102-МА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ ВЗЕХА УЧАСТИЕ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ ЗА ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИ С ПОСТ-КОВИД

На 6 февруари 2025 г. се състоя онлайн обучение на тема „Заболявания, предизвикани или усложнени от пост-КОВИД. Лечение и здравни грижи при пациенти с пост-КОВИД. Представяне на случаи” в което участие взеха 102-ма професионалисти по здравни грижи от цялата страна. Организатори на курса за продължаващо обучение, който се осъществи през платформата Google Meet, бяха БАПЗГ – Централа и Сдружението „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма“. Лектори на обучението бяха д-р Чавдар Ботев, специалист по хематология и член на УС на Сдружение „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма“ и д-р Павлина Михайлова, председател на Сдружението.

Д-р Ботев изтъкна, че пандемията от КОВИД-19 и последващите усложнения са довели до много негативни последици за общественото здраве.:

  • поява на непознато до момента заболяване – тромботична микроангиопатия с висок фибриноген;
  • ново непознато до сега увреждане на Централната нервна система;
  • 10 пъти по-голямо тромбозиране в сравнение с предишните коронавируси;
  • реактивиране на инфекции, които водят до хронични невродегенеративни заболявания и висока степен на инвалидност;
  • увеличаване между 100% и 200% на автоимунните, неврологичните, ендокринните и раковите заболявания, които протичат много по-агресивно;
  • отбелязва се ръст на автоимунните, психичните, дерматологичните, алергичните, нефрологични, УНГ инфекции, вирусни, бактериални и паразитни заболявания;
  • обостряне и по-тежко протичане на хроничните заболявания.

Лекторът представи патогенезата на пост-КОВИД. Фиброгенните амилоидни микросъсиреци блокират капилярите и по този начин ограничават преминаването на червените кръвни клетки и обмена на кислород. 50% от оплакванията при пост-КОВИД са свързани с централната нервна система, а 45,2% от пациентите се оплакват от синдрома на хроничната умора.

„При КОВИД-19 и пост-КОВИД имунната система е силно потисната“, изтъкна д-р Чавдар Ботев. Той допълни, че това позволява да се реактивират дремещи вируси (херпесни и папилома вируси, вирус на Епщайн-Бар, цитомегаловирус, хепатитни вируси и др.).

Специалистът се спря на принципите на лечение и възстановяване пост-КОВИД. По думите му непосредствено след преболедуване от КОВИД-19 в рамките на 3-6 месеца трябва да се проведе антикоагулантна и/или антиагрегатна терапия. Бяха посочени конкретни варианти при леко състояние , средно тежко състояние и тежко състояние.  Д-р Ботев посочи възможностите на плазмаферезата, както и различни видове хранителни добавки , подпомагащи терапията. Бяха представени и нови лечебни терапии с прилагане на стволови клетки и оксиводород. Добре е в лечебния процес да се включат физиотерапевтични процедури и психологически консултации.

Д-р Чавдар Ботев представи Протокола и Подхода при лечение и диагностика КОВИД и пост-КОВИД.

Д-р Павлина Михайлова представи Мрежата за подкрепа на лекари за продължително лечение на КОВИД. Тя изтъкна, че Мрежата „Лекари помагат на лекари“ ще работи с правителството, парламента, общините и съсловните организации в системата на здравеопазването и ще обхване София и всички областни градове като участие ще вземат не само лекари, но и професионалисти по здравни грижи. Това ще стане със съдействието на БАПЗГ и Мрежата за подкрепа на професионалисти по здравни грижи при пост-КОВИД състояние.

Участниците в тези мрежи ще използват и надграждат Протокола и Подхода при лечение и диагностика КОВИД и пост-КОВИД, разработени от Сдружението „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма“. Ще се взима опит и от други страни и култури. Лекарите в мрежата ще бъдат свободни да създават и свои собствени протоколи.  Правят се усилия за внедряването на системи с изкуствен интелект за подпомагане на лекарите при диагностиката и лечението на пациенти с КОВИД и пост-КОВИД. Сдружението предоставя на пациентите информация за лекарите по региони, които използват Протокола и Подхода.

Професионалистите по здравни грижи могат да се включат в Мрежата за подкрепа на професионалисти по здравни грижи при пост-КОВИД състояние  в три варианта:

  • като наблюдатели – ще получават бюлетин за Протокола и Подхода и могат да насочват пациенти към Мрежата „Лекари помагат на лекари“;
  • като асоциирани членове – получават пълен набор от документи, описващи Протокола и Подхода за прилагане от професионалисти по здравни грижи и могат да насочват пациенти към Мрежата;
  • като сертифицирани членове – може да покани лекар за участие в Мрежата „Лекари помагат на лекари“ и да участва в разработването, адаптирането и прилагането на Протокола и Подхода за прилагане от професионалисти по здравни грижи и могат да насочват пациенти към Мрежата; може да предлага и организира обучения за асоциирани членове.

Борис Дишев координатор на Сдружение „Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма обясни, че целта е лекарите и специалистите по здравни грижи да могат да се развиват непрекъснато, ползвайки най-добрия национален и световен опит за преодоляване на пост-КОВИД състояние.

Александър Шикаланов от Техническия университет представи функциите на Системата за телемедицина, възможностите за комуникация между лекуващите специалисти и пациентите, между лекарите и медицинските сестри.  Ще бъде създадена Мобилна инфраструктура за достъп до технологии за здравни грижи и Центрове за достъп (Живи лаборатории). Центърът за компетентност ще предоставя технологии за продължителна рехабилитация и здравни грижи, приложение за телемедицински прибори,  рехабилитация с оксиводород. Медицинските сестри ще подсещат пациентите да взимат редовно лекарствата си, да приемат подходяща храна, да се разхождат и т. н. Изпълнението на задачите ще се проследява и ако не се изпълняват ще има аларми (силни и слаби) и съответно време за реакция. Пациентите ще преценяват на кого да предоставят строго конфиденциални изследвания. Чрез видеоконферентна връзка пациентите ще могат за комуникират с обгрижващите специалисти, със свои роднини или други пациенти.

Беше демонстрирана историята на дистанционна диагностика и лечение на тестов пациент.

Иво Илиев, ръководител на Факултета по електронна техника и технология към Техническия университет представи Системата на телемедицински прибори. Специалистите във факултета на създали Портативен регистратор на сърдечната дейност, който може да направи електрокардиограма с помощта на джиесем. След като показателите се запишат от потребителя, могат да се изпратят на лекар.  Устройството е сертифицирано изделие и е преминало нужните клинични изпитания.

Проф. Румен Николов представи проекти за осъществяване на телемедицина с приоритет към възрастните хора.

Участниците в обучението ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.