С ИНТЕРАКТИВЕН ВИРТУАЛЕН КУРС БАПЗГ СТАРТИРА НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ „ВАКСИНИТЕ – АКТИВНИЯТ ИЗБОР ЗА ПО-ЗДРАВО БЪДЕЩЕ“

Българската асоциация на специалистите по здравни грижи стартира Национална кампания „Ваксините – активният избор за по-здраво бъдеще“. Първото събитие беше провеждането на безплатен виртуален интерактивен курс за професионалисти по здравни грижи на тема „Основни принципи, новости и перспективи в развитието на ваксинотерапията“. Обучението за надграждане на знанията се проведе през уикенда – на 19 и 20 юни 2021 г. Курсът е кредитиран по Единната кредитна система на БАПЗГ. В него се включиха 101 медицински специалисти от цялата страна.

Лекторът на курса беше проф. д-р Ирена Манолова от Катедрата по молекулярна биология, имунология и медицинска генетика към Медицинския факултет на Тракийския университет – Стара Загора.

Първата презентация проследи човешкия опит до откриването на ваксините, създаването на първите ваксини, противоречивите обществени нагласи, с които те са посрещнати. Лекторът се спря на видовете пасивен и активен имунитет, принципите и целите на имунизацията. Първата ваксинация в света е осъществена през 1796 г. от английския лекар и учен Едуард Дженър и е насочена срещу т.нар. кравешка шарка. Самият той назовава процесът „ваксинация“ (от лат. Vacca – крава). Две години по-късно той публикува свето откритие, че ваксинацията осигурява имунитет срещу едра шарка.

От уважение към делото на Едуард Дженър, наречен по-късно Бащата на имунологията, големият френски химик и биолог Луи Пастьор въвежда официално в медицинската наука терминът „ваксинация“. Самият той, заедно със своя екип, през 80-те години на XIX век успява да създаде ваксини срещу пилешка холера, антракс и бяс. Луи Пастьор се счита за един от основоположниците на микробиологията, откривател на принципите на ваксинацията, микробната ферментация и пастьоризацията.

Проф. Манолова се спря и на делото на д-р Морис Хилеман – водещ американски микробиолог, който заедно със своя екип е разработил над 40 ваксини, с което бележи несравним откривателски рекорд. Най-голямо приложение сред създадените ваксини намират ваксините срещу морбили, паротит, варицела, хепатит А и хепатит В, хемофилус инфлуенце, стрептококова пневмония.

През 30-те на XX век човечеството вече разполага ваксини срещу дифтерия, тетанус, антракс, холера, чума, коремен тиф и туберкулоза. През 50-те и 60-те години на миналия век започват да се използват лабораторни методи за култивиране и изучаване на вирусите, което води до създаването на ваксини срещу полиомиелит, морбили, паротит и рубеола.

Разработването на иновативни техники стимулират учените за създаването на ваксини като използват технологията на рекомбинантната ДНК.

“Никой не трябва да забравя, че ваксините са най-ефикасните и надеждни медицински продукти за всички времена за предотвратяване на заболеваемост и смъртност“, изтъкна проф. Манолова и допълни, че еволюцията на ваксините върви ръка за ръка в еволюцията на болестите.

Специалистката се спря на преките и косвените ефекти на ваксинацията. Най-важните сред тях са, че имунизацията срещу определено заболяване предотвратява заразяване или при евентуално заразяване болестта протича с по-малка тежест. Освен това много ваксини, повишавайки имунитета, косвено предпазват и от други заболявания.

Проф. Манолова изтъкна, че най-застрашени от инфекциозни заболявания са децата до 5-годишна възраст заради неукрепналата си имунна система, поради което в различните страни са въведени имунизационни календари, които регламентират поставянето на задължителни ваксини в различни години от развитието на детето, с акцент върху първите месеци и години след раждането.

Лекторът представи таблици, които показват нагледно намаляването, а в някои случаи и пълното предотвратяване на заболеваемостта,  вследствие на ваксинацията. Така например, благодарение на масовата имунизация срещу дифтерия, която стартира в България през 1951 г., е регистрирано изчезване на заболяването през 1995 г.

„Въведената през 1988 г. масова ваксинация срещу рубеола доведе до рязък спад на заболеваемостта. Тази ваксина осигурява почти 100% защита и ако всички подлежащи на нея се имунизират, ще бъдат надеждно защитени и разпространението на тази болест ще стане невъзможно“, изтъкна проф. Манолова. Тя се спря и на масовата имунизация срещу морбили въведена у нас през 1969 г. Заради пропуски във ваксинацията сред определени групи от населението, през 2009-2010 г. у нас от морбили се разболяват 24 000 души, предимно деца, като 24 от тях умират.

„За да не се случват такива епидемии трябва да се достигне 95% имунизационното покритие срещу морбили“, изтъкна специалистката. Тя отбеляза, че прилагането на масова имунизация срещу коклюш на кърмачета и малки деца е стартирала в България през 1957 г. Две години по-късно е отчетено снижаване на заболеваемостта със 115 пъти.

Проф. Манолова подчерта, че благодарение на масовите ваксинации в световен мащаб е изкоренена изключително опасната болест едра шарка (сертифицирано от комисия от изтъкнати учени през 1979 г. и обявено официално от Световната здравна асамблея на 8 май 1980 г.). Човечеството е на път да се справи и с ликвидирането на полиомиелита – дивият полиовирус е унищожен на всички континенти, с изключение на някои страни в Азия, в които прилагането на ваксината среща затруднение по религиозни причини.

„Създаването на колективен имунитет е изключително важно, защото ограничава разпространението на заразите и предпазва от заболяване рискови групи като пациенти на имуносупресивна терапия, малки деца, хронично болни с противопоказания за имунизация, както и хора, които са скептични към здравните ползи от ваксините“, отбеляза проф. Ирена Манолова . Тя припомни, че съвременните учени смятат, че постигането на минимум 70%  колективен имунитет ще ограничи разпространението на COVID-19 и възможностите на вируса да създава нови, по-опасни варианти и щамове.

„Науката сочи, че благодарение на ваксините днес могат да се предотвратяват 28 опасни болести“, изтъкна проф. Манолова. Тя запозна курсистите с различните видове вируси и начините на тяхното разпространение.

Втората презентация беше на тема „Принципи на ваксинацията – генериране на имунна памет“. Курсистите се запознаха с механизмите на действие на имунната система и видовете имунен отговор. Лекторът се спря подробно на характеристиките, маркерите и функциите на клетките на придобития имунитет, както и на взаимодействието между вродените и придобитите имунни отговори. Проф. Манолова представи и механизмите на действие при клетъчен и хуморален имунен отговор, както и на предимствата на т.нар. обучен (трениран) имунитет.

По време на третата презентация бяха представени структурата, преките и косвените функции на антителата като защитници срещу антигените. Курсистите бяха запознати и с действието на различните видове имуноглобулини. Беше представена подробна информация и таблици за действието на Т-клетъчната памет, циркулацията на Т-клетките н различни органи и системи, взаимодействието между Т-клетките и В-клетките, и др.

Четвъртата презентация беше на тема „Ваксини – разработване, изисквания и видове“.

Проф. Ирена Манолова обясни три фази и подфазите при разработването на ваксините и се спря подробно на разработването на ваксините срещу SARS-COV-2 (COVID-19). Тя представи предимствата и недостатъците на различните видове ваксини, с акцент върху ваксините срещу коронавируса.

Бяха представени общите изисквания за успешна ваксина, различните техники на действие на различните видове ваксини, техните предимства и недостатъци. Курсистите се запознаха с ролята и действието на адювантите, които се използват за повишаване на имуногенността на ваксините. Бяха представени факторите, влияещи върху ваксинално-индуцираната защита.

Проф. Манолова представи на кратко и Имунизационния календар на Република България. По време на обучението тя успя да отговори на много въпроси, предимно свързани с ваксинацията срещу COVID-19.

Участниците в курса споделиха, че са получили много ценна информация, която ще им послужи да мотивират повече пациенти и граждани да се ваксинират срещу коронавируса.

Медицинските специалисти ще получат кредитни точки за надграждащо обучение след успешно попълване на изпитния тест.

Предстои да бъде обявена дата за провеждане на втори онлайн курс, посветен на ваксинотерапията.