процес“, отсече д-р Брънзалов. По думите му пациентите трябва да посещават лекаря си, за да бъдат изписвани лекарствата им.
„След време ще стане страшно точно във връзка с пропуснатите прегледи. В моята практика имам случаи на хора, които се влошават, защото не са наблюдавани. Разбирам, че целта е да се избегнат струпванията пред кабинетите, но тогава пациентите трябва да си получават лекарствата у дома, за да няма струпвания и в аптеките. Такава е ситуацията, но светът не е само COVID. Категорично поддържаме позицията си да не се удължават сроковете на протоколите служебно“, допълни още д-р Брънзалов.

Д-р Даниела Дариткова: ВАРИАНТЪТ ОМИКРОН ПРОТИЧА ЛЕКО ПРИ ДЕЦАТА
„Трябва да успокоим родителите, защото вариантът Омикрон протича леко при децата“. Това каза пред БНР д-р Даниела Дариткова, която работи в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ в Смолян като педиатър, след като напусна политиката. Лечебното заведение приема деца с COVID в инфекциозното си отделение, защото в детското отделение се лекуват всички останали деца с други заболявания. При постъпване на всяко дете се прави тест за коронавирус, обясни тя.
Д-р Дариткова посочи, че Омикрон по-често засяга децата в ранна и в ученическа възраст, при тях обаче по-рядко се налага хоспитализация. По думите ѝ, засега в смолянската болница се лекуват стационарно само две деца на възраст под 6-години и състоянието им не е тежко.
„Последните 2-3 седмици имаше голямо натоварване на педиатри и общопрактикуващи лекари, защото значителен брой пациенти в детска възраст постъпваха за консултация. Тази седмица вече е по-малко натоварено“, каза д-р Дариткова. В допълнение тя посочи, че при децата заболяването протича като всяка обичайна вирусна инфекция с характерните и добре познати симптоми – суха кашлица, дрезгав глас, повишена температура, стомашно-чревни оплаквания. Специалистката по педиатрия подчерта, че тези симптоми преминават относително бързо и единствено със симптоматично лечение, много рядко с антибиотици. При по-тежките случаи се развива пневмония, но при това усложнение трябва много внимателно да се прилага антибиотично лечение, предупреди тя.
„Нека бъдем всички отговорни и да се надяваме, че това е последната вълна на COVID-19“, призова д-р Дариткова.

НАРАСТВА БРОЯТ НА ХОСПИТАЛИЗИРАНИТЕ ДЕЦА В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БОЛНИЦА В СТАРА ЗАГОРА
Нараства броят на хоспитализираните деца в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора, съобщи за БНР директорът на лечебното заведение професор Йовчо Йовчев. Поради тази причина от утре броят на леглата в Детска клиника ще бъдат увеличен. При възрастните пациенти са заети 80 легла от общо 114, а 42 души са на кислородна терапия.
Поради нарастване броя на хоспитализираните деца в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ от утре капацитета на Детска клиника ще бъде увеличен с още три легла. В момента има разкрити 12 легла, от които 10 са заети, съобщи проф. Йовчев и допълни, че симптомите при децата са висока температура, секреция от носа и кашлица.
Проф. Йовчев каза още, че към тази сутрин в Клиниката по реанимация са настанени общо 7 души при разкрити 12 легла, което за момента не налага увеличението на нейния капацитет.

38% ОТ УЧЕНИЦИТЕ СЕ ОБУЧАВАТ ОНЛАЙН ПРЕЗ ТАЗИ СЕДМИЦА
38% от учениците се обучават онлайн през тази седмица. Това са почти 266 000 деца и младежи, показват данните от последното изследване за COVID-19 в училищата, проведено на 24 януари т.г. Останалите почти две трети от учениците са в училище, като през миналата седмица техният дял беше 82%. В няколко региона в страната като София, Бургас, Сливен, Ямбол, Благоевград част от учениците учат онлайн, поради ескалацията на заразата в тези градове, информира Clinica.bg.
Същевременно в МОН продължават да постъпват заповеди от РЗИ за преустановяване на присъственото обучение на различни випуски в отделни общини и области. Днес образователният министър акад. Николай Денков издаде заповед и за онлайн занятия до края на седмицата за учениците от V до ХII клас в област Стара Загора. Над 17 500 ученици продължават да посещават присъствени занятия, без да бъдат тествани за вируса, защото техните училища попадат в общини със заболеваемост под 250 на 100 000 души. Други повече от 50 600 ученици са в клас без изследване, но с наличието на „зелен сертификат”. Според официалната статистика на МЗ към днешна дата са ваксинирани 9.25% от гимназистите, а други 14.43% от учениците от V до XII клас са преболедували коронавирусна инфекция през последната половин година. По-малкият дял на ученици в присъствено обучение се отразява и върху броя на потвърдените положителни тестове. Тази седмица 787 ученици са дали позитивни резултати, което е почти два пъти по-малко в сравнение с миналата седмица, когато бяха 1348. Най-много заразени този има при децата от I до IV – общо 315, които почти навсякъде учат присъствено. 264 са положителните проби при гимназистите. Най-малко са в прогимназията – 208 в сравнение с предишното тестване, когато болните ученици от V до VII клас бяха 486. Повишение има при позитивните тестове на учителите и непедагогическите специалисти. Тази седмица с установен коронавирус са 399 преподаватели при изследвани над 24 752. През миналата седмица позитивните бяха 366 при тествани над 27 000 педагози. Непедагогическите специалисти с позитивен тест са 164. През миналата седмица техният брой беше 133. Междувременно образователният министър подписа заповедта, с която обявява дните от следващата седмица за неучебни.