115 специалисти по здравни грижи от цялата страна се включиха в безплатно онлайн обучение на тема „Пост-КОВИД – подробни изследвания. Иновативни методи за диагностика. Представяне на случаи“. Курсът за продължаващо обучение се състоя на 14.11.2024 г. през платформата Google Meet. Негови организатори бяха БАПЗГ – Централа и Сдружението „Лечение на КОВИД-19 с реконсвалесцентна плазма“.Лектори на обучението бяха д-р Чавдар Ботев, специалист по хематология и член на УС на Сдружение „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма“ и д-р Павлина Михайлова, председател на Сдружението.
Д-р Ботев обясни, че от 2019 г. до момента всички варианти на КОВИД-19 преминават в специфични постковидни състояния. „Всеки вариант на вируса протича с различни симптоми, зад които стоят различни промени в кръвните и паталогоанатомичните изследвания“, обясни специалистът. Той даде за пример фибриногенните амилоидни структури при Делта варианта, които могат да бъдат от 2 до 200 милимикрона и ако не се лекуват правилно, могат да циркулират в кръвообращението. „При варианта Омикрон тези структури са по-малки, но са групирани върху фибринови нишки и изглеждат като спагети със сирене“, допълни д-р Ботев.
Вторият пример показа промените, които настъпват в тромбоцитите, които са една от най-значимите имунологично активни структури.
Лекторът изтъкна, че в различните периоди на пост-КОВИД е необходимо да се прилагат различни по вид изследвания. Например през първите месеци след преболедуване от Делта вариант един от най-точните маркери е интерлевкин-6 (IL-6). В по-късен етап неговите стойности се нормализират.
Д-р Ботев посочи и най-честите оплаквания на пациентите след преболедуване от КОВИД-19 – силна умора, депресия, нарушена памет, мускулни и ставни болки, сърцебиене, главоболие, задух. Той се спря на различни промени в настроението и емоциите в постковидния период – агресия, гняв, възбудимост, апатия, еуфория, хипомания, импулсивност и труден самоконтрол, раздразнителност, чувство за обреченост, мисли за самоубийство и др. При когнитивните функции също се забелязват промени – дезориентация, мозъчна мъгла, затруднения при решаване на проблеми или на поставени задачи, лоша концентрация, забавено мислене, много бързи мисли и др. Някои от пациентите се оплакнат от халюцинации, главоболие, загуба на краткосрочна или дългосрочна памет и др.
Някои от сензомоторните симптоми, които се получават са: неспособност за плач или прозяване, замаяност, усещане за преминаване на ток през цялото тяло, невралгия, загуба на чувствителност от едната страна на тялото, шум в ушите, тремори, чувство за вибрации, чувствителност при шум, усещане за топлина в главата и др.
Специалистите са изследвали различни патогенетични механизми, предизвикани от КОВИД-19 – активиране на системата на комплемента; активиране на ензими, действащи подобно на змийска отрова; образуване на амилоидни фибриногенни микротромби; тромботична микроангиопатия с висок фибриноген; автоантитела срещу всички органи; автоантитела срещу сърфъктанта.
Д-р Чавдар Ботев запозна курсистите с различните механизми за увреждане на мозъка след коронавирусна инфекция. При първия механизъм се получава увреждане на съдовете чрез активиране на каскадата на комплемента в три етапа:
- Увреждане на ендотелните клетки и тяхното активиране;
- Увредените ендотелни клетки активират различни фактори на коагулацията (фактор на Вилебранд, тромбоцити и др.);
- Силен възпалителен отговор с проникване на клетки на имунната система в нервната тъкан.
При втория механизъм на постковиддните последствия върху мозъка се получава запушване на малките съдове с фибриногенни амилоидни микротромби.
Третият механизъм се характеризира с реактивиране на латентни вируси, цитомегаловирус, херпесни вируси и др.
При четвъртия механизъм се получава взаимодействие на мозъчната тъкан с клетки на имунната система и активиране на огромен брой имунологични реакции (клетъчни, посредством антитела). Лекторът се позова на практиката, която показва, че отделните патогенетични механизми могат да се комбинират като при всяко ново преболедуване от КОВИД си установява доминация на един от механизмите. Точното установяване на преобладаващия патогенен механизъм определя и прилагането на конкретното лечение. „Диагностиката се затруднява от факта, че симптомите се появяват в различни комбинации по различно време в различни органи и системи“, обясни д-р Ботев. Той допълни, че когато има придружаващи заболявания, клиничната картина се усложнява и предупреди, че по време на пост-КОВИД е възможно да се развият нови заболявания – ракови, автоимунни, ставни, неврологични, диабет, болест на Паркинсон, деменция и др.
„В повечето случаи при дълъг КОВИД оплакванията продължават от една до три години“, изтъкна лекторът. Той подчерта, че поставянето на правилна диагноза е от изключителна важност.
Основният панел за първите пост-КОВИД изследвания включва изследване на антитела, пълна кръвна картина, съотношение между неутрофилите и лимфоцитите, пълен анализ на урината. Клинично-лабораторните изследвания включват още определяне на коагулационния статус, изследвания на INR (протромбиново време), фибриноген, D-димер, чернодробната функция (ASAT, ALAT GGT, AF, директен и индиректен билирубин, албумин), бъбречната функция (урея, креатинин, пикочна киселина). Сред препоръчителните изследвания са още анализ на глюкозата и инсулина, на факторите на възпалението, функцията на щитовидната жлеза, състоянието на електролитите, липидния профил и др. За да се получи още по-пълна информация е нужно да се направят изследвания за витамин D, витамин В12, АNA (антинуклеарни антитела), ANCA (антинеутрофилоцитоплазмени антитела), креатинкиназата, IL-6 (интерлевкин – 6), хомоцистеина , зонулина, антитела IgG срещу токсоплазмоза и хеликобактер пилори.
Ново изследване, което се прилага, е флуоресцентната микроскопия, чрез която се установява има ли наличие на фибриногенни амилоидни микротромби. Д-р Ботев уточни, че тези микросъсиреци блокират капилярите, което затруднява движението на червените кръвни клетки и съответно обмена на кислород в кръвта.
По преценка на лекуващия лекар за оценка на отделните органи и системи се препоръчват допълнителни изследвания При сърдечно увреждане е необходимо да се изследва нивото на T (тропонина), CK-MB (креатинкиназа МВ-фракция) и др. Могат да се изследват и специфични авто-антитела за имунни и автоимунни процеси срещу даден орган.
Лекторът се позова на проучване, в което са се включили 156 генетични имунологични лаборатории в света. Резултатите показват, че промените в имунната система са причина за смъртните случаи при 20% от прекаралите коронавирусна инфекция.
Д-р Чавдар Ботев посочи и конкретните изследвания, които са включени в малкия, средния и големия пакети с изследвания за установяване на последствията при пост-КОВИД. Преди да се назначат изследванията е добре да се попълни анкета, която дава възможност да се прецизират оплакванията
Д-р Павлина Михайлова представи няколко анонимни анкети, попълнени от участници в предишното обучение, посветено на дълъг КОВИД.
В настоящото обучение участие взеха медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, рентгенови и медицински лаборанти, преподаватели от университетски структури от София, Враца, Пловдив, Плевен, Шумен, Кърджали, Благоевград, Варна, Ловеч, Русе, Монтана, Сливен, Търговище, Хасково и Разград. Те ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
