116 професионалисти по здравни грижи взеха участие в онлайн обучение на тема „Влияние на замърсяването на въздуха върху разпространението и тежестта на инфекциозните заболявания”, организирано от Консултативния съвет на медицинските лаборанти към Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, БАПЗГ-централа и Лекарска мрежа „Въздух за здраве“. Обучението се проведе през платформата Google Meet. Лектор беше проф. д-р Нина Янчева, д.м. – ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина при Медицински университет – София, началник на Отделението за придобита имунна недостатъчност при СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ и член на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“.
Лекторката започна с определението за мръсен въздух („всеки химичен, физичен и биологичен агент, който променя естествената характеристика на атмосферата“), припомни основните източници на замърсяване (домакински горивни уреди, моторни превозни средства, промишлени производства, горски пожари и др.) и основните замърсители (прахови частици, въглероден оксид, озон, азотен диоксид и серен диоксид). Тя направи кратка характеристика на замърсителите и допълни, че от 1987 г. Световната здравна организация (СЗО) дава насоки за допустимите им концентрации във въздуха.
„Излагането на замърсен въздух може да направи дихателната система по-уязвима към патогенни организми, които от своя страна стават по-жизнени в мръсна среда“, изтъкна проф. Янчева. Тя се спря подробно на различните респираторни инфекции, заболеваемостта и смъртността от тях (нарушена бариерна функция, оксидативно увреждане на епителните клетки, индуцирана митохондриална дисфункция, индукция на противовъзпалителните пътища, пневмония). Лекторката цитира различни изследвания, които доказват връзката между увеличаването на концентрацията на замърсителите и увеличаването на заболеваемостта и смъртните случаи. Повишената концентрация на прахови частици води до увеличаване на посещенията в спешните отделения, хоспитализации и смъртност от пневмонии. Според изследване на СЗО за 2022 г. 17% от пневмониите се дължат на замърсяването на въздуха.
„Увеличението с едно стандартно отклонение в Индекса за качеството на въздуха води до 4 000 допълнителни хоспитализации в САЩ всяка година“, изтъкна проф. Янчева като се позова на изследване от 2020 г. Друго изследване от същата година за .Бразилия, Китай и Австралия показва, че повишените нива на озон във въздуха водят до повишен риск от хоспитацизации от грип. Нови изследвания доказват корелация между високите нива на замърсители във въздуха и смъртността от COVID-19.
За всяка единица увеличаване на праховите частици случаите на коронавирусна инфекция нарастват от 1,7% до 11% н зависимост от вида на праховите частици, сочи изследване във Великобритания. Увеличаването на озона във въздуха с една единица води до увеличение на новите случаи на COVID-19 с 10,5%.
Лекторката цитира мета-анализ за въздуха в Азия, Европа и Северна Америка, според който има безспорна връзка между случаите на туберкулоза и замърсения въздух, като най-голямо негативно влияние имат праховите частици. Мръсният въздух е причина и за повече случаи на резистентна туберкулоза, но все още не са известни биологичните механизми по които това се случва.
В проучване на голяма база данни в Тайван става ясно, че високата концентрация на прахови частици във въздуха води до увеличаване на честотата на инвазивната аспергилоза (гъбична пневмония) при имунокомпрометирани пациенти, включително лица с HIV.
От презентацията стана ясно, че замърсеният въздух намалява интензитета на ултравиолетовите лъчи на нивото на земята, което води до по-нисък синтез на витамин D и отслабване на вродения имунитет. „Активната форма на витамин D повишава продукцията на ендогенни антибиотици, наречени антимикробни пептиди в човешките моноцити, неутрофили и епителни клетки“, обясни проф. Нина Янчева.
Изследователите са все по-загрижени за излагането на перфлуороалкилови и полифлуороалкилови вещества в опаковки за храни, дрехи, почистващи препарати и други домакински артикули, тъй като те също водят до замърсяване на околната среда, а оттам до повече рискове за здравето на хората и намаляване на техния естествен имунитет.
Проф. Янчева изтъкна, че различни проучвания свързват перинаталната експозиция на перфлуороалкилови вещества с намаления имунен отговор към ваксини при децата. Едно от проучванията е установило силна връзка между уринните концентрации на арсен и намаляването на серумните антитела срещу дифтерия при ваксинирани деца. Проучвания в Ню Хемпшир и Бангладеш са открили пряка зависимост между експозицията на арсен и повишен риск от инфекции на долните дихателни пътища при деца под 1 година.
Учените алармират, че използването на дезинфектанти пък води до появата на мултирезистентни щамове на Стафилококус ауреус.
Ново, първо по рода си глобално проучване, публикувано през април 2023 г. в The Lancet Planetary Health показва, че антибиотичната резистентност е свързана с увеличаването на замърсяването на въздуха. Анализирани са данни от 116 страни в периода от 2000 г. до 2018 г., обхващащи 9 вида патогенни бактерии и 43 вида антибиотици, както и нива на замърсяване с прахови частици PM2.5. Годишното увеличение на PM2.5 с 10% може да доведе до 1,1% на антибиотичната резистентност и 43 654 преждевременни смъртни случая. Високи нива на антибиотична резистентност са установени в страните с най-високо замърсяване на въздуха (Северна Африка, Близкия изток, Южна Азия).
Лекторката представи таблица с нивата на антибиотична резистентност на най-приоритетните бактерии, идентифицирани от СЗО през 2019 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
Специалистите по здравни грижи от София, Враца, Пловдив, Плевен, Велико Търново, Монтана, Ловеч, Благоевград, Варна, Търговище, Бургас, Пазарджик, Шумен, Видин, Русе, Кърджали, Търговище, Сливен, Ямбол, Разград, които взеха участие в обучението, ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
