109 специалисти по здравни грижи, предимно медицински лаборанти, взеха участие в онлайн обучение на тема „Бързите тестове, qPCR системи в лабораторната практика“, което се проведе на 28 септември 2023 г. през платформа Coogle Meet. Курсът беше организиран от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Националния професионален консултативен съвет на медицинските лаборанти към БАПЗГ. Лектор беше доц. Емилия Георгиева, д.оз., заместник-директор по „Кариерно развитие, качество и акредитация“ на Медицински колеж към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна от септември.
„Бързи тестове за диагностика се използват от много години, COVID пандемията ускори процеса по разширяване на възможностите за бърза диагностика“, изтъкна доц. Георгиева. Тя представи видовете лабораторни тестове за установяване на коронавирусна инфекция: бърз имнуфуоресцентен тест, бърз имунологичен тест и PCR. От своя страна PCR тестовете се делят на директен PCR (резултат в рамките на 60 минути, без предварително изолиране на RNK) , бърз PCR (резултат в рамките на 45 минути) и RT – PCR (най-надежден от PCR тестовете; в случай на отрицателна проба трябва да се направи втора в рамките на 3-5 дни).
Специалистката изтъкна предимствата и недостатъците на бързите антигенни тестове: от една страна те дават бърз резултат, лесни са за изпълнение, не изискват специални условия на работа, специална апаратура и квалификация, от друга страна – резултатът не винаги е точен и дори и положителният резултат трябва да се потвърди с RT – PCR тест.
Доц. Георгиева изтъкна, че ранното откриване на вирусното заболяване позволява пациентите да се карантинират и по този начин да се ограничи разпространението на вируса.
Лекторката представи Point of care диагностичните приложения: електрохимични биосензори; волтаметрични/амперометрични биосензори; импедиметрични биосензори; потенциометрични биосензори; флуоресцентни биосензори.
Акцентът на презентацията беше върху Real Time PCR/quantitative PCR, който освен с точен резултат се отличава и с бързина (до 1 час).
„За да бъдат качествени резултатите освен подходящия метод, е добре да се извършва и контрол върху работата на екипа, който трябва непрекъснато да повишава квалификацията си“, изтъкна доц. Георгиева. Тя допълни, че е изключително важно да се изгради система за съхранение на документите и резултатите. Беше представено маркетингово проучване, според което употребата на бързи тестове ще нарасне почти двойно до 2030 г. в световен мащаб – през 2021 г. тяхната употреба е била 33,7% от всички тестове, а прогнозата за 2030 г. е 71,7%.
Доц. Емилия Георгиева, д.оз., е заместник-директор по „Кариерно развитие, качество и акредитация“ на Медицински колеж към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна от септември 2021 г.
Академичната си кариера стартира през 2012 г. последователно заема длъжностите преподавател, административен асистент на учебен сектор „Медицински лаборант”, доцент в Медицински колеж – Варна.
Завършила е Медицински колеж – Варна през 1998 г., специалност „Медицински лаборант”. През 2008 г. придобива ОКС „Бакалавър“ по „Управление на здравните грижи” (Медицински университет – Варна). През 2010 г. придобива магистърска степен „Маркетинг” (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”). От 2013 г. е магистър по „Управление на здравни грижи” (Медицински университет – Варна). През 2022 г. придобива специалност „Обществено здравеопазване” към Медицински университет – Варна През 2016 г. придобива ОНС „Доктор” по научна специалност „Управление на здравните грижи” към Медицински университет – Варна. През 2018 г. заема академична длъжност „Доцент”.
Основните професионални и научни интереси на доц. Емилия Георгиева са в сферата на управлението на здравните грижи, общественото здраве, иновациите и здравните технологии.
Има над 90 публикации в научни списания и сборници от български и международни конференции. Съавтор в един учебник и две ръководства, свързани с учебно-преподавателската дейност. Автор на две монографии и съавтор в две глави от книги.
Доц. Емилия Георгиева е член на: Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Националния антидопингов център, Българското научно дружество по обществено здраве, Националната асоциация по превенция и терапевтично обучение.