МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРЕДПРИЕ КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ НЕДОСТИГА НА ЛЕКАРСТВА ЗА ЕСЕНЦИАЛНА ТЕРАПИЯ НА ОНКОЛОГИЧНО БОЛНИ
Министерството на здравеопазването, съвместно с Националната здравноосигурителна каса и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, предприе конкретни действия срещу недостига на лекарства за есенциална терапия на онкологично болни, които са както първа линия на лечение, така и в комбинация в редица схеми с иновативни терапии, удължаващи преживяемостта на пациентите. Мерките засягат над 40 лекарствени продукта, като целта е да се предотврати изключването им от Позитивния лекарствен списък и лишаването на българските граждани от здравноосигурително покритие на основната за тяхното заболяване терапия. Това съобщиха от пресцентъра на МЗ.
След проведен анализ и заседание на междуведомствена работна група, бяха идентифицирани основните причини за потенциалното изключване на лекарствените продукти. Сред проблемите, водещи до това, са административната тежест за притежателите на разрешение за употреба и прилаганите до момента финансови механизми.
В тази връзка се предлагат две ключови промени.
Първата е в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. С новите текстове ще се удължи периода за преразглеждане на промени в цените на единствени в международното непатентно наименование базови онкологични лекарства от шест на двадесет и четири месеца.
Тази мярка значително ще облекчи притежателите на разрешение за употреба и ще даде възможност за дългосрочно запазване на продуктите на българския пазар, който се явява непривлекателен за дефицитните в световен мащаб молекули.
Втората промяна е определяне на самостоятелен бюджет в Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. на лекарствата от групата на есенциалната онкология, който гарантира здравноосигурителните плащания за базово лечение на пациентите със злокачествени заболявания в пълен обем. По този начин ще се намали финансовата тежест върху тези лекарствени продукти в случаите на преразход в общите плащания за онкологично лечение. Определените за целта средства са в размер на 26 млн. лв., като промяната вече беше гласувана от Надзорния съвет на здравната каса.
Цели се гарантиране на непрекъснат достъп на пациентите с онкологични и онкохематологични заболявания до необходимите лекарства, като същевременно се осигури устойчивост на бюджета, определен за тях.
Министерството на здравеопазването остава ангажирано с осигуряването на навременно и ефективно лечение за всички пациенти и ще продължи да работи за стабилността на лекарствената политика в страната.
НЗОК ЩЕ ФИНАНСИРА ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА РАННО ОТКРИВАНЕ НА ХРОНИЧНИ БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, HPV, РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА И БИОМАРКЕРНА ДИАГНОСТИКА ЗА ПАЦИЕНТИ С ОНКОХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Новите изследвания, предложени през ноември от Министерството на здравеопазването с нормативни промени, бяха обнародвани днес в „Държавен вестник“. Те са включени в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с промени в Наредба 9, съобщиха от Zdrave.net.
Предложенията на МЗ бяха насочени към ранно откриване на хронични бъбречни заболявания, HPV и рак на маточната шийка, както и биомаркерна диагностика за пациентите с онкохематологични заболявания. Така НЗОК скоро ще започне да финансира определяне на албумин-креатининово отношение в урината и изчислена гломерулна филтрация (eGFR) в mL/min/1.73m2. в добавка, фондът покрива течно-базирано цитологично изследване на материал от шийката на матката, което се провежда за профилактика на рака на маточната шийка.
Към заплащаните от НЗОК изследвания също така се включиха и нови високоспециализирани дейности за извършване на имуноцитохимично изследване на биоптат и за извършване на ДНК анализ в обхвата на Амбулаторна процедура № 27 „Специфични изследвания при хематологични заболявания“.
Освен тези промени, в резултат на общественото обсъждане в Наредбата е включена и нова амбулаторна процедура. Тя засяга пациентите с хронична уртикария и е включена по предложение на председателката на Асоциацията на пациенти активни в здравеопазването (АПАЗ) Анета Драгановa. Амбулаторна процедура №49 „Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при хронична уртикария с ангиоедем“ включва диагностични и терапевтични дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица, при които заболяването хронична уртикария в неговите разновидности протича тежко, с епизоди на ангиоедем, рефрактерно на обичайните лечебни методи и влошава силно качеството на живот.
Предвижда се НЗОК да започне да финансира новите изследвания след влизането в сила на бюджета ѝ за тази година
НАДЗОРНИЯТ СЪВЕТ НА НЗОК ПРИЕ КОРИГИРАНИЯ ПРОЕКТ НА БЮДЖЕТА НА ЗДРАВНАТА КАСА ЗА 2025 Г.
Надзорният съвет на НЗОК прие коригирания проект на бюджета на Здравната каса за 2025 г. Заради решението на Надзорния съвет на НОИ, с което се променя процентът на осъвременяване на пенсиите, се променя и размерът на здравноосигурителните вноски за пенсионерите, заплащани за сметка на държавния бюджет. Така макрорамката на бюджета на НЗОК се увеличава с 22 млн. лв. и става 9 474 716,2 хил. лв., информира Zdrave.net.
След корекцията размерът на средствата за здравноосигурителни плащания се увеличава от 8 852 159,2 хил. лв. на 8 873 878,9 хил. лв.
Увеличението е отразено в средствата за болнична помощ, които от 4 140 559,9 хил. лв. стават 4 155 279,6 хил. лв. (близо 15 млн. лв. повече).
От тях 4 087 279,6 хил. лв. за 2025 г. (в предишния проект 4 072 559,9 хил. лв. или увеличението е с 14 719 700 лв.) са предвидени за осигуряването на достъпа на здравноосигурените лица до болнична медицинска помощ, изпълнявана от лечебните заведения за болнична помощ на територията на съответните РЗОК в страната. С останалите 68 млн. лв. от средствата за болнична помощ, както беше и в предишния вариант на бюджета, ще бъде заплатено възнаграждението на персонала в лечебните заведени в отдалечени райони и приоритетните болници.
При лекарствата увеличението е 7 млн. лв. повече, които от 2 558 873,2 хил. лв. стават 2 565 873,2 хил. лв.
Допълнителните 7 млн. лв. в перото за лекарствата са разпределени както следва – 471 400 лв. за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ (от 1 049 740,6 хил. лв. на 1 050 212,0 хил. лв.) и за антинеопластични лекарствени продукти, включващи се в базова химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания – 6,5 млн. лв.
В останалите текстове на проекта за бюджет на НЗОК за 2025 г. няма промяна.
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ БРОЯТ НА МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ У НАС СЕ Е УВЕЛИЧИЛ НАД 2,3 ПЪТИ
При професиите лекар, лекар по дентална медицина и магистър-фармацевт в България традиционно се наблюдават положителни тенденции – общият им брой се запазва или се повишава, повишава се броят и относителният дял на младите специалисти до 35 години, а осигуреността със съответния вид кадри надвишава или е около средната за държавите членки на ЕС. Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпроси на депутата от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова относно достъпа до специализации на студенти по медицина, информира Zdrave.net.
Министър Кирилов посочва, че осигуреността с лекари в България се увеличава от 32,9 на 10 000 души население през 1990 г. до 46,4 на 10 000 души население през 2023 г. (увеличение с 41%).
„Положителна тенденция се наблюдава особено в броя на младите лекари – по данни на НСИ през 2014 г. броят на лекарите до 35 години е бил 2 352 и те са съставлявали едва 8,2% от общия брой лекари на основен договор в страната, докато 10 години по-късно – през 2023 г. техният брой е увеличен над 2,3 пъти и достига 5 457 или 18,2% от общия брой лекари. В този 10-rодишен период броят и относителният им дял нарастват ежегодно, без спадове, което показва, че тази тенденция е трайна и стабилна“, казва министърът. Той отбелязва положителна тенденция и при лекарите във възрастовата група 35-44 r. през последните 5 години – броят им нараства от 2 875 през 2019 г. (9,7%) до 3 412 през 2023 г. (11,4%).
„Основен проблем при лекарите и останалите медицински специалисти е тяхното неравномерно териториално разпределение в страната“, казва министър Кирилов. Той посочва, че с цел подпомагане процеса по осигуряване на здравната система с достатъчно медицински специалисти и преодоляване на диспропорциите в териториалното им разпределение, Министерството на здравеопазването е разработило „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти” в рамките на Програма „Развитие на човешките ресурси” 2021- 2027, в който участие могат да вземат лицата, които съгласно нормативната уредба могат да специализират по реда на българските граждани (посочени детайлно по-горе).
По проекта на специализантите се предоставя финансов стимул в размер на 2,5 минимални работни заплати над получаваното месечно възнаграждение за всеки месец на обучение до приключване. По него могат да кандидатстват българските граждани, гражданите на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, лицата с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут и които са чужденци от българска народност. Всички лица, които не отговарят на тези условия, могат да специализират в страната въз основа да сключен договор за обучение между висшето училище, базата за практическо обучение и специализанта.
По време на първата кампания за кандидатстване, продължила от 15 юли до 31 декември 2024 г., заявления са подали 168 специализанти от цялата страна, от които са одобрени общо 132-ма кандидати. Близо половината от тях са медицински специализанти, обучаващи се по специалности, свързани с детското здраве.
На 1 февруари 2025 г. стартира втората процедура за подбор на специализанти, които могат да участват в проекта.
ВТОРИЯТ МЕДИЦИНСКИ ХЕЛИКОПТЕР ПРЕМИНА ЛЕТАТЕЛНИ ТЕСТОВЕ
Вторият медицински хеликоптер премина летателни тестове в присъствието на българската комисия, която е на посещение в базата на Leonardo S.p.A в италианския град Верджате. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Комисията включва четирима представители на Министерството на здравеопазването и трима представители на авиационния оператор „България Хели Mед Сървиз“ ЕАД към Министерството на транспорта и съобщенията.
Екипът трябва да извърши т.нар. техническо приемане на летателната машина и нейното медицинско оборудване и апаратура. След това ще бъде извършена организация по прелитането до България, като при подходящи метеорологични условия това ще се реализира до края на февруари, уточниха от МЗ.