Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проведе на 12 февруари 2022 г., събота, виртуален интерактивен курс на тема „Актуални тенденции при паразитологичните изследвания в България“. Курсът се организира по инициатива и със съдействието на Регионална колегия на БАПЗГ – Варна. В него участие взеха 76 професионалисти по здравни грижи от цялата страна.
Лектор на курса беше доц. д-р Калина Павлова, д.б. – ръководител на Паразитологичната лаборатория в СМДЛ „Статус“ във Варна и ръководител на Катедра „Инфекциозни болести, паразитолотия и дерматовенерология“ към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.
Проф. Павлова се спря на биологичните характеристики на различните видове паразити и различните видове паразитологични изследвания. Според показанията за назначаване изследванията са 4 вида – клинични, епидемиологични, контролни (след лечение) и профилактични. Според локализацията на паразите изследванията могат да бъдат за чревни паразити, за кръвни паразити, за урогенитални паразити, за паразити в останалите тъкани и органи. Според използваните методи изследванията могат да бъдат
морфологични (макроскопски и микроскопски), имунологични, молекулярно-генетични и санитарно-паразитологични. Специалистката се спря подробно на всяко от изследванията и неговите подвидове като изтъкна предимствата и недостатъците на всеки вид, използвайки богат снимков и илюстративен материал.
Курсистите научиха, че отрицателният резултат при морфологично изследване не изключва паразитно заболяване, което налага изследването да се повтори няколко пъти. Друга особеност е, че това изследване може да се осъществява само от специално обучен лаборант по паразитология.
Доц. Калина Павлова представи възможностите за паразитологични изследвания по НЗОК. Освен общото микроскопско изследване за паразити, Здравната каса поема и микроскопско изследване за Trichomonas vaginalis, както и 4 серологични изследвания – за трихинелоза, токсоплазмоза IgМ, ехинококоза и токсоплазмоза IgG. Специалистката обърна внимание, че пациентите сами плащат серологичното изследване за токсокароза и лайшманиоза.
Доц. Павлова се спря на космополитните (разпространени в цял свят) и природоендемичните (срещат се в определени региони, но могат да бъдат внесени у нас) чревни протозоози. От първата група лекторът посочи симптомите, начинът на протичане на заболяването и възможностите за лечение след заразяване с гиардиаза, бластоцитоза, криптоспоридиоза и други кокцидиози. От втората група подробно бе представена амебиазата (остра или хронична амебна дизентерия). Лекторът посочи източниците на заразяване, механизмите и пътищата на предаване, рисковите групи.
Беше поставен акцент върху превенцията на заразяването с паразити като се изтъкна необходимостта от спазване на обществените и лични хигиенни норми.
В специален раздел бяха разгледани чревните хелминтози – местни (ентеробиоза, аскаридоза и трихоцефалоза, говежда тения, хименолепидоза) и вносни (шистозомози, чревни трематодози и др.).
Доц. Павлова представи динамика на относителния дял на ентеробиозата във Варненска област и страната. Тя подчерта, че от 2016 г. насам има рязко покачване на случаите на местно и национално ниво. През 2015 г. делът на заразените с ентеробиоза в България е бил 86, 3 на 100 000 души население, през 2016 г. -122,2 на 100 000 души население, през 2017 г. – 131,8 на 100 000 души население, през 2018 г. – 148,6 на 100 000 души население , през 2019 г. – 150,2 на 100 000 души население и през 2020 г. – 172,1 на 100 000 души население.
Лекторът се спря на клиничната характеристика при различните случаи и лечението. Това, което запомниха курсистите е, че задължително трябва да се проведат два курса на лечение с антихелмитен препарат през 20 дни. На 10-ия и 20-ия ден след лечебния курс е необходимо да се извършат контролни изследвания от три последователни проби. Бе обърнато специално внимание на контактните лица, които също би трябвало да се изследват и при нужда – да се лекуват.
Доц. Калина Павлова представи нормативната база за изследвания за чревни паразити у нас в детската възраст: Наредба №26 за устройството и дейността на детските ясли ( за деца от 0 до 3 години), Наредба №3 за здравните изисквания към детските градини (за деца от 3 до 6 години), Наредба №39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията (за деца от 2 до 7 години). За деца над 7-годишна възраст липсва нормативна база.
Курсистите се запознаха с материалите за изследване на чревни паразити, кога и как се взема пробата, как се съхранява и транспортира. Поради неустойчивостта на някои паразити се налага изследване в кратък период от време – до 20 минути или прибавяне на консервант.
Бяха представени и материалите и начините за изследване на чревни протозои: нативна фекална намазка с физиологичен серум, нативна фекална намазка с луголов разтвор, проби с трайно оцветени специфични и неспецифични препарати.
Курсистите се запознаха с микроскопските характеристики на различни чревни хелминти – enterobius vermicularis (острица), acaris lumbricoides (детски глист), t. saginatus (говежда тения) и др. Те видяха изследвания за яйца на паразити с помощта на перианален отпечатък; изследване на фекална проба след обогатяване със седиментация или флотация. Бяха показани яйцата на различни паразити под микроскоп.
Бяха представени различни морфологични изследвания. В първата група бяха морфологични изследвания за урогенитални паразитози – нативен препарат с физиологичен разтвор, културелно изследване, натривка по Романовски-Гимза,
В друга група бяха морфологичните изследвания за кръвни и тъканни паразитози. Такива изследвания се прилагат за диагностика на малария след завръщане от ендемичен регион, особено при наличие на висока температура. При съмнение диагнозата се потвърждава в Референтната лаборатория на Националния център по заразни и паразитни болести. Морфологичното изследване за малария се прави с периферна кръв като се използва златния стандарт – микроскопско изследване на препарати тип дебела капка и кръвни натривки, оцветени по Романовски – Гимза.
Доц. Павлова се спря на още заболявания – висцералната лайшманиоза (трансмисивна зооноза, която прогресивно уврежда вътрешните органи и кръвотворната система); токсоплазмоза (космополитна зооноза, която крие здравен риск при хора с намален имунинет); трихинелоза (възниква след консумация с опаразитено месо); ехинококоза (развива се в различни органи заради ларви от кучешка тения).
Лекторът се спря на актуалните тенденции при имунологичните изследвания в специализираните паразитологични лаборатории в България. Тя представи реакцията антиген – антитяло, добила широка популярност около епидемията от COVID-19. Курсистите се запознаха с функциите на различните антитела – IgG (осигуряват в най-голяма степен антитяло-медиирания имунитет срещу различни патогени, единствените антитела, които могат да преминат плацентата и да осигурят пасивен имунитет на плода; остават дълго време като антитела на имунната памет), IgM ( експресират се на повърхността на В-лимфоцитите и се секретират като пентамерна форма. Елиминират патогените в ранната фаза на В-клетъчния имунен отговор преди да са се синтезирали достатъчно IgG); IgA (откриват се в лигавицата на гастроинтестиналната, белодробната и урогениталната система, слюнката, сълзите и кърмата в острата фаза на заболяването. Отговарят за лигавичния имунитет); IgD (функционират като антигенни рецептори на повърхността на В-клетката, преди да е изложена на антигенна стимулация); IgE (свързват се с алергените и провокират хистаминовото освобождаване от мастоцитите и базофилите; участват в алергичните реакции и имунния отговор срещу паразити).
Бяха представени предимствата и недостатъците на серологичните изследвания. Стана ясно, че за диагностика на токсоплазмоза се използва методът ELIZA IgG, ELIZA IgM; ELIZA A. Понякога е необходимо потвърждаване на диагнозата. При съмнение за остра токсоплазмоза при бременни резултатът се верифицира в Референтната лаборатория на НЦЗПБ.
„Скринингът за токсоплазмоза при бременни в България е препоръчителен“, обясни доц. Павлова. По думите ѝ преди планирана или асистирана бременност е добре да се направи скрининг. Ако бъдещата майка е преминала в миналото такава инфекция, плодът ще бъде защитен. При установяването на остра инфекция от токсоплазмоза трябва да започне незабавно лечение и зачеването да се отложи от 6 месеца до една година. Ако токсоплазмоза се установи по време на бременност се препоръчва аборт по медицински показатели, защото има голям риск да се увреди плода. При по-леки случаи може да се приложи лечение.
Ехинококозата се установява със серологично изследване по метода ELIZA IgG. Такова изследване се прави при наличие на ехинококова киста, открита при образна диагностика преди операция; при контакт с животно или поглъщане на пръст; при диспансеризация – контрол след оперативно лечение (на всеки 6 месеца в продължение на 5 години).
Токсокарозата също се открива по метода ELIZA IgG. При положителен резултат е нужно да се направи потвърдителен тест с имуноблот (WB).
По време на изложението беше представен и начинът на действие на антигенните тестове, включително и бързи антигенни тестове, които се прилагат в домашни условия.
За диагностика на малария и лайшманиоза може да се направи имунохроматографски тест с периферна кръв. При положителен резултат обаче диагнозата би трябвало да се потвърди с морфологичен или друг по-чувствителен метод. За установяване на чревни протозои също може да се използва имунохроматографски тест в фекална проба. При положителен резултат диагнозата задължително трябва да се потвърди с морфологичен метод.
Бяха представени молекулярно-генетични методи на изследване. PCR тестовете за високоспецифични потвърдителни тестове, които не изискват наличието на жив паразит. Те обаче могат да се осъществяват само със специализирана апаратура и обучен специалист. Освен това са по-скъпи и по-бавни от морфологичните изследвания. Курсистите се запознаха с PCR тест, който може да разграничи 8 различни причинители на лайшманиоза. Подобни тестове има и за други болести.
В края на курса доц. Калина Павлова отговори на въпроси на специалистите по здравни грижи. Участниците в обучението ще получат определен брой кредитни точки по Единната кредитна система за продължаващо обучение на БАПЗГ.
Вече две десетилетия доц. Калина Павлова води лекционния курс по медицинска паразитология на студентите по медицина от V курс, на медицински сестри и акушерки в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов – Варна и на медицински лаборанти и инспектори по обществено здраве в Медицински колеж-Варна. Ръководител е на обучението на специализанти по медицинска паразитология. Тя е автор на 3 монографии и над 30 публикации в международни и национални научни издания. От 2019 г. е член на Националния експертен съвет по медицинска паразитология към Министерството на здравеопазването и на Контролната комисия на Българската асоциацията на медицинските паразитолози.