105 професионалисти по здравни грижи от цялата страна се включиха в безплатния интерактивен курс „Когато кърменето не протича по план – оценка и преодоляване на предизвикателствата“, който се проведе на 6 август 2022 г. Обучението се проведе в събота преди обед през платформата Google Meet и е част от инициативите на Националната кампания на БАПЗГ за подкрепа на кърменето, които се проведоха в рамките на Световната седмица на кърменето (World Breastfeeding Week – WBW) – глобална кампания за повишаване на осведомеността и стимулиране на майките да кърмят своите бебета в първата седмица на месец август.
Кърменето е от ключово значение за стратегиите за устойчиво развитие в условията на продължаваща COVID пандемия, тъй като подобрява храненето, гарантира сигурност, носи здравни ползи за новото поколение и майките, и намалява неравенствата, изтъкват експертите. През 2022 година мотото на Седмицата на кърменето е „Да се застъпим за кърменето – обучение и подкрепа“. Акцентът е върху укрепването на капацитета на участниците – специалисти и институции, които защитават, насърчават и подкрепят кърменето на различни обществени нива.
Модератор на обучението беше г-жа Райна Бояджиева – председател на Регионална колегия на БАПЗГ – Варна. Тя поздрави специалистите, които се включиха в срещата и сподели, че РК на БАПЗГ – Варна ще проведе широка информационна кампания за кърменето на 6 и 7 август с подкрепата на Община Варна, Българския Червен кръст, Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“, Фондация „Дневникът на мама и татко“ и др.
Първи лектор на обучителния курс беше д-р Анета Попиванова – неонатолог в Клиниката по неонатология на СБАЛАГ „Майчин дом“ – София, сертифициран консултант от Международния борд на консултантите по лактация (International Board of Lactation Consultant Examiners – IBLCE), председател на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“.
В началото на презентацията си д-р Попиванова изтъкна, че мрежата за подкрепа на майките кърмачки е много широка – в нея влизат медицинските специалисти, семейството, работодателя, колегите, приятелите и цялото общество. Тя подчерта, че майките трябва да бъдат подкрепяни дори и да искат да кърмят само три дни или няколко седмици. Специалистката се позова на международно проучване, според което всяка втора жена успява да кърми детето си за кратък период от време. Според българско проучване 96% от новородените у нас започват да се хранят с кърма още в родилния дом. 50% от майките обаче са споделили, че изпитват трудности при кърменето. Рисковите фактори за затрудненията могат да се търсят в две посоки: антенатални рискови фактори (първа бременност, раждане в по-късна възраст, планирано цезарово сечение, хирургия на гърда, индукция на раждането и др.) и постанални рискови фактори (спешно цезарово сечение, разделяне на майката от бебето за известен период от време, психологически стрес, продължително травматично раждане, забавено първо кърмене, добавка с адаптирано мляко през първите 24 часа след раждането и др.).
Д-р Попиванова се спря на различни предизвикателства през периода на кърмене пред бебето (тегло, позиция но тялото, възможност за правилно сучене, навременно хранене – не по-малко от 8 пъти на денонощие – включително и през нощта, проблеми със здравето и др.) и майката (състояние на гърдите, условия за достатъчно кърма и др.). Лекторът се спря подробно на процеса на кърмене, който преминава в два стадия – секреторна диференциация и секреторна активация. Бяха представени интересни таблици с различни данни.
Курсистите отново си припомниха анатомията на гърдите и тайнството на производството на майчина кърма с помощта на секреторните клетки на млечната жлеза (лактоцити). Беше описан пътя на детето от утробата до гърдата. Около два часа след раждането детето трябва да бъде оставено да общува с майка си „кожа в кожа“ и да се опитва да суче, като му се даде и време за проучване, контакт с очи, дрямка. Научно доказано е, че общуването „кожа в кожа“ носи редица ползи: невро-физиологична стабилизация за майката и бебето, многопластова стимулация (зрителна, тактилна, вкусова, слухова), дава спокойствие и увереност на майката, стимулира синтеза на кърма, поставя основа за успешно протичане на кърменето, осигурява по-кратки периоди на плач за бебето, повишава активността на бебето в периодите на будност и др.
Д-р Попиванова обърна внимание, че бебето дава сигнали, когато е гладно (върти глава за да търси гърда, смуче си пръстите и пр.) и тогава трябва да се кърми, а не по определени часове. Не бива да се оставя детето да плаче, защото разстроеното бебе няма да може да се храни пълноценно и първо ще трябва да се успокои.
„Честото кърмене не позволява да се увеличава количеството на натрий, в същото време се увеличава действието на хормона пролактин, който поддържа лактацията“, обясни още д-р Анета Попиванова. Тя допълни, че другият важен хормон за кърмачката е окситоцинът, наречен още хормон на любовта – той спомага за създаването на силна връзка между майката и нейното дете.
Специалистката обърна внимание на необходимостта от заемане на правилни позиции от майката и бебето, за да се случи пълноценно кърмене. Когато се пропусне захранването с кърма през първите часове и дни, трябва да се разчита на рефлексите на бебето.
Лекторът изброи признаците за това, че бебето се храни правилно: суче с широко отворена уста; обхваща по-голяма част от ареолата; след първите бързи засуквания суче бавно, ритмично и дълбоко; чува се как преглъща, на бузките му не се образуват трапчинки и др. Правилното кърмене се отразява добре и на майката – тя не усеща болка при кърменето, зърната не са наранени, от свободната гърда млякото може да тече или да капе, след кърменето не се усеща дискомфорт в гърдите, дори да има бучки в началото на кърменето, в неговия край те изчезват.
Д-р Попиванова се спря на раните, лезиите и рагадите, които получават някои жени вследствие на трудности при кърменето. Лечението започва с корекция на поставянето на бебето на гърдата и правилно засукване. Раненото място се третира след кърмене с ланолин, зехтин или кокосово масло. При по-сериозни наранявания се поставят хидрогелни превръзки, а при обостряне на възпалението се предписва локален антибиотик.
Специалистката обясни и причините за състоянието „напрегнати гърди“: късно начало на кърменето, големи интервали между кърменията, кратка продължителност на кърменето на една гърда и др. Това, което не бива да се прави в този случай, е дълбок масаж на гърдите и прилагането на топли компреси. Болката се облекчава от компреси със студена вода или лед в памучна кърпа.
Втори лектор на виртуалния обучителен курс беше Христина Янева – Хедра – лекарски асистент, сертифициран консултант от Международния борд на консултантите по лактация (IBLCE), съосновател и зам.-председател на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“, автор на книгата „Всичко за кърменето (или почти всичко, но практично)“.
Презентацията беше посветена на новостите в разбирането и лечението на възпалителните състояния на гърдите при кърменето. Беше представен подробно ревизираният Протокол 36 на Академията по медицина на кърменето (ABM), отнасящ се до състояния от маститния спектър. Според документа маститът се среща през първите три месеца след раждането и представлява възпаление на млечната жлеза, което най-често се проявява в сегмент от каналчета, алвеоли и обкръжаващата ги съединителна тъкан. Луменът на каналчетата може да бъде намален от оток и хиперемия, свързани с хиперлактация и дисбиоза на гърдата.
Дисбиозата на гърдата е нарушаване на микробиома на кърмата в резултат на сложна взаимовръзка от фактори, включващи майчини генетични и медицински състояния, излагане на антибиотици, използване на пробиотици, регулярно използване на помпа за кърма и цезарово сечение.
Стана ясно, че маститът може да бъде инфекциозен и неинфекциозен и съответно би трябвало да се прилагат различни начини на лечение.
Според определение на Световната здравна организация маститът е възпалително състояние на гърдата, което може да бъде или да не бъде съпроводено с инфекция. Неинфекциозният мастит е самоограничаващо се състояние и обикновено не се налага прием на лекарства, а подобряване на процеса на кърменето и регулиране на лактацията. Паурпералният мастит е инфекциозно заболяване на млечната жлеза, което възниква в следродовия период и е причинено от бактериална инфекция, което налага лечение с антибиотик. При неинфекциозния мастит не се препоръчва прием на антибиотик, защото може да се наруши микробиома в гърдата и да се увеличи риска от прогресия към бактериален мастит.
Лекторът изтъкна, че млякото от гърда с бактериален мастит е безопасно за консумация от здраво доносено дете. Микробиологично изследване на кърмата се предприема при неповлияване на състоянието от широкоспектърен антибиотик 48 часа след първия прием на лекарството или при нетипични симптоми при майки, изцеждащи кърма за имунокомпрометирани бебета, повтарящи се инфекции или ако майката е медицински специалист, който работи в среда с повишена честота на Methicillin-resistant Staphylococcus aureus (MRSA). При лечението е добре да се включи пробиотик – проучени са щамовете lactobacillus fermentum и lactobacillus salivarius.
Препълването на гърдите след раждането не представлява мастит – то може да се дължи на интерстициален оток, хиперемия (повишен кръвоток на гърдата), локално повишаване на температурата. Следродилните разстройства и тревожността също са сред рисковите фактори.
Лекторът представи новата представа за патофизиологията на състоянията от маститния спектър ( прекомерно производство на кърма; недобро изпразване на гърдата – лошо засукване или неефективно сучене, неподходяща организация на кърменията – само една гърда, големи интервали и др.; нарушение на микробиома; възпалителен отговор; стесняване на лумена на каналчетата; затруднено изтичане на млякото; възпалителен мастит; бактериален мастит; абсцес/флегмон (дифузно гнойно възпаление.
Относно физиологичното препълване на гърдите Христина Янева представи нови препоръки, сред които: минимално използване на венозни вливания по време на раждането; да се избягва цеденето на мляко с помпа; гърдата да се изцежда на ръка за облекчаване на симптомите; позволява се лимфен дренаж за намаляване на интерстициалния оток и студени компреси/лед.
Важно е медицинските специалисти да обяснят на майките, че:
- При маститни оплаквания трябва да продължават да кърмят;
- Да запознаят родилката с анатомията на гърдата;
- Да препоръчат кърмене до поискване от бебето, без да се цели пълно изпразване на гърдите;
- Да намалят използването на помпа за изцеждане;
- Да избягват употребата на силиконови зърна;
- Да се избягва дълбокият масаж на лактиращата гърда, който може да увеличи възпалението, отока и травмата на кръвоносните съдове.
- Позволява се мануален лимфен дренаж, който представлява леки поглаждащи движения само върху кожата в посока към мишницата и се изпълнява от лицензиран терапевт;
- Да се избягват локалните компреси и продуктите за локално приложение (компресите не помагат, но създават условия за увреждане на кожата; кремовете с ланолин увеличават риска от инфекция). Специални продукти за лечение на рани на зърната могат да се използват.
- Да се избягва рутинната стерилизация и миенето на зърната.
Според новото разбиране за мастита няма физически съществуваща пречка, която трябва да се изтласка. Има стеснение на каналите от раздутите млечни алвеоли, възпалението и лимфния оток. Трябва да се знае, че сгъстеното мляко не е причина за запушването, а следствие на възпалението заради затрудненото оттичане поради стесняването на каналите, променената клетъчна пропускливост и имунния отговор.
Христина Янева посочи различни лечебни методи при маститни състояния, почиващи на научните доказателства в медицината. Тя се спря и на ролята на специалистите по здравни грижи за майките и бебетата. Сред общите им задачи са промоцията на здраве, превенцията и профилактиката; оказване на грижи за психичното, физическото и социалното здраве; промоция на кърменето; консултиране за отглеждане на новороденото, включително за хранене; участие в обучението на лица в областта на хигиената, на индивидуалността и общественото здраве; провеждане на обучение, профилактика и възпитание на пациента и близките му. Според специалността си професионалистите по здравни грижи могат да се грижат за майките и новородените до 45-ия ден след раждането; да обучават в техника на кърмене и поддържане на лактацията , и др. Лекторът предостави QR код и линк към Протокол 36.
В края на обучението курсистите благодариха на лекторите в чата на срещата: „Много смислен съботен предиобед“, „Много нови и интересни знания за кърменето“, „Поздравление, благодаря за прекрасното презентиране“, „Благодаря за лекциите, бяха уникални“, „Благодаря Ви за чудесните презентации“ и др.
След успешно положен изпитен тест участниците в обучението получиха кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
Д-р Анета Попиванова – неонатолог в Клиниката по неонатология на СБАЛАГ „Майчин дом“ – София, сертифициран консултант от Международния борд на консултантите по лактация (International Board of Lactation Consultant Examiners – IBLCE), председател на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“.
Христина Янева – Хедра – лекарски асистент, сертифициран консултант от Международния борд на консултантите по лактация (IBLCE), съосновател и зам.-председател на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“, автор на книгата „Всичко за кърменето (или почти всичко, но практично)“.