ОТ АПРИЛ МИНИМАЛНАТА ВНОСКА ЗА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ СТАВА 28,40 ЛЕВА
От 1 април хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например, трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата, и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат месечно по 28,40 лева. За това информира БТА като се позова на НАП.
От първия ден на април тази година е увеличен минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, като той вече е 710 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се лица. Така, здравноосигурителната вноска за тях се изчислява в размер на 8 процента върху месечен осигурителен доход, не по-малко от 355 лв. и не повече от 3400 лв. месечно.
Срокът за внасяне на тези вноски е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, напомнят от НАП. Здравната вноска за месец април 2022 г. трябва да се внесе най-късно до 25 май 2022 г. Всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7, припомнят още от приходната агенция. Тя се подава електронно с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или КЕП, чрез Портала за електронни услуги или в офиса на приходната агенция по постоянен адрес, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Ако не се подаде тази декларация санкцията е от 500 до 1000 лева.
Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват, при условие че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период.
Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски, чрез електронната услуга на НАП, която е със свободен в Портала на НАП .
ПРЕБОЛЕДУВАЛИТЕ ОТ COVID-19, ДОКАЗАНО С БЪРЗ АНТИГЕНЕН ТЕСТ, МОГАТ ДА ИЗТЕГЛЯТ СВОЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЕРТИФИКАТ ОТ САЙТА НА НЗИС
На 22 февруари т.г. Европейската комисия прие делегиран акт, който позволява издаването на сертификати за преболедуване въз основа на положителен резултат от бърз антигенен тест. Тази възможност е предвидена включително за лица, тествани на или след 1 октомври 2021 г., при условие че използваният бърз антигенен тест е включен в общия списък на ЕС за антигенни тестове за COVID-19. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Валидността на европейските цифрови COVID сертификати за преболедуване е от 11-тия до 180-тия ден от датата на първия положителен резултат от PCR изследване или бърз антигенен тест за COVID-19. Тези сертификати могат да се използват при пътуване в ЕС.
От здравното ведомство припомнят, че преди приемането на делегирания акт документът за преболедуване на COVID-19, доказано с бърз антигенен тест, се използваше единствено на територията на отделни държави, с решение на националните здравни власти.
Всички лица, преболедували, доказано с бърз антигенен тест, изследвани на или след 1 октомври 2021 г., вече могат да изтеглят от сайта на НЗИС своя Европейски цифров COVID сертификат.
За целите на националния здравен контрол, сертификатът за преболедуване може да се използва на територията на България от 11- тия до 365-тия ден от датата на първия положителен резултат от PCR изследване или бърз антигенен тест за COVID-19.
112 СА ПОСТЪПИЛИТЕ В БОЛНИЦИ С КОРОНАВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ, А 766 СА РЕГИСТРИРАНИТЕ ИЗЛЕКУВАНИ НА 3-ТИ МАРТ
1 104 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас за последните 24 часа, 620 от които са установени с PCR, а 484 – с бързи антигенни тестове. 71,29% от новите случаи, потвърдени през изминалото денонощие, са на лица, които не са ваксиниран Това сочат данните в Единния информационен портал за мерките срещу разпространението на COVID-19.
Общият брой на тестовете, направени през последното денонощие, е 8 634 – от тях 2 285 са PCR, а 6 349 – антигенни. Това показват данните на Националната информационна система.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград – 5; Бургас – 163; Варна – 193; Велико Търново – 26; Видин – 11; Враца – 18; Габрово – 11; Добрич – 23; Кърджали – 7; Кюстендил – 8; Ловеч – 7; Монтана – 6; Пазарджик – 14; Перник – 8; Плевен – 20; Пловдив – 77; Разград – 13; Русе – 16; Силистра – 23; Сливен – 21; Смолян – 2; София област – 38; София град – 274; Стара Загора – 47; Търговище – 23; Хасково – 20; Шумен – 17; Ямбол – 13.
Потвърдените случаи на новия коронавирус у нас към момента са общо 1 097 298, от които 212 790 са активни. 848 792 са излекуваните лица, 766 от тях са регистрирани през изминалите 24 часа.
Към момента у нас в лечебни заведения за болнична помощ се намират общо 3 445 пациенти с доказан COVID-19, 436 от които са настанени в интензивни отделения или клиники. Новопостъпилите в болнично заведение лица са 112, от тях 84,82% не са ваксинирани, показва Единният информационен портал.
4 305 855 са общо поставените у нас дози от ваксините срещу коронавирусната инфекция към момента. През изминалото денонощие са приложени 243 от тях.
Националната информационна система показва, че медицинските служители, при които е констатиран новият коронавирус у нас, са общо 23 417. Нови девет случая са регистрирани през последните 24 часа: от тях един е установен при лекар, два – при медицински сестри, два – при санитари и четири – при друг медицински персонал.
35 716 са починалите лица, при които е бил доказан COVID-19. 20 нови случая са регистрирани през последното денонощие. 95% от починалите лица не са били ваксинирани.
Проф. д-р Тодор Кантарджиев: ПАНДЕМИЯТА НЕ СИ Е ОТИШЛА
“Пандемията не си е отишла. Общественото внимание е приковано в събитията от Украйна, но коронавирусът съществува и заплахата за здравето както за отделния човек, така и за обществата продължава.“ Това каза в подкаста на БНР „COVID-ваксините“ проф. Тодор Кантарджиев, съветник на Столична община по здравните въпроси.
По думите му вече са започнали да намаляват новите случаи на заразените в най-засегнатите области в страната, като първо това се вижда за областите – Благоевград и София – град. Последно и с по-бавни темпове намаляват новозаразените във Варна и Източна България.
„Това доведе и до намаляването на натиска върху болниците, като аз следя ежедневно тези процеси за лечебните заведения в столицата. Започва и намаляването на смъртните случаи”, съобщи проф. Тодор Кантарджиев. Той подчерта, че у нас има над 30% имунизационно покритие, а 50% от ваксинираните са с бустерна доза. Това давало отражение и върху смъртността, защото при 60% ваксинирани в София, смъртните случаи са в пъти по-малко от областите с по-ниско ваксинационно покритие. Специалистът допълни, че в болници постъпват предимно хронично болни, които не са ваксинирани срещу коронавируса. По думите на проф. Кантарджиев ще имаме спокойно лято, което бихме могли да използваме, за да се предпазим с ваксина и да сме подготвени за есента. “Да не допускаме грешката от миналото лято, затова препоръчвам през това лято първа доза да си поставят неваксинираните, преболедувалите и с хроничните заболявания хора. И да помним една от поуките от тази пандемия – маските пазят“, каза той.
ОТБЕЛЯЗВАМЕ СВЕТОВНИЯ ДЕН НА СЛУХА
Над 400 хиляди човека в България са със средна до пълна глухота. Всяка година около 65 деца се раждат с напълно увреден слух. Ако не бъдат взети мерки, тези деца изостават в развитието си. Един от начините това да бъде преодоляно е поставянето на кохлеарни импланти, които се реимбурсират на 100% от НЗОК. Статистиката е по повод Световния ден на слуха, който отбелязваме на 3 март, информира Zdrave.net.
При малките деца почти 60% от загубата на слуха може да бъде предотвратена чрез мерки като имунизация за профилактика на рубеола и менингит, подобрена грижа за майката и новороденото, както и скрининг и ранно лечение на възпалителни заболявания на средното ухо. „Същевременно колкото по-рано бъде диагностицирана липсата на слух при бебетата и бъдат взети адекватни мерки, толкова по-голям е шансът те да се научат да чуват и говорят“, обяснява проф. д-р Диана Попова, ръководител на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, цитирана от пресцентъра на лечебното заведение.
При по-големите възрастови групи от ключово значение е контролът на шума и безопасното слушане. Това е и причината тази година мотото на информационната кампания на СЗО по повод Световния ден на слуха да е „За да чувате цял живот, слушайте внимателно!“
Установено е, че 40% от посещаващите дискотеки, клубове, спортни събития или музикални концерти са изложени на потенциално увреждащи нива на звука. Най-тревожно е положението при тийнейджърите и хората до 25-30 годишна възраст, които основно слушат музика през личните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го правят на нива, които излагат слуха им на риск. Според американско проучване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а 1 от всеки пет тийнейджъри има признаци на някаква загуба на слуха.
„Прекомерното използване на слушалките, чрез които младежите слушат музика от телефона си, може да е опасно за техния слух“, обяснява проф. Попова, която е и ръководител на Катедрата по УНГ болести при МУ – София. Причината е, че те се поставят навътре в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при големите слушалки, която да омекоти звука. По този начин се прескача една част от слуховата структура, на която функцията е да намали паразитните звучи и затова усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.
„Наивно е да очакваме от тийнейджърите да се откажат да слушат музика на телефоните си, но има едно просто правило, към което могат да се придържат – 80/90. Това означава силата на звука на устройството да е не повече от 80% от максималната и за не повече от 90 минути на ден“, обяснява доц. Тодор Широв, отоневролог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Досега в България направени над 700 кохлеарни имплантации по данни до 2019 год. Издръжката на един пациент с кохлеарен имплантат е 75% от издръжката на пациент със слухова протеза. Първата кохлеарна имплантация в България бе направена в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ от проф. Иван Ценев и колектив през 1999 г.
ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19 Е ПОВЛИЯЛА НЕБЛАГОПРИЯТНО НА ВСЯКА ВТОРА ЖЕНА В БЪЛГАРИЯ
Пандемията от COVID-19 е повлияла неблагоприятно върху равновесието между професионалния и личния живот на голяма част от жените в Европейския съюз – 44%. Тава сочи специално проучване на Европейския парламент сред жените в ЕС за оценка на въздействието на пандемията върху различни аспекти от техния живот, информиря Zdrave.net като се позовава на Investor.bg.
Този дял е по-голям в България (50% от интервюираните), както и в Кипър (68%), Гърция (59%), Малта (58%), Люксембург (56%), Италия (52%), Португалия (52%) и Унгария (51%).
44% от жените в ЕС е по-вероятно да се чувстват притеснени от липсата на контакт с приятели и семейство (56% в България), 37% да бъдат разтревожени и обезпокоени (41% в България) и като цяло 33% са загрижени за бъдещето си (55% от жените в България).
Много от жените споделят мнението, че мерките, предприети за спиране на разпространението на пандемията, са оказали значително въздействие върху собственото им психично здраве. За 28% от жените в ЕС мерките, свързани със затварянето на работните места и офисите, са имали сериозно въздействие върху психичното здраве, като жените в България се чувстват най-засегнати (44%).
Някои категории са засегнати в по-голяма степен от други в зависимост от вида на мярката: около половината от жените с деца на възраст под 15 години заявяват, че затварянето на училищата и детските заведения са се отразили сериозно на психичното им здраве.
Експресното проучване на Евробарометър е проведено от IPSOS между 25 януари и 3 февруари 2022 г. във всички 27 държави членки на ЕС и обхваща общо 26 741 интервюта.