По данни на НСИ: 2.7 МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ СЕ ПАДАТ НА 10 000 ДУШИ НАСЕЛЕНИЕ У НАС
Слабо намаляване на броя на медици от различни специалности се наблюдава в края на 2021 г. в сравнение с 2020 г. Това показват данните на Националния статистически институт, информира Zdrave.net.
В края на 2020 г. в страната практикуват 29 717 лекари, докато в края на 2021 г. те са с малко над 100 по-малко – 29 604. Тъй като обаче за година е намалял и броят на населението, осигуреността с лекари на 10 000 души леко нараства: от 43.0 през 2020 г. тя се увеличава до 43.3 през 2021 г.
При специалистите по здравни грижи също се наблюдава кадрови спад, като от 44 676 през 2020 г. броят им намалява до 44 451 в края на 2021 г., отчита НСИ. В самата група специалисти по здравни грижи, която е разнородна, най-много са намалели медицинските сестри и фелдшерите. Броят на медицинските сестрите в края на 2020 г. е 29 160, докато в края на 2021 г. те са 28 816. Фелдшерите пък намаляват от 1919 до 1814. Всички останали специалисти от направлението се увеличават, макар и с малко, сочи статистиката. Така акушерките от 3251 стават 3264, медицинските и рентгеновите лаборанти от 5909 стават 5930, зъботехниците от 1573 стават 1636, а другите медицински специалисти се увеличават от 2864 на 2991.
Осигуреността на населението с професионалисти по здравни грижи като цяло бележи ръст и от 64.6 на 10 000 души население през 2020 г. става 65.0 в края на 2021 г. Спад по този пункт се наблюдава само по отношение осигуреността с фелдшери и медицински сестри, съответно от 2.8 на 2.7 и от 42.2 на 42.1, показват данните.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 медицински сестри, информират от националната статистика.
Лекарите по дентална медицина са 7499, като 6585 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК.
Във възрастовата структура на лекарите най-голям е делът на тези във възрастовата група 55-64 години – 10 338, или 34.9%. Лекарите над 65-годишна възраст пък са 5521, или 18.6%. Те са на трето място по относителен дял след лекарите на възраст между 45 и 54 години, които са 5828, или 19.7%. Най-младите лекари – до 35-годишна възраст, пък са 4935, или 16.7%, показват данните на НСИ. Делът им е по-голям от този на лекарите между 35 и 44 години, които са най-малко от всички възрастови групи: 2982, или 10.1%.
В структурата на лекарите по специалности пък най-голям е делът на общопрактикуващите – 3945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от кардиолозите – 6.2%, акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лечение – 5.6%, хирургия – 5.2% и нервни болести – 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни болести – 248 (0.8%), сочат още данните на НСИ.
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. остава непроменена. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
796 СА БОЛНИЧНИТЕ ЛЕГЛА У НАС НА 100 000 ДУШИ НАСЕЛЕНИЕ
Към 31.12.2021 г. в страната работят 341 заведения за болнична помощ с 54 491 легла, от които 319 болници с 52 246 легла. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), оповестени днес, информира Zdrave.net.
В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ са намалели с едно, а леглата в тях са се увеличили с 275, или с 0.5%, отчитат от НСИ.
Заведенията за извънболнична помощ са 2133 с 1285 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 151 с 1939 легла, сочи още статистиката.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове.
В края на миналата година многопрофилните болници са 182 с 38 418 легла, или в 57.1% от болниците е съсредоточен 73.5% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници – от 27 до 1546. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла – 42.9%. До 99 легла има в 35.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения, отчита националната статистика.
Към 31.12.2021 г. специализираните болници са 137 с 13 828 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение – 74 с 4 487 легла; за продължително лечение – една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация – 16 с 1 983 легла; за рехабилитация – 34 с 5 091 легла; държавни психиатрични болници – 12 с 2 122 легла.
В края на 2021 г. центровете със стационар са общо 21. От тях центровете за кожно-венерически заболявания са 3 и разполагат с 30 легла. Комплексните онкологични центрове са 7 с 1193 легла, а центровете за психично здраве са 12 с 1022 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението. В сравнение с 2020 г. броят на болничните легла се е увеличил с 12.9 пункта (783.9), показват данните на НСИ.
Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1067.3) и Пловдив (1017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).
В края на 2021 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2133 с 1285 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се е увеличил с 1.7%, а броят на леглата в тях е намалял с 0.8%.
240 СА НОВОДИАГНОСТИЦИРАНИТЕ С COVID-19 ЛИЦА У НАС В ЧЕТВЪРТЪК
240 са новодиагностицираните с COVID-19 лица у нас през изминалото денонощие, 32 от които са установени с PCR, а 208 – с бързи антигенни тестове. 63,75% от новите случаи, доказани за последните 24 часа, са на лица, които не са ваксинирани, сочат данните в Единния информационен портал за мерките срещу COVID-19.
Тестовете, направени у нас през последното денонощие, са общо 3 722 – от тях 490 са PCR, а 3 232 – антигенни. Това показват данните на Националната информационна система. Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 5; Бургас – 7; Варна – 20; Велико Търново – 4; Враца – 4; Габрово – 3; Добрич – 3; Кърджали – 1; Кюстендил – 3; Ловеч – 3; Монтана – 4; Пазарджик – 11; Перник – 3; Плевен – 4; Пловдив – 18; Разград – 2; Русе – 3; Силистра – 3; Сливен – 7; Смолян – 3; София област – 9; София град – 93; Стара Загора – 9; Търговище – 1; Хасково – 8; Шумен – 1; Ямбол – 8.
Потвърдените случаи на новия коронавирус у нас към момента са общо 1 167 706, активните случаи са 62 686. Излекуваните лица са общо 1 067 801, от тях 1 269 са регистрирани през изминалите 24 часа.
Пациентите с доказана коронавирусна инфекция, настанени в лечебни заведения за болнична помощ, са общо 251 – в интензивни структури се намират 29 от тях. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 24, от тях 70,83% не са ваксинирани, показва Единният информационен портал.
4 404 422 са общо поставените у нас дози от ваксините срещу COVID-19 към момента, като от тях 507 са приложени през изминалото денонощие.
Според Националната информационна система у нас новият коронавирус е потвърден при общо 24 598 лица-медицински служители. Три нови случая на един лекар и две медицински сестри са регистрирани през последните 24 часа.
Починалите лица, при които е била констатирана коронавирусната инфекция, са 37 219. Нови девет случая са регистрирани през последното денонощие. 100% от починалите лица не са били ваксинирани.
НЗОК ОБУЧАВА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ ЗА НОВИТЕ ДЕЙНОСТИ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
На 16 и 17 юни 2022 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) организира семинар за служителите на районните здравноосигурителни каси (РЗОК) на тема „Договаряне, отпускане, заплащане и контрол на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) от НЗОК от 01.07.2022 г.“, като следваща стъпка за безпрепятственото преминаване на процеса от Агенцията за социално подпомагане (АСП) към касата. За това информира Zdrave.net като се позова обществения здравен фонд.
В работата на семинара взеха участие представители на „Информационно обслужване“ АД, експерти от Министерството на труда и социалната и от АСП, както и членове на Надзорния съвет на НЗОК. Участниците в семинара обсъдиха детайлите относно пътя на хората с увреждания от ЛКК, НЕЛК и ТЕЛК до получаване на необходимите им помощни средства.
Експертите на „Информационно обслужване“ АД представиха софтуера, с който ще работят служителите на РЗОК, за да могат хората с увреждания, чрез електронизация на процесите, да бъдат улеснени и пътят им – от подаване на заявление чрез ЛКК, НЕЛК и ТЕЛК до получаване на помощните средства, да бъде скъсен.
Обсъден бе и алгоритъмът за осигуряване на ремонтните дейности на помощните средства.
Експертите от АСП изразиха своята готовност да окажат съдействие на служителите на РЗОК в началния период на стартиране на отпускането на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия от НЗОК от 01.07.2022 г.
ОТКРИХА ГОРЕЩА ЛИНИЯ ЗА ПАЦИЕНТИ С РЕДКИ БОЛЕСТИ
Пациентите с редки болести ще получават помощ на специална телефонна линия 070030097, информира Zdrave.net като се позова на съобщение от Българска Хънтингтън Асоциация.
Информационната телефонна линия ще предоставя подкрепа чрез обща информация и отговори на социални, здравни и правни въпроси и е включена в мрежата линии за подкрепа на Европейската организация за редки болести – EURORDIS.
Телефонната линия за редки болести е част от инициативата „Овластяване на хора с редки болести – 2021“, която цели да подкрепи живеещите с редки болести в България чрез информационни и обучителни дейности и се изпълнява от Българска Хънтингтън Асоциация. Инициативата за застъпничество има за цел да постигне постоянна гражданска активност на хората с редки болести, чрез изграждане на работещи модели за подкрепа, мрежа за взаимопомощ и обучения насочени към потребностите на засегнатите. Семействата засегнати от различни редки болести имат възможност да се възползват от достъп до широката гама от информация, включително и правни въпроси, които засягат правата им като хора с увреждания.