28 СА МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ, ПО КОИТО НЯМА УТВЪРДЕНИ МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТИ У НАС
28 са медицинските специалности, по които няма утвърдени медицински стандарти у нас. 7 от тях липсват заради отмяна на съответната наредба от Върховния административен съд. Това става ясно от отговора на здравния министър доц. Силви Кирилов на въпрос от депутата от ПП-ДБ доц. Васил Пандов. В него са включени както липсващите стандарти по лекарски специалности, така и такива по зъболекарски специалности. за това информира Zdrave.net.
От отговора е видно още, че немалка част от липсващите стандарти засягат педиатрични специалности.
Медицински стандарти у нас няма – и не е имало – по ангиология, гериатрична медицина, детска гастроенторология, детска ендокринология и болести на обмяната, детска кардиология, детска неврология, детска нефрология и хемодиализа, детска пневмология и фтизиатрия, детска психиатрия, детска ревматология, клинична фармакология и терапия, спортна медицина, съдебна медицина и деонтология, съдебна психиатрия.
Отменените стандарти по лекарски медицински специалности включват анестезиология и интензивно лечение, ендокринология и болести на обмяната, кардиология, обща и клинична патология, очни болести, както и пневмология и фтизиатрия.
По отношение на зъболекарските специалности пък стандарти липсват по дентална имплантология, дентална клинична алергология, дентална образна диагностика, обща дентална медицина, оперативно зъболечение и ендодонтия, пародонтология и заболявания на оралната лигавица, както и протетична дентална медицина.
Отменен е един стандарт за работа на зъболекарите – този по ортодонтия.
Към момента се обсъждат с експертните съвети вече изготвени проекти на част от стандартите по лекарски специалности без детските, като се очаква те да бъдат приети и публикувани за обществено обсъждане до юли 2025 г. информира здравният министър. По думите му този срок е съобразен с обстоятелството, че по някои от медицинските стандарти има разногласия в съответната професионална общност на лекарите, което възпрепятства достигането до окончателен проект на нормативен акт.
Като пример за такива случаи доц. Кирилов посочва медицинските стандарти по съдебна медицина и деонтология, както и по анестезиология и интензивно лечение.
Във връзка с детските специалности пък предстои обсъждане дали е необходимо да се изготвят самостоятелни медицински стандарти или в отделен раздел от медицинския стандарт по съответстващата медицинска специалност ще се регламентират изискванията и по детската специалност, обяснява още здравният министър, като уточнява, че основен критерий за решението ще бъде наличието на специфики, които налагат разработването на самостоятелен медицински стандарт по детската специалност.
По отношение на зъболекарските специалности пък доц. Силви Кирилов информира кои са утвърдените към момента стандарти и какви обсъждания предстоят за изготвянето на липсващите.
С ОЩЕ ЕДИН МЕСЕЦ СЕ УДЪЛЖАВА ЗАБРАНАТА ЗА ИЗНОС НА ИНСУЛИНИ И АНТИБИОТИЦИ ЗА ДЕЦА
Министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов подписа нова заповед за забрана за износ на някои медикаменти. Става въпрос основно за инсулини и антибиотици за деца. Както и предишните заповеди, тази е със срок на действие един месец, считано от 25 април до 24 май, информира Zdrave.net.
Новата забрана включва някои медикаменти от групите А10А „Инсулини и аналози“, А10ВК „Инхибитори на натриево-глюкозния ко-транспортер 2“, J01 „Антибактериални лекарствени продукти за системна употреба“, както и А10В „Понижаващи кръвната захар лекарства с изключение на инсулини“.
От мотивите към заповедта става ясно, че въпреки ежемесечната забрана на поредица здравни министри за износ на определени медикаменти, продължаваща вече втора година (първата забрана бе издадена през ноември 2023 г. от тогавашния здравен министър доц. Христо Хинков, б. р.), продължават затрудненията в снабдяването както на аптеките, така и на пациентите с някои от тях. Сигнали за недостиг, затруднение или отказ от доставка се наблюдават при около 32% от областите в страната за други от лекарствените продукти, а за трети има увеличение на потреблението поради нарастване броя на пациентите на съответната терапия.
ОТ 1 МАЙ АГ ОТДЕЛЕНИЕТО НА МБАЛ „РАХИЛА АНГЕЛОВА“ НЯМА ДА ПРИЕМА РОДИЛКИ
От 1 май АГ отделението на пернишката МБАЛ „Рахила Ангелова“ няма да приема родилки, а в него ще се извършват само планови операции в делнични дни. Причината: отделението няма достатъчно акушерки за нормална работа. Това стана ясно от думите на неговия началник д-р Ивайло Лазов, цитиран от БТА.
Д-р Лазов допълни, че акушерките в отделението отдавна са пенсионирани, но продължават да работят, защото няма кой.
„Нещата са много сериозни. Повечето акушерки са около и над 70-годишна възраст. Три са напусналите. Сега остават три, заедно със старшата акушерка – общо четири, както и една, която работи до обяд. Едната е на 74 години, а другата на 76 години. Трябва да работят 24 часа, след това да почиват два дни. Естествено, не могат да излязат отпуска. Напусналите акушерки обещаха, че наесен ще се върнат, за да можем отново да отворим родилното, ако доживеем дотогава“, коментира началникът на отделението. Той обясни, че те са мотивирали напускането си с невъзможността да използват невзетите си отпуски, за да могат да си отпочинат през предстоящия летен сезон.
По думите на д-р Лазов този проблем стои на преден план повече от 15 години. „Това е въпрос на национална политика. Проблемът с липсата на кадри не е само в нашата болница, той е навсякъде и ще се задълбочава“, смята той.
Отделението е ремонтирано, условията са много добри, но няма желаещи за работа в него. От 1 май за извършването на плановите раждания ще бъдат ползвани операционните сестри от хирургичното отделение на болницата.
Директорът на МБАЛ „Рахила Ангелова“ Емил Ненков коментира за БТА, че акушерките от неонатологията нямат желанието да влязат в графика за „Родилната зала“.
„Обърнали сме се към Факултета по обществено здраве наМедицински университет – София за изпращане на кадри, които са трети и четвърти курс със специалност „Акушерка“, каза още Ненков. Той добави, че ще бъде трудно да се организира денонощен режим, за да може да бъде обезпечена 24-часова спешна медицинска помощ.
Близо 250 раждания се извършват годишно в пернишката болница.