При огромен интерес на специалисти по здравни грижи от цялата страна, предимно акушерки, на 5 май 2022 г. се проведе интерактивният виртуален курс „Съвременните възможности на майчино-феталната медицина“, организиран от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В него се включиха 188 специалисти, предимно акушерки, както и студенти от специалност „Акушерка“ от университетските структури. Курсът беше безплатен за членовете на БАПЗГ. Лектори бяха три изявени медицински специалисти: д-р Виолета Стратиева – акушер-гинеколог и консултант по фетална медицина, д-р Мария Янкова – акушер-гинеколог и консултант по фетална медицина и доц. д-р Петя Чавеева – акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина и вътреутробна фетална хирургия.
Модератор на обучението беше Антоанета Димитрова – преподавател във Факултета по обществено здраве на Медицински университет – София и зам.-председател на УС на БАПЗГ. Тя поздрави акушерките с празника и изтъкна значението на научния напредък в обучението и акушерската практика.
Д-р Виолета Стратиева представи скринингови методи за диагностика на фетална растежна ретардация през цялата бременност. Целта е да се установи ранната фетална растежна ретардация и евентуални фетални дефекти.
През първия триместър се прави биохимичен скрининг за хромозомни аномалии чрез кръвно изследване. В серума на бременната се изследват два хормона с произход от плода и придатъците му (бета-ЧХГ и РАРР-А). Специална компютърна програма изчислява риска за синдром на Даун, тризомия 18, тризомия 13, триплоидия и синдром на Търнър, като се взимат предвид нивата на двата хормона, оценените при ултразвуковия скрининг маркери, възрастта и теглото на бременната. Рискът се калкулира чрез използването на оторизиран софтуер. При нисък риск се прави стандартно проследяване, а при висок риск се препоръчват определени профилактични дейности.
Състоянието на бременната и плода трябва да се проследява с биохимичен скрининг и през Втория триместър. Това позволява да се установят хромозомни аномалии, нивата на бета-ЧХГ (хормон с плацентарен произход) и АФП (белтък с произход от плода). Д-р Стратиева изтъкна, че през 20-22 гестационни седмици (г. с.) могат да се установят хромозомни, структурни и плацентарни аномалии, както и инфекции. Резултатите от ранните биофизични и биохимични маркери позволяват да се изготви последващо акушерско поведение през втория и третия триместри с цел да се подобри изхода от бременността.
Специалистката се спря на рисковете, които крие прееклампсията (ПЕ) – хипертония и поява на белтък в урината след 20 г. с. майчината органна дисфункция може да доведе до ренална инсуфициенция, чернодробна некроза, неврологични усложнения, хематологични усложнения и др.
През втория и третия триместър се използват cut-off стойности на маркерите. С помощта на различни протоколи може да се диагностицира честотата на ПЕ.
Лекторът подчерта, че феталната растежна ретардация се развива прогресивно – от плацентарна дисфункция и абнормна UA, през абнормен Доплер на МСА – Brain sparing effect и абнормен венозен Доплер до загуба да фетални движения и мъртвораждане. При установяване на големи дефекти на плода се препоръчва прекъсване на бременността по медицински показатели.
Д-р Стратиева се позова на изследване, при което 73% е диагностичната честота на SGA (малко тегло за съответната гестационна възраст), изискващи раждане преди 37 седмици и 46% за тези, които раждат на термин.
Д-р Мария Янкова представи различни скринингови програми. Тя цитира данни на Националния статистически институт за прееклампсия и раждане на недоносен плод за периода 2008 – 2020 година. Стана ясно, че общият брой на ражданията в България намалява прогресивно. През 2008 г. те са били 77 712, през 2014 г. са 67 585, а през 2019 г. – 61 538. Една от причините е големият брой на емигриращи българки на 20-29 години. Данните показват, че жени в тази възрастова група през 2008 г. са родили 43 791 бебета, а през 2019 – 28 211 бебета.
Като положителна тенденция д-р Янкова посочи намаляването на мъртворажданията – през 2009 г. те са били 8 на 1000 раждания, а през 2020 г. са спаднали до 6,5 на 1000. Намаляват и перинаталните усложнения. Тези резултати се дължат на активната пренатална диагностика и превенция. Вродените аномалии от 1 на 1000 са се ограничили до 0,5 на 1000. Перинаталните усложнения пък са намалели от 7,7 на 1000 на 5,1 на 1000.
Негативна тенденция обаче е нарастването на случаите на прееклампсия и раждане на недоносен плод от 1,9 на 1000 през 2016 г. на 2,6 на 1000 през 2019 г. Реалният дял на жените с проблемна бременност обаче е 4 на 1000, изтъкна д-р Стратиева. Тя подчерта важността на ранната диагностика и цитира проф. Кипрос Николаидес, специалист по фетална медицина от Кингс Колидж в Лондон, който е инициатор за създаването на скринингови програми, изискващи ранна диагностика – още в периода 11-13 г. с. Целта е да се диагностицират бременните жените в риск за усложнен край н бременността (анеуплоидии, аборт, недоносеност, фетални дефекти, прееклампсия , гестационен диабет, фетална макрозомия, мъртъв плод, усложнено раждане). „Благодарения на ранния скрининг броят на бебетата със Синдром на Даун намаляват“, изтъкна д-р Янкова. Важно е да се измерва и дължината на маточната шийка след 16 г. с., през 20-24 г.с. на базата на получените резултати се прави протокол за поведение и се преценява кога да се прилага прогестерон и кога се прави серклаж. Статистиката сочи, че прилагането на прогестерон при жени с къси маточни шийки намалява преждевременните раждания с 45%. Доказано е, че преждевременните раждания са причина за половината от случаите на неонатална смъртност.
Доц. д-р Петя Чавеева се спря на скрининга при многоплодна бременност.
При двуплодна бременност през 11-13 г. с. трябва да се определи хориалността, да се направи скрининг за анеуплоидии, дефекти и „изчезващ близнак“, при необходимост да се осъществят специфични инвазивни процедури. Специалистката представи интересни видеа на двуплодни бременности с различни усложнения. Тя обясни как трябва да се разчитат резултатите от комбинирания биохимичен скрининг при еднояйчни и разнояйчни близнаци. Тя изтъкна важността на хорион биопсията като диагностична процедура. „Прилагането на ултразвукова диагностика е задължително при многоплодна бременност“, подчерта още доц. Чавеева. Тя и останалите лектори изтъкнаха факта, че в много страни от ЕС тази диагностика се осъществява и от акушерки. Ако това се случи и у нас, лекарите ще имат повече време за високоспециализирани дейности, а в същото време акушерките ще получат възможност за по-голямо разгръщане на своя потенциал в професията и кариерата.
Д-р Чавеева изтъкна и добри практики във Великобритания, където акушерки от асоциация Twins Trust информират жените с двуплодна бременност за евентуалните рискове и необходимостта от ранен и последващ скрининг по време на бременността.
Участвалите в обучението специалисти по здравни грижи ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
Доц. д-р Петя Чавеева, дм, е акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина и вътреутробна фетална хирургия. Съпредседател на УС на Асоциацията по майчино-фетална медицина.
Завършва Медицински университет – София през 2007 г. със специалност „Акушерство и гинекология“. В периода 2006-2007 г. посещава кръжок по Акушерство и гинекология, воден от доц. д-р Атанас Щерев и остава да се обучава и работи в екипа на Медицински комплекс “Д-р Щерев”. През 2014 и 2015 г. д-р Чавеева прилага в Медицински комплекс „Д-р Щерев” за пръв път в България три иновативни оперативни техники на нуждаещите се бебета още в майчината утроба – фетална лазерна хирургия за лечение на трансфузионен синдром, вътреутробно кръвопреливане и миниинвазивна операция на вродена диафрагмална херния.
Понастоящем д-р Чавеева е международен лектор с участие на авторитетни интернационални научни форуми в сферата на феталната медицина, пренаталната диагностика и миниинвазивната фетална хирургия.
Д-р Виолета Стратиева е акушер-гинеколог и консултант по фетална медицина. Завършва Медицински университет – София през 2006 г. със специалност „Акушерство и гинекология“. Има множество специализации в чужбина, сред които курсове в Кралския колеж в Лондон, Великобритания по ултразвук за напреднали, курс по ултразвук за фетална медицина за напреднали, интензивен курс по фетална медицина. Притежава Диплом по фетална медицина ( FMF ID:50213), както и Сертификат за компетентност при ултразвукови прегледи в 11-13 +6 седмици, Сертификат за компетентност при ултразвукови прегледи в 18-23 седмици, Сертификат за компетентност при ултразвукови прегледи за цервикална оценка, Сертификат за компетентност при ултразвукови прегледи Доплер.
Д-р Мария Янкова, дм, е акушер-гинеколог и консултант по фетална медицина. Съпредседател на УС на Асоциацията по майчино-фетална медицина.
Завършва Медицински университет – София през 2006 г. със специалност „Акушерство и гинекология“. Магистър е по здравен мениджмънт. Има множество специализации в чужбина, сред които „Пренатална Диагностика и Фетална Медицина“- Kings college hospital, London, UK, Harris Birthright Research Center for Fetal Medicine , London FMF, VISUS Образователна програма за напреднали – Vienna international school of 3D-4D ultrasonography, Berlin, Germany. Притежава Сертификат за компетентност 1-ви триместър скрининг 11-13 г.с., Сертификат за компетентност Фетална морфология 18-22 г.с., Сертификат за компетентност Фетална ехокардиография, Инвазивна диагностика.
От 2011 г. д-р Янкова е асистент в Катедра „Акушерство и гинекология“ към Медицинския факултет на Софийския университет в Университетска болница „Лозенец“. През 2016 г. защитава докторска степен към Катедра „Превантивна медицина“ във Факултета по Обществено здраве в Медицински университет – София на тема “Управление на рисковете по време на бременност”.