На 25 септември 2025 г. в конферентната зала на УМБАЛ „Света Анна“- София се проведе надграждащо обучение на тема „Вътреболнични инфекции – етиология, превенция и ролята на медицинските лаборатории в диагностицирането им”, организирано от Регионална колегия на БАПЗГ – София град. В обучението участие взеха 50 специалисти по здравни грижи.
Председателят на РК на БАПЗГ – София град Мариана Шиякова представи лектора на курса – д-р Елена Джигошева, началник на Отделение „Микробиологична лаборатория“ в УМБАЛ „Света Анна“.
Лекторката представи дефиницията на Световната здравна организация за инфекции, свързани с медицинското обслужване и припомни за пионерите в борбата с вътреболничните инфекции. Първи пътят проправя унгарският и австрийски лекар и учен Игнац Земелвайс (1818 – 1865 г.), който доказва, че дезинфекцията на ръцете може да намали с 50% нозокомиалните инфекции в акушерските клиники. По негово време въвеждането на дезинфекция на ръцете на медиците с разтвор на хлорна вар е довела до намаляване на смъртността при родилките от 11% до 1%. Д-р Джигошева представи и приносът на родоначалника на антисептиката – английският хирург Джоузеф Листер (1827 – 1912 г.), който успешно въвежда карболовата киселина на стерилизиране на хирургическите инструменти и за почистване на рани, което от своя страна намалява следоперационните инфекции и прави хирургията по-безопасна за пациентите.
Нова ера в борбата с инфекциите е откриването на сулфонамидите и антибиотиците, както и на пеницилина от шотландския микробиолог Александър Флеминг (1881 – 1955 г.). Големи опасности крият днес резистентните на антибиотици бактерии, в САЩ учени са открили супербактерия, която никакъв антибиотик не може да унищожи, разказа д-р Джигошева. Тя припомни, че на 21 септември 1916 година 193 държави са подписали декларация, която ги задължава да се борят с полирезистентните бактерии.
Д-р Джигошева се спря на източниците на ВБИ. Тя изтъкна, че причините за появата на вътреболнични инфекции (ВБИ) могат да бъдат различни – от пропуски в дезинфекцията на болничните помещения, медицинската апаратура и ръцете на медиците до внасяне на бактерии при хоспитализиране пациенти с полирезистентни бактерии или при посещения на близки на болните, които не спазват изискванията за болнична хигиена. „Все още лечебни структури у нас прикриват ВБИ, за да не се отрази това негативно на имиджа им, а обявяването на ВБИ дава възможности за анализи, повишаване на болничната дисциплина и дезинфекция, което ще доведе до минимализиране на рисковете за здравето, както за пациентите, така и за медиците“, изтъкна д-р Джигошева. Тя посочи основните причинители на ВБИ, класификацията на ВБИ, възможностите за тяхното изследване и ограничаване. Лабораторните изследвания дават възможност за определяне на точния антибиотик при конкретно бактериално замърсяване. Изследване на центровете за превенция и контрол на заболяванията на САЩ (Centers for Disease Control and Prevention – CDC) показало, че по-старият антибиотик доксициклин се справя по-добре с устойчивите бактерии, тъй като въздейства на тяхното ядро, а не само върху бактериалната стена. Изключително важна за хората/пациентите е имунната защита, която също успява да се справи с инфекциите дори и в случаи, когато бактериите не са унищожени напълно, а е намалено тяхното количество.
Участниците в обучението задаваха въпроси, бяха обсъдени конкретни казуси. Курсистите ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
