136 професионалисти по здравни грижи от цялата страна се включиха в безплатния онлайн интерактивен курс „Нашите трудови права“, който се проведе на 27 август 2022 г. Онлайн обучението беше организирано от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС). То се проведе в събота преди обед под формата на дискусия през платформата Google Meet.
Лектори на обучението бяха Милка Василева – председател на УС на БАПЗГ, Мая Илиева – председател на УС на СБМС, Веселина Ганчева – председател на Контролния съвет на СБМС, Надежда Маргенова – член на УС на СБМС и адвокат Минко Стефанов – експерт по трудово право.
В началото на обучението бяха представени приликите и разликите между съсловна организация и синдикат.
Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева се спря на целите и задачите на съсловната организация, чиято дейност е регламентирана от държавата със закон. Според закона на съсловната организация БАПЗГ е регулатор на професиите на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (фелдшери, лекарски асистенти, рехабилитатори, медицински и рентгенови лаборанти). Членството в БАПЗГ на специалистите, упражняващи тези професии, е задължително. „Съсловната организация представлява своите членове и защитава техните професионални права и интереси, тя е ангажирана с осигуряването на непрекъснато продължаващо обучение, а също така подпомага членовете си със здравни застраховки при определени заболявания“, изтъкна Милка Василева. Тя допълни, че всеки член на БАПЗГ трябва да е запознат с нормативните документи, разработени от съсловната организация като Устав на БАПЗГ, Кодекс за професионална етика, Правила за добра медицинска практика по здравни грижи, Правила за издаване на сертификат за професионална квалификация, Правила за избор на ръководни органи на БАПЗГ и др. Милка Василева посочи органите на съсловната организация на национално равнище – конгрес, Управителен съвет, Национален съвет, Национална контролна комисия, Национална комисия по професионална етика и Национален съвет по качество. Съсловната организация има представители и в лечебните заведения и други структури, в които работят специалисти по здравни грижи чрез дейността на първичните дружества и техните председатели.
Председателят на БАПЗГ изтъкна, че професиите на специалистите по здравни грижи изискват непрекъснато надграждане на знанията и уменията. В рамките на всеки 5 години медицинските специалисти трябва да събират по 150 кредитни точки от участия в курсове и форуми за продължаващо обучение, срещу което ще получат сертификат за по-висока квалификационна степен. „В Колективния трудов договор е залегнало работодателите да изплащат към трудовите възнаграждения по 20 лева за всеки сертификат и по 50 лева за специализация“, уточни Милка Василева. Относно курсовете за продължаващо обучение тя изтъкна, че БАПЗГ има договори с учебни и лечебни структури за обучения, които са кредитирани от асоциацията. БАПЗГ предлага и курсове за дистанционно обучение чрез онлайн платформа в сайта си, както и онлайн обучения през платформата Google Meet, много от които са безплатни. Милка Василева припомни, че специалистите по здравни грижи могат да се обучават и с финансовата подкрепа на регионалните колегии на БАПЗГ. В края на изложението си тя изтъкна, че съсловната организация прави усилия за непрекъснато обогатяване на продължаващото обучение на специалистите по здравни грижи и работи в тясно сътрудничество със Синдиката на българските медицински специалисти, който е ангажиран със защитата на техните трудови права – достойно заплащане, добри условия на труд, ползване на социални придобивки и др.
Председателят на УС на СБМС Мая Илиева посочи някои промени в Кодекса на труда, сред които и задължението на работодателя да осигури продължаващо обучение за своя сметка, ако е подписал КТД. Тя запозна курсистите с възможностите за членство в синдикална организация, което се базира на доброволен принцип и съответно доброволен членски внос. „Сдружаването в синдикални структури става чрез свободното желание на медицинските специалисти, за което не е необходимо разрешение от работодателя, главната медицинска сестра или друг ръководител“, изтъкна Мая Илиева. Тя допълни, че когато специалистите познават добре своите права и задължения и когато са обединени, това им дава по-добра перспектива в личен и общ план.
Мая Илиева припомни протестите на медицински специалисти през 2019 г. за спазването на трудовото законодателство и по-високи възнаграждения, които тя и нейни съмишленици организираха. „Тогава ни наричаха „крещящи жени от улицата“ и ние взехме нещата в свои ръце като създадохме синдикална организация, която ни дава повече възможности да отстояваме трудовите интереси на съсловието. Днес Синдикатът на българските медицински специалисти има свои структури в страната, които непрекъснато се разрастват“, изтъкна Мая Илиева. Тя добави, че синдикатите участват в договарянето на размера на заплатите чрез Колективния трудов договор и други законови действия, включително и организирането на стачка.
Председателят на СБМС посочи целите на синдикалната организация: действия за постигане на достойно заплащане на работещите в здравеопазването; гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд; отстояване на социалните придобивки – заплащане на нощния и извънредния труд, осигуряване на ваучери за храна и др.; осигуряване на възможности за професионална подготовка, квалификация и преквалификация; контрол за спазването на трудовото законодателство от работодателите, законово ползване на отпуски и обезщетения, консултации по трудово право, защита при незаконни уволнения и др.
Председателят на Контролния съвет на СБМС Веселина Ганчева запозна курсистите с основните задължения на работодателите и медицинските специалисти като две страни на трудовото правоотношение според нормативната база, залегнала в Кодекса на труда. Тя изтъкна, че освен законовите положения в КТ, медицинските специалисти трябва да познават добре правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, в което работят. „Този правилник би трябвало да бъде поставен на видно място, за да може всеки да се запознае с него. В много лечебни заведения обаче това не е направено“, изтъкна Веселина Ганчева. Тя подчерта, че е важно медиците да са запознати с трудовите си права, за да ги отстояват. Тогава няма да е възможно да се работи по два графика – един официален и друг „работен“. Няма да е възможно и да се полагат на месец по 150 часа извънреден труд по втори трудов договор при законово изискване за максимум 150 часа извънреден труд годишно. Заради недостига на кадри много медицински специалисти са препращани да полагат допълнителен труд в други лечебни звена, без да се отчете тяхното желание и възможности за почивка. Те срещат отпор и при заявено желание да ползват полагаемия им се годишен отпуск в определено от тях време. За съжаление проверките на синдиката констатират много нарушения и лоши практики.
Адвокат Минко Стефанов даде професионални съвети на участници в курса, свързани с конкретни казуси в тяхната работа. Млада медицинска сестра разбра, че може да оттегли съгласието си от споразумение с работодателя – респективно общината, според което трябва да работи в три различни обекта в рамките на един ден – две детски градини и едно училище, спазвайки часови график и време за пътуване между отделните обекти. Тя обаче вече е осъзнала рисковете, които е поела и прекомерната умора, които могат да рефлектират върху децата и върху нейния професионализъм и здраве.
Мая Илиева изтъкна, че все още специалистите по здравни грижи получават унизително ниски заплати, което ги принуждава да работят на второ, трето и дори на четвърто място. Тя посочи, че едно от исканията на СБМС, поставено преди 3 години, е стартовата заплата за специалистите по здравни грижи да бъде в размер на две минимални работни заплати. Това се доближава до залегналото в Колективния трудов договор от април тази година стартовата заплата за специалистите по здравни грижи да е в размер на 1500 лева. Мая Илиева изтъкна, че за съжаление в много лечебни заведения КТД 2022 не е подписан (поради факта, че няма задължителен характер) и съответно не се изпълняват заложените финансови параметри за заплащане на труда. Обидно ниското заплащане увеличава дефицита на кадри, поради пенсионирането на някои специалисти по здравни грижи и заминаването на по-млади специалисти в чужбина. Според председателя на СБМС държавата трябва да се намеси и да гарантира увеличаването на заплатите на специалистите по здравни грижи. Работодателите също трябва да намерят финансов ресурс, защото в противен случай специалистите по здравни грижи ще бъдат принудени да заявят исканията си под формата на стачка. По думите на Мая Илиева дали работещите ще поставят нерешените проблеми на дневен ред зависи от тяхното желание, смелост и упорство. „Членовете правят синдиката, а ръководството само им съдейства“, изтъкна председателят на СБМС. Мая Илиева подчерта, бе без добра информираност и реална активност за постигане на исканията проблемите няма да намерят своето решение. Думите ѝ бяха потвърдени от Гергина Николова от Карлово, която сподели, че в резултат на протест, организиран от СБМС, преди 4 години е договорено повишаване на началната заплата на специалистите по здравни грижи до 950 лева – сума залегнала в Колективния трудов договор към онзи момент. Наскоро са договорени начални заплати в размер на 1500 лева не само за специалистите в болницата, но и за работещите в детското и училищното здравеопазване.
Надежда Маргенова сподели опит за стачка проведена в Сливен преди официалното регистриране на СБМС. Тя обясни как и при какви условия могат да се провеждат символична стачка, предупредителна стачка и ефективна стачка. Основните предварителни действия са организиране на събрание и изготвяне на два списъка: единият включва участниците в събранието, а вторият – имената на тези, които ще участват в стачката и структурата, в която работят (изискването е да са написано собственоръчно от всеки специалист и срещу името да има подпис). Следващите стъпки са да се сформира стачен комитет и да се формулират исканията (размер на трудовите възнаграждения, осигуряване на ваучери за храна, профилактични прегледи за сметка за работодателя и др.). Надежда Маргенова посочи времето преди провеждането на стачката, в което работодателят трябва да бъде уведомен за провеждането на предупредителна и на ефективна стачка, за да може да организира работния процес. При ефективна стачка се налага да се ограничат приема на пациенти и плановите операции, както и чрез вътрешно преразпределение на кадровия ресурс в лечебното заведение да се намерят заместници на медицинските специалисти, които ще вземат участие в стачката.
Надежда Маргенова уточни, че се започва с по-леките форми на протест, по време на които се провеждат срещи с работодателя за да се търси консенсусно решение на поставените искания. „След провеждането на стачката в Сливен постигнахме увеличение на заплатите със 100 лева на медицинските сестри, съответно и на лекарите; часовата ставка за полагането на нощен труд се увеличи от 1 лев на 1.50 лева, работодателят пое ангажимент за провеждането на безплатни профилактични прегледи за работещите веднъж годишно“, изтъкна Надежда Маргенова. Тя допълни, че от 2 години медицински специалисти от Сливен членуват в СБМС.
Адвокат Минко Стефанов изтъкна, че преди всичко работещите в сферата на здравеопазването трябва да знаят добре своите трудови задължения и права. Единствено в този случай специалистите няма да изпълняват устни нареждания за допълнителни дежурства и други действия, които са в разрез с Кодекса на труда. Опонирайки на лошите практики, медицинските специалисти се предпазват от грешки и некачествени здравни услуги, които са в ущърб на пациентите. Адвокат Стефанов изтъкна и необходимостта от единодействие между медицинските специалисти и синдикатите, които са призвани да защитават техните трудови права. „Изключително важно е да има писмена кореспонденция между медицинските специалисти и синдикатите от една страна и работодателя и отговорните институции от друга. Така търсещите своите права ще могат да се позоват на съответните официални отговори, получени в определено време“, изтъкна експертът но трудово право. Той допълни, че подготовката на една протестна кампания се подготвя с месеци и тя трябва да е стъпила на желанието за диалог и намирането на приемливи решения, а не на конфронтацията и силата.
Участници в курса поставиха на адвокат Стефанов въпроси, свързани с тяхното трудово ежедневие и различни нарушения на Кодекса на труда. Едно от тези нарушения е липсата на оценка на риска за здравето и безопасността на медицинските специалисти, работещи в различни структури на лечебното заведение. В рамките на дискусията стана ясно, че споделените конкретни казуси се срещат често в практиката на различни лечебни заведения в страната.
На вниманието на лекторите беше поставен и въпросът защо лечебни заведения, в които принципал е Министерството на здравеопазването, не прилагат Колективния трудов договор, при положение, че под документа стои подписът на министъра на здравеопазването. Участници в дискусията изразиха мнение, че в системата на здравеопазването има достатъчно финансов ресурс, но той не се разпределя правилно, което води до различни изкривявания и облагодетелстване на ръководни кадри и определени медицински специалисти, за сметка на мнозинството медицински специалисти.
В обучението присъства и медицинска сестра с висока квалификация, която заради лоши практики в лечебни заведения у нас е избрала да работи в чужбина, където по думите ѝ се спазват стриктно трудовите права на медицинските специалисти и социалните придобивки, които им се полагат. „Не бих се върнала в България, докато няма същите гаранции за моя труд и докато няма нужното уважение от обществото към мен и моите колеги“, заяви 35-годишната медицинската сестра, която има близо 10-годишен стаж в областта на спешната реанимация. Тя препоръча на участниците в курса да четат нормативните документи, за да реагират адекватно, когато са нарушени техните трудови права. Според нея има необходимост от промени в много закони, касаещи здравеопазването. До тях обаче не се стига поради честата смяна на здравните министри.
Друга медицинска сестра с 34-годишен трудов стаж сподели, че е подала заявление за напускане заради неспазване на трудовото законодателство, лошо отношение към нея и дискриминационни практики. Тя сподели притеснението си, че повечето ѝ колежки са на възраст над 50 години, а младите медицински сестри бягат в чужбина.
Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева за пореден път изтъкна, че у нас не достигат 30 000 медицински сестри и 4000 акушерки при средна възраст 53 години за работещите у нас медицински сестри и средна възраст 52 години за акушерките. Тя припомни, че БАПЗГ повече от 10 години настоява началната работна заплата за професионалистите по здравни грижи да бъде в размер на три минимални работни заплати, за да се спре изтичането на ценни кадри в чужбина и да бъдат привлечени повече млади хора към трудните, отговорни и рискови професии в направление „Здравни грижи“. „Медицинските сестри у нас са прекалено натоварени, те са преуморени и изнервени, а различни изследвания показват, че много от тях страдат от Синдрома на Бърнаут“, изтъкна още Милка Василева. Тя изрази своята увереност, че пълноценното сътрудничество между БАПЗГ, синдикалните организации и пациентските организации може да доведе до положителни промени както за медицинските специалисти, така и за пациентите. А ползите ще се усетят и в обществен план.
Бяха поставени въпроси, свързани с кариерното развитие на специалистите по здравни грижи и възможността те да се реализират не само като старши специалисти (старши сестри, старши акушерки, старши фелдшери, старши медицински лаборанти, старши рентгенови лаборанти, старши рехабилитатори), но и като директори по здравни грижи – пост, който отговаря на ангажиментите и отговорностите на главните медицински сестри. Приемането на такава длъжност би позволила на акушерки, медицински лаборанти и други специалисти по здравни грижи да участват в ръководните процеси на дадено лечебно заведение. Сега има много специалисти по здравни грижи, които са защитили магистратура по здравни грижи и здравен мениджмънт, но имат таван на кариерното си развитие.
Мая Илиева обясни, че до края на месец септември ще продължи събирането на подписи за съвместната декларация на СБМС и БАПЗГ, в която се настоява медицинските специалисти у нас да започнат да получават началните заплати, залегнали в Колективния трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“, приет на 12 април 2022 г. Тя допълни, че липсата на адекватни действия от страна на отговорните институции ще доведе до решителни протестни действия, включително и ефективна стачка.
Много от участниците в дискусията препоръчаха да се провеждат периодично обучения за трудовите права на медицинските специалисти.
Медицинските специалисти, които се включиха в обучението, ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.