119 специалисти по здравни грижи от цялата страна взеха участие в онлайн обучение на тема „Клинична смърт и лечението ѝ – кардиопулмонална ресусцитация“, организирано от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Лектор на обучението, което се проведе на 18.02.2022 г., беше проф. д-р Олег Хинков, д.м. – един от водещите анестезиолози у нас.
Преди да започне презентацията председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева поздрави курсистите като им благодари за активността им да се включват в онлайн курсове за продължаващото обучение.
Проф. Хинков изтъкна, че в лекцията му е изградена върху научните медицински доказателства и практически опит на Американската кардиологична асоциация (American Heart Association – AHA). Той представи бащата на кардиопулмоналната ресусцитация (КПР), австрийско-американският анестезиолог Питър Сафър, наричан още „бащата на изкуственото дишане“.
Лекторът обърна внимание на разликата между терминално състояние и клинична смърт като опроверга някои заблуди не само сред обикновените хората, но сред част от медиците. Една от тях е, че биологичната смърт винаги се предшества от клинична смърт. Друга заблуда е, че винаги трябва да се провежда КПР в опит да се възвърне живота. „Всеки лечебен метод, включително и КПЛ се прилага по индикации“, изтъкна проф. Хинков. Методът се прилага в случай на установена клинична смърт – отсъствие на сърдечна, дихателна и мозъчна дейност за кратък период (3-5 мин.), непосредствено след сърдечен арест. „Навременната и професионално извършена КПР може да възстанови напълно загубените временно функции“, обясни лекторът и подчерта, че за тази цел е необходимо непрекъснато поддържане на знанията и уменията. Опитът е показал, че опресняване на знанията в тази област трябва да се случва на всеки 3 месеца.
Проф. Хинков се спря на четирите основни правила, които трябва да се спазват при осъществяване на кардиопулмонална ресусцитация. Първото правило е да се постави по най-бързия начин диагноза „клинична смърт“. Това се случва, когато неочаквано пациентът загубва съзнание, пулс и дишане. Второто правила е да се алармира за това състояние на медицинския екип (ако се случва в лечебно заведение) или на единния телефон за спешни повиквания 112. Третото правило се нарича „Екшън“ и представлява поредица от действия, които са строго определени. Проф. Хинков постави редица въпроси за да провери знанията на курсистите и да ги активира да мислят. Стана ясно, че първото действие е да се постави пациентът върху твърда основа. Следващата стъпка е да се проверят и почистят горните дихателни пътища. Беше обърнато специално внимание на позицията на ръцете при извършване на компресия-декомпресия на гръдния кош – те трябва да се поставят върху мечковидния израстък на гръдния кош. За успеха на усилията изключително важни са и дълбочината и честотата на притисканията. Оптималната дълбочина е 5 см, а оптималната честота е 120 притискания в минута. Специалистът изтъкна, че проверка за адекватни животоспасяващи действия се прави като се провери дали има пулс на артерия каротис.
Бяха представени различните методи за обдишване при КПР – уста в уста или с помощта на лицева маска/саморазгъващ се балон тип AMBU. Той изтъкна, че медиците трябва да използват установените помощни средства, които винаги трябва да бъдат в изправност и достъпни. Лекторът се спря на някои грешки, които не бива да се допускат. Стана ясно, че на всеки 30 притискания се прави едно обдишване, по време на което компресията на гръдния кош се преустановява.
15 минути след успешна КПР трябва да се осъществи ендотрахеална интубация. Интубираният пациент се обдишва с честота 10/мин. като по време на обдишването компресията на гръдния кош не се преустановява. Критерият за адекватно обдишване на пациента е доброто повдигане и спадане на гръдния кош. В случай, че пациентът е без венозен път, е нужно да се направи канюлиране на периферна вена. Курсистите разбраха още, че при КПР се прилага 1 мг адреналин на всеки 3-5мин. Около 4-тата минута на КПР се прави дефибрилация с цел да се осигури кръвоток към сърдечната тъкан. Проф. Хинков се спря на различните видове дефибрилатори – техните предимства и недостатъци. Стана ясно, че двуфазният дефибрилатор е за предпочитане пред монофазния, защото при него се използва електрически ток с по-малка енергия, което намалява риска от увреждане на сърцето.
След всички гореизброени действия се прилага интензивно лечение.
В края на курса проф. Хинков даде ценни съвети на курсистите и отговори на техните въпроси. Те от своя страна му благодариха за богатата и полезна лекция, поднесена по атрактивен начин.
Участниците в обучението ще получат определен брой кредитни точки по Единната кредитна система за продължаващо обучение на БАПЗГ.
Проф. Олег Хинков е завършил Медицинска академия в София през 1973 г. Започва работа като ординатор-анестезиолог в Районната болница в гр. Дупница. От 1978 г. до 1992 г. е асистент, старши асистент, главен асистент в Катедрата по анестезиология и интензивно лечение към Медицински университет – София. От 1996 г. той е професор към същата катедра. От 1992 г. до 2002 г. проф. Хинков е началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ “Александровска”. Бил е зам.-министър на здравеопазването, както и експерт на НЗОК.