60 СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ ВЗЕХА УЧАСТИЕ ВЪВ ВИРТУАЛEН ИНТЕРАКТИВЕН КУРС, ПОСВЕТЕН НА ХРАНЕНЕТО НА БРЕМЕННАТА ЖЕНА

60 специалисти по здравни грижи, предимно акушерки, взеха участие във виртуалния интерактивен курс „Хранене на бременната жена и здравен статус на потомството“, организиран от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Надграждащото онлайн обучение се състоя в събота, 16 октомври 2021 г. Лектор беше  д-р Росица Чамова, д.м., главен асистент в Катедра „Хигиена и епидемиология“ на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов “ – Варна.

Д-р Чамова се спря на особеностите на организма на бременната жена и необходимостта от промени в нейния дневен режим и хранене. Тя се спря на спецификите на макронутриентите и микронутриентите и допълнителните енергийни нужди през първия, втория и третия триместър на бременността.

Лекторът изтъкна, че диетите са опасни както по време на  бременността, така и в периода преди зачеването. Тя се позова на научни изследвания, според които спазването на нисковъглехидратна диета преди бременността увеличава с 30% риска за появата на спина бифида при детето.

Лекторът изтъкна, че жената трябва да поема нормално количество въглехидрати и тяхното количество не бива да се увеличава през бременността. Постоянната необходимост на организма от въглехидрати е между 45 и 60 енергийни процента. Д-р Чамова изтъкна, че при висок прием на добавени захари по време на бременността има риск от появата на атопия, атопична астма и намалени когнитивни способности на децата. Препоръчителната дневна доза на добавени захари през периода на развитие на плода е до 5 енергийни процента. При това трябва да се ограничават бисквитите и сладкишите масово производство, тъй като много от които съдържат трансмастни киселини, стабилизатори и подобрители. Приемът на мазнини пък не трябва да надвишава 20-35% от енергийния прием за деня. Причината е, че високият прием на мазнини крие риск от развитие на захарен диабет тип 2 при децата вследствие на епигенетично програмиране на свръхпродукция на глюкоза в черния дроб, както и риск от появата на неалкохолна стеатоза в зряла възраст.

Курсистите разбраха, че е важно да обръщат внимание на бременните жени за самия състав на мазнините с тенденция към увеличаване на есенциалните мастни киселини (линолова и алфа-линоленова киселини). Изключително важен е и приемът на омега-3 полиненаситени мазнини, които се съдържат в рибата, лененото семе, орехите,  растителните масла от орехи, лена и рапицата. Богати на алфа-линоленова киселина са авокадото и чията.

Препоръките към бъдещите майки са да включват в хранителното си меню два пъти седмично риба, по възможност дива и с малки размери – например аншоа, мерлуза и сардини.  Трябва да се избягва консумацията на големи океански риби (акула, риба тон, риба меч), тъй като те имат способността да натрупват мазнини и метилживак в тялото си. „Прекомерната употреба на риба може да доведе до развитието на по-едър плод и неговото преносване. Жените, които не обичат риба пък, трябва да приемат подходящи хранителни добавки “, обясни д-р Чамова. Тя се спря на важното значение на прием на фолиева киселина 3 месеца преди зачеването (по 400 мг на ден)  и увеличаването на дневния прием до 600 микрограма на ден по време на бременността. Полезната киселина се съдържа в тъмнозелените листни зеленчуци, боба, лещата, пълнозърнестите храни, ядките. При недостиг на фолиева киселина тя може да се набавя и чрез хранителни добавки.  Дефицитът на полезната киселина може да провокира появата на спина бифида при детето, отлепване на плацентата, спонтанен аборт, забавено развитие на плода, преждевременно раждане и др. Д-р Чамова подчерта, че научни изследвания да доказали, че приемът на нужните количества фолиева киселина три месеца преди забременяването намаляват риска от развитието на спина бифида при детето със 70-80%.

Лекторът се спря на необходимостта бременната жена да приема достатъчно количества йод, които се съдържат в българската сол, която задължително е йодирана, в рибата и морските дарове, чесъна, спанака, сусамовите семена, яйцата, ягодите и др. Приемът на достатъчни количества йод предотвратява появата на умствена изостаналост при децата.  „Потребността от йод по време на бременността значително се увеличава – от 150 на 220 микрограма на ден“, уточни д-р Росица Чамова.

Други важни елементи за бременната и плода са приемът на оптимални количества желязо, цинк, калций, холин и др. Изключително важно е майката и детето да си набавят необходимото количество витамин D, който се доставя чрез слънчевите лъчи, а през есенните и зимните месеци – във вид на капки от аптечната мрежа. В презентацията беше изтъкнато, че бъдещата майка има нужда от повишено количество на витамин D още в предконцепционния период – от 5 милиграма на ден на 15 милиграма на ден. Дефицитът на слънчевия витамин може да доведе до забавено развитие на плода, тегло под нормата за съответната гестационна възраст, увеличен риск на прееклампсия при майката,  преждевременно раждане, повишен риск за развитие на диабет при детето, астма екзема, алергичен ринит.

Лекторът се спря специално и на храните и напитките, които трябва да се избягват  и ограничават по време на бременността – черен дроб, алкохол, напитки, които съдържат кофеин и др.

Д-р Чамова синтезира практическите препоръки за здравословно хранене на бременните и изтъкна, че това е обществено значим проблем предвид факта, че храненето на бъдещата майка се отразява на здравословното състояние не само на плода и бебето, но и на неговото развитие и здраве в бъдеще. Д-р Чамова се спря подробно на интраутеринното развитие и различните здравни рискове в детската, юношеската и зрялата възраст – коремно затлъстяване, хипертония, инсулинова резистентност, захарен диабет тип 2, метаболитен синдром, нарушения във вербалните способности и др.

Изключително важно е и майката да няма наднормено тегло и затлъстяване по време на бременността. Беше представена таблица с препоръчителните килограми за наддаване по време на бременността според теглото на бременната. Така например майка с поднормено тегло би трябвало да наддаде между 12,5 и 18 килограма по време на бременността.  Жени с нормално тегло би трябвало да наддадат между 11,5 и 16 килограма по време на бременността, тези със свръхтегло – между 7 и 11,5 килограма, а жените със затлъстяване – от 5 до 9 килограма.

След като отговори на допълнителните въпроси на курсистите д-р Росица Чамова заяви, че е на разположение да отговаря на въпроси и след приключването на курса. Тя препоръча за тези, които искат да знаят повече, своята монография „Хранене на бременната жена и метаболитно програмиране на болестите“ (ИК „Стено“).

Всички участници в курса ще получат определен брой кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.