На 5 август 2023 г., събота, в рамките на Световната седмица на кърменето (1-7 август) се проведе безплатно онлайн обучение на тема „Предизвикателството да консултираш по въпроси, свързани с кърменето“. Обучението беше организирано от БАПЗГ -централа и Регионална колегия на БАПЗГ – Варна. То е част от Програмата на БАПЗГ по случай 20-годишния юбилей на Асоциацията и Националната програма за Световната седмица на кърменето.
Във виртуалния интерактивен курс, който се проведе през платформата Coogle Meet, се включиха 88 специалисти по здравни грижи от цялата страна (предимно акушерки). Модератор на обучението беше Инна Ненова – председател на Националния професионален консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ.
Курсистите бяха поздравени от Райна Бояджиева, председател на Регионална колегия на БАПЗГ – Варна.
Първи лектор беше София Кандиларова – клиничен и консултативен психолог, главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), член на УС на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“ (НАПК), лектор на НАПК. Тя запозна участниците в обучението с темата „Основни подходи при общуването с майките“.
Специалистката изтъкна значението на активното слушане от страна на консултанта по кърмене по време на консултацията. Това дава възможност на майката да се почувства приета и разбрана, да се изрази по-спокойно и концентрирано, да изложи основния проблем. Атмосферата на доверие между консултанта и майката е предпоставка консултираната жена да приеме по-лесно предложенията, които ще последват.
Лекторът се спря на процеса на активно слушане, който включва декодиране на казаното от майката, т.е. консултантът по кърмене трябва „да разчете“ загатнатите проблеми. „В тези случаи правилният уточняващ въпрос е изключително важен“, изтъкна Кандиларова и припомни казаното от Хипократ „Който добре пита, добре лекува“.
Относно въпросите се разбра, че най-добра работа вършат т. нар. отворени въпроси, които съдържат въпросителна дума (какво, къде, как , колко, кой, кога и т. н.). Отговорите на тези въпроси дават допълнителна информация (пример за отворен въпрос: Как хранихте другото си дете, когато беше бебе?). Затворените въпроси предполагат само утвърдителен или отрицателен отговор, който не дава никаква допълнителна информация (пример за затворен въпрос: Кърмихте ли другото си дете?).
София Кандиларова даде възможност на участниците в обучението да се упражнят, задавайки отворени въпроси. В същото време стана ясно, че въпроси с въпросителната частица „защо“ не са подходящи по време на консултация поради опасността да създадат усещането за критика към майката, която може да заеме защитна позиция или да се затвори (пример за въпрос със „защо“: Защо не слагахте бебето на гърда досега?).
Лекторът предостави и допълнителни техники за събиране на допълнителна информация: изясняване; перифразиране, обобщаване, пренасочване (от един проблем към друг). Специалистът трябва да създаде условия майката да се почувства уравновесена и успокоена, за да може да възприеме съветите му. За да се постигне това е необходимо да се разберат нейните чувства, а това става с емпатия.
Езикът на тялото и за двете страни е изключително важен – между 63% и 93%. от информацията, която получаваме идва от позата, жестовете, мимиките на лицето, изражението на очите, тембъра на гласа и т. н.
Кандиларова описа трите стъпки на стратегията „Как да говорим с майките?“:
- Събиране на информация;
- Разбиране на чувствата
- Предоставяне на информация.
При предоставянето на информацията трябва да се акцентира върху най-важното с перспектива за обратна връзка (втора среща, разговор по телефона, вайбър и т. н.). Важно е майката да участва активно в процеса с възможност за избор и алтернативи. При изготвянето на програма за майката е важно консултантът по кърмене да се съобрази с нейното ежедневие, допълнителни ангажименти и желания.
София Кандиларова изтъкна, че от октомври НАПК ще организира обучения за професионалисти по здравни грижи в столицата и Варна, които ще бъдат с продължителност 45 академични часа.
Втори лектор беше Христина Янева (Хедра) – най-дълго практикуващият консултант по кърмене в България, международен консултант по кърмене със сертификат от IBCLC, съосновател и заместник-председател на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“ (НАПК) и един от основните лектор на Асоциацията. Тя представи темата „Консултация по кърмене в практиката (кога, как, какво, колко)“.
Лекторът изтъкна различията на консултациите в болнична среда, детска консултация в извънболничната помощ, по време на домашен патронаж, в частен кабинет. Понякога тези консултации продължават между 10-20 минути, а понякога – един-два часа. Но каквато и да е продължителността на консултацията специалистът би трябвало предварително да е събрал информация за майката и бебето (чрез наличната медицинска документация, епикризите, използването на допълнителен въпросник и др.). В контекста на защитата на личните данни при онлайн контактуване не бива да се използват социалните мрежи, а специализирани платформи за telehealth услуги. При търсене на мнение от друг специалист е нужно консултантът да разполага с писменото разрешение на майката за споделяне на информация, снимки и видео. Майката е в правото си да определи дали да е сама по време на консултацията или да присъства и някой от семейството (съпруг, майка, свекърва и т. н.). При физически демонстрации и оказване на помощ консултантът по кърмене също трябва да получи разрешението на консултираната жена.
Христина Янева изброи основните изисквания при организиране на пространството в кабинета за консултация – осигуряване на уединение, удобно място за сядане за няколко души, кът за преглед и мерене с принадлежности за дезинфекция, кът за съхраняване на документацията и необходимите пособия.
По време на презентацията стана ясно, че анатомията на една консултация включва:
- Представяне на участниците в консултацията;
- Разказ на майката какво се е случило дотук и маркиране на основните цели;
- Обобщаване на казаното и очертаване на целите;
- Преглед на майката и бебето;
- Обективно наблюдение на процеса на кърмене (в рамките на 30-40 минути, съдействие при необходимост със съвети и физическо подпомагане, осигуряване на повече време за демонстрация на помпа, хранене със сонда, шише и т. н; използване на инструменти за обективна оценка – крива на СЗО, оценка на френулуми, оценка на ГЕР и др.);
- Документиране на прегледа и наблюдението (в електронен вариант, който се съхранява лесно и може да бъде предоставен на други медицински специалисти при необходимост; за документирането на процесите се налага да има различни форми – форма за прием, форма да първична консултация, подробен план за действие, форма за последващи консултации, фактура и документация към застрахователна компания, доклад към личен лекар );
- Обобщение на направеното с цел осмисляне на новите стъпки (10-15 мин.);
- Изграждане на стратегия и съставяне на план за действие.
Изключително важно е планът за действие да бъде съобразен с възможностите на майката и нейното ежедневие, за да бъде изпълним. Планът на майка с едно бебе ще бъде различен от този на жена с близнаци.
Курсистите благодариха на лекторите за интересната и полезна информация. Всеки участник в курса, който е член на БАПЗГ, ще получи кредитни точки по Единната кредитна система на Асоциацията за продължаващо обучение.
София Кандиларова – клиничен и консултативен психолог, главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), доброволен консултант по кърмене и член на Управителния съвет на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“ (НАПК). Има дългогодишен опит като водещ на обучения в сферата на общественото здраве, както и консултативна дейност с майки по въпросите на кърменето. София Кандиларова е част от обучителния екип на НАПК и води модула за консултативни и комуникативни умения в курсовете на Асоциацията за медицински специалисти и доброволни консултанти по кърмене.
Христина Янева (Хедра) – лекарски асистент и най-дълго практикуващият консултант по кърмене в България. Тя е международен консултант по кърмене със сертификат от International Board of Lactation Consultant Consultant (IBCLC). Янева е съосновател и заместник-председател на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“ (НАПК). Автор е на книгата „Всичко за кърменето“. Тя е основен лектор на НАПК за обучение на медицински специалисти и доброволни консултанти по кърмене.