НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (05.04.2022)

КМЕТЪТ НА ЛОВЕЧ НАГРАДИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ В НАВЕЧЕРИЕТО НА 7-МИ АПРИЛ
Дни преди 7 април – Световен ден на здравето и професионален празник на здравните работници, в Община Ловеч наградиха шест медицински специалисти, работещи в сферата на здравеопазването към общината. Това съобщиха от пресцентъра на Община Ловеч.
Връчването на грамотите „Професионалист на годината – 2021“ стана на 4 април, съвместно с Първично дружество на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи към РК на БАПЗГ – Ловеч.
Кметът Корнелия Маринова връчи грамоти и допълнително възнаграждение на Силвия Николаева – мед. сестра в Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“; Димитринка Асенова – мед. сестра в Детска градина „Снежанка“; Татяна Гетова – мед. сестра в Детска градина „Слънце“; Ралица Генчева – мед. сестра в Детска ясла „Мечо Пух“; Ирена Кирилова – мед. сестра в Детска ясла „Мечо Пух“ и Ценка Борисова – мед. фелдшер в Основно училище „Панайот Пипков“. Медицинските специалисти са членове на Синдикална организация на КНСБ – отрасъл „Детско и училищно здравеопазване“ при Община Ловеч.
„Искам да ви благодаря за труда и саможертвата по време на епидемичната обстановка, свързана с COVID-19 и задъхващата се здравна система. Точно по тази причина и в този момент отличията придобиват особено важно значение, това е морална подкрепа и издига престижа и авторитета на професията. Изказвам гореща благодарност към вас и към всички медицински специалисти в общинско здравеопазване. Благодаря за вашата всеотдайност в грижите, които полагате за опазване здравето на гражданите от ранна детска възраст, за учениците, възрастните хора и лицата с увреждания“, каза кметът Корнелия Маринова.
Наградените са дългогодишни служители в общинско здравеопазване. През годините те са показали способност за адаптивност и работа в екип. Проявяват лична професионална отговорност, спазват трудовата дисциплина и в действията си са лоялни към работодателя.
Към настоящия момент в сферата на общинско здравеопазване в Ловеч работят общо 54 медицински специалисти, които обслужват децата в трите детски ясли, целодневните детски градини, училищата, социалните услуги за деца и възрастни и лицата с увреждания.
Награждаването на медицинските специалисти се провежда за 15-а поредна година и се е превърнало в традиция за Община Ловеч.

Д-р Иван Кокалов: УВЕЛИЧЕНИЯТА НА ЗАПЛАТИТЕ, УРЕДЕНИ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНИЯТ ТРУДОВ ДОГОВОР, ЩЕ ВАЖАТ ЗА ВСИЧКИ БОЛНИЦИ
„Увеличенията на заплатите, уредени чрез Колективният трудов договор, ще важат за всички болници, а не само за държавните болници, и няма да може да се сключват договори с медици под определените в КТД базисни заплати.“ Това каза пред БНТ председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и член на Надзорния съвет на НЗОК д-р Иван Кокалов, информира Zdrave.net.
„Крайно време е да сложим някакъв ред в здравеопазването по отношение на заплащането. Лекарите, сестрите, санитарите, лаборантите и всички, които работят екипно в здравеопазването, трябва да бъдат добре заплатени и това да не зависи само от желанието на директорите на лечебните заведения“, подчерта д-р Кокалов. Той допълни, че НЗОК сключва договори за определен брой услуги, които закупува. „Който иска да работи с обществени средства, ще трябва да спазва определени правила, които ще бъдат разписани в Националния рамков договор. Цените на клиничните пътеки ще бъдат увеличени с 25%. В някои от болниците, където натоварването е повече, базовата заплата на един санитар ще е 910 лева. Поне това е, което ние предлагаме“, допълни той.
В отговор на въпрос за заплатите в Спешните центрове д-р Кокалов заяви, че те се финансират директно от бюджета на държавата и не работят с НЗОК. „При всички положения заплатите в спешните центрове трябва да бъдат повече, защото не работят с НЗОК. В момента обаче се договарят заплатите за тези болници, които работят с НЗОК“, каза той.

1 376 ВАКСИНИ СРЕЩУ COVID-19 СА ПРИЛОЖЕНИ У НАС НА 4 АПРИЛ
1 180 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас за последните 24 часа – 132 от тях са установени с PCR, а 1 048 – с бързи антигенни тестове. 67,29% от новите случаи, потвърдени през изминалото денонощие, са на лица, които не са ваксинирани, сочат данните в Единния информационен портал за мерките срещу COVID-19.
12 333 са общо тестовете, направени през последното денонощие – 1 487 от тях са PCR, а 10 846 – антигенни. Това показва Националната информационна система.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 14; Бургас – 35; Варна – 55; Велико Търново – 31; Видин – 13; Враца – 50; Габрово – 21; Добрич – 50; Кърджали – 4; Кюстендил – 15; Ловеч – 22; Монтана – 20; Пазарджик – 28; Перник – 15; Плевен – 26; Пловдив – 94; Разград – 24; Русе – 41; Силистра – 26; Сливен – 19; Смолян – 7; София област – 44; София град – 352; Стара Загора – 41; Търговище – 14; Хасково – 45; Шумен – 42; Ямбол – 32.
Случаите на новия коронавирус у нас, доказани в България към момента, са общо 1 141 859, от тях 173 569 са активни. 931 682 са излекуваните лица, 5 033 от които са регистрирани през изминалите 24 часа.
Общо 1 618 са пациентите с потвърден COVID-19, настанени в лечебни заведения за болнична помощ – в интензивни отделения или клиники се намират 190 от тях. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 229, от които 78,17% не са ваксинирани, показват данните в Единния информационен портал.
Към момента у нас са поставени общо 4 355 205 дози от ваксините срещу коронавирусната инфекция, 1 376 от които са приложени през изминалото денонощие.
Националната информационна система показва, че у нас при 24 110 лица-медицински служители е констатиран новият коронавирус. 26 нови случая са регистрирани през последните 24 часа: от тях девет са установени при лекари, пет – при медицински сестри, седем – при санитари и пет – при друг медицински персонал.
36 608 са починалите лица, при които е бил потвърден COVID-19. 40 нови случая са регистрирани през последното денонощие. 80% от починалите лица не са били ваксинирани.

242-МА НА 100 000 ДУШИ НАСЕЛЕНИЕ Е СРЕДНАТА ЗА СТРАНАТА 14-ДНЕВНА ЗАБОЛЕВАЕМОСТ ОТ COVID-19 КЪМ 3 АПРИЛ
242‱ е средната за страната 14-дневна заболеваемост от COVID-19 към 3 април. Това показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести. След двуседмично задържане на почти едни и същи нива, сега заболеваемостта отново намалява по-осезаемо, става ясно от данните на НЦЗПБ. Спадът спрямо предходната седмица е с 20%, информира Zdrave.net.
Цветовата карта на заболеваемостта остава шарена, с една добра новина: вече няма нито една област в тъмночервената зона, а най-много са областите в жълтата зона. Към 3 април областите в червено са 9, областите в жълто – 16, а тези в зелено – 3.
Червеният цвят преобладава в Източна България, като с най-висока заболеваемост остава област Силистра – 477‱. Високи остават и нивата на заболеваемост в Ямбол (395‱) и столицата (369‱).
От областите в жълто пък с най-висок показател е Хасково – 239‱, а с най-нисък – Кюстендил – 140‱.
Трите области в зелената зона са Благоевград (42‱), Кърджали (69‱) и Пазарджик (88‱).
Спадът при смъртността също продължава. Към 2 април средната за страната 14-дневна смъртност е 4,2‱, отчита НЦЗПБ. Това е със 17,65% по-ниско ниво от предходната седмица.
Към днешна дата смъртността е 4,02‱, по данни на Единния информационен портал. Най-висока остава смъртността в област Русе – 9,87‱, а най-ниска е тя в Сливен – 1,1‱.

МЗ ОДОБРИ ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ВАКСИНИРАНЕ НА УКРАИНСКИ ГРАЖДАНИ СРЕЩУ COVID-19
Министерството на здравеопазването одобри проект на Национална програма за ваксиниране на украински граждани срещу COVID-19, на които е предоставена временна закрила в Република България. За това информира Zdrave.net.
Основните цели на Програмата са от една страна да бъде опазено здравето на идващите от Украйна лица чрез ваксинация срещу COVID-19, а от друга – опазване на общественото здраве от възникването и разпространението на епидемични взривове от COVID-19 на територията на страната, посочват от ведомството.
Ваксинацията срещу COVID-19 за украинските граждани е безплатна и доброволна. Прилагането на ваксините ще се извършва от медицински специалисти в имунизационните кабинети на регионалните здравни инспекции или от временни имунизационни пунктове/общопрактикуващи лекари, определени за целта. Извършените ваксинации ще се вписват в документите по реда, посочен в Наредба №15 от 2005 г. за имунизациите в Република България и в електронния регистър за ваксинация срещу COVID-19.
По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията към 23 февруари т. г. 35% от гражданите на Украйна са със завършен ваксинационен курс.
Профилактиката на заболяването чрез ваксинация ще ограничи риска от възникване и разпространение на COVID-19 най-вече сред рисковите групи от получилите временна закрила лица, в т.ч. възрастни хора, бременни жени, лица с отслабен имунитет и с подлежащи заболявания, но и сред цялото население на страната, отбелязват от МЗ.
Данните от Единния портал за хора, засегнати от войната в Украйна, сочат, че към 5 април 2022 г. броят на влезлите у нас лица от Украйна е почти 147 хил., като близо 66 хил. от тях са останали в България.
Разходите за поставянето на ваксини срещу COVID-19 се осигуряват от държавния бюджет на Република България. Програмата ще бъде внесена за одобрение от Министерския съвет.

Сдружението на ОПЛ в отворено писмо: ПРЕДСТАВЕНИТЕ ИДЕИ ЗА РЕФОРМА В ПЪРВИЧНАТА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ НЯМА ДА РЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ В СЕКТОРА
Представените идеи за реформа в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) няма да решат проблемите в сектора, а ще създадат нови. Така смятат общопрактикуващите лекари (ОПЛ), става ясно от отворено писмо до медиите, изпратено от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), информира Zdrave.net.
От сдружението отбелязват, че е-досието не може да замени дългогодишното познаване на пациента от личния лекар, защото „досието не говори, не се оплаква и едва ли 20-годишна история на болестта може да бъде прочетена за 1 минута“. В писмото си личните лекари посочват, че многократно са правили предложения за промени, които биха довели до положително развитие и подобряване на системата за ПИМП в различни посоки.
В отвореното писмо се изтъква: „Някои от по-ясно определените предложения за промяна, съобщени от доц. Тонев са: да бъде отнета частта от бюджета, наречена капитационно заплащане (не се нарича „капитационна такса“), което се предвижда да бъде 42% от бюджета на ПИМП за 2022 г.. При възникнал проблем пациентът да може да посещава всеки един ОПЛ, за да не чака пред кабинета на досега избрания от него лекар (практически отпада, така нар. „пациентска листа”, без която не виждаме как ще се изчислява процента на изпълнение на профилактичните прегледи, за да се изпълни опита на здравните власти да въведат една неправилна система на промяна на стойността на един и същи вид преглед- друга предлагана промяна?).“
От сдружението поставят сериозни въпроси: „Предлаганата концепция води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност; компрометира пациент-ориентирания, холистичен подход; създава условия за лутане и несигурност на пациента. Защо? За да спести малко чакане пред кабинета на лекаря? Да спести бюджет? Премахва се почти половината от осигуреното финансиране на ПИМП с обещания за повишаване на приходите, които веднъж се определят като недостатъчни, после като много добри, а капитационното плащане като незаслужено. По какъв механизъм и как ще се случи? Как се гарантира сигурността на лекаря, респективно на пациентите? Декларираната свобода за посещаване на различни лекари безспорно би довела до активиране на т.нар. свръхпотребление, което ще доведе до свръхразходване на средства, от това – до налагане на ограничения (но категорично не от ОПЛ) на всеки един пациент в ползването на медицински услуги или определяне на равномерно разпределена здравна „дажба”, например един преглед при ОПЛ, 1.5 консултации при колега от друга специалност и толкова за една година (няма натрупване на „лихва” при неизразходване). А ако в даден момент са необходими повече? За сведение, от старта на сегашната система през 2000 г. на всяко здравноосигурено лице е осигурено правото да направи 44 (четиридесет и четири) пъти избор/преизбор на ОПЛ. А, може би, предложенията целят закриване на ПИМП с нейните функции, промяна в принципа „ползваш, когато е необходимо това, което е необходимо), т.е. на солидарния модел на ползване на медицински дейности.“
От НСОПЛБ изтъкват, че са готови да участват в обсъждания по всички важни, свързани с дейността на личните лекари въпроси с всеки, независимо от властова позиция или партийна принадлежност. Писмото завършва с думите: „Очакваме структурирани и обосновани мотиви, ясни решения, основани на анализ на очакваните преки краткосрочни и дългосрочни резултати за общественото здраве и здравето на медицинското съсловие, които гарантират устойчиво бъдеще на системата на здравеопазване и осигуряване в България.“

ЦЕНТЪР ЗА РЕГЕНЕРАТИВНА МЕДИЦИНА И ДЪЛГОЛЕТИЕ В СОФИЯ
През тази седмица в София ще бъде открит нов център за Регенеративна медицина и дълголетие. Той е специализиран за възстановяване на здравето след прекаран COVID, за долекуване на постковидни състояния и хронични заболявания, сред които сърдечносъдови заболявания, белодробни, диабет и други. Темата коментира в предаването “Нашият ден“ на БНР д-р Антония Първанова, основател и управител на центъра.
“Много сериозно впечатление в началото на пандемията ми направи отсъствието на долекуването на пациенти, преболедували COVID. Месеци наред, някои от тях повече от година, година и половина, имат проблеми със слуха, с обонянието и със сърдечно-съдовата система, с белия дроб, с бъбреците, с черния дроб, с паметта, с общото си състояние. Отключват се заболявания, които пациентите не са предполагали, че имат или са неглижирали“, изтъкна д-р Първанова. Тя допълни, че липсва процесът на долекуване, който да помогне на човек да се стабилизира и да обърне внимание на своите заболявания, които да бъдат вкарани в състояние на сравнително добър баланс и да му дадат напред качество на живот.
Д-р Първанова каза още: „Тръгвайки от състоянията след прекаран COVID, постепенно започнахме да разглеждаме други здравословни проблеми. Същата беше ситуацията при хората, които страдат от диабет, с тези, които имат проблеми с щитовидната жлеза, тези, които имат сърдечно-съдови заболявания. Лечението при тези заболявания е сведено да изписването веднъж на месец на едни лекарства, но тъй като дълго се налага тези хора да пият лекарства, понякога през целия си живот, от момента на установяване на установяване на заболяването има поредица от усложнения.“