141 специалисти по здравни грижи от цялата страна се включиха в безплатно онлайн обучение на тема „КОВИД-19 – патогенетични механизми и дългосрочни последствия. Връзка между КОВИД-19 и пост-КОВИД. Представяне на случаи“. Курсът за продължаващо обучение се състоя на 10.10.2024 г. през платформата Google Meet. Негови организатори бяха БАПЗГ – Централа и Сдружението „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма“. Лектори бяха д-р Чавдар Ботев, специалист по хематология и член на УС на Сдружение „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма“ и д-р Павлина Михайлова, председател на Сдружението.
„Последствията от КОВИД-19 продължават – от една страна това се изразява в нови варианти и субварианти на вируса, от друга страна са дългосрочните последствия след преболедуване“, изтъкна в презентацията си д-р Чавдар Ботев. Той се спря на симптомите и характеристиката на протичане при заразяване с „Флирт“ – субвариант на варианта „Омикрон“ на SARS-CoV-2. Специалистът обърна внимание, че понякога преболедуването протича без симптоми. В такъв случай е добре да се измери титъра на антителата срещу коронавируса, за да се получи представа за причината за поява на неблагоприятни последствия за здравето, които изискват специфично и дългосрочно лечение.
„При човек, който е преболедувал от вариантите „Делта“ и „Омикрон“ или е ваксиниран срещу коронавируса, когато се срещне със субварианта „Флирт“ може да се получи наслагване на постковидни промени“, обясни д-р Ботев. Той припомни патогенетичните механизми на увреждане при преболедуване от първите варианти на КОВИД-19: съдово увреждане и натрупване на хиалуронан в различни органи – най-вече в белите дробове; активиране на системата на комплемента; активиране на ензими, действащи подобно на змийска отрова; образуване на амилоидни фибриногенни микротромби; тромботична микроангиопатия с висок фибриноген; автоантитела срещу всички органи; автоантитела срещу сърфактанта. Лекторът обясни тези процеси, а някои от тях бяха представени с илюстрации.
„Системата на комплемента е част от имунната система и подобрява способността на антителата и фагоцитните клетки да отстраняват микробите и увредените клетки от тялото, да предизвикват възпаление и да атакуват мембраната на патогените“, обясни д-р Чавдар Ботев. Той допълни, че при тромботичните микроангиопатии се наблюдава феномена на затруднено преминаване на еритроцитите през малките съдове и те започват да се разрушават. Именно фрагментите на мембраните на еритроцитите са един от най-мощните фактори за активиране на коагулацията от типа на тромбоза.
Лекторът изтъкна, че преди КОВИД-пандемията са били известни 5 типа микроангиопатии: дисеминарна интраваскуларна коагулопатия с ниско ниво на фибриноген (ДИК); катастрофичен антифосфолипиден синдром; тромботична тромбоцитопенична пурпура – болест на Москович (ТТП); хемолитичен уремичен синдром (ХУС); атипичен ХУС.
Днес съществува шести тип микроангиопатия – тромботична микроангиопатия с високо ниво на фибриноген, която патоанатомично много прилича на ХУС или ТТП. При тях има рязко понижаване на броя на тромбоцитите в кръвта и до три дни след това, поради разрушаване на еритроцитите, спада хемоглобинът. „Ако се налага кръвопреливане поради много ниски стойности на хемоглобина, е необходимо да се използва еритроцитен концентрат, произведен преди не повече от 10 дни“, изтъкна специалистът по хематология. Той показа схеми на човешки серумен амилоид А при КОВИД-19 и Лонг КОВИД и образуване на фибриналоидни микротромби.
Лекторът се спря на механизмите за увреждане на централната нервна система при коронавирусна инфекция.
Д-р Ботев запозна курсистите и с фазите на развитие на КОВИД инфекцията. Първата фаза (инкубационна) продължава от 2 до 7 дни. Втората фаза (симптоматична) продължава около седмица след появата на първите симптоми. Третата фаза (цитокинова буря) се характеризира с появата на вирус-неутрализиращи тела и продължава от 8 до 15 дни. Четвъртата фаза (пост-КОВИД) започва след 20-ия ден на заболяването и продължава три и повече месеци. Д-р Ботев уточни, че разделянето на фази е относително, но все пак е важно, тъй като болестта преминава през определена динамика и това определя методите и средствата на лечение. Фазите могат да се определят от болния и лекуващия лекар, както и с помощта на лабораторни изследвания и тест за вирус-неутрализиращи антитела.
Лечението през първата фаза изисква противовирусна терапия. След осмия ден трябва да се прилага имуномодулираща терапия и антикоагуланти, а след 15-тия ден се назначава продължителна антикоагулантна терапия. Д-р Ботев посочи конкретни лекарства. Той изтъкна и нуждата от прием на витамини и хранителни добавки, съдържащи витамин D, цинк, селен, магнезий. Специалистът подчерта, че коронавирусната инфекция не се лекува с антибиотици. „При прием на антибиотици рискът от летален край се увеличава многократно“, изтъкна той. По думите му същото важи и за пациенти, които се лекуват от грип или респираторно-синцитиален вирус.
„Антибиотиците са необходими при 4-8% от пациентите с коронавирусна инфекция“, изтъкна д-р Ботев. Той се позова на данни, според които в началото на КОВИД-пандемията в САЩ са давани антибиотици на 95% от пациентите с коронавирусна инфекция. В момента между 4 и 8 на сто от болните получават терапия с антибиотик.
През третата фаза от боледуването освен терапията с противорирусен медикамент по схема (байкавир и авирон), пациентът трябва да приема клопидрогел, аспирин протект, бромхексин, кверцетин, пробиотик (поне един месец). При пациенти с тежко протичане на болестта и цитокинова буря е необходимо да се дават нестероидни противовъзпалителни, кортекостероиди, нискомолекулярен хепарин.
През четвъртата фаза при леко протичане на заболяването антиагрегатната терапия продължава (аспирин протект и клопидрогел) или се приема натаспин/натокиназа. При наличие на симптоми или лабораторно изследване, потвърждаващо увеличавате на Д-димерите се провежда тримесечна анткоагулантна терапия с Еликвис, Ксарелкто или Прадакса.
Д-р Ботев обобщи дългосрочните последствия от срещата на организма с коронавируса: образуване на фибриналоид, образуване на автоантитела срещу органи и системи, поява на тромботична микроангиопатия с възможно увреждане на всички органи и системи – най-вече на централната и вегетативната нервни системи., увреждане на микробиома.
Специалистът се позова на проучване, показващо многократното увеличаване на автоимунните заболявания. Представеното изследване се е провело от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г. и е обхванало 3 814 479 участници (888 463 случая и 2 926 016 контроли). След съпоставяне кохортата на КОВИД-19 показва значително по-висок риск. При ревматоидния артрит е отчетен 198% ръст, при анкилозиращия спондилит – 221% ръст, при системния лупус еритематозус – 199% ръст, при дерматополимиозита – 96% ръст, при системната склероза – 158% ръст, при Синдрома на Сьогрен – 162% ръст, при смесено заболяване на съединителната тъкан – 214% ръст, болест на Бехчет – 132% ръст, ревматична полимиалгия – 190% ръст, васкулит – 96% ръст, псориазис – 191% ръст, възпалително заболяване на червата – 98% ръст, цьолиакия – 168 % ръст, захарен диабет тип I – 168% ръст. Общото увеличение на смъртността е с 20%.
Отчита се ръст и на сърдечно-съдовите заболявания: инсулт (52%), преходни исхемични атаки (49%), предсърдно мъждене (71%), синусова тахикардия (84%), синусова брадикардия (53%), камерни аритмии (84%), предсърдно трептене (80%), остра коронарна болест (72%), исхемична кардиомиопатия (75%), стенокардия (52%), сърдечна недостатъчност (72%), неисхемична кардиомиопатия (62%), сърдечен арест (145%), кардиогенен шок (143%).
Доказан е ръст и при тромбоемболичните нарушения: белодробна емболия (193%), дълбока венозна тромбоза.(109%), повърхностна венозна тромбоза.(95%).
Друго изследване показва, че със Синдром на хроничната умора са 45,2% от преболедувалите коронавирусна инфекция.
Д-р Чавдар Ботев се спря на негативното влияние на КОВИД-19 върху нервната система. 2/3 от пациентите с Лонг КОВИД получават автономна дисфункция, която се проявява с умора, замайване, синкоп, диспнея, ортостатична непоносимост, гадене, повръщане и сърцебиене.
Специалистът изтъка, че развитието на постковидните здравословни проблеми зависи от редица фактори – как е протекло заболяването; как е лекувано; от здравния статус на пациента – има ли придружаващи заболявания, възрастта, теглото, неговия имунен статус; направени ли са изследвания в хода на болестта.
Статистиката показва, че през 2022 г. пост-КОВИД са развили от 0,5% до 2,5% от всички преболедували. През 2024 г. в САЩ този процент достига 20%, т.е. всеки пети преболедувал има трайни негативни последствия за здравето си.
Д-р Павлина Михайлова представи няколко случая от практиката.
В първото онлайн обучение за пост-КОВИД участниците обещаха да попълнят въпросник за постковид скрининг, в който са изброени над 200 симптоми, които се наблюдават след прекарана коронавирусна инфекция. Този път лекторите направиха тълкувание на един от попълнените въпросници, избран на случаен принцип.
В обучението участваха медицински сестри, акушерки, медицински и рентгенови лаборанти, рехабилитатори и преподаватели от университетски структури, обучаващи специалисти по здравни грижи. Те ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
