КОЛЕГИТЕ МАСОВО РАБОТЯТ НА ПО ДВЕ-ТРИ МЕСТА, КАЧЕСТВОТО ПАДА, БЕЗ ПРОМЕНИ И МАЛКОТО ОСТАНАЛИ, ЩЕ ЕМИГРИРАТ
Обещахме да ви запознаем с ръководствата и дейността на националните консултативни съвети към БАПЗГ. Започваме с рентгеновите лаборанти.
Цветелина Зашева е председател на Националния професионален консултативен съвет (НПКС) на рентгеновите лаборанти към БАПЗГ. Тя има над 25 години трудов стаж по специалността си. Започнала е професионалното си развитие в 30-та поликлиника в кв. „Обеля“, работила е в УМБАЛ “Св. Екатерина” в София, а от 18 години е част от екипа на Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница в столицата. Днес заедно с нея ще ви представим проблемите пред рентгеновите лаборанти в страната, както и възможностите за решението им.
- Г-жо Зашева, каква е основната задача на НПКС за рентгеновите лаборанти?
- Това, с което сме започнали, е да изградим протоколи за добра практика по всички специалности, свързани с дейността на рентгеновите лаборанти – образна диагностика, лъчетерапия и нуклеарна медицина. Във всяка отделна част има различни специфики, причината за създаването на тези протоколи е осигуряване на безопасността на пациента, осигуряване на ясна комуникация, получаване на информирано съгласие и използване на подходящи мерки за лъчезащита при всяко изследване, който да могат да се приложат във всяка болница, и по този начин да се подобри качеството на работа.
- Кога очаквате да са готови протоколите?
- Ние сме изготвили три от протоколите: дигиталната рентгенография, мамографията и компютърната томография, предстои да бъдат пуснати за обсъждане, за да се види дали колегите са съгласни с предложенията ни. Остава ни да подготвим протоколите за нуклеарната медицина и лъчетерапията, както и за магнитния резонанс , образната диагностика в денталната медицина, за да могат да се стандартизират процедурите
- Кои са най-наболелите проблеми в гилдията?
- Основните проблеми са липсата на хора, ниското заплащане и това, че много от рентгеновите лаборанти работят на повече от едно работно място, което намалява възможността им да се концентрират над работата си, а при нас това е много важно. Ние трябва да се развиваме постоянно, тъй като има постоянно навлизане на нови технологии в работата ни, а реално поради факта, че работим на две и повече места ни липсва физическото време да го правим. Ето един пример свързан с лъчезащитата на пациентите – оказа се, че поставянето на лъчезащитни предпазни средства може да доведе до повишаване на дозата от разсеяното лъчение. Но, когато ти излизаш от вкъщи в 6 часа сутринта и се прибираш в 8-9 часа вечерта, по никакъв начин не можеш да отделиш време, за усъвършенстване и подобряване на дейността си, да подобряваш качеството и да развиваш нови умения, които да предлагаш. Освен това от натоварването ставаме изнервени, реагираме на дребни неща, променяме отношението си към пациентите, с което нарушаваме комуникацията и грижата за тях. Това от своя страна засилва неудовлетворението в пациентите и от нашата работа. И се стига до там, че при двете страни – пациенти и рентгенови лаборанти – се натрупва напрежение и неудовлетворение.
- По кои от проблемите работите в НПКС и какви решения можем да очакваме в следващите месеци?
- Като начало искаме да се опитаме да променим категоризацията на нашия труд, защото ние се водим “приложни специалисти в здравеопазването“, а не медицински специалисти. Ако това се промени, може да се увеличи заплащането на труда ни, а по този начин да се намали и нуждата да работим на още едно-две места. Имаме идея да организираме и постоянни курсове, за да се запознаваме с новостите и да подобряваме качеството на работата ни.
- Какви са очакванията ви – ще бъдат ли приети вашите предложения от здравните власти?
- Категорично не! Поне на първо четене мога да кажа, че те нямат желание за промяна, и не смятат че задържането на медицинския персонал в България е важно.
- Ако здравните власти не приемат исканията ви, какви ще са последствията за колегите ви и за пациентите?
- Намаляване на броя на рентгеновите лаборанти, които могат да се справят с работата, влошаване на качеството на образование на лаборантите и това води до влошаване на безопасността на пациента, на ясната комуникация и не на последно място на качеството на диагностични и терапевтични процедури. Колегите масово заминават за чужбина, защото там им предлагат по-добри условия на работа. В Австрия и Германия могат да започнат работа дори с ниско ниво на немски език и впоследствие да усъвършенстват езиковите си познания. Аз имам познати, които са го направили – там дори са осигурили работа на съпругата на рентгеновия лаборант, за да са сигурни, че той ще остане на работа.