Заедно с настъпването на демократичните промени в българското общество след 1989 г. и съсловието на професионалистите по здравни грижи — медицински сестри, акушерки, фелдшери, медицински и рентгенови лаборанти, рехабилитатори, тогава наричани полувисши медицински специалисти или здравни работници, осъзнаха себе си като значими членове на медицинските екипи и като важна част от движещите сили в българското здравеопазване.
На 20 май 1991 г. се проведе конференция на полувисшите медицински специалисти в Аулата на Центъра по хигиена, инициирана от главните медицински сестри на водещи лечебни заведения. На тази конференция присъстваха над 500 професионалисти, представители на съсловието, които за първи път се събраха заедно, за да обсъдят проблемите и да вземат важни решения за ролята и мястото на професионалистите по здравни грижи за развитието и усъвършенстването на здравната система. След бурни дебати беше гласувано единодушно решение да бъде учреден Български съюз на полувисшите медицински специалисти (БСПМС), който да представлява съсловните интереси и да отстоява правата и професионалното развитие на съсловните членове.
На 2 юни 1992 г. Българският съюз на полувисшите медицински специалисти (БСПМС) беше регистриран в Софийския градски съд. За първи председател на Съюза беше избрана Магдалена Александрова – по това време медицинска сестра в Клиниката по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, а по-късно професор и декан на Факултета по обществено здраве на Медицински университет – София. Управителният съвет на БСПМС прояви голяма активност при контактите си с Министерството на здравеопазването, синдикатите и други неправителствени организации. Целта беше да се посочат проблемите на съсловието и да се търси адекватно решение чрез включване на всички отговорни инстанции, съобразно българското законодателство. Бяха осъществени контакти с Международния съвет на медицинските сестри, както и със сродни сестрински организации от Америка, Великобритания, Полша, Русия, Белгия и Франция.
През 1993 г. представители на БСПМС бяха поканени от Министерството на здравеопазването да участват в проект по програма ФАР на Европейския съюз за реформа в образованието по здравни грижи в България. След множество проведени срещи и семинари с водещи експерти от ЕС, беше идентифицирана необходимостта от създаване на висше образование за полувисшите медицински специалисти, което да подготви сериозна кадрова база от медицински сестри, старши медицински сестри и главни медицински сестри с богата теоретична и практическа подготовка. Благодарение на всеотдайния труд и ентусиазъм на експертите от МОН, МЗ, БСПМС и Медицински университет – София, мечтата за висше образование на медицинските сестри стана факт. С решение на Академичния съвет на Медицински университет – София беше основан Факултет “Сестринско дело” за обучение на специалисти по здравни грижи и ръководители по здравни грижи (този факултет се преобразува по-късно във Факултет по обществено здраве – ФОЗ). В Медицинските институти в гр. Плевен и гр. Пловдив бяха разкрити специалности “Здравни грижи” към катедрите по социална медицина.
На 11 май 2003 г. в Плевен се проведе Учредително събрание в рамките на Втория конгрес по здравни грижи, на което Българският съюз на полувисшите медицински специалисти (БСПМС), Българската асоциация на ръководителите и преподавателите по здравни грижи (БАРПЗГ) и Националното сдружение на специалистите по здравни грижи (НССЗГ) се обединиха в Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) с председател проф. Станка Маркова.
През месец септември 2003 г. излезе първи брой на списание „Здравни грижи” – печатен орган на БАПЗГ, в който с упубликуват научни статии и информации за активностите на Асоциацията и съсловието. Беше взето решение списанието да излиза на три месеца, т.е. по 4 броя на година. За главен редактор беше избрана проф. Станка Маркова. В Редакционния съвет и Редакционната колетия на списанието бяха включени водещи университетски ръководители и специалисти в областта на здравните грижи.
Законът за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти беше приет през 2005 г. и обнародван в “Държавен вестник”, брой 46 от 3 юни 2005 г. Проектозаконът, изготвен от БАПЗГ, беше внесен в парламента от проф. д-р Атанас Щерев – по това време председател на Комисията по здравеопазването в 39-о Народно събрание и на д-р Антония Първанова – член на Комисията по здравеопазването. Законът за съсловната организация ни гарантира обществено признание като равностойни партньори от четвъртото образователно направление в медицината. Той ни даде право да участваме наравно с другите съсловни организации в здравеопазването при вземане на решения относно съсловието и неговата дейност на всички нива в държавата – от законодателна, изпълнителна и общинска власт до ниво лечебно заведение. Законът за съсловната организация ни отвори вратите към европейските и световни структури, което прави професиите ни признати в ЕС и в света. През годините Законът за съсловието претърпя редица промени. Последните изменения на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите бяха публикувани в „Държавен вестник“, брой 39 от 2024 г.
Първият конгрес на БАПЗГ се проведе на 4 декември 2005 г. в София. На него присъстваха като делегати специалисти по здравни грижи от цялата страна. За председател на УС на БАПЗГ беше избрана проф. Станка Маркова, а за зам.-председатели – Милка Василева, Снежана Ранчова и Петя Найденова. Първи председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ стана проф. Соня Тончева. Първи председател на Националната контролна комисия на БАПЗГ стана Ирина Предьова. Първи председател на Националната комисия по професионална етика на БАПЗГ стана избрана Макрета Драганова. На първия конгрес на БАПЗГ бяха приети важни организационно правни документи – Устав, Етичен кодекс, Правила за издаване на сертификат за квалификация, Правила за набиране и изразходване на средствата на Асоциацията.
Първият мандат на БАПЗГ беше мандат на строителство и обучение на регионални и национални структури, сдобихме се с лого и химн. Вложихме огромни експертни усилия и финансов ресурс, за да изградим Националния електронен професионален регистър на съсловието, както и регионални регистри. Всичките усилия на Асоциацията бяха насочени към издигане на престижа и достойнството на съсловието, осигуряване на продължаващото обучение и сертифициране за професионална квалификация. През годините Националният съвет по качество (НСК) на БАПЗГ упражняваше контрол и поддържаше качеството на кредитните мероприятия, правеше проверки по региони а да анализира дейностите относно спазването на Правилата за провеждане на продължаващото обучение, разработваше изисквания (критерии за подбор), на които трябва да отговарят лекторите, следеше хабилитираните преподаватели – членове на НСК да участват активно в кредитирани мероприятия. В Закона за съсловната организация беше регламентиран задължителния характер на продължаващото обучение и разделянето на професионалистите в квалификационни нива.
През 2006 г. БАПЗГ стана член на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации (EFNNMA).
През април 2007 г. главни медицински сестри от цялата страна избраха в Поморие ръководство на Националния съвет на главните сестри (НСГС) към БАПЗГ. За председател на Националния съвет на главните сестри беше избрана главна сестра Росица Велкова от Военно-медицинската академия – София.
През август 2008 г. – БАПЗГ е приета за редовен член Международния съвет на медицинските сестри (ICN).
На 29 ноември 2008 г. се проведе извънреден конгрес на БАПЗГ, на който са направени промени в Устава в съответствие с ангажиментите на Асоциацията, произтичащи от членството в международни и европейски организации и членството на страната ни в Европейския съюз (отразено и в ЗСОМСААМС).
На 16 януари 2009 г. БАПЗГ беше приета за редовен член на Европейската федерация на медицинските сестри (EFN). За периода 2013 – 2016 г. председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева беше избрана за член на Управителния борд на EFN.
На 15 януари 2011 година в хотел “Дедеман Принцес София” се проведе Вторият редовен конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Делегатите на конгреса приеха изменения и допълнения към Устава на БАПЗГ, които разширяваха възможностите за професионална реализация на професионалистите по здравни грижи и осигуряваха по-добри условия за повишаване на квалификацията им. За председател на УС на БАПЗГ беше избрана г-жа Милка Василева, досегашен заместник-председател на съсловната организация и член на Изпълнителния съвет на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации (EFNNMA). Проф. Станка Маркова беше избрана на Почетен председател на БАПЗГ.
В Наредба №8 на Министерството на здравеопазването от 8 февруари 2011 г. бяха посочени професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Експерти (хабилитирани лица и изявени здравни професионалисти от практиката) – членове на Националния съвет по качество активно работиха по документа и участваха в работни групи на Министерстнотго на здравеопазването до окончателното му формулиране.
На 10 май 2014 г. в хотел „Рамада”, София, се проведе Третият редовен конгрес на БАПЗГ. Конгресът мина под знака на 20 години от зараждането на първото сестринско движение в България и 10 години от създаването на БАПЗГ. Отчетен доклад за направеното дотук изнесе председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева. В него тя каза: “Ние получихме морално признание като съсловна организация, която полага сериозни усилия за утвърждаване на екипния мултифункционален подход при реализиране на професионалните отговорности на специалистите по здравни грижи. Ние ясно осъзнаваме своята отговорност и мисия за бъдещото развитие на българското здравеопазване в духа на Европейската стратегия „Здраве 2020“, следвайки добрите национални и европейски практики по здравни грижи”. Подробно бяха разгледани дейностите по трите основни направления: „Продължаващо обучение и кариерно израстване“, „Социален статус и благоденствие“ и “Регулация на професиите и политики за промяна“. Бяха изброени проведените срещи с представители на държавната и законодателната власт, както и организираните от БАПЗГ многобройни форуми, някои от които с международно участие, по най-актуалните теми, свързани с опазване здравето и живота на хората. Делегатите на Третия редовен конгрес на БАПЗГ приеха с изключително мнозинство Промени в Устава на БАПЗГ и Правила за набиране и разходване на средствата.
На 12 и 13 май 2016 г. се проведе IV Редовен Отчетно-изборен конгрес на БАПЗГ. Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева изнесе подробен отчетен доклад за дейността на асоциацията за периода 2011-2015 г. Тя подчерта, че водещи за последните пет години са били съвременните тенденции в развитието на здравните грижи, ролята и отговорността на БАПЗГ за бъдещото развитие на системата на здравеопазване в страната ни. Бяха отчетени многобройните срещи на ръководството за правилно възприемане на политиката на БАПЗГ за по-качествено здравеопазване чрез развитие и усъвършенстване на здравните грижи, за запазване на малкото останал персонал, за подобряване условията на труд и т. н. „Имайки подкрепата на нашите регионални колегии, започнахме активна дейност по места, работа с депутатите, с пациентските организации и с други неправителствени организации. Това се оказа по-правилния подход и сега можем да се похвалим, че БАПЗГ е високо ценена организация, която винаги изразява открито своето мнение във Висшия медицински съвет, в Комисията по здравеопазване към Народното събрание, в Националния форум към Министерския съвет „Партньорство за здраве“. БАПЗГ е желан партньор при реализирането на различни проекти на други организации, финансирани по Европейски програми” – подчерта тогава Милка Василева, която беше преизбрана за председател на УС на БАПЗГ. За зам.-председатели бяха избрани Петя Найденова, Антоанета Димитрова и Ниязи Шакир.
Да се сформират Национални професионални консултативни съвети (НПКС) на медицинските сестри, акушерките, фелдшерите/лекарските асистенти, рехабилитаторите, рентгеновите лаборанти и медицинските лаборанти. Това залегна в Устава на БАПЗГ, чиито допълнения и изменения бяха приети на 11 януари 2020 г. от делегатите на Петия редовен конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Конгресът се проведе в зала „Диамант“ на хотел “Рамада” в София, в него участие взеха над 400 делегати от цялата страна. Всички 28 регионални колегии на БАПЗГ се задължиха в срок от два месеца да сформират професионални консултативни съвети като членовете им ще бъдат избирани на доброволен принцип. Същевременно трябваше да бъдат излъчени представители на тези съвети на национално ниво, които да дават становища, свързани със специфичните дейности за упражняване на съответната професия и промени в правното ѝ регламентиране. Предвиждаше се председателите на НПКС да участват в работата на Управителния и Националния съвет на БАПЗГ като експерти. На конгреса бяха приети промени и в други нормативни документи – Правила за избор на ръководни органи на БАПЗГ, Правила за издаване на сертификат за професионална квалификация и Правила за набиране и разходване на средствата на БАПЗГ. Делегатите приеха залегналото предложение председателят на УС на БАПЗГ, главният секретар на УС на БАПЗГ и Управителният съвет на БАПЗГ, председателите на Регионални колегии и председателите на различни комисии на регионално и национално ниво да се избират за 5-годишен мандат с право на участие в не повече от два последователни мандата. В правилата за издаване на сертификат за професионална квалификация залегна досегашното изискване, прието от Националния съвет на БАПЗГ, сертификатът да се актуализира на всеки 5 години на основата на придобити 150 кредитни точки, съобразно квалификационната рамка за професионално развитие. Квалификационните нива се определят от трудовия стаж и поредността на издадените сертификати. В правилата за набиране и разходване на средствата на БАПЗГ бе прието предложението членският внос да се замрази в размер на 5.60 лева. Делегатите приеха още при участие в кредитирани от БАПЗГ мероприятия физически и юридически лица да заплащат такса за продължаващо обучение в размер на 5.60 лева. Когато организатори на мероприята са БАПЗГ, регионални колегии на БАПЗГ, лечебни и здравни заведения на територията на съответната регионална колегия, таксата за продължаващо обучение е в размер на 2.80 лева. Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева изнесе отчетен доклад за периода 2016 – 2019 г. през призмата на трите основни приоритета, които си е поставила като цели съсловната организация – устойчива организационна дейност, повишаване на заплатите (въпреки че БАПЗГ не може да изпълнява синдикални дейности) и подобряване на възможностите за продължаващо обучение. В доклада си Милка Василева изтъкна като успех, че в резултат на 5-годишни усилия в Колективния трудов договор за 2016 е залегнало заплащането на придобит сертификат за професионална квалификация – по 20 лева към заплатата за първи и за всеки следващ сертификат, както и 50 лв. за придобита специалност. Тези условия залегнаха и в КТД 2018 г. „Важното е, че все повече работодатели осъзнават, че трябва да се заплаща придобитата по-висока квалификация, която не е самоцел, а грижа за повече компетентност и желание за поемане на по-голяма отговорност”, подчерта лидерът на БАПЗГ и отчете, че за периода 2016 – 2019 г. са проведени 2 686 кредитни мероприятия, в които са участвали 29 734 специалисти по здравни грижи. Новите сертификати, които са издадени в този период са 1 908. “Това е огромен интелектуален и професионален потенциал, който чака да бъде оценен и използван в медицинската практика. Едно от основните ни искания беше държавата да поеме своята роля за продължаващото обучение, като осигурява поне 2 дни платен служебен отпуск за участие в кредитни мероприятия. Засега няма обещание”, изтъкна Милка Василева. Тя се спря и на социалния статус на съсловието: „С огромна тъга трябва да отчетем липсата на уважение, засилващата се агресия на работното място, изтощителната работа на две и три работни места, незаплащане на извънредния труд, невъзможност за ползване на редовен отпуск поради липса на персонал и много други неблагополучия, които за съжаление ние сами не можем да разрешим. Подавахме редовни доклади за намаляващия брой професионалисти по здравни грижи, което беше отразено и в Доклада на Европейската комисия за Европейския семестър с препоръка към правителството за спешни мерки за възстановяване на кадровия потенциал. Нашата реакция беше с поредица от конференции, брифинги, протестни декларации, отворени писма и срещи, с които да привлечем вниманието на обществото към нашите проблеми и управляващите да вземат бързи адекватни решения”.
На 2 юли 2022 г. се проведе VI редовен конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), в който участие взеха 397 делегати от цялата страна. По решение на Националния съвет на БАПЗГ на конгреса бяха предложени и гласувани с редакционни корекции няколко промени в Устава на БАПЗГ, целта на които е да улеснят работата на организацията, особено при извънредни ситуации. Бяха гласувани и промени в правилата за събиране и разходване на членския внос, а именно: встъпителният членски внос за нови членове на БАПЗГ ще бъде в размер на 0.5% от минималната заплата за страната, считано от 01.01.2023 г., а месечният членски внос ще бъде 1% от минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2023 г. Председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи г-жа Милка Василева представи отчетен доклад за дейността на съсловната организация за периода януари 2020 г. – юни 2022 г. Тя алармира, че за 10-годишен период медицинските сестри са намалели с 14,68% – от 25 597 медицински сестри през 2012 г. до 22 320 медицински сестри през 2021 г. Средната възраст на медицинските сестри в България е нараснала осезаемо от 48,27 години на 52,59 години. “Нарастването на средната възраст, съчетано с намаляващия брой медицински сестри, е критично. Необходими са спешни мерки за обръщане на тази тенденция, за която БАПЗГ сигнализира на всички нива на управление повече от 10 години”, изтъкна председателят на БАПЗГ. Милка Василева посочи, че 30% от работещите медицински сестри са на възраст над 60 години , а 31% от медицинските сестри предстои да се пенсионират през следващите 10 години. “Ако не се предприемат спешни мерки, след 10 години в системата на здравеопазването няма да има и 10 000 медицински сестри”, заяви председателят на БАПЗГ. “От 2016 г. се наблюдава намаляващ брой на акушерките и нарастване на тяхната средна възраст от 47,06 години на 49,09 години “, изтъкна още Милка Василева. Тя допълни, че доза оптимизъм вдъхва фактът, че 50% от акушерките са на възраст между 20 и 49 години. “Най-висока е средната възраст при фелдшерите – 60 години, а най-младите представители на съсловието са лекарските асистенти със средна възраст 35,44 години”, отбеляза председателят на УС на БАПЗГ. Стана ясно, че средната възраст на медицинските лаборанти е 47,48 години, на рентгеновите лаборанти – 45,03 години, а на рехабилитаторите – 40, 87 години. От доклада на председателя на УС на БАПЗГ стана ясно, че през отчетния период към Асоциацията са предявени 3 431 застрахователни претенции по застраховки “Злополука и заболяване” и “Професионален риск”, които осигурява БАПЗГ на своите членове. Милка Василева отчете, че през последните две години и половина са проведени общо 213 обучения, организирани от лечебни и учебни структури и кредитирани от БАПЗГ, в които са се включили 5 343-ма професионалисти по здравни грижи от цялата страна. Във виртуалните интерактивни курсове с изявени лектори, организирани от БАПЗГ, са се включили общо 1 726 професионалисти по здравни грижи.
По случай Световния ден на здравето – 7-ми април, президентът на Република България Румен Радев удостои с държавни отличия и почетния знак на президента изявени български медицински специалисти и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Тържествената церемония се състоя на 7 април 2023 г. в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи беше отличена с Почетния знак на Президента на Република България по повод 20-годишнината от създаването ѝ. Съсловната организация се състои от над 50 000 души, които са се посветили на опазването на живота и здравето на хората – медицински сестри, акушерки, медицински фелдшери, лекарски асистенти, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти и рехабилитатори. Отличието е за приноса на асоциацията в издигането престижа на специалистите по здравни грижи и за усилията, които те полагат в името на живота и здравето на гражданите. Наградата получи председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева.