НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (16.03.2022)

РАЗШИРЯВАТ ПАКЕТИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА В РАМКИТЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
Нови дейности и допълнителни видове изследвания ще бъдат включени в пакетите за профилактика в рамките на задължителното здравно осигуряване. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, информира Zdrave.net.
Предложенията се отнасят за деца, бременни жени и хора над 18 годишна възраст, както и за някои специфични групи като лица в риск от злокачествено новообразувание.
За децата от 7 до 18 години се въвеждат медико-диагностични изследвания в рамките на профилактичните прегледи. Предложението е при децата на 7, на 10, на 13 и на 16-годишна възраст да се провежда изследване на кръвна картина и урина, а за 16-годишните – допълнително изследване и на кръвна захар и холестерол. Целта е да бъдат създадени възможности за ранно откриване на евентуални отклонения в здравословното състояние, възникнали в тази възраст, което да даде възможност и за навременното им лечение.
При бременните жени се въвеждат допълнителни ехографски прегледи в рамките на профилактичните прегледи. Предлага се за периода на бременността към провежданите досега 2 акушерски ехографии да бъдат добавени още 2 такива прегледа, както и провеждането на ехографско изследване за фетална морфология, с оглед на провеждания през време на бременността биохимичен скрининг. Също така бременните вече ще бъдат изследвани за хепатит С.
За възрастовата група над 18 години също ще бъдат добавени нови профилактични медико-диагностични изследвания. През 5 години ще бъде провеждано изследване на кръвна картина, АСАТ, АЛАТ, креатинин и урина. С въвеждането на тези изследвания в рамките на профилактичните прегледи се цели ранно установяване на евентуални здравословни проблеми, включително и такива на черния дроб и отделителната система, се казва в мотивите на вносителите.
При жените на възраст от 30 до 50 годишна възраст се добавя задължително периодично ехографско изследване на млечните жлези, като това дава възможност да бъдат установени изменения в ранен стадий, което е предпоставка за ранно диагностициране на злокачествени заболявания на млечната жлеза.
Част от промените са насочени и към хората, при които при профилактичен преглед са установени рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област – с анамнеза за аденом, полипи на дебелото черво, колоректален карцином, болест на Crohn, улцерозен колит, цьолиакия. При тях вече ще се изследване и фекален калпротектин. Вносителите са на мнение, че това ще подобри диагностичните възможности и ще улесни ранното насочване към съответен специалист.
С предложения проект се добавя и възможност за провеждане на допълнително изследване на пациентите с установена диагноза „Синдром на Търнър“. При лицата над 18 години с това заболяване в рамките на диспансерното им наблюдение при специалист ще се включва провеждането на остеодензитометрия, с оглед подобряване на диагностиката на костните изменения, настъпили в резултат на заболяването.
С предложения проект се предвижда и допълнение на Наредбата за определяне на пакета от дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Според вносителите причините за разработване на предложените допълнения в тази наредба са свързани с необходимостта от отразяване в пакета дейности на НЗОК включването на нов вид изследване, свързано с диагностиката на заболявания на стомашно-чревния тракт.
Проектът е публикуван на електронната страница на МЗ и в портала за обществени консултации strategy.bg, а срокът за предложения е до 29.03.2022 г.

2, 6 МЛН. ЛЕВА ОТДЕЛЯ НЗОК ЗА РЕЗЕРВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДАННИ
2 692 000 лв. отделя НЗОК за резервния център за данни от общо 5 млн. лв. за капиталови разходи. С тези средства ще бъдат купени компютри и хардуер. Отделно 263 000 лв. са предвидени за придобиване на сгради, а 280 100 – за друго оборудване, машини и съоръжения. Това става ясно стенограмата на проведеното на 9 март заседание на Надзорния съвет на Касата, на което е представена инвестиционната програма, информира Zdrave.net
„Най-голямото перо, което сме заложили е резервния център за данни. Вече има сключен договор с отразените искания от „Информационно осигуряване“ и останалите 4 институции“, казва управителят на Касата проф. Петко Салчев. Той уточнява, че препоръката за резервен център е на ДАЕУ и „Информационно осигуряване“, тъй като данните в основния център се съхраняват на едно място. По изискванията на информационната сигурност резервният център, където се съхраняват останалите данни, ако нещо се случи, трябва да бъде на друго място.
Надзорниците са коментирали проведени срещи за преговори по изготвяне на анекс към Национален рамков договор за медицинските дейности 2020 – 2022 г.
По отношение на разликата в заплащането на лечебните заведения от Районните здравноосигурителни каси, надзорниците коментират сигнали от РЗОК, в които се посочва, че имат разпределение не само на 1/12 от средномесечни разход за 2021 г. По думите на проф. Салчев такова преразпределение има за 10 лечебни заведения, в които има разкрити нови дейности. Болниците са в Габрово, Монтана, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Смолян и Стара Загора.

2 393 СА ДИАГНОСТИЦИРАНИТЕ У НАС С КОРОНАВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ
2 393 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица в България за последните 24 часа – 1 267 са установени с PCR, а 1 126 – с бързи антигенни тестове. 70,41% от новите случаи, доказани през изминалото денонощие, са на лица, които не са ваксинирани, сочат данните в Единния информационен портал за мерките срещу COVID-19.
Общият брой на тестовете, направени през последното денонощие, е 18 262. От тях 4 683 са PCR, а 13 579 – антигенни. Това показват данните на Националната информационна система.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 20; Бургас – 310; Варна – 290; Велико Търново – 53; Видин – 22; Враца – 48; Габрово – 27; Добрич – 66; Кърджали – 8; Кюстендил – 14; Ловеч – 26; Монтана – 23; Пазарджик – 25; Перник – 37; Плевен – 68; Пловдив – 197; Разград – 19; Русе – 71; Силистра – 52; Сливен – 34; Смолян – 19; София област – 52; София град – 640; Стара Загора – 100; Търговище – 34; Хасково – 43; Шумен – 54; Ямбол – 41.
Общо 1 117 525 са случаите на новия коронавирус, потвърдени у нас към момента – 195 420 от тях са активни. Излекуваните лица са 885 909, от тях 3 260 са регистрирани през изминалите 24 часа.
В лечебни заведения за болнична помощ се намират общо 2 349 пациенти с доказан COVID-19, от които 288 са настанени в интензивни отделения или клиники. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 248, от които 80,65% не са ваксинирани, показва Единният информационен портал.
Дозите от ваксините срещу коронавирусната инфекция, поставени у нас към момента, са общо 4 327 565, от тях 2 327 са приложени през изминалото денонощие.
Националната информационна система показва, че медицинските служители, при които е констатиран новият коронавирус у нас, са общо 23 701. Нови 41 случая са регистрирани през последните 24 часа: от тях 9 са установени при лекари, 11 – при медицински сестри, 11 – при санитари и 10 – при друг медицински персонал.
36 196 са починалите лица, при които е бил потвърден COVID-19. 34 нови случая са регистрирани през последното денонощие. 91,18% от починалите лица не са били ваксинирани.

СВРЪХСМЪРТНОСТТА ОТ COVID-19 НАМАЛЯВА ВЪВ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ НА ЕС
След четвъртата вълна на COVID през есента на 2021 г., когато свръхсмъртността в ЕС достигна нов пик от +26% през ноември и +23% през декември, 2022 г. започва с видимо намаление. През януари 2022 г. свръхсмъртността в ЕС спада до 8%.
Това показват данни за свръхсмъртността, публикувани от Евростат днес, информира Zdrave.net.
В сравнение с декември 2021 г. свръхсмъртността намалява във всички държави-членки на ЕС, въпреки че ситуацията продължава да варира. Кипър (+26%), Гърция (+25%), България (+24%) и Полша (+23%) продължават да показват нива над 20%, докато Португалия (-5%), Ирландия (-4%), Белгия и Холандия (и двете -1%) регистрират смъртност под изходното ниво.
ЕС регистрира предишни пикове на прекомерна смъртност през април 2020 г. (+25%), ноември 2020 г. (+40%) и април 2021 г. (21%).
От Евростат уточняват, че показателят за свръхсмъртност е процент от допълнителните смъртни случаи за един месец в сравнение с базовия период (2016-2019 г.). Колкото по-висока е стойността, толкова повече смъртни случаи са настъпили в сравнение с изходното ниво. Отрицателна стойност означава, че са настъпили по-малко смъртни случаи през определен месец в сравнение с базовия период.

ДОЦ. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ Е ОСВОБОДЕН ОТ ПОСТА ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Доц. Георги Йорданов е освободен от поста зам.-министър на здравеопазването със заповед на премиера Кирил Петков, информира Zdrave.net като се позова на съобщение от правителствената пресслужба.
Причините за уволнението не се съобщават, както не се съобщава и името на бъдещия зам.-министър.
В МЗ доц. Йорданов отговаряше за „Бюджет и финанси“, „Защита на правата на пациентите“ и „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“. В неговия ресор влизаха и дейностите, свързани с изпълнението на националните здравни програми и специализираните донорски програми. В задълженията на доц. Йорданов влизаше още и осъществяването на контрол върху Националния център по заразни и паразитни болести, Националния център по обществено здраве и анализи, Националната експертна лекарска комисия, Националния център по радиобиология и радиационна защита, както и върху дейността на регионалните здравни инспекции.

Доц. Антон Тонев: ИЗВЪРШЕНАТА ДО МОМЕНТА СПЕШНА ИЛИ ПЛАНОВА МЕДИЦИНСКА ДЕЙНОСТ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ОТ УКРАЙНА ЩЕ БЪДЕ ЗАПЛАТЕНА НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Извършената до момента спешна или планова медицинска дейност за бежанците от Украйна ще бъде заплатена на лечебните заведения. Това заяви пред БНТ председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев, информира Zdrave.net.
„Миналата седмица МС взе решение до 31 март да няма значение коя от трите възможности са избрали и те ще получат помощ, включително и медицинска. След 1 април те ще трябва активно да заявят своето желание и ще бъдат класифицирани отново в три групи. Групите, които изберат временна закрила или статута на бежанец, ще получават здравна помощ, каквато получават осигурените граждани на България“, каза доц. Тонев. Той допълни, че предстои да бъдат направени и промени в няколко закона. „Това са Законът за здравното осигуряване и Законът за бежанците, чрез които ще се даде възможност на НЗОК да заплаща за всички извършени и спешни, и планови медицински дейности на бежанците от Украйна. С промените в законите те ще имат право и на личен лекар“, каза той.
„Засега сме се спрели на варианта за целево отпускане на допълнителни средства. Практически случаите, които имаме за тези три седмици, са не повече от 50. Сумите, които ще са нужни, за да покрием нуждите на бежанците, няма да бъдат сериозни и няма да доведат до сериозно разместване на финансовите потоци. Самата здравна система също няма да бъде натоварена, тъй като всяко лято в регионите Варна и Бургас, където са съсредоточени по-голяма част от бежанците, посрещаме над 1 млн. чужденци, които идват здрави с деца и ползват услуги. По същия начин и сега посрещаме предимно здрави хора, майки с деца, и здравната ни система е напълно подготвена“, допълни още председателят на парламентарната комисия.
Доц. Тонев увери, че компенсациите за бежанците ще идват със същия ритъм, с който идва заплащането за здравноосигурените лица в България. „Болниците няма да изпаднат в дефицит. Следващата седмица текстовете ще влязат в комисиите. В края на март ще имаме действащи закони и подсигурени средства. Законите ще започнат да важат със задна дата“, каза още той.
По отношение на хронично болните доц. Тонев заяви, че много от бежанците носят документацията си, но другите ще трябва да бъдат изследвани и диагностицирани наново.
В отговор на въпрос относно средствата, които болниците получаваха за COVID-пандемията, доц. Тонев заяви, че те няма да бъдат спрени рязко. „Предвижда се плавно увеличаване на средствата за планова дейност и плавно намаляване на средствата за COVID, така че финансовите потоци да се застъпват и в лечебните заведения да няма никакви сътресения“, обясни той.

НАДОРДОНО СЪБРАНИЕ РАТИФИЦИРА ДАРЕНИЕТО НА 258 570 ДОЗИ ВАКСИНИ СРЕЩУ COVID-19 ЗА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
Без дискусия депутатите приеха на първо и второ четене Законопроекта за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение от и между България, Босна и Херцеговина и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, както и Двустранно споразумение за дарение между Република България и Босна и Херцеговина. За това съобщи Zdrave.net.
Споразуменията предвиждат България да дари на Босна и Херцеговина 258 570 дози от ваксината на Pfizer и BioNTeh срещу COVID-19 със срок на годност 31 март 2022 г.
Поради краткия срок на годност на ваксините е предвидена клауза за временно прилагане на споразуменията от датата на подписването им, като по този начин се дава възможност на страната получателя да предприеме всички необходими организационни мерки и действия по тяхното получаване и прилагане на нейна територия, така че да се предотврати рискът от унищожаване на ваксините, стана ясно по време на обсъжданията в парламентарната здравна комисия.
Законът предвижда ратифицираните споразумения да не се обнародват в Държавен вестник, поради изискванията за конфиденциалност, заложени в тях, както и в Споразумението, сключено между Европейската комисия и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH.
Споразуменията са подписани, а дарението е реализирано през ноември 2021 г., но необходимостта от ратификация на Народното събрание е във връзка с предвидената в тях клауза за изключителна юрисдикция на съдилищата, разположени в Брюксел, Белгия, за уреждане на възникнали спорове и за приложимото право при изпълнението им да бъде белгийското право.

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“ – С НОВ ДИРЕКТОР
От днес, 16 март, на длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е назначен проф. Росен Коларов, съобщиха от Министерство на здравеопазването.
Проф. Коларов е завършил Медицинска академия – София. Има придобити специалности по „Хирургична стоматология“, „Лицево-челюстна хирургия“, „Социална медицина и здравен мениджмънт“ и „Обща стоматология“.
До момента проф. Коларов е заемал длъжността държавен инспектор в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. В периода от 2015 г. до 2019 г. е началник на отдел в Изпълнителна агенция „Медицински одит“. От 2001 г. до 2015 г. е управител на Специализираната болница по лицево-челюстна хирургия в София. От 1984 г. до 1985 г. е работил като ординатор-стоматолог в СЗУ с. Дибич, община Шумен. В периода от 1985 г. до 1989 г. е асистент в Катедра по хирургична стоматология на Стоматологичен факултет – София. В продължение на 5 години – от 1989 г. до 1994 г. работи като старши асистент в същия факултет, а от 1994 г. до 2000 г. – като главен асистент.