На 25 март 2023 г., Благовещение, се проведе безплатен виртуален курс за продължаващо обучение на тема „Бременност и очно здраве“. Той бе посветен на 20-годишнината от създаването на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, която се отбелязва тази година. Обучението бе организирано от БАПЗГ и Регионална колегия на БАПЗГ – Варна. 108 специалисти по здравни грижи от страната получиха нови знания през платформата GOOGLE Meet. Лектори бяха доц. д-р Весела Иванчева, д.м., зам.-директор на Филиал Велико Търново на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна и Красимира Димитрова, д.оз. – старша медицинска сестра в Университетската специализирана болница по очни болести във Варна и член на УС на БАПЗГ. Модератор на обучението беше Инна Ненова, председател на Националния професионален консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ.
Доц. Иванчева представи темата „Бременност и очно здраве“. Тя запозна курсистите с нормативната база и възможностите за прегледи по Здравна каса за бременни жени, деца, възрастни и диспансеризирани. Тя се спря по-подробно на програмата „Майчино здравеопазване“, която се изпълнява от общопрактикуващите лекари и медицинските специалисти от извънболничната помощ. „Прегледът при офталмолог все още не е заложен като задължителен преглед в програмата „Майчино здравеопазване“, въпреки, че е известно, че бременността предизвиква различни промени в женския организъм, които засягат различни органи, включително и зрителната система“, изтъкна специалистката. Тя се спря на възможните очни проблеми, които могат да се появят по време на бременността или да се задълбочат стари проблеми.
По време на бременността освен патологични, настъпват и физиологични промени – една от тях е модификация на зрителния анализатор. „Роговичната сетивност намалява предимно през третия триместър и се възстановява в следродилния период“, обясни доц. Иванчева. По думите ѝ бременността може да доведе и до намаляване на слъзния филм, т. нар. „сухо око“. При проблеми с роговицата и некачествен слъзен филм при някои бъдещи майки могат да се появи непоносимост към контактните лещи, които би следвало да не се ползват в този период, а зрението да се коригира с очила. Лекторът обясни още, че по време на бременността може да се получи и понижение на вътреочното налягане и посочи различни причини за това. Добрата новина е, че вътреочното налягане в повечето случаи се нормализира няколко месеца след раждането.
Участниците разбраха, че по време на бременността е възможно да се получат и промени в зрителното поле. Една от причините би могла да бъде увеличаване на хипофизната жлеза, която притиска очната хиазма.
Специалистите бяха запознати с въздействието на прееклампсията и еклампсията върху очите. Беше засегнат и проблемът с диабетната ретинопатия, която обикновено прогресира по време на бременността поради множество фактори, които бяха разисквани. Изключително важно е тези жени да се проследяват в следродилния период. Важно е да се знае, че мерки могат да се вземат предварително при планирана бременност. Доц. Иванчева посочи конкретните периоди и изследвания, към които трябва да се насочват бременните с диабетна ретинопатия. Тя се спря и на други рискове за очите при жени с диабет и други заболявания. Жените, които имат стари проблеми с очите трябва да отидат на офталмологичен преглед поне три пъти по време на бременността. Важно е да се знае, че по време на бременност не трябва да се прави лазерна корекция на зрението.
Лекторът изтъкна, че жени с високо късогледство (миопия) могат да раждат нормално и цезаровото сечение при тях не е задължително. Необходимо е обаче да се направи преглед на ретинната периферия както преди раждането, така и след него. „Цезаровото сечение се препоръчва само при бременни жени с късогледство, които имат хориоидална неоваскуларизация в областта на макулата“, конкретизира доц. Иванчева. Тя се спря и върху ретинопатията при недоносените бебета, които са на кислородна терапия. За да не се стигне до загуба на зрението периодично трябва да се правят анализи за актуализиране на критериите за скрининг.
Старша мед. сестра Красимира Димитрова представи темата „Грижата за детското очно здраве през погледа на бременната жена“. Тя изтъкна, че 80% от диагностицираните зрителни нарушения при децата са предотвратими и лечими. Родителите трябва да знаят също, че много от децата, които са определени като хиперактивни всъщност имат проблеми със зрението. Практиката показва, че децата посещават офталмолог при наличие на зрителен проблем или на 7-годишна възраст преди започване на училище. Всъщност ранният скрининг на детското зрение трябва да се прави на първата, третата, петата и седмата години на детето, и всяка година в училищна възраст. Откриването на проблем дава възможност за навременно лечение и постигане на добри резултати.
Ст. сестра Димитрова цитира проучване сред близо 697 хиляди деца в периода 2019-2022 г., което показало, че 6,2 на 1000 деца от 0 до 4-годишна възраст и 8,95 на 1000 деца на възраст от 4 до 6-годишна възраст имат зрителен проблем (смущения в зрението, нарушение на рефракцията и акомодацията, намаление на зрението). Във възрастовата група 7-18 години зрителните нарушения заемат второ място в структурата на заболяванията (17,3 на 1000 деца) като относителният им дял непрекъснато нараства в хода на годините.
Лекторът изтъкна, че бременните биха могли да бъдат обучавани от широк кръг медицински специалисти – лични лекари, офталмолози, акушер-гинеколози, медицински сестри, акушерки. Според изследване 57,1% от бременните получават нужната информация от медицински специалист, 22,2% – от източници в интернет, 15,4% – от роднини и приятели, 5,3% – от медицинска литература.
Красимира Димитрова представи някои тревожни данни – 61% от бременните не са запознати с последиците за очното здраве при закъсняло носене на очила или липса на очила изобщо. 65% от анкетираните не знаят, че неносенето на очила може да доведе до амблиопия (мързеливо око) , а 57% не са чували, че някои от очните заболявания се дължат на наследственост. Обнадеждаващо е, че 51,3% смятат, че грижата за очното здраве е лична отговорност, а 18,8% са на мнение, че тази грижа трябва да става в партньорство с медицинските специалисти.
Лекторът представи опорните точки при провеждане на обучение за бременни жени, свързано с тяхното очно здраве и очното здраве на бебето. Беше изтъкнато колко е важно майките да наблюдават очите на малките си рожби, за да установят има ли някакъв проблем – блуждаене на погледа, сълзене, липса на привличане от светлина, липса на рефлекс за проследяване или липса на фиксация след втория месец, липса на мигателен рефлекс и др. Ст. сестра Димитрова обърна внимание, че бебетата се раждат с незряла морфологично и функционално зрителна система, която претърпява интензивно развитие по време на детството. Тя илюстрира как виждат бебетата през различните периоди от развитието си. До първата си годинка децата имат между 30 и 50 на сто от зрителната острота на възрастните. Стана ясно, че макар малките деца да не могат да говорят, има обективни методи, чрез които да се изследва тяхното зрение: фиксационен рефлекс, проследяване, просветляване, очен мотилитет, скиаскопия, офталмоскопия.
Красимира Димитрова представи японски модел за детско очно здраве, при който родителите водят дневник за очното здраве на децата си, който споделят с медицински сестри. Това позволява бързо диагностициране в случай на проблем. Курсистите бяха запознати с най-честите зрителни проблеми през ранното детство – хиперметропия, миопия, астигматизъм, страбизъм, амблиопия. „Лечението трябва да започне веднага при откриването на проблема, независимо от ранната възраст на детето“, изтъкна специалистката и посочи възможностите за корекция и лечение.
Беше обърнато специално внимание на необходимостта от контрол по колко време децата прекарват на ден пред мониторите. Прекаляването с компютъра/телевизора/таблета/телефона може да доведе до мързеливо око, забавяне на говорната функция, по-беден речников запас, намалена концентрация, трудности при заучаването на нови знания, дефицит на комуникативни умения и др.
Всички участници в курса, които са решили успешно изпитния текст, ще получат 9 кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
Доц. д-р Весела Иванчева, д.м., е зам.-директор на Филиал Велико Търново на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Завършила е Медицински университет- Плевен, специалност „Медицина” (2005 г.). През 2014 г. придобива специалност по Очни болести (МУ-Варна), както и Европейска диплома по офталмология в Париж, Франция. През същата година защитава дисертация и придобива научна степен „доктор” по офталмология към МУ- Варна. През 2017 г. се дипломира в магистърска програма на Медицински университет – Плевен със специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт”. През 2018 г. придобива академична длъжност „доцент” към МУ – Плевен. Има над 60 участия в научни форуми у нас и в чужбина, и над 45 научни публикации в български и чуждестранни издания. Носител е на 10 престижни награди на научни форуми, сред които и The Alan Ridgeway Award, European Board of Ophthalmology examination, 2014, Paris, France.
Доц. Иванчева обучава студенти от специалностите “Медицина“, “Акушерка“ и “Медицинска сестра“.
Красимира Димитрова, д.оз., е старша медицинска сестра в Университетската специализирана болница по очни болести във Варна. Завършила е специалност „Детска медицинска сестра“ в Института за здравни кадри „Д-р Ненчо Николаев“ във Варна. Магистър е по „Управление на здравните грижи“ и „Здравен мениджмънт“. През 2022 г. защитава дисертационен труд и става „Доктор по обществено здраве“.
Била е координатор на профилактични програми за детско очно здраве в град Варна. Специалист по зрителни тренировки на децата. Автор е на 23 публикации в сферата на офталмологичната здравна грижа и развитието на сестринството. Участва в авторски колектив на два учебника по очни болести. Обучава студенти в специалност „Медицинска сестра“ и „Медицински оптик“. Член е на Управителния съвет на БАПЗГ