Българската организация за доброволно кръводаряване: ДРАСТИЧНИЯТ НЕДОСТИГ НА КАДРИ, НАЛОЖЕНИТЕ ПОРОЧНИ ПРАКТИКИ И ШИРЕЩОТО СЕ СЕРИОЗНО НЕВЕЖЕСТВО ПО ТЕМАТА ЗАДЪЛБОЧАВАТ ПРОБЛЕМИТЕ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ЛИПСАТА НА ДОСТАТЪЧНО КРЪВ И КРЪВНИ ПРОДУКТИ
На 14 юни страните по света отбелязват Световния ден на доброволния кръводарител като израз на благодарност към доброволните кръводарители за техния незаменим и безценен дар за здравето и живота на милиони хора. Денят има за цел да послужи и като насочване на правителствата и националните здравни органи към повече действия за осигуряване на подходящи ресурси за увеличаване на вземането на кръв от доброволни, неплатени донори и за осигуряване на достъп до безопасна кръв и услуги за кръвопреливане за всички, които се нуждаят от тях. За това информира Zdrave.net
Датата 14 юни е рождената дата на Карл Ландщайнер, австрийски биолог и лекар, който в началото на 20 век открива системата на кръвните групи „А-В-0“, и е символично избрана от Световната здравна организация като признание за огромната стойност на великото откритие, донесло му Нобелова награда и спасило и продължаващо да спасява милиони човешки животи.
Всяка година Световният ден на доброволния кръводарител има свое специално послание, което тази година гласи „Дари кръв, дари надежда – заедно спасяваме животи!“. Ключово е да се насочи вниманието и да се повиши осведомеността за необходимостта от безопасна кръв и кръвни продукти, дарени от доброволни и безвъзмездни кръводарители, както и към редовното и регулярно кръводаряване, което помага да се осигури сигурност и стабилност.
Организации и общности по целия свят полагат усилия за изграждане на култура на безвъзмездно и доброволно кръводаряване в името на това да има достатъчно налична безопасна кръв за здравеопазването. У нас Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК) е първото и единствено доброволческо сдружение, което предоставя помощ и информация, свързана с кръводаряването, работи за насърчаване и популяризиране на редовното, анонимно и доброволно кръводаряване и подкрепя и организира акции, обучения и информационни кампании. БОДК е и единствената българска организация, чиято дейност е отразена в официалния доклад на Европейската комисия “Blood Donation in The EU: Exploring Behavioral Insights For Innovative Interventions”, който предоставя най-актуалния преглед на кръводаряването в страните от ЕС, отбелязват от там.
„Много е важно в България да започнем да говорим за проблемите, свързани с кръводаряването, негативите, до които те водят за цялата ни здравна система, и за огромния недостиг на кръводарители. Истински критично е обаче да започнем да работим реално за разрешаването на тези проблеми, защото те се задълбочават все повече и повече“, казва Стефка Попова-Лазарова, председател на БОДК. Тя подчертава: „Драстичният недостиг на кадри, наложените порочни практики и ширещото се сериозно невежество по темата задълбочават проблемите, предизвикани от липсата на достатъчно кръв и кръвни продукти. Това са проблеми, засягащи както обществото ни като цяло, така и всеки един отделен човек. БОДК настоява за цялостна ревизия на системата на кръводаряването в България – одит на разходваните средства, анализ и контрол за оптимизиране на разходите; ясни и значими действия за привличане на нови кадри и подобряване на условията за работещите и даряващите; въвеждане на образователни часове в училищата и изграждане на държавна политика за насърчаване и популяризиране на доброволното кръводаряване.“
БОДК помага за спешни случаи посредством мобилното приложение „Дари кръв“, част от системата за взаимопомощ на организацията. Потребителите могат да потърсят помощ чрез спешен призив за кръводарители, да окажат помощ, да получават известия както за спешни призиви, така и за кампании за доброволно кръводаряване, да разберат къде могат да дарят кръв или да се свържат с БОДК. Призивите за помощ са се увеличили с 48% спрямо предходната година, като всеки призив се проверява и потвърждава за автентичност, коректност и актуалност. Съществен момент е липсата на пряк контакт между даряващите кръв и нуждаещите се от нея, което преодолява рисковете от злоупотреби с нуждата и възпрепятства възможността да се поискат пари срещу дарената кръв. Само за последната година през приложението са проведени повече от 630 успешни акции за спешна помощ, от които около 38% с търсене на конкретна кръвна група и над 85% с търсене за конкретен регион от страната. Приложението е част от цялостна система, която се поддържа и администрира изцяло от доброволци-членове на БОДК и предоставянето на помощ чрез нея е доброволно и безвъзмездно.
ВСЕКИ ВТОРИ БЪЛГАРИН НЕ СПОРТУВА, СОЧИ СОЦИОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ
Едва 6% от българите водят изцяло здравословен начин на живот. Това показват данните от социологическо проучване, реализирано от изследователски център „Тренд“. Данните бяха представени по време на пресконференция, посветена на здравословните навици на българите – събитие, организирано от „Health Metrics“ – компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация.
Повечето респонденти в проучването демонстрират раздвоени практики – 42% казват, че „по-скоро“ водят здравословен начин на живот, но в същото време 35% „по-скоро не“, а 14% изобщо не водят подобен начин на живот.
Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за най-младите (18-29 г.), висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата.
Една от основните бариери пред воденето на здравословен начин на живот се оказват финансовите ограничения. Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Тези пречки са още по-изразени в определени възрастови и социални групи, включително млади хора с нисък доход и живеещи в малки населени места.
Проучването разкрива също и ниската физическа активност сред населението. Над половината от анкетираните – цели 55% – никога не спортуват, а едва 15% са активно спортуващи. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация. Въпреки това, при онези, които спортуват, водещият мотив е грижата за здравето. Докато сред най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежа към добро здраве и добър външен вид в еднаква степен, с напредване на възрастта здравословните причини стават водещи.
23% от респондентите са били на хранителен режим през последната година, а 14% са използвали добавки или лекарства за отслабване или поддържане на форма. В голяма част от случаите това се случва без медицински контрол – повечето потребители вземат решенията си на база съвет от приятели и търсене в интернет.
„Метаболитното здраве е изключително важно и затова трябва да поставим здравословния начин на живот в центъра на общественото внимание. Затлъстяването е заболяване, което трябва да диагностицираме, профилактираме и лекуваме, тъй като е свързано със сериозни последици за здравето. България е на 6-то място в Европа по затлъстяване при възрастни и на 5-то място по затлъстяване при деца. Тези цифри говорят достатъчно“, коментира чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология към Медицинския факултет на Медицински университет – София.
Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично, което показва тенденция към удобство за сметка на хранителното качество.
По темата проф. д-р Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ към Дирекция „Обществено здраве и здравен риск“ в НЦОЗА, коментира, че „Липсата на надеждна информация от достоверни източници, която да е лесно достъпна, често води до грешки в поведението. Важно е също така да се въведе здравно образование от ранна детска възраст.“
Данните от проучването показват и засилената роля на социалните мрежи и дигиталната среда. Проучването установява, че 43% от потребителите на продукти за отслабване или поддържане на тегло ги избират след лично онлайн търсене, а 11% се влияят от реклами и инфлуенсъри в социалните мрежи. Освен това, 22% от всички респонденти посочват онлайн форумите като основен източник на информация по темата за хранене и здравословен начин на живот.
„Изключително отговорно е да се създава съдържание по здравословни теми. Затова е важно то да бъде експертно и подкрепено с факти и данни. Важно е да има постоянна комуникация и взаимодействие с експертите в областта с цел повишаване на квалификацията на създателите на съдържание и предаване на по-ясни и надеждни послания към широката публика“, сподели Радостина Христова, съучредител на Българска асоциация на създателите на съдържание.
Според изготвения икономически анализ на „Health Metrics“, представен от Аркади Шарков, здравен икономист и съосновател на компанията, нездравословното хранене в България продължава да оказва сериозно въздействие върху общественото здраве и икономиката, като всяка година води до приблизително 159 000 загубени години живот в здраве (DALY) – равняващи се на над 27 милиарда евро загубена стойност. Основни причинители са прекомерната консумация на сол, захарни напитки и преработено месо, които допринасят значително към бремето от хронични незаразни заболявания. Въпреки лекото забавяне на инфлацията, цените на храните остават с близо 40% по-високи спрямо 2021 г., което допълнително ограничава достъпа до здравословни алтернативи. „В този контекст, интелигентните, целенасочени мерки за ценообразуване или преформулиране на вредните храни и напитки биха донесли най-бързата и най-голяма полза за здравето и производителността, като ще засенчат фискалния им отпечатък“, посочи Аркади Шарков.
„Проучването е част от нашия „Индекс на здравните тенденции“, чиято цел е регулярно да проследява тенденциите в поведението и нагласите на населението, свързани не само със здравословния начин на живот, но и с други показатели и фактори, свързани със здравето. Този индекс би могъл да служи като инструмент за по-точно планиране на политики, образователни кампании и програми, базирани на реални данни, а не на допускания. Именно това е сред приоритетите ни като компания – да проследяваме тези нагласи и да можем да правим реалистични прогнози за предстоящи тенденции, които да са в полза на институциите и организациите, ангажирани активно в промоцията на здравето и здравословния начин на живот“, сподели Екатерина Иларионова, управител на „Health Metrics“.
НОВ МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО КОЖНИ И ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ Е ПРЕДЛОЖЕН ОТ МЗ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
Нов медицински стандарт по кожни и венерически болести е предложен от МЗ за обществено обсъждане. С приемането на проекта ще бъде отменен стандартът от 2010 г., който вече според Министерството не отговаря на съвременното развитие на дерматологията и венерологията като медицинска специалност.
„През последното десетилетие в практиката по кожни и венерически болести настъпиха значими промени, свързани с въвеждането на нови диагностични, терапевтични и организационни подходи. Особено изразени са тези промени в областта на естетичната дерматология, която не е била обхваната от досегашния стандарт, както и в направления като имунофлуоресцентна диагностика, дерматохистопатология, дерматохирургия и функционална диагностика на кожата“, се казва в мотивите към проекта.
От МЗ са посочили, че през 2022 г. са регистрирани 336 нови случая на сифилис, 71 случая на гонорея и 2 606 случая на микроспория, като при последното заболяване е отчетена особено висока честота сред децата (625 случая при деца до 17 години или 56.9 на 100 000). За сравнение, през 2010 г. са били отчетени 431 случая на сифилис и 184 на гонорея. Според МЗ тенденцията се запазва в рискови граници, без трайно намаляване на честотата на инфекциите, предавани по полов път.
Паралелно с това, през 2022 г. с кожни и венерически болести са били хоспитализирани 6 821 пациенти, като в страната функционират едва 3 центъра с общо 30 болнични легла, което е непроменено спрямо предходната година. „Този факт е показателен за недостига на структурирани възможности за стационарно лечение и необходимостта от прецизно нормативно определяне на дейностите, нивата на компетентност и изискванията към структурата, оборудването и персонала“, пише в мотивите към проекта.
Стандартът регулира и дейността с терапевтично-естетичен медицински профил. „Въпреки, че в ежедневната практика този тип интервенции се прилагат масово от лекари специалисти по кожни и венерически болести, те не подлежат на официална статистическа отчетност, не фигурират в структурата на националните здравни информационни системи и остават извън обхвата на здравното управление. Това не само възпрепятства ефективното планиране и разпределение на ресурсите, но създава и нормативен вакуум, в който се допуска нерегламентирано и често неконтролирано извършване на инвазивни манипулации от лица без необходимата квалификация и/или умения“, се казва в мотивите.
От Министерството подчертават, че до момента единствено медицинският стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия съдържа посочване на конкретни естетични манипулации като инжектиране на ботулинов токсин и поставяне на дермални филъри. В същото време в практиката по дерматология тези процедури се извършват масово, но без ясно определени нормативни изисквания. Новият стандарт въвежда минимални условия за извършване на тези интервенции от областта на естетичната дерматология, включително квалификация на изпълнителите, изисквания към средата и контрола на безопасността. Той въвежда и систематизирана и функционално обоснована структура на дейността, включително нови диагностични и терапевтични зони (в т.ч. по естетична дерматология, фотобиология, лазертерапия, онкодерматология и др.), и детайлноформулирани изисквания към структурата, персонала и оборудването.