БАПЗГ НАСТОЯВА ЗА ПРЯКО ДОГОВАРЯНЕ С НЗОК ОТ 2026 Г.
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) да стане договорен партньор на НЗОК и да участва в преговорния процес по сключването на НРД, да бъде въведен стандарт по здравни грижи, обвързан с тяхното качество, да бъде подобрено гарантирането на този вид услуги за хората, които се нуждаят от тях. Тези искания отправиха от съсловната организация на професионалистите по здравни грижи на пресконференция днес. За това информира Zdrave.net на 23.04.2025 г.
„Нашите искания не се комерсиални, в основата им е грижата за пациента, защото той е забравен в процеса на долекуване в домашни условия“, подчерта председателят на УС на БАПЗГ Диана Георгиева. По думите й, на практика много пациенти, които реално имат необходимост от здравни грижи, не могат да си ги позволят и по този начин са лишени от достъп до тях, защото тези услуги не се заплащат от Здравната каса.
Реално у нас има регистрирани 101 амбулатории по здравни грижи, от тях функционират едва 37, а възползвалите се от такива услуги са 15 000, които са имали възможността да ги заплатят сами, стана ясно от думите на Анелия Атанасова, председател на Националното сдружение на амбулаториите по здравни грижи в България. Тя припомни, че първите амбулатории за здравни грижи от медицински сестри, акушерки и фелдшери, са били регистрирани още през 2017 г., но фактът, че това не са услуги, заплащани от НЗОК, е попречил на разширяването на този вид медицинска дейност.
„Не е предвидена възможност за професионална грижа в дома на пациенти, преживели инфаркт, инсулт, големи хирургични интервенции, както и за пациенти с онкологично заболяване, а нуждите са много големи“, каза Александър Василев, рехабилитатор, заместник-председател на БАПЗГ. Той обясни, че рехабилитаторите инвестират много време и средства в подготовката и поддържането на професионалната си квалификация, в апаратура и оборудване, а в същото време услугата, която предлагат, е достъпна не за онези, които се нуждаят от нея, а единствено срещу заплащане от онези, които могат да си позволят.
По думите на Петя Недкова, председател на Националния съвет по качеството към БАПЗГ, ако се финансират тези практики, това би довело не само до качествена грижа за пациентите, но и до намаляване на хоспитализациите, защото много от нуждаещите се ще имат достъп до такава медицинска услуга в дома си или в амбулаторни условия. Тя беше категорична, че извеждането на здравните грижи като извънболнична дейност ще облекчи и болниците, а друго важно предимство е, че тези услуги ще могат да станат достъпни и за нуждаещи се здравнонеосигурени пациенти през бюджетите на общините.
„Искаме да има стандарт по здравни грижи, обвързан с качеството на здравната грижа. В него трябва да бъде описано кой, какво и кога може да изпълнява. Изискването ни за качество е само в полза на пациента“, допълни Диана Георгиева.
„Пациентите трябва да имат гаранция, че ги обслужва специалист с определена квалификация. Медицинският стандарт по здравни грижи ще посочи точните параметри на качеството, съобразени с европейските норми. Към всяка клинична пътека, по която се работи в болниците, трябва да бъдат описани задълженията на професионалистите по здравни грижи, така ще може да се следи и за тяхното качество. Ще предложим дейностите по здравни грижи бъдат въвеждани в НЗИС. Така ще може да се разбере какъв е относителният дял на дейностите, извършени от професионалистите по здравни грижи спрямо останалите дейности. Това има значение и при разпределянето на финансирането в болничната помощ“, обясни Петя Недкова.
От асоциацията ще настояват механизъм за договаряне между НЗОК и изпълнителите на здравни грижи в извънболничната помощ да се въведе от 2026 г.
Министър Силви Кирилов: В СТРАНАТА НЯМА И НЕ СЕ ОЧЕРТАВА ДЕФИЦИТ НА АКУШЕРКИ
Осигуреността на страната с акушерки е доста добра в сравнение с останалите държави, членки на ЕС. Това казва здравният министър доц. Силви Кирилов в отговор на въпрос от депутата от БСП Иван Ибришимов. За това информира Zdrave.net.
По данни на НСИ броят на акушерките към 31.12.2023 г. е З253 и съответства на средния брой акушерки през последните 15 години, отбелязва доц. Кирилов. Той заявява още, че няма обективна необходимост от увеличаването на броя им към момента, предвид непрекъснато намаляващата раждаемост и намаляващото и застаряващо население в страната.
При разглеждане на данните за акушерките в страната ни за по-продължителен период от време се вижда, че за последните 33 години броят им е намалял над 2 пъти (през 1990 г. са били 7544), а осигуреността с акушерки е намаляла 1,7 пъти — от 87 на 100 000 души през 1990 г. на 50,47 на 100 000 души през 2023 г., което обаче все още е доста над медианата в ЕС, посочва доц. Кирилов. Той отбелязва още, че за посочения период раждаемостта в страната е намаляла близо 2 пъти, като е налице устойчива негативна тенденция това намаляване да продължи и занапред. През 2023 г. на една акушерка се падат 17,67 раждания (за сравнение през 1985 г. ражданията на една акушерка са били 15,2, през 1990 г. – 13,94, през 2000 г. – 17,97, през 2001 г. – 23,44, през 2015 г. – 20,27, през 2020 г. – 18,28).
В допълнение, поради съществувалата в миналото широко разпространена практика акушерки да работят като медицински сестри, част от акушерките в страната и към момента неправомерно биват назначавани като медицински сестри и съответно за статистиката се отчитат като медицински сестри вместо като акушерки, казва той.
Всички акушерки, които упражняват професията си са длъжни да членуват в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и съответно да бъдат вписани в националния електронен професионален регистър на съсловната организация. По данни на БАПЗГ, за разлика от медицинските сестри, броят на вписаните в регистъра акушерки е доста по-висок от броя им съгласно данните на НСИ. През 2023 г. акушерките по данни на БАПЗГ са 4 408, като броят им бележи устойчива тенденция към нарастване – през 2010 г. е бил 3 649, през 2015 г. – 3 879, през 2020 г. – 4 058. Това показва, че общият брой на правоспособните акушерки в България нараства стабилно, отчита министърът.
От отговора му става ясно още, че се наблюдава и положителна тенденция в броя и относителния дял на акушерките до 35-годишна възраст, които през 2001 г. са били 669, докато през 2023 г. те вече са 969.
В обобщение доц. Кирилов посочва, че в страната няма и не се очертава дефицит на акушерки.
БОЛНИЧНИТЕ СДРУЖЕНИЯ СЕ ОБЯВИХА ПРОТИВ НАМАЛЯВАНЕТО НА ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ТАКСА
Лечебните заведения очакват отмяна на решението за намаляване на таксата за болничен престой, тъй като държавата няма да реши нито един от проблемите в здравеопазването с подобен ход. Около това мнение се обединяват болничните сдружения в позиция, изпратена до министър-председателя Росен Желязков и министъра на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов. Решението за намаляване на таксата беше взето на последното заседание на Министерски съвет преди празниците и прието в извънреден брой на „Държавен вестник“, информира Zdrave.net.
Българска болнична асоциация, Национално сдружение на частните болници в България, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и Сдружение на общинските болници в България настояват за преоценка на взетото решение, както и за въвеждане на механизми за реален диалог с участниците в здравната система при приемане на бъдещи политики, особено такива с пряко въздействие върху устойчивостта на лечебните заведения и достъпа на пациентите до качествена медицинска помощ.
Лечебните заведения са категорично против решението за намаляване на потребителската такса за болнична помощ от 5,80 лв. на 1 лв., както и начина, по който тази промяна е въведена – без необходимата публична дискусия и консултация със заинтересованите страни.
„Намаляването на потребителската такса, разбираме от публикации в медиите, че се представя като мярка за подобряване на достъпа до здравеопазване, но реално не решава структурните проблеми в системата и крие редица сериозни рискове“, се посочва още в позицията на болничните асоциации. Те са категорични, че липсата на прозрачност как и защо е взето това решение без оценка на потенциалния ефект от него подкопава доверието в процеса на вземане на решения.
Представителите на лечебните заведения обясняват, че потребителската такса, макар и символична за някои пациенти, е източник на приходи за лечебните заведения, с особено важно значение за отдалечените региони.
„Приходите от таксите подпомагат ежедневната дейност и функционирането на лечебните заведения. Намалението ще задълбочи финансовия дефицит и ще влоши качеството на услугите“, пише още в писмото.
В същото време според болничните сдружения големите бариери пред достъпа до здравеопазване са липсата на медицински кадри, недобрата териториална обезпеченост с услуги и продължаващата миграция на лекари. Те посочват, че намаляването на таксата не адресира нито един от тези проблеми, напротив – това решение не е адекватно на реалните проблеми, свързани с достъпа до качествена медицинска грижа.
В писмото до министър-председателя и здравния министър се подчертава, че уязвимите групи (пенсионери, деца, хронично болни и др.) са освободени и към момента от досегашната такса от 5.80 лв., което всъщност има отношение към осигуряване на социален елемент, който да подпомага достъпа до болнична помощ.
ВЪВЕЖДАТ ЗАСИЛЕНО ЗДРАВНО ОБУЧЕНИЕ В ТРИ ОБЩИНИ В БЪЛГАРИЯ
Засилено здравно обучение и комуникационни мерки ще се въведат пилотно в три общини в България, като в програмата ще бъдат включени училища, детски градини и ясли. Възможност за това дава програмата „Профилактика и укрепване на здравето“, споразумение за чието изпълнение подписа министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов. Програмата е финансирана по Швейцарско-българската програма за сътрудничество, информират от МЗ.
На официалната церемония в Министерския съвет днес присъстваха посланикът на Конфедерация Швейцария, Негово Превъзходителство г-н Раймунд Фурер, заместник министър-председателят г-н Томислав Дончев и министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев.
Това е изключително важен етап от многогодишните усилия на Министерство на здравеопазването за повишаване на здравната грамотност сред децата и юношите, изтъкна министър Силви Кирилов.
Наши партньори са Швейцарско училище по обществено здраве, УНИЦЕФ – България, Националният център по обществено здраве и анализи. Съвместната работа с Министерството на образованието и науката е от ключово значение за успешната реализация на Програмата и за утвърждаване на здравните теми като значима част от българското образование, посочи доц. Кирилов и допълни, че както досега, ще разчитаме на пълно съдействие от страна на Националното координационно звено в Министерския съвет, на Програмния оператор в МОН и на Швейцарския офис за сътрудничество.
„Искам да Ви уверя, че изпълнението на Програма „Профилактика и укрепване на здравето“ е част от приоритетите на Министерството на здравеопазването, както и лична моя задача и на моя екип“, подчерта здравният министър.
„Постигнатото до момента, а и очакваните резултати, са плод на съвместна работа, устойчиво сътрудничество и постоянна комуникация между заинтересованите страни. Убеден съм, че тази Програма няма да реши всички проблеми, но ще постави началото на една инициатива, една реформа, която ще даде шанс на деца, родители, български граждани да живеят по-добре и по-здрави“, заключи министър Кирилов.
С НАД 17 МЛН. ЛЕВА СА НАМАЛЕЛИ ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БОЛНИЦИТЕ С НАД 50% ДЪРЖАВНО УЧАСТИЕ В КАПИТАЛА
Със 17,364 млн. лв. са намалели просрочените задължения на болниците с над 50% държавно участие в капитала за девет месеца. Това става ясно от отговора на здравния министър доц. Силви Кирилов на въпрос от депутата от ПП-ДБ доц. Васил Пандов.
Данните за дълговете на държавните болници към 31 декември 2024 г. сочат, че просрочията възлизат на 29 205 000 лв., докато към 31 март същата година те са били в размер на 46 569 000 лв. За това информира Zdrave.net.
Общите задължения на държавните лечебни заведения за болнична помощ към 31 декември 2024 г. пък са нараснали с около 23 млн. лв., като от 623 116 000 лв. в края на март миналата година, към края на годината по предварителен годишен отчет те се увеличават до 646 476 000 лв., сочат данните на здравния министър.
По отношение на дълговете на общинските болници ситуацията е подобна: макар общите задължения на тези лечебни заведения леко да нарастват, просрочените, макар и с малко, намаляват.
Така общите задължения на общинските лечебни заведения за болнична помощ към 31 декември 2024 г. по предварителен годишен отчет са в размер на 208 614 000 лв., докато към 31 март същата година те са били 205 552 000 лв.
Просрочените дългове на болниците пък за посочените девет месеца намаляват от 13 491 000 лв. до 12 316 000 лв.