БАПЗГ НЕ ПРИЕМА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА УПРАВРЛЯВАЩИТЕ ЗА МИНИМАЛНИТЕ ЗАПЛАТИ НА МЕДИЦИТЕ
Тази седмица в парламентарната Комисия по здравеопазването бяха обсъдени 4 проекта за промени на закона за лечебните заведения, като единият от тях е на управляващата коалиция – ГЕРБ, БСП и ИТН. Очаква се той да бъде и приет. Какво е мнението на медицинските специалисти обаче, може да видите в позицията на БАПЗГ, информира Clinica.bg.
БАПЗГ не приема предложението на управляващата коалиция за промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с които минималните начални заплати на специалистите по здравни грижи да растат със заложените стойности в колективния трудов договор (КТД) и настоява те да възлизат на 150% от СРЗ. Без подобно увеличение на доходите в сектора, кадровият дефицит сред медицинските специалисти ще достигне катастрофични за здравната система нива. Затова, ако тези стартови заплати не бъдат постигнати, БАПЗГ ще предприеме последващи действия в името на интересите не само на медицинските специалисти, но и на техните пациенти.
Какво предлагат ГЕРБ, ИТН и БСП
Предложенията за промени в ЗЛЗ на управляващата коалиция засягат два важни момента:
1. С тях се залагат минимални начални заплати за медицинските специалисти в болниците, които трябва да са не по-малки от предвидените в действащия колективен трудов договор. Ако няма сключен нов КТД, стартовите заплати ще трябва да са не по-малки от тези в последния плюс процентното увеличение на СРЗ за страната от изтичането на КТД до съответната актуална дата. Към настоящия момент в страната няма сключен КТД от 2022 г. Ако се гледат стойностите на СРЗ по данни на НСИ за месец март съответно на 2022 г. (1 675 лв.) и 2025 г. (2 556 лв.), тогава минималната начална заплата на медицинска сестра, акушерка, лаборант или рехабилитатор в университетска болница, би могла да се увеличи от 1 500 лв. на 2 250 лв.
2. В проекта се предвижда допълнително възнаграждение за придобита професионална квалификация, което да е не по-малко от три на сто от основното месечно трудово възнаграждение или 67 лв. при заплата от 2 250 лв.
Какво иска БАПЗГ
БАПЗГ настоява минималната начална заплата за медицински специалисти да е 150% от СРЗ за страната по данни на НСИ. Към настоящия момент това прави 3 834 лв. Това означава, че предложенията за минимални заплати на медицинските специалисти от страна на управляващата коалиция в момента са значително по-малки от исканите от БАПЗГ. В сферата на допълнителната квалификация БАПЗГ настоява за допълнително възнаграждение за всяка придобита професионална квалификация всяка в размер на 20% от СРЗ за страната или 511 лв. към момента.
Защо БАПЗГ иска толкова
Няколко са основните причини, поради които съсловната организация настоява за толкова високи начални заплати и възнаграждения за квалификация на медицинските специалисти:
1. Трудът на медицинските специалисти е подценяван години наред, което трайно им отреди прекалено ниски заплати в системата, които не им позволяват да издържат себе си и семействата си, ако не работят на второ и трето място;
2. За разлика от лекарите, медицинските сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори, не могат да разчитат на допълнително материално стимулиране (ДМС). На практика, в повечето случаи, техният реален доход от едно лечебно заведение се равнява на брутната им заплата в него;
3. За разлика от лекарите, медицинските специалисти нямат създадени условия за самостоятелно упражняване на своята професия в извънболничната практика, което да има осигурено обществено финансиране от НЗОК, общините или МЗ. Тоест, техните възможности за допълнителни доходи са ограничени до полагане на труд отново в същото или друго лечебно заведение за болнична помощ. Това води до прекомерно физическо и психическо натоварване, като не рядко работният им ден продължава 24 часа, което създава риск, както за тяхното здраве, така и за това на пациентите им.
4. За разлика от лекарите, към момента липсва, каквото и да е обвързване на допълнителната квалификация и професионално развитие при професионалистите по здравни грижи с материалното стимулиране, което доведе до нежелание за такова. Това от своя страна оказва негативно влияние, както върху мотивацията за избор на тези професии, така и до снижено качество на услугите.
Какво следва
Ако исканията за минимални начални заплати на медицинските специалисти от 150% от СРЗ не срещнат нужното разбиране сред политическите сили и не бъдат приети, БАПЗГ ще предприеме последващи действия. Защото това ще означава, че здравеопазването е обречено на безпрецедентна кадрова криза в следващите няколко години, от която ще пострада най-вече качеството на оказваната медицинска помощ.
И към момента медицинските специалисти у нас са два пъти по-малко от нужното. Според данните от регистъра на БАПЗГ:
– Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984 и е с 30% по-малък в сравнение с 2015 г. Освен, че намаляват, като абсолютен брой, медицинските сестри са над два пъти по-малко от средното за ЕС на глава от населението: 341 на 100 000 души са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души средно за ЕС. Застаряването на кадрите е друг огромен проблем – средната възраст за м.г. на медицинските сестри е 49 години, а 20% от всички са в пенсионна възраст.
– 1 033 са общо рехабилитаторите в България към 2024 г. според данните в регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 души население у нас се падат 16 специалисти, срещу 234 средно за ЕС по данни на Евростат. Средната възраст на рехабилитаторите е 45 години, като 32% от тях са между 55 и 65 години, а 13% са в пенсионна възраст.
– 2 843 са медицинските лаборанти в страната през 2024 г. според регистъра БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 население се падат 44 специалисти. Средната им възраст е 48 години, като 26% са между 55 и 65 години, а 19% са над 65 години.
-1 369 са рентгеновите лаборанти у нас според регистъра на БАПЗГ, което означава, че на 100 000 души се падат по 21 специалисти. Средната възраст на рентгеновите лаборанти у нас е 45 години, като 21% са в предпенсионна възраст, а 13% – в пенсионна.
– 3 983 е броят на акушерките в страната според регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 души се падат 62 специалисти. За сравнение в ЕС на 100 000 души се падат средно 41 акушерки. У нас обаче акушерките често работят не по специалността, а като заместнички на липсващите медицински сестри. Средната възраст на акушерките е 48 години, като 21% са между 55 и 65 години, а 15% са в пенсионна възраст.
Димитър Маринов: ВСИЧКИ СИСТЕМИ В АПТЕКИТЕ ВЕЧЕ ПОКАЗВАТ ЦЕНИТЕ В ЛЕВОВЕ И В ЕВРО
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. Пред БНР председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута.
По думите на Маринов, към момента няма данни за софтуер в аптеките, който да не е преминал необходимата актуализация. Всички системи вече показват цените на лекарствените продукти както в лева, така и в евро, увери той. Това двойно обозначение е задължително и трябва да бъде въведено най-късно до 8 август.
„Аптеката, освен че е здравно заведение, е и търговски обект. Затова е задължително до всяка цена в левове да се появи и стойността в евро“, подчерта Маринов.
Въпреки добрата подготовка на софтуерно ниво, аптеките се сблъскват с редица предизвикателства. Основният проблем е обемът от работа, който трябва да се свърши в много кратки срокове, като се има предвид големият брой артикули, които всяка аптека предлага.
Маринов категорично отхвърли възможността за спекулации с цените на лекарствата, като припомни, че цените в този сектор са строго регулирани. Въпреки това, той отбеляза, че допълнителните разходи, които аптеките ще направят във връзка с преминаването към еврото, могат да се отразят в крайната цена на продуктите.
„Не може да се говори за хаос, но работата е много, сроковете са кратки и това поставя аптеките под сериозен натиск“, заключи председателят на Българския фармацевтичен съюз.
ДОПЛАЩАТ 4,2 МЛН. ЛЕВА НА ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ ЗА ПЪРВИТЕ 6 МЕСЕЦА НА ГОДИНАТА
Медицинските дейности, извършени извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и неподлежащи на финансиране от НЗОК, които са били извършени от столичните общински лечебни заведения от 1 януари до 30 юни 2025 г., са на стойност близо 9,5 млн. лв. Това стана ясно по време на днешното заседание на здравната комисия към Столичния общински съвет (СОС), информира Zdrave.net.
Досега по договорите със столичните лечебни заведения са изплатени 5 249 856 лв., които са им били гласувани от общинския съвет на исторически принцип до приемането на бюджета на Общината за 2025 г. Лечебните заведения обаче са извършили дейности за двойно по-голяма сума. От 13-те общински лечебни заведения най-много допълнителна дейност извън обхвата на задължителното здравно осигуряване са извършили Университетска Първа МБАЛ – София „Св. Йоан Кръстител“ – 838 968 лв., Пета МБАЛ „Княгиня Клементина“– 691 036 лв.; Четвърта МБАЛ – 623 781 лв. и Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация – Кремиковци“ – 330 027 лв. Общата сума, която следва да бъде доплатена, е 4 209 614,00 лв.
13-те лечебни заведения се финансират за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на основание сключени договори със Столична община. Разчетените средства за тази цел за 2025 г. възлизат на 18 500 000 лв.
От бюджетната комисия са отбелязали, че предвид възникналата неяснота относно начина на разходване на средствата по тези медицински дейности, трябва да бъде взето решение, което изрично да указва, че сумата за доплащане от 4 209 614,00 е включена в общата разчетена сума от 18 500 000 лв.
Спор в здравната комисия предизвика предложението на ПП-ДБ общинските болници да бъдат доразвити като болници за долекуване. Предложението беше категорично отхвърлено от представителя на БСП в комисията Диана Томова, която заяви, че всеки доклад, с който се намалява капацитетът на общински лечебни заведения, е доклад, който „предполага лобизъм към частните лечебни заведения“. „Не мога да бъда съдена за думата „предполагам“. Това е мое предположение. Вие предлагате да набутаме едни отделения за долекуване в активните ни болници. Това е лицето на общинското здравеопазване. Там трябва да се лекува. Долекуването също трябва да е толкова компетентно, но не за сметка на лекуването. Ние трябва тези средства да ги съсредоточим в съществуващите болници за долекуване и никакви приказки за старите и бедни хора не могат да прикрият лобизма“, каза представителката на левицата.
Идеята обаче е получила подкрепата на ГЕРБ. „При добро желание капацитетът на болниците може да бъде увеличен, а не да бъде намаляван. Вносителите се съгласиха да отложат доклада, за бъде прецизиран“, каза общинският съветник д-р Антон Койчев.
Според доклада при разкрити през 2024 г. общо 778 легла за активно лечение в 4-те многопрофилни болници в София, 360 легла (46% от всички) са били незаети от пациенти през цялата година. В същото време е налице висока използваемост на леглата в специализираните болници за долекуване, продължително лечение u рехабилитация, която през 2024 г. варира между 83 u 100% в отделните заведения, при обща използваемост 86% за всички легла през 2024 г.