На 12 март 2023 г. Регионална колегия на БАПЗГ – Варна и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проведоха безплатно онлайн обучение на тема „Протективен ефект на кърмата върху инфекциозни заболявания на отделителната система“ Обучението се осъществи през платформата Coogle Meet. В него се включиха 119 специалисти по здравни грижи (предимно акушерки и медицински сестри) от цялата страна. Лектор на виртуалния интерактивен курс беше доц. д-р Росица Чамова, дм, от Катедра „Хигиена и епидемиология“ към Факултета по обществено здравеопазване на Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Модератор на обучението беше Инна Ненова, председател на Националния професионален консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ.
Лекторът изтъкна, че проблемът за инфекциите на пикочните пътища в детска възраст е изключително важен поради високата честота на заболеваемост, честите случаи на рецидивиране, сериозния риск от остри и далечни усложнения, нарушаващи бъбречната функция и др.
„Инфекциите на пикочните пътища са една от основните причини за развитие на хронично бъбречно заболяване в детска възраст“, изтъкна доц. Чамова. Тя добави, че инфекциите на пикочните пътища са втори по честота след инфекциите на дихателната система. Специалистката изтъкна колко важно е човек да се храни здравословно, това важи с още по-голяма сила за бебетата. Най-здравословната храна за най-малките е майчината кърма, която дава всичко необходимо на растящия организъм, лесно се усвоява и предпазва от инфекции. Проф. Чамова се позова на Световната здравна организация (СЗО), която определя кърменето за златен стандарт при храненето на бебетата.
Лекторът се спря на различни практики на хранене при кърмачета:
- изключително кърмене – когато бебето приема единствено и само майчино мляко;
- преобладаващо кърмене – когато бебето получава освен майчина кърма и други течности;
- смесено хранене или частично кърмене – когато освен майчина кърма бебето приема и млека за кърмачета за дохранване;
- заместващо хранене – когато бебето не получава майчина кърма, а се храни с мляко за кърмачета (произведено на базата на белтък от краве или козе мляко).
Доц. Чамова изтъкна, че СЗО препоръчва бебетата да бъдат на изключително кърмене през първите 6 месеца от живота си. Тя цитира много изследвания, които доказват многобройните ползи на кърмата за здравето на бебетата – намалява риска от остри вирусни и хронични заболявания; намалява риска от синдром на внезапна смърт при преждевременно родени бебета; спомага за по-добро оформяне на съзъбието и развитие на оралната мускулатура; подобрява зрителната острота, психомоторното и когнитивното развитие на детето; предпазва от затлъстяване, хипертония и атопични заболявания (атопична екзема, астма, сенна хрема) и др.
Специалистката се спря на специфичните имуномодулиращи компоненти на кърмата: олигозахариди; нуклеотиди; антитела, произведени от майката в отговор на патогени от заобикалящата я среда; специфични имуноглобулини, които предпазват от патогени дихателната и храносмилателната система; лактоферин,; лизозим; лактопероксидаза; пребиотици и пробиотици. Кърмата съдържа и предава живи клетки – мастоцити, фагоцити и естествени клетки-убийци, които атакуват и унищожават пагогени. В кърмата има и човешки бета-дефансин-2, който има защитен ефект срещу чревни патогени.
Лекторът изтъкна, че протективният ефект на кърмата срещу инфекции на отделителната система все още е в процес на проучване. Изследване през 2004 г. е показало, че олигозахаридите и глюкоконюгатите в кърмата функционират като рецепторни аналози на уропатогените като блокират тяхното закрепване към мукозните мембрани.
Доц. Чамова представи собствено проучване тип „Случай-контрола“, проведено в периода юни 2014 г. – декември 2016 г. във Варна с цел да се установи връзката на храненето на деца до 3-годишна възраст и инфекциите на пикочните пътища. За участие в анкетното проучване са били поканени родители на деца до 3-годишна възраст по време на амбулаторно посещение при личния лекар; родители на деца, доведени за профилактичен ехографски преглед на отделителната система във възрастовия период 6-12 месеца; родители на деца, постъпили в болница заради инфекция на пикочните пътища. Центровете за провеждане на проучването са УМБАЛ „Св. Марина“ – гр. Варна, ДКЦ „Св. Марина“ – гр. Варна и АМЦСМП „Св. Стелиян“ – гр. Варна.
Резултатите от изследването са показвали, че само 22% от бебетата на анкетираните са били на изключително кърмене през първите 6-месеца от живота си. Бебета с инфекции на пикочните пътища, които са били на изключително кърмене 2 месеца и половина имат повече С-реактивен протенин (СRP) в кръвта от бебетата, които са били на изключително кърмене 4 месеца. Това означава, че бебетата, които са приемали майчина кърма за по-кратък период от време имат по-силно възпаление и са в по-голям риск от усложнения. Изследването показало още, че едва 9,3% от бебетата с инфекции на пикочните пътища са били на изключително кърмене до 6-месечна възраст срещу 19,4% от групата на здравите деца (контролна група).
Интересно е и разпределението на децата според вида на храненето по време на инфекцията – най-голям е процентът на децата, които са на заместващо хранене (56,50% от случаите и 41,30% от контролите). На изключително кърмене са били 17,40% от децата с инфекции на пикочните пътища и 32,60% от здравите деца. На смесено хранене са били 26,10% от децата с инфекции на пикочните пътища, същият е процентът и за „контролите“. Резултатите показват, че естествено хранените бебета до 12-месечна възраст са с по-нисък риск от инфекции на пикочните пътища в сравнение с техните връстници, които са изцяло на заместващо хранене.
Един от направените изводи е, че инфекциите на пикочните пътища в кърмаческа и ранна детска възраст се развиват предимно при бебета с преобладаващо смесено и заместващо хранене. Като цяло храненето на най-малките деца във Варна не отговаря на съвременните препоръки за здравословно хранене. Майките би трябвало да знаят, че продължителността на кърменето и изключителното кърмене оказват протективен ефект както по отношение на развитието на инфекции на пикочните пътища у кърмачета, така и по отношение на тежестта на тези инфекции.
Доц. Чамова изтъкна още, че майките трябва да внимават при употребата на суперабсорбиращи пелени, които при употреба за дълъг период от време възпрепятстват правилната вентилация на гениталите и крият риск от инфекции.
Курсистите получиха компетентни отговори от лектора на въпроси, възникнали в хода на обучението. Една от курсистките предложи резултатите от изследването да бъдат представени в брошури, които да се раздават на млади майки. Доц. Чамова благодари за това предложение. Според нея майките могат да получават полезни съвети за кърменето от личните си лекари или от специалисти по здравни грижи, които имат самостоятелни и групови практики в извънболничната помощ.
Всеки участник в курса ще получи кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
Доц. д-р Росица Чамова притежава две специалности: „Спешна медицина“ и „Хранене и диететика“. Завършила е Медицински университет – Пловдив. През 2017 г. защитава дисертационен труд на тема „Кърмене и инфекции на пикочните пътища при деца до 3 години във Варна” и придобива научна степен „Доктор”. Има над 20 научни публикации у нас и в чужбина. Автор е на една монография и една книга, на базата на дисертационен труд. Съавтор е на един учебник и 4 учебни помагала.
