Министър Сербезова: ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ ПРЕД ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Е МАЛКИЯТ БРОЙ МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ
„Основният проблем пред човешките ресурси в здравеопазването е малкият брой медицински сестри. През последните 20 години е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по „медицина“, отколкото по специалност „Медицинска сестра“. По данни на МОН през последните 10 години специалност „медицина“ са завършили общо 6 692 български граждани, а специалност „медицинска сестра“ – едва 4 264.“ Това заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова по време на дискусия, организирана от инициативата „Индекс на болниците“, съобщиха от пресцентъра на МЗ.
Според проф. Сербезова проблемът с недостига на медицински сестри може да се разрасне, ако всички заинтересовани страни не положат необходимите усилия за прекратяване на тази негативна тенденция. Като основни демотивиращи фактори здравният министър посочи ниското заплащане, свръхнатоварването на работното място, недобрите условия на труд и като цяло усещането за липса на уважение към полагания от медицинските сестри труд.
„Човешките ресурси са най-трудният за регулиране и управление елемент в сферата на здравеопазването. Осигуряването на достатъчно медицински специалисти е процес, който не се ограничава само до производството на кадри от медицинските университети и достигането на някакъв определен брой в страната, а и до правилното разпределение на медицинските специалисти по области и населени места, до придобиването на необходимата квалификация, до осигуряването на условия за професионално развитие и мотивация“, изтъкна министър Сербезова.
Здравният министър цитира данни на Националния статистически институт, според които през последните 15 години броят на лекарите в страната продължава да се увеличава, а населението намалява. „Налице е и диспропорция, която е регионална, както и диспропорция по отношение на съответните специалности. Следва да се има предвид, че увеличеният брой лечебни заведения създава предпоставки за относителен недостиг на медицински специалисти“, посочи още здравният министър.
По думите на проф. Сербезова краткосрочните мерки, които трябва да бъдат предприети за намаляване на кадровия дефицит в лечебните заведения, са: оптимизиране броя на болниците в страната; повишаване на трудовите възнаграждения на медицинските сестри, включването им в процеса на вземане на решения, които ги касаят; изготвяне на единни задължителни правила за минималните възнаграждения на персонала и за разпределението на допълнителните средства за всички участници в лечебно-диагностичната дейност в държавните и общинските болници. Сред средносрочните и дългосрочните мерки здравният министър посочи: създаване на механизми за стимулиране на висшите училища да обучават повече медицински сестри, като се завиши изплащаната от държавата субсидия на ВУЗ-овете; обвързване на броя на местата за студенти по медицина и по специалност „Медицинска сестра“ в страната в съотношение 1:2; регламентиране на по-широки правомощия на медицинските сестри; по-равномерно разпределение на медицинския персонал на територията на страната.
Всички участници в дискусията се обединиха около идеята, че здравната система у нас трябва да бъде променена, така че болниците да бъдат кадрово обезпечени, а медицинските специалисти да бъдат мотивирани да останат да работят в България.
1 960 СА НОВОДИАГНОСТИЦИРАНИТЕ С КОРОНАВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ ЛИЦА У НАС НА 21 МАРТ
1 960 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас за изминалите 24 часа – 534 от тях са установени с PCR, а 1 426 – с бързи антигенни тестове. 69,59% от новите случаи, доказани за последното денонощие, са на лица, които не са ваксинирани, сочат данните в Единния информационен портал за мерките срещу разпространението на COVID-19.
16 390 са общо тестовете, направени през изминалото денонощие – 3 118 от тях са PCR, а 13 272 – антигенни. Това показват данните на Националната информационна система.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 23; Бургас – 48; Варна – 165; Велико Търново – 83; Видин – 30; Враца – 46; Габрово – 43; Добрич – 78; Кърджали – 17; Кюстендил – 14; Ловеч – 47; Монтана – 43; Пазарджик – 21; Перник – 2; Плевен – 49; Пловдив – 160; Разград – 20; Русе – 71; Силистра – 64; Сливен – 36; Смолян – 25; София област – 42; София град – 496; Стара Загора – 93; Търговище – 38; Хасково – 59; Шумен – 106; Ямбол – 41.
В България към момента са потвърдени общо 1 126 146 случая на новия коронавирус. 190 664 от тях са активни. Излекуваните лица са 899 152, от тях 4 336 са регистрирани през последните 24 часа.
Общо 2 106 са пациентите с доказан COVID-19, които са настанени в лечебни заведения за болнична помощ. От тях 246 са настанени в интензивни отделения или клиники. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 292, от които 73,63 % не са ваксинирани, показва Единният информационен портал.
Поставените у нас дози от ваксините срещу коронавирусната инфекция към момента са общо 4 336 850, през последното денонощие са приложени 1 569 от тях.
Националната информационна система показва, че медицинските служители, при които е констатиран новият коронавирус у нас, са общо 23 850. Нови 42 случая са регистрирани през изминалите 24 часа: от тях 9 са установени при лекари, 15 – при медицински сестри, 9 – при санитари и 9 – при друг медицински персонал.
36 330 са починалите лица, при които е бил потвърден COVID-19. 48 нови случая са регистрирани през изминалото денонощие. 91,67 % от починалите лица не са били ваксинирани.
НЗОК ЩЕ ПРЕИЗЧИСЛИ ПАРИТЕ ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, ИЗПЛАТЕНИ ЗА ПЪРВИТЕ ТРИ МЕСЕЦА НА ТАЗИ ГОДИНА
НЗОК ще преизчисли парите за лечебните заведения, изплатени за първите три месеца на тази година, след като бъде подписан анексът към НРД 2020-2022 г., научи Zdrave.net.
С решение на Надзорния съвет на 18 март са приети правила за прилагането на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на Здравната каса за 2022 г., които ще влязат в сила от 1 януари, но едва след подписването на рамковия договор.
Тъй като има приет годишен бюджет на Касата, но няма подписан НРД, на днешното си заседание надзорниците са определили за февруари заплащане на медицинските дейности да бъде в размер на 1/12 от касовото изпълнение на бюджета, като за основа са взети месеците декември 2020 г. и ноември 2021 г.
С правилата се регламентира утвърждаването на индикативните стойности за лекарствата, медицинските изделия и дейностите за болнична медицинска помощ от ЗБНЗОК за 2022 г. за всяка районна здравноосигурителна каса (РЗОК) и по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци.
Средствата по бюджета за 2022 г. се заделят в ЦУ на НЗОК. Отчетените от изпълнителите на БМП лекарства, медицински изделия и дейности се заявяват ежемесечно от РЗОК в ЦУ на НЗОК и се заплащат, но само след проверка от контролните органи на НЗОК/ РЗОК на извършената дейност и приложените лекарствени продукти.
По отношение на новите дейности директорите на РЗОК правят предложение до Надзорния съвет на Касата след анализ на потребностите от дейности по Национална здравна карта и приложението на наредбата по Закона за лечебните заведения, демографската структура и заболеваемост, отчетените случаи на пациенти от други региони, видовете дейности по индивидуалните договори, отчетените касово изплатени средства за период м. декември 2020 г. – м. ноември 2021 г. и нови дейности по клинични пътеки и процедури, отпаднали от индивидуалните договори дейности.
В случай, че посочените критерии не са приложими, новите дейности за съответното лечебно заведение се определят като съотношение на потребностите за съответната област според Национална здравна карта и средно претеглено разпределение между всички изпълнители на БМП според броя на определени легла по специалности и нива на компетентност.
Предложените месечни стойности на болниците за нови дейности от директорите на РЗОК се придружават от мотиви и ясно описание на начина на изчислението за всеки изпълнител. Преди приемането на стойностите същите се проверят от комисия, определена от Надзорния съвет на НЗОК, в която са включени трима представители на НЗОК, по един представител на МЗ и на МФ. Отчетът на комисията е неразделна част от материалите за Надзорния съвет на НЗОК и има препоръчителен характер. Членовете на комисията не получават възнаграждение за дейността си и подписват декларация за неразгласяване на служебна информация.
3296 ОТ РАБОТЕЩИТЕ В ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В СТРАНАТА СА ПРЕМИНАЛИ ОБУЧЕНИЕ ПО ПРОЕКТА ПУЛСС
От старта на обученията, реализирани в изпълнение на проект № BG05M9OP001-3.007-0001 „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“ (ПУЛСС), до 18 март т.г. 5-дневно теоретично и практическо обучение успешно преминаха 3296 от работещите в центровете за спешна медицинска помощ в страната. В седмицата 14.03-18.03.2022 г. в обучителния процес, осъществяван на територията на Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ, се включиха 82 служители от ЦСМП в Бургас, Варна, Враца, Кюстендил, Перник, Плевен, Пловдив, Русе и Шумен. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Лекциите и практическите упражнения са водени от доказани български лекари с богат професионален опит. На разположение на курсистите са специализирани медицински манекени /симулатори/, закупени със средства по проекта. В обучителната програма са предвидени теоретични лекции за приложението на медицинския триаж и протоколи за поведение при пациенти със спешни състояния (респираторни нарушения, нарушения в циркулацията, травматични състояния, неврологични нарушения, интоксикации, спешни състояния в детската възраст и др.), както и практически упражнения, свързани с оценка на спешното състояние и прилагането на различни техники за осигуряване и поддържане на проходимост на дихателните пътища, кардиопулмонална ресусцитация и дефибрилация, мениджмънт на травмата, животоспасяващи и животоподдържащи техники при педиатрични пациенти и др.
Министерството на здравеопазването изпълнява проекта „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“ в качеството си на конкретен бенефициент по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020. Основната цел на проекта е подобряване качеството на предоставяната спешна медицинска помощ чрез инвестиции в човешкия капитал. Общият бюджет на ПУЛСС възлиза на 7 млн. лв., които са 100% безвъзмездна финансова помощ. Крайният срок за изпълнение на проекта е 31.12.2022 г.
В изпълнение на проекта надграждащи знания и умения за работа със спешни пациенти ще получат близо 7000 души от системата на спешната медицинска помощ у нас. Веднага след екипите на центровете за спешна помощ курсове ще преминат и работещите в спешните отделения на болниците с над 50% държавно участие в капитала. Отново по линия ПУЛСС всички 170 филиала на 27-те центъра за спешна медицинска помощ в страната вече са оборудвани с нови компютърни конфигурации.
ОТСТРАНИХА ОТ РАБОТА АКУШЕРКАТА, ОБВИНЕНА ЗА СМЪРТТА НА БЕБЕ В ОТДЕЛЕНИЕТО ПО НЕОНАТОЛОГИЯ В МБАЛ-ТЪРГОВИЩЕ
Акушерката, обвинена за смъртта на бебе в Отделението по неонатология в МБАЛ-Търговище, е отстранена от работа, но не е задържана. Това съобщи пред Нова телевизия говорителят на Окръжна прокуратура в Търговище Васил Василев. По думите му нейната версия за случилото се е, че детето само се е ударило. Какво се е случило в действителност ще бъда установено с експертизи, информира Zdrave.net.
„На 25 февруари тази година е родено детето, три дни по-късно персоналът на болницата вижда, че то не е в добро здравословно състояние. При направен скенер се установява, че има контузия на черепа и мозъчен кръвоизлив. Дежурната през нощта акушерка е била разпитана и обвинена”, каза Василев. Той допълни, че ще бъдат проучени не само причините за травмата и настъпилата смърт, но и изпълнението на медицинските стандарти в неонатологията, и може да бъдат повдигнати и други обвинения.