БАПЗГ ПРОВЕДЕ ВТОРИ БЕЗПЛАТЕН ОНЛАЙН СЕМИНАР ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ

50 професионалисти по здравни грижи се включиха във втория безплатен семинар за превенция на професионалното прегаряне (Бърнаут синдром) в рамките на Националната кампания „Да работим в хармония“, която стартира БАПЗГ през февруари 2021 г.

Първата част на семинара се проведе в събота, 10 април. Втората част ще бъде проведена отново в събота – на 24 април.

Лектори на обучението са акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, д.м., д.м.н. – професор по психиатрия и медицинска психология в Медицински университет – Пловдив, хоноруван преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, академик на Българската академия на науките и изкуствата) и д-р Кристина Стоянова – асистент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и член на изследователски екип към Медицински университет – Пловдив.

Преди обучението курсистите получиха по пощата безплатен учебник „Личност, психоклимат и синдром на професионалното изпепеляване. Ръководство за диагностика и превенция на Бърнаут синдрома при здравни професионалисти“ под редакцията на акад. Дроздстой Стоянов. Целта е да се запознаят предварително с теоретичните основи и емпиричните изследвания за проблема, за да могат да надграждат знанията си по време на обучението.

Акад. Стоянов представи темата „Как професията ни изпепелява – Бърнаут синдром“. Той се спря на изключително напрегнатата ситуация, в която работят медиците у нас заради продължаващата коронавирусна пандемия – увеличава се броят на пациентите в тежко състояние, за които трябва да се грижат; работят в рискова среда; невъзможността да помогнат на всеки, въпреки усилията за това; необичайното протичане на болестта.

Специалистът изтъкна, че в условията на пандемия от COVID-19 страдат не само  медицинските специалисти, но и цялото общество поради страха, чувството за несправяне, тревожността, различните ограничения, неясната перспектива и др. В това време на изпитания изключително важно е как човекът гледа на трудностите – като нещо деструктивно и мъчително или като възможност за изпитване на собствените сили, като предизвикателство с добра перспектива.

Участници в обучението коментираха, че въпреки натоварването, не са подобрени условията на труд и не са увеличени заплатите им. В същото време очакванията на обществото към тях са огромни.

Специалистът по психиатрия подчерта важността на добрия синхрон между отделния специалист и работната среда (взаимоотношенията в медицинския екип). Когато разминаването е голямо медицинският специалист започна да усеща, че трудът му не се цени и постепенно загубва интерес към работа си. Един от признаците за това начално прегаряне е нежеланието да отиде на работа и взимането на болнични дни без да има реална причина за това.

Акад. Стоянов представи трите основни компонента на Бърнаут синдрома – „Емоционално изтощение“, „Деперсонализация“ и „Намалени постижения в работата“.

Той изтъкна, че трябва да се прави разлика между емоционално изтощение и депресия. За разлика от депресията при емоционалното изтощение човек загубва изцяло емоциите си – и добрите, и лошите. Вследствие на това става циничен и агресивен.

В презентацията беше представено проучване на Михаил Музалек (Австрия) сред 1000 души от различни  социални професии (медицински специалисти, учители, зъболекари), което показало, че 45% от тях имат някаква степен на професионално изпепеляване. 19% от тази група били в I стадий на заболяването, 17% – във II стадий, а 8% – в  III стадий.

Акад. Стоянов определи професионалното изпепеляване като болест на днешната цивилизация, която предлага много трудности при управлението и справянето с живота – стрес на работното място; неудовлетворение; конфликт на социалните роли; конфликт на ценности между работника и работната среда; липса на време за почивка и развлечение и др. Стана ясно, че през 2016 г. Бърнаут синдромът е включен в Международната класификация на болестите.

След 15-минутна самостоятелна работа с Ръководството курсистите взеха участие в дискусия върху Модела на уязвимостта (стрес-диатеза), съдържащ връзката между личността/специалиста и психоклимата на работното място. Бяха посочени основните разлики между стреса и Бърнаут синдрома, систематизирани в таблица.

Бяха обсъдени основните вътрешни фактори (на личността) и външни фактори, които обуславят или предразполагат към професионално изпепеляване.

Лекторът се спря на трите фази на Бърнаута: FLAME OUT (Горене), BURN OUT (Прегаряне), RUST OUT (Ръждясване). Той отново се върна към изследването на Михаил Музалек, което сочи, че най-висока степен на емоционално изтощение се наблюдава при личните лекари (42% от анкетираните), психиатрите (40%); специалистите, работещи в хирургични, анестезиологични и спешни звена (36,8% от участниците в изследването) и учителите  (41% от анкетираните).

Акад. Стоянов сподели, че в Австрия е приета програма за преждевременно пенсиониране на хора, които страдат от професионално прегаряне. В Гърция и Турция пък на 5-годишен период се прилага смяна на работното място – от по-напрегнат сектор към по-спокоен и обратното. Според  него у нас трябва да има целенасочена превенция и грижа за ранно установяване на проблема. Курсисти обаче споделиха, че техни преки ръководители отричат съществуването на Бърнаут синдрома – така както все още има хора, които отричат съществуването на COVID-19.

Акад. Стоянов постави на курсистите задачи за самоподготовка, които ще се разискват по време на втората част на семинара.

Д-р Кристина Стоянова представи темата „Синдром на професионално прегаряне. Уязвимост и устойчивост“. Тя сподели, че професионалното прегаряне е прието за официална медицинска диагноза в Швеция (през 1997 г.) и в Холандия (през 2000 г.). Хора с доказан Бърнаут синдром в тези страни подлежат на ранно пенсиониране, диспансеризация, психологически консултации и рехабилитация. Като превенция се прилага ротацията – например учителите на всеки 5 години се преместват от едно училище в друго училище, което може да бъде дори в друг град.

Медицинска сестра сподели, че интуитивно е прилагала в живота си този модел като превенция на професионалното прегаряне, сменяйки на всеки 5 години работното си място. Тя каза още, че е предложила преди време на своя пряк ръководител да осигури месечна психологическа консултация за работещите в отделението, но не е получила разбиране. Други курсисти споделиха, че работят на две места, което им помага да превключват от едни проблеми към други. Това „превключване“ държи в тонус нервната система и до известна степен предпазва от прегаряне, стига натоварването да е поносимо, коментира д-р Стоянова. Тя допълни, че „превключването “ може да стане и в рамките на едно работно място, когато медицинският специалист извършва разнородни дейности.

Д-р Стоянова представи маркерите на Бърнаут синдрома: хронифицираща умора; загуба на смисъл; разочароващ идеализъм; атака срещу професионалната идентичност; контрапункт на призванието; отсъствие на реципрочност между усилията на специалиста и признанието на труда му. Сред социалните маркери най-важните са траен дисбаланс между потребности и ресурси, както и конфликт на ценности между специалиста и системата.

Лекторът запозна курсистите с различни модели за определяне на уязвимостта на личността. Бяха представени общите и специфичните фактори на стреса. Акцент бе сложен върху опасността от енергийния дисбаланс, който може да отключи прегаряне в професионален или семеен план. И тук голямата роля на емоционалната интелигентност – възможностите и изборите на личността за преодоляване на емоционалните разочарования.

Д-р Кристина Стоянова представи Салутогенезата (от лат. Salutogenesis – наука за създаването и поддържането на здравето), създадена през 70-те години на миналия век от медицинския социолог Аарон Антоновски. Според това виждане всеки човек има в себе си вродени механизми, които могат да го предпазват в трудни ситуации – т. нар. Салутогеничен чадър. Този невидим „чадър“ включва различни качества за справяне в стресови ситуации –  чувство за хумор, здравомислие, социална и емоционална интелигентност, културен капитал, смелост, интердисциплинарност, научена находчивост, свързаност,  научен оптимизъм, локус на контрол (локализация на контрола на добрите усилия), привързаност,  качество на живот и др.

Специалистката се спря и на генерализираните ресурси за съпротива , а именно  смисленост (наличие на мотивация), разбираемост (вяра, че предизвикателството е разбрано) и управляемост (вяра, че ресурсите за справяне са налични).

Д-р Стоянова препоръча на курсистите да прочетат книгата „Чужденецът“ от Албер Камю, в която главният герой страда от Синдрома на изпепеляването.