79 специалисти по здравни грижи от цялата страна (предимно акушерки и медицински сестри) взеха участие в безплатния онлайн курс на тема „Предизвикателства пред изключителното кърмене“. Обучението беше организирано от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Националния консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ и се проведе на 28 август 2024 г. през онлайн платформата Google Meet.
Модератор на обучението беше Инна Ненова, председател на Националния консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ. Тя представи лектора на курса Даниела Лютакова – консултант по лактация (IBCLC), сертифициран от Международния борд на консултантите по лактация (IBCLE) и асистент в Катедрата по здравни грижи към Факултета по обществено здраве и здравни грижи на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Обучението премина в две части. Първата част беше посветена на изключителното кърмене като биологична норма за хранене на кърмачето. По време на втората част бяха представени предизвикателствата пред изключителното кърмене у нас и възможностите акушерските грижи да се оптимизират.
„Храненето на кърмачето е от изключително важно развитие, както за индивидуалното израстване на детето, така и от гледна точка на общественото здраве като цяло“, изтъкна асистент Лютакова. Тя припомни приетата норма, почиваща на научни доказателства, според която кърмачето трябва да приема само майчина (или донорска) кърма през първите 6 месеца на своя живот. Изключение се допусна само за медикаменти и добавки, назначени от лекар.
Даниела Лютакова се спря на качествата на майчиното мляко, което е перфектната храна за новороденото. „Съотношението между нутриентите, водното съдържание и останалите съставки в кърмата е в пълно съответствие с конкретните потребности на новороденото“, изтъкна лекторката. Тя подчерта, че организмът на майката произвежда най-доброто мляко за нейното бебе като има разлики в съставките и гъстотата на кърмата н зависимост от нуждите на бебето и конкретния период от денонощието.
Лекторката представи изследване за съставките на майчиното мляко и кравето мляко. Стана ясно, че всеки от тези видове мляко е предназначен за съответния вид новородено. Телето трябва да расте бързо и да наддава на тегло, поради което кравето мляко е богато на протеини. Човешкото бебе пък трябва да развива своя мозък пред първите месеци след раждането си, затова майчината кърма е богата на мазнини.
Даниела Лютакова представи таблица, на която бяха представени сравнителни данни за човешкото, кравето и козето млека. От тях стана ясно, че човешкото мляко съдържа най-малко общ протеин – 0,9 грама на 100 мл (за сравнение кравето мляко съдържа 3,4 грама общ протеин на 100 мл, а козето мляко – 3,3 грама на 100 мл). В същото време човешкото мляко съдържа 50,5% полиненаситени мастни киселини, докато кравето и козето млека съдържат съответно 12% и 9,4% полиненаситени мастни киселини.
Значим аспект са алергичните реакции на много от кърмачетата към протеините на кравето мляко, които могат да доведат до различни усложнения, натоварване на бъбреците, кръвозагуба и дори анемия. Лекторката изтъкна и приносът на кърмата за неврологичното и двигателното развитие на естествено хранените бебетата, докато бебетата, хранени с адаптирани млека, показват по-лоши резултати. В този смисъл адаптираните млека трябва да се приемат само при необходимост, а на като равностойна заместителна храна на кърмата. Изследвания показват също , че бебетата, кърмени по естествен начин, развиват по-висок интелект в зряла възраст. Асистент Лютакова се позова на резултатите от проучвания, направени през 1885 г., 1999 г., 2003 г., 2011 г. и 2014 г.
Изследване от 2020 г. (Oregon Health and Sciense University) показва връзката между олигозахаридите в човешкото мляко и създаването на добър микробиом в развиващия се организъм, който има значение за неговото здраве в дългосрочен план.
Лекторката коментира и живата връзка между майката и бебето, която осигурява непрекъснат обмен и подобряването на качеството на кърмата Всичко това заедно с . майчините целувки спомага да се повиши имунитетът на бебето.
В свое изследване от 2003 г. д-р Лорън Сомпайрък от Университета в Колорадо обяснява, че когато майката целува своето бебе, тя взима „проба“ от патогените, които се намират по кожата на лицето на бебето. Тези проби се поемат от вторичните лимфоидни органи на майката (тонзили, специфични B-клетки с памет). B-клетките мигрират към гърдите на майката, където произвеждат точно тези антитела, от които бебето ѝ се нуждае.
„Друго изследване от 2022 г. сочи, че когато бебето засуче, отворите на ареоларните жлези попадат в контакт със слюнката на кърмачето. Това изпраща сигнали до мозъка на майката и спомага нейният организъм да произведе кърма според нуждите на нейното бебе в момента“, обясни асистент Даниела Лютакова. Тя допълни, че процесът на изключително кърмене е свързан с периодичен и продължителен тактилен контакт между майката и нейното бебе. Изследвания са показали пряка връзка между близкия контакт между двамата и изграждането на повече невронни връзки в мозъка на бебето.
Лекторката се позова на нови изследвания, според които ензимите в човешкото мляко и определени съединения в слюнката на бебето водят до химична реакция, при която се произвежда водороден пероксид, който потиска бактериалния растеж за поне 24 часа. Това предпазва от стафилококова инфекция, салмонела и други инфекции.
Лекторката изтъкна, че са научно доказани значимите ползи при изключителното кърмене, които идват не само от приема на видово специфична храна, но и от самия механизъм и ритъма на кърмене. „Тези ползи са отвъд простото физическо здраве през текущия кърмачески период. Изключителното кърмене влияе върху развитието на индивида в по-широк план и дългосрочно, в течение на целия му живот“, изтъкна асистент Лютакова. Тя добави, че майките трябва да знаят, че през първите 6 месеца на бебето изключителното кърмене не предполага прием на вода, плодови сокове или други течности. А за да научат всичко това майките е нужна активността на акушерките, които трябва непрекъснато да надграждат знанията си.
През втората част на обучението беше представено ново проучване на Националния център по обществено здраве и анализи, според което 82,8% от новородените у нас са били кърмени през първите дни след раждането. От тях обаче само 10,4% са били кърмени през първия час от живота си. Едва 18,6% от всички бебета са били на изключително кърмене с различна продължителност – до 1 месец след раждането са кърмени 13,9%, до 2 месеца след раждането са кърмени 11,1% и до 6-месечна възраст на изключително кърмене са били едва 6% от бебетата у нас. Данните са публикувани в „Българско списание по обществено здраве“ през 2022 г.
Лекторката развенча и някои митове около кърменето. Един от тях е, че бебето не трябва да се храни през нощта. В същото време обаче кърмачето трябва да се храни минимум 8 пъти през денонощието при оптимална норма 10-12 пъти на денонощие. Относно използването на помпа стана ясно, че е по-добре майката да се научи да цеди гърдите си като отбелязва на бурканчето по кое време на денонощието е изцедила кърмата. Това е важно защото сутрешната кърма има различни съставки от вечерната и съответно трябва да се приема по време на сутрешно хранене. Друг мит е, че гърдите трябва да се мият винаги преди и след кърмене. Всъщност достатъчен е само ежедневният душ. Освен това майките трябва да се научат да разпознават защо бебето им плаче, тъй като не винаги когато плаче това е сигнал, че е гладно.
Асистент Даниела Лютакова се спря на основните фактори, които пречат на майките у нас да прилагат изключително кърмене. От една страна липсват универсализирани препоръки, от друга – липсва рутинна практика за първи контакт, както и Отделения, сертифицирани по програмата на СЗО и УНИЦЕФ „Болница – приятел на бебето“ (стартира през 1991 г., определя 10 стъпки за успешно кърмене). Сред другите пропуски са липса на регулярни и качествени обучения на медицинските екипи, липса но добре организирана и достъпна пренатална и следродилна акушерска грижа.
В края на обучението се състоя дискусия, по време на която медицинските специалисти потърсиха отговор на интересуващите ги въпроси.
Участниците в обучението ще получат кредитни точки по Единната кредитна система
за продължаващо обучение на БАПЗГ.
Лекторът на обучението Даниела Лютакова е консултант по лактация (IBCLC), сертифициран от Международния борд на консултантите по лактация (IBCLE) и асистент в Катедрата по здравни грижи към Факултета по обществено здраве и здравни грижи на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
