ИЗГРАЖДАНЕТО НА УСТОЙЧИВА ПОДКРЕПЯЩА СРЕДА Е ОСНОВЕН АКЦЕНТ В СВЕТОВНАТА СЕДМИЦА НА КЪРМЕНЕТО
Изграждането на устойчива подкрепяща среда е основен акцент в Световната седмица на кърменето, която се провежда от 1 до 7 август тази година. За съжаление в България Акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, основен проблем е липсата на автономност в практикуването на професията. Какви са проблемите и как да се решат обясниха от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), информира Clinica.bg.
Според СЗО кърменето е изключително важно не само до 6 месечна възраст, но и продължаващото кърмене до 2 години. Това е така, защото то помага за изграждането на микробиом в детето, на локален имунитет, понижава риска от диария, алергии, диабет, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, рак. При изключително кърмене не се препоръчва и прием на вода до началото на захранването. Налагането на кърменето в съвременните общества обаче зависи от отношението в тях към него. Затова е важно да има изградена устойчива подкрепяща среда за кърмене, което означава майките да получават последователна, научно обоснована, професионална и емоционална подкрепа от различни нива на здравната система – от бременността, през раждането и следродилния период. За да я постигнем, е необходимо акушерките да бъдат достатъчно обучени и овластени да действат автономно, да има изградени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в здравеопазването да признават стойността на кърменето и ролята на акушерката в него, да се инвестира в продължаващо обучение и междусекторно сътрудничество.
За съжаление в България акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, въпреки че акушерките имат образователната подготовка и професионалната компетентност да го прилагат. В последните години има инициативи от страна на професионални организации и самите акушерки за въвеждане на този подход – например чрез пилотни амбулаторни практики, индивидуални кабинети и патронажна дейност. За да се въведе този модел, са нужни нормативни промени, политическа воля и обществена подкрепа. В това отношение БАПЗГ е предприела нужните стъпки пред институциите за въвеждането на промени. Те включват създаване на правила за осъществяване на самостоятелни дейности по здравни грижи в амбулаторни условия, както и финансирането им от страна на НЗОК или МЗ. Засега обаче здравните власти не са имплементирани нужните промени. Надяваме се, че това ще се случи в рамките на 2025 и 2026 г. Стъпка в тази посока е отварянето на проекта за изграждане на амбулаторни практики по НПВУ. Други проблеми в налагането на добрите практити по кърменето у нас, са свързани със самата култура на специалистите към тази тема. 64,4% от акушерките не са сигурни, че има смисъл да спазват Кодекса за заместител на майчината кърма, а 32% смятат, че обучения за родители в разрез с него всъщност са позитив. Показателно е и че 69% от жените не са чували за Кодекса, а на 41% са рекламирани млека. У нас липсват и болници, сертифицирани по Baby Friendlу Initiative на WHO и UNICEF. Рутинна практика на първия контакт с бебето е тя да става в 82,6% от случаите в рамките на първите 6 ч или след това. В страната ни липсва прозрачност за резултатите по отношение на кърменето на отделенията – не се публикуват рутинно данни за успеваемостта при изписване или след това. Не се използва пълноценно потенциалът на доброволческите организации – Ла Лече Лига и Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”. Нито един IBCLC консултант не е назначен като такъв в българска болница. Разполагаме само с 13 IBCLC специалисти, 10 в София, като 5 са акушерки. Съществен проблем е, че в повечето учебни заведения, които подготвят сестри и акушерки няма дисциплина, посветена изцяло на кърменето в учебния план, избираемите дисциплини са вариант, но не и устойчив. Липсва добра практическа подготовка. 86% от студентите заявяват, че имат нужда от повече обучение по кърмене.
За да се промени това, е нужно да се реализират на национални политики за подкрепа на кърменето. Те са свързани с наличието на законодателство за защита на майчинството в Кодекса за социалното осигуряване и в Кодекса на труда, където да има 2-годишен платен отпуск по майчинство, почивки за кърмене на работното място, 15- дневен отпуск по бащинство. Нужна е нормативна промяна в Наредба 9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК с възможност за въвеждане на услуги за домашни посещения от медицински сестри и акушерки. Също така да се въведе европейския регламент по отношение на изискванията към етикетиране на храните за кърмачета, да се привлече гражданския сектор в лицето на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене”, Ла Лече Лига България. За реализирането на една цялостна политическа рамка в подкрепа на кърменето е добре да се създаде национален експертен орган, координиращ изпълнението на политиките. Както и да се възстанови модела „Болница – приятел на бебето”, да се наблегне на академичното и продължаващо обучение на медицинските кадри с въвеждане на минимален стандарт за до- и следдипломна учебна програма; въвеждащо и продължаващо обучение на работното място и т.н. Сред останалите мерки са развитие и подкрепа на общностните услуги – „Майки подкрепят майки”, по-пълно прилагане на Международния кодекс за разпространение на заместителите на майчина кърма.
ЦЕНТЪРЪТ ЗА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ ПОМОГНА ЗА РАЖДАНЕТО НА 612 БЕБЕТА ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 2025 Г.
Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) помогна за раждането на повече от 600 бебета през първата половина на 2025 г. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
За първите шест месеца на 2025 г. в лечебните заведения са постигнати 674 клинични бременности, което е 27% от финансираните процедури в този период. Ражданията, настъпили през януари-юни, са 544, а броят на родените деца е 612. В рамките на шестте месеца са подадени 2 739 заявления за организационно и финансово подпомагане, отчитат от ведомството.
Сътрудничеството с лечебните заведения запазва своята устойчивост. Всички 25 клиники, които са кандидатствали за договор с ЦАР, са одобрени след анализ на отчетите и постигнатите резултати. Благодарение на това и през настоящата година се осигурява равен и навременен достъп до процедури по асистирана репродукция, финансирани със средства от държавния бюджет.
През първото полугодие не са допуснати забавяния в плащанията към лечебните заведения. Общата сума, изплатена за отчетени дейности и лекарствени продукти, възлиза на над 10,3 милиона лева. За периода са извършени 16 планови проверки в лечебни заведения, с цел проследяване на качеството и изпълнението на договорите. Нарушения не са констатирани.
НОВИ КОМИСИИ ЗА ИЗПИСВАНЕ НА СКЪПИ ТЕРАПИИ, ЗА КОИТО ПЛАЩА НЗОК, СЕ СЪЗДАВАТ В ПЛЕВЕН, ПЛОВДИВ И ВАРНА
Нови комисии за изписване на скъпи терапии, за които плаща НЗОК, за лечение на лупус, хепатит и болест на Крон се създават в Плевен, Пловдив и Варна. Това става ясно от решенията на Надзорния съвет на фонда тази седмица, информира Clinica.bg.
За лечение на дисеминиран лупус еритематодес с болестмодифициращи лекарствени продукти визвънболничната помощ се създава комисия в „Пълмед” в Пловдив за подобряване достъпа до втора линия лекарствена терапия на пациентите. За болест на Крон и Улцерозен колит над 18 години в извънболничната помощ се създават две нови специализирани комисии. Те са в „Пълмед” и “Сърце и мозък” в Плевен.
При хроничен вирусен В и С хепатит над 18 години се създават комисии в „Сърце и мозък” в Бургас, „Сърце и мозък” в Плевен и „Света Марина” в Плевен. Също така са изключени лекарствата с международни непатентни наименования (INN) Sofosbuvir, Ledipasvir и Elbasvir, Grazoprevir, поради заличаването им от Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък. За сметка на това НЗОК започва да плаща за нови лекарства за порфирии – Inebilizumab и Givosiran.