НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА НА ДЕЦАТА ДАДЕ НА ДЪРЖАВАТА ОЦЕНКА 3,14 ЗА ГРИЖАТА ЗА ДЕЦАТА
Среден 3,14 – с толкова е оценена тази година грижата на държавата за грижата за децата от Националната мрежа на децата в рамките на ежегодната инициатива на организацията „Бележник“. За това информира Zdrave.net.
Средната оценка на държавата в „Бележник 2025“ във всички обособени области, свързани с децата пък е добър 3,53. Национална мрежа за децата (НМД) представи пред политиците и медиите основни изводи, данни и оценката, която обществото им дава в годишния доклад на „Бележник – Какъв е средния успех на държавата в грижата за децата?“. Събитието се състоя днес под купола на Ларгото в София. Тази година рекорден брой от над 7700 респонденти се включиха в оценката на държавните политики, информират от НМД.
„Бележник 2025“ е четиринадесетото издание на мониторинговия доклад на НМД, който оценява напредъка на държавата в грижата за децата в девет области: „Участие на деца“, „Благосъстояние“, „Семейна среда и алтернативни грижи“, „Закрила на детето от всички форми на насилие“, „Правосъдие“, „Ранно детско развитие“, „Детско здраве“, „Образование“, „Спорт, култура и свободно време“.
Оценката в областта на детското здраве е устойчиво една от най-ниските в „Бележник“, отбелязват от НМД. Допълнителният спад се дължи основно на нестабилната политическа ситуация и недостатъчния напредък в здравните сфери с отчетлив дефицит през годините. Такива са недостигът на здравна грижа в отдалечените и изолирани райони; все още неприетият медицински стандарт по детска психиатрия; липсата на анализ на причините за майчината и детска смъртност и високите регионални различия в тази статистика; непрозрачни процедури по одобряване на лечение и терапии на деца в чужбина; липса на адекватна нормативна уредба за предоставяне и реимбурсиране на медицински храни за пациенти с малнутриция; неразпознаване и липса на системно адресиране на зависимости като хазартната, екранната и игровата; липса на оценка на ефективността на мерките за намаляване на тютюнопушенето и употребата на ПАВ.
Основен застъпнически приоритет на НМД остана изграждането на Национална детска болница, за което е ключово да се следва прозрачен план и да има обезпеченост със здравни специалисти, посочват от организацията.
Патронажната грижа остана и през 2024 г. като добро пожелание за институциите, без реален напредък по финансирането, изграждането на план за провеждането в широкото и системно прилагане, така че да достигне до пряко нуждаещите се от нея, казват още от НМД.
УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЗДРАВНАТА ВНОСКА ПОИСКАХА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ И БЪЛГАРСКАТА БОЛНИЧНА АСОЦИАЦИЯ
Здравната ни система страда от хронично недофинансиране и имаме дефицит в здравеопазването. Това заявиха категорично председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателката на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова по време на Healthcare summit, който се проведе днес, информира Zdrave.net.
„Не може здравната ни система да се финансира с граждански инициативи. Място за взаимопомощ винаги има, но това трябва да е изключение. Ние имаме най-ниската здравна вноска в ЕС и най-ниския процент от брутния вътрешен продукт (БВП), който инвестираме за здраве. Искаме нашето здравеопазване да е като в Европа, но всеки един от нас заделя най-малко средства за това в сравнение с останалите европейски граждани. В допълнение към това трябва да кажем, че държавата заделя още по-малко за лицата, които е длъжна да осигури. Съответно имаме огромна дупка. Неизбежно стигаме до дискусия за размера на здравната вноска. Според мен тя трябва да поне колкото е в Румъния – 2% повече от нашия“, категорична беше адв. Димитрова.
„140 пъти е променян Законът за здравното осигуряване от началото на реформата досега. В началото беше заложено да се стартира със здравна вноска от 6%, след което да стане 8% и да продължи да се увеличава плавно. През годините обаче се случиха много форсмажорни обстоятелства, включително и с прехвърлянето на резерва на НЗОК към фискалния резерв през 2010, като така и не стана ясно за какво са изхарчени тези пари и целта на заложения план – здравната вноска да се повишава, а доплащанията от пациенти да намаляват, не се реализира“, каза д-р Брънзалов. По думите му не отговаря на истината твърдението, че всяка година се наливат рекордни средства от държавата за здравеопазването. „Много силно е преекспонирана темата за „рекордния бюджет“ на НЗОК. Бюджетът просто е един резултат от повишаване на минималната работна заплата и оттам на здравноосигурителните вноски, а реалното финансиране на системата е в пъти по-ниско в сравнение с другите европейски държави, където не се оказва кой знае колко по-добра здравна грижа“, каза д-р Брънзалов. Той беше категоричен, че най-важният проблем в системата е този с кадрите. „При положение че има такъв тежък дефицит и след като само през 2024 г. всички пера в бюджета на НЗОК бяха в недостиг и надвишиха гласуваните от парламента средства, ако по някакъв магически начин набавим тези необходими кадри, какво ще се случи с тяхното възнаграждение?“, попита председателят на БЛС.
По отношение на мястото на болниците в България за устойчивото развитие на здравната сфера председателката на ББА подчерта, че по време на COVID кризата обществото е осъзнало колко е важно да има стабилна здравна система и работещи лечебни заведения, но това бързо е забравено. „Много държави определиха здравеопазването си като приоритет номер едно, не знам защо ние не сме от тях. Моето послание е да работим такава дългосрочна визия да се реализира и у нас“, каза адв. Свилена Димитрова.
Д-р Брънзалов заяви, че лечебните заведения не бива да се разглеждат отделно, тъй като те трябва да работят в синхрон с останалите направления в здравеопазването. „Болничната помощ е част от обществото и част от цялата медицинска грижа, която трябва българските граждани да получават“, каза той и подчерта, че финансирането на лечебните заведения в малките населени места, трудно достъпните райони и почти обезлюдените градове трябва да получи подкрепа от общините.
„Самите общини обаче страдат от недоимък и там трябва да се намеси държавата. Не познавам кметове, които в предизборната си кампания да не обещават да доведат лекари или да обещават, че болниците ще продължат да функционират. Впоследствие се оказва, че няма достатъчен финансов ресурс. Държавата трябва да се погрижи за сградите и инфраструктурата, за да може лекарите да работят там в нормални условия. Това не може да се случи само с финансиране по клинични пътеки“, категоричен беше д-р Николай Брънзалов.
В БУРГАС ЗАПОЧНА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ЗДРАВЕН ТУРИЗЪМ
Целта ни е да позиционираме България на европейската и на световната карта като конкурентна дестинация за целогодишен здравен туризъм. С тези думи председателят на България съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) д-р Сийка Кацарова се обърна към присъстващите по време на откриването на четвъртата национална конференция за здравен туризъм, която се провежда в Бургас, предаде БТА.
„Тази наша цел е и национална кауза, защото ние като българи сме убедени в качеството на нашата медицина. Имам огромен респект към лекарите, които днес са в залата. Разполагаме и с прекрасна апаратура в болниците, която е на световно ниво. Имаме много добри клиники, центрове, дентални клиники, болници“, каза още д-р Сийка Кацарова. По думите ѝ именно медицинският туризъм е този, който по време на пандемията от COVID-19 е направил възможно дестинации като Германия и Испания да не усетят изцяло ефектите от спада в пътуванията.
Според ректора на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ проф. д-р Христо Бозов пък са нужни още усилия за налагането на медицинския туризъм в България.
„Медицинският туризъм е една неразорана целина, както се казваше преди, защото в този сегмент ние не работим много добре. Да, в областта на балнеотуризма са доста напред, но основно в страната ни работещ е денталният туризъм“, отбеляза проф. Бозов и даде за пример клиника във Варна, която вече е отворила свои клиники и зад граница.Проф. Бозов посочи, че бургаският университет вече обучава студенти по специалността „Здравен туризъм“. Успешно работят и програмите за обучение по балнео и СПА мениджмънт, каза още ректорът на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
От своя страна здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков отбеляза, че големи лечебни заведения от Турция „дърпат“ пациенти от България за процедури, които и ние тук извършваме също толкова качествено, с цялата иновация, с която разполагаме.
„В последните години у нас беше инвестирано изключително много. Единственото, което нашите съседи предлагат в повече, е това, че обслужват туриста като турист, а не като човек със заболяване“, каза той и подчерта, че в България има много иновации, които не са достатъчно добре рекламирани.
„Денталният туризъм у нас е добър пример по отношение на привличането на чуждестранни пациенти“, посочи още Шарков.