НАТОВАРВАНЕТО Е ОГРОМНО, ЧЕСТО РАБОТИМ БЕЗ ПОДКРЕПА И ДОСТАТЪЧНО РЕСУРСИ, БЕЗ ПРОМЯНА ЩЕ ЗАГУБИМ ОЩЕ МНОГО ЦЕННИ СПЕЦИАЛИСТИ, КАЗВА ЦВЕТОМИРА КОНОВА
Обещахме да ви запознаем с ръководствата и дейността на Националните професионални консултативни съвети към БАПЗГ. Днес на фокус е НПКС на рехабилитаторите.
Кои са основните задачи пред тези специалисти по здравни грижи и техния НПКС разказва председателят на Националния професионален консултативен съвет на рехабилитаторите Цветомира Конова. Тя е завършила Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ през 2015 г. със специалност „Рехабилитатор“. Има магистърска степен по „Медицинска рехабилитация и балнеология“ в Медицински университет – София, както и над 9-годишен опит в професията в една от големите болници в столицата.
- Г-жо Конова, каква е основната мисия на НПКС на рехабилитаторите?
- Нашата основна цел е да осигурим еднакво високо качество на рехабилитационната грижа в цялата страна. Работим по създаване на добри ръководства и протоколи за добра практика при различни състояния – неврологични, ортопедични, педиатрични, кардиологични и др. Целта ни е да осигурим безопасност, ефективност и последователност в рехабилитационните дейности, независимо от болницата или региона. Ще работим за популяризирането на нашата професията сред младите хора. Работим за остойностяване на труда на рехабилитатора и за финансиране на дейностите на практиките на колегите в страната.
- Докъде сте стигнали с изготвянето на тези ръководства?
- Работим по създаване на Ръководство за добра практика, в което ще включим унифицирани протоколи и алгоритми за рехабилитация при всички заболявания и състояния, с които работим като професионалисти.
- Кои са най-сериозните проблеми пред рехабилитаторите в България?
- На първо място – ниското заплащане. В много болници рехабилитаторите получават възнаграждение, близко до минималната работна заплата, въпреки че работят с тежки случаи и с пациенти, които се нуждаят от постоянна, индивидуализирана грижа.
Втората сериозна трудност е липсата на признание – ние не сме включени като ключови медицински специалисти в много от клиничните пътеки, въпреки че рехабилитацията често е решаващ фактор за възстановяването на пациента.
Допълнително – има недостиг на кадри. Все повече колеги напускат системата, а младите специалисти често не остават дълго, защото виждат липсата на перспектива. Липсва ни и време за обучение и развитие – когато един рехабилитатор обслужва по 15 – 20 пациенти дневно, е трудно да следи иновации или да участва в научна дейност.
- Какви стъпки предприема НПКС по отношение на тези проблеми?
- Първата ни и най-важна стъпка е настояването за официална промяна в категорията на професията – рехабилитаторите трябва да бъдат признати като медицински специалисти от първа линия. Това би довело до по-високи заплати, участие в клинични пътеки и по-добра защита на професионалните права.
Работим също така по създаване на мрежа от обучения, сертификационни курсове и онлайн платформи за обмяна на опит. Надяваме се чрез тях да подпомогнем продължаващото обучение и да дадем възможност на колегите да надграждат компетенциите си.
- Какви са реакциите от страна на здравните институции?
- За съжаление – не са обнадеждаващи. Има неразбиране за ролята на рехабилитаторите в системата на здравеопазването. Често ни възприемат като допълнение, а не като ключов елемент от лечебния процес. Това води до ниска ангажираност от страна на институциите и забавяне на всякакви реформи.
- Какви са последствията, ако не бъдат предприети спешни действия?
- Ще продължи отливът на кадри – вече има цели региони, където липсват достатъчно рехабилитатори. Това означава, че пациентите не получават необходимата грижа, забавя се възстановяването им или се стига до влошаване на състоянието им. Освен това, когато специалистите са преуморени и недооценени, се понижава и качеството на предоставяната грижа. Това е опасно не само за професионалистите, но и за пациентите.
Ако няма промени, ще загубим и малкото останали ентусиасти, а те ще бъдат заменени с колеги от други страни или просто ще остане незапълнено място – и никой няма да помогне на хората, които реално имат нужда от нас.
Рехабилитаторите са тихите герои на възстановяването. С ръце, които лекуват, и сърца, които разбират. Те не просто помагат на тялото да се движи отново – те помагат на човека да повярва, че може. Всяка стъпка, която техен пациент прави, всяко движение, върнато след болка и безсилие, е тяхна невидима победа. Те работят без фанфари, често в сянка, но са светлина за толкова много хора. С търпение, знание и доброта превръщат болката в прогрес, а отчаянието – в надежда. Те не носят бели престилки, но носят отговорност, която тежи като планина. И въпреки всичко – не се оплакват. Защото знаят, че зад всяка трепереща ръка и всяко колебливо движение стои живот, който си заслужава усилията.
Да си рехабилитатор не е просто професия – това е мисия! Колеги, благодарим ви, че сте силата зад нечий втори шанс!