ЗА ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО ПРОГРАМАТА ЗА СИЛАНИЗИРАНЕ НА ЗЪБИ СА ОБХВАНАТИ 160 ХИЛЯДИ ДЕЦА
За десет години по програмата за силанизиране на зъби са обхванати 160 хиляди деца. Това каза пред журналисти д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз (БЗС). Поставянето на силанти на първите постоянни молари на децата във възрастта 5-9 години в България започна през 2011 г. Целта на силанизирането е да се запази повърхността на зъбите, информира БТА.
„Профилактиката на оралните заболявания трябва да е грижа на държавата“, допълни д-р Шарков. „Хората пренебрегват някои заболявания на устната кухина, но има доказана връзка между оралните заболявания и общите заболявания. Кариесите и техните усложнения, пародонтозата, зъбната травма, зъбната ерозия, преканцерози и рак на устната кухина са свързани с риск от сърдечно-съдови заболявания – миокардит, перикардит, повишен риск от инсулт и от диабет. Повишеният риск от инсулт и диабет е свързан с пародонтозата, посочи още д-р Шарков. По думите му пародонтозата сред бременните е рисков фактор за раждане на бебе с ниско тегло. От усложненията на кариеса или заради пародонтоза се повишава рискът от хронични бъбречни заболявания“, допълни той.
Програмата за профилактика на оралното здраве на децата започна през 2010 г. с прегледи на над 20 хил. деца и установи, че над 90 на сто от тях имат поне един кариес, каза д-р Борислав Миланов, секретар на съсловната организация. По думите му чрез програмата се цели обхващане на децата в цялата страна, но има области, в които няма деца в подходящата възрастова група. Сливен е единствената област, в която има позитивен прираст на населението, посочи още той.
Д-р Миланов припомни, че програмата е за всички деца от 5 до 9-годишна възраст, силанизирането е безплатно, не се изискват никакви удостоверения от институции или направление. Единственото, което се изисква от родителя, е да заведе детето и да даде информираното си съгласие. В рамките на една година след силанизирането децата се проследяват, за да се провери състоянието на силантите и ако се налага, да се нанесат корекции, обясни той.
В програмата са включени около 500 лекари по дентална медицина от цялата страна. Новата Национална програма за профилактика на оралните заболявания е до 2026 година.
ФАРМАЦЕВТИЧНИ КОМПАНИИ ПРЕДЛАГАТ 38 НОВИ ТЕРАПИИ ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ПОЗИТИВНИЯ ЛЕКАРСТВЕН СПИСЪК
Към 1 ноември 2022 г. има подадени за разглеждане заявления за включване в Позитивния лекарствен списък на 38 нови терапии и 28 нови индикации. Това съобщи изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев по време семинар за журналисти на тема „Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България?“, който се проведе на 2 и 3 декември. За това информира Zdrave.net.
Сред одобрените медикаменти са лекарства за лечение на множествена склероза, карцином на гърда и белия дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна недостатъчност и атеросклеротично ССЗ, спинална мускулна атрофия, хиперхолестеролемия, улцерозен колит, депресивно разстройство, псориазис и др.
Към 1 ноември 15 нови терапии са включени в ПЛС, но по-голямата част са все още в процес на разглеждане. По думите на Денев в рамките на следващите 5 години могат да станат достъпни за пациентите и значително да подобрят лечението нови терапии за заболявания на Централната нервна система (ремиенилизиращи терапии и психопластогени), в онкологията (тумор-агностични терапии, CAR-Ts и BiTEs за солидни тумори), генни и клетъчни терапии (системи за доставка на гени и технологии за редакция или пренос на гени), нови имунотерапии (иРНК ваксини, иновативни имунотерапии), нови терапии за нелечими заболявания или за модифициране на заболяванията („лекуващи“ терапии за инфекциозни заболявания – терапии, способни да излекуват напълно Хепатит В и ХИВ, както и терапии, модифициращи заболяването – нови терапии за болестта на Алцхаймер), сенолитични лекарства (селективно премахват увредените „стареещи“ клетки от тялото).
“При това революционно развитие на фармацевтичната наука достъпът на пациентите в България до иновациите остава ограничен. От разрешените за употреба в ЕС 160 нови терапии в периода 2017 – 2020 г. от началото на тази година у нас са достъпни чрез заплащане с публични средства само 49 от тях. За сравнение в Германия едва 13 не са достъпни за пациентите. Наблюдават се различия и във времето за достъп до нови терапии в различните държави в ЕС. Така например, за да получат достъп до нови лекарства, пациентите в Германия чакат около 133 дни, а в България този период е 764 дни”, изтъкна Деян Денев.
Достъпът до нови терапии е ограничен и поради това, че публичните плащания за лекарства като процент от общите публични плащания за здравеопазване в България рязко намаляват от 30% през 2017 г. на 23% през 2022 г. Една от причините за това е, че фармацевтичната индустрия “субсидира” голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. Фармацевтичните компании са задължени да покриват разликата между реалните нужди на пациентите и бюджета на НЗОК за лекарства. Така отстъпките и компенсациите, предоставени от фармацевтичните компании за 8 години, възлизат на 1,6 млрд. лв. Около 21% от плащанията на НЗОК за лекарства ще се компенсират от фармацевтичните компании през 2022 при 17% през 2021.
„Недостатъчният бюджет за лекарства, неконтролираното нарастване на отстъпките водят до влошаване на достъпа до лекарства и оттегляне на компании от България. Ето защо е необходимо да се въведе формула за определяне на годишния бюджет за лекарства“, подчерта Денев. Според него е необходимо също въвеждане на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение, комплексна грижа от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, оптимизация на процеса на оценка на нови терапии (включване в реимбурсация 2 пъти годишно вместо веднъж, отпадането на списъка със заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща и въвеждане на съвместна относителна клинична оценка на ниво ЕС) и въвеждане на индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и/или проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност.
70% ОТ ХОРАТА С ДЕПРЕСИЯ У НАС НЕ ПОЛУЧАВАТ ЛЕЧЕНИЕ
“Депресията е заболяване, което е представлява сериозен медицински, социален и икономически проблем. Тя засяга не само самия пациент, но и най-близкото му обкръжение, и обществото като цяло…. Тя е едно от най-инвалидизиращите заболявания и следващите 10 години ще бъде на първо място като причина за инвалидизация. Поне две години човек е със симптомите на депресия, но само една малка част от нуждаещите се – едва 30 на сто, попадат при точния човек и място за лечение.” Това каза за БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия на УМБАЛ “Александровска”.
“70 на сто от хората с депресия у нас не получават лечение. Общопрактикуващите лекари не я разпознават често. При нас в Клиниката попадат хора с тежки психични разстройства или тежка депресия, насочени най-често от психиатър или от личния лекар, или доведени от близки. Седмично през амбулаторния кабинет преминават около 60-80 души, като около 40 на сто са с депресия“ , обясни специалистката. По думите ѝ има интерес от младите лекари към психиатрията, но няма грижа на държавата към тези специалисти. В Клиниката по психиатрия на УМБАЛ “Александровска” специализират 7 млади лекари. Болницата ги обучава и едновременно с това им осигурява заплащане… „Според мен Министерството на здравеопазването трябва да помисли за целеви пари за обучение на тези специализанти по държавна поръчка. Поне за обучението“, категорична е още проф. Миланова. И допълва:
“Ние сме отворени към обучение на общопрактикуващите лекари, за да може да проследяваме болния и след изписване от специализирана клиника. Така е в повечето страни. Но у нас за съжаление, това става в много, много редки случаи…Няма също и пациентска организация, която да повлияе върху обществените процеси по темата.“, каза проф. Миланова. Тя допълни, че психиатрите у нас са концентрирани само в големите центрове. Има цели области с по един-двама психиатри – това са Видин, Монтана, Берковица, Бяла Слатина. Има и голям отлив от болничната психиатрична помощ. Хората не желаят да работят в болница, защото е трудно при ниско заплащане…
„Натискът е много голям! Обликът на пациентите последните години се промени – те са много или много запуснати, те често са със съпътстваща употреба на психоактивни вещества. Почти ежеседмично търсим съдействие от МВР. Идват изключително агресивни, разрушителни пациенти…болни плюс зависимост, те са наистина страшни …и това трябва да се отчете”, изтъкна за БНР проф. Миланова.
АКТИВНИТЕ СЛУЧАИ НА COVID-19 КЪМ 5 ДЕКЕМВРИ СА 4 474
41 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица в България през изминалите 24 часа, 4 от които са установени с PCR, а 37 – с бързи антигенни тестове. 56,10% от новите случаи, доказани през последното денонощие, са на лица, които не са ваксинирани. Това показва Единният информационен портал за мерките срещу коронавируса.
Направените през изминалото денонощие тестове са общо 773 – от тях 80 са PCR, а 693 – антигенни. Това сочат данните в Националната информационна система. Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Бургас – 2; Варна – 8; Велико Търново – 4; Добрич – 1; Перник – 4; Плевен – 1; Разград – 2; Русе – 1; Сливен – 4; София град – 10; Стара Загора – 1; Търговище – 2; Хасково – 1.
У нас към момента са потвърдени общо 1 287 693 случая на новия коронавирус, 4 474 от тях са активни. 1 245 169 са излекуваните лица, седем от тях са регистрирани през последните 24 часа.
356 са общо пациентите с доказан COVID-19, които са настанени в лечебни заведения за болнична помощ, 40 от тях се намират в интензивни отделения или клиники. Новопостъпилите в болнично заведение лица са пет, от тях 40% не са ваксинирани.
4 597 530 дози от ваксините срещу коронавирусната инфекция са поставени у нас общо до момента.
Националната информационна система показва, че у нас новият коронавирус е констатиран при общо 26 236 лица-медицински служители. През изминалите 24 часа не са регистрирани нови случаи.
38 050 са починалите лица, при които е бил потвърден COVID-19. Един нов случай е регистриран през изминалото денонощие. Починалото лице не е било ваксинирано.
НАД 25 000 ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПОМОЩНИ СРЕДСТВА, ПОСТЪПИЛИ В НЗОК ОТ НАЧАЛОТО НА ЮЛИ 2022 г.
25 764 са заявленията за отпускане на помощни средства, постъпили в НЗОК от началото на юли месец тази година, става ясно от справката, публикувана на сайта на Здравната каса. Заявленията за ремонт на помощни средства са 7 862. Общо 67% от всички подадени заявления са през електронната система на Касата.
4% от подадените заявления не са били одобрени, а 8% – са пренасочени.
Отпуснати са 57 161 помощни средства на обща стойност 12 616 374 лв. 14 дни са били необходими за получаването им от момента на заявяване, като от тях два дни са били нужни за получаване на одобрение.
МЛАДИ УЧЕНИ ОТ МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ ЩЕ УЧАСТВАТ В СРЕЩА С НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ ПО ФИЗИОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА
Трима от общо петимата млади учени, избрани да представляват България на 72-рата среща с Нобелови лауреати по физиология и медицина в Линдау (Германия), са от Медицински университет – Пловдив. Това са главните асистенти в Катедра по микробиология и имунология „Проф. д-р Елисей Янев“ д-р Мария Ивановска, специалист по клинична имунология, и д-р Йордан Калчев, специалист по микробиология, и студентката от пети курс на специалност „Фармация“ Михаела Попова. Останалите двама участници в делегацията са д-р Мартин Иванов, асистент в МУ-Варна, и Трифон Попов, студент в четвърти курс от специалност „Медицина“ в МУ- София. Това съобщиха от МУ – Пловдив.
Съветът за организиране на срещите със световно признатите учени е избрал София Тех Парк и Фондация за иновации и технологичен трансфер – ФИТТ да номинират млади учени за срещата с нобеловите лауреати в Линдау в периода 25 – 30 юни 2023 г. В международното събитие ще участват около 40 носители на най-престижното отличие за наука и над 600 талантливи млади учени от цял свят.
Петимата български медици бяха излъчени след проведен конкурс, в който се включиха 13 специалисти. Получените кандидатури бяха разгледани и класирани от експертна комисия от представители на ФИТТ и водещи български учени в областта на медицината.
Срещите с Нобеловите лауреати в Линдау се провеждат от 1951 г. и са се превърнали в уникален международен научен форум. Те предоставят възможност за обмен на знания и опит между различни поколения, култури и в различни дисциплини. Досега в срещите са взели участие над 35 000 изследователи. Темата на срещите в Линдау се редува между трите научни дисциплини – физика, химия или физиология/медицина. На всеки пет години се провежда интердисциплинарна среща, а на всеки три години и среща по икономически науки. Разнообразните формати на научната програма – лекции, дискусии и други, са създадени на принципа на диалога и за активиране на обмена на знания, идеи и опит между Нобелови лауреати и млади учени. Всеки участник може да се включи в срещите само веднъж, но остава постоянен член на мрежата на възпитаниците на Линдау и посланик на научния диалог. Председател на Съвета по организирането на Срещите в Линдау е графиня Бетина Бернадот, дъщеря на основателя на срещите граф Ленард Бернадот, който е внук на крал Густав V, първият крал на Швеция, който връчва Нобелови награди.