Съсловните организации в сектор „Здравеопазване“ заявиха на висок глас: „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ИМА НУЖДА ОТ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ, КОМУНИКАЦИЯ И БАЛАНС“

За повече доверие, комуникация и баланс между различните специалисти в здравеопазването и управляващите институции апелираха съсловните организации от сектор „Здравеопазване“ – Българският лекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българският зъболекарски съюз и Българският фармацевтичен съюз. Професионалните организации на лекарите, специалистите по здравни грижи, лекарите по дентална медицина и фармацевтите дадоха съвместна пресконференция, която се състоя в Българската телеграфна агенция на 3 ноември 2021 г. На срещата с журналисти представителите на съсловните организации  поставиха въпроси, които продължават да чакат своето решение.

„Тоталитарният подход и командно-административният начин на управление отдавна са отречени – нужен е диалог и то истински диалог“, заяви председателят на УС на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров, който е инициатор за представянето на проблемите на съсловните организации пред медиите. По думите му Националната здравноосигурителна каса се е превърнала в „един административен орган, в една разплащателна агенция, която не изпълнява предварително заложените ѝ функции“. Той заяви, че Здравната каса иска да се отърве от съсловните организации като камъче в обувката, но те не са камъче. Те са тези, които трябва да бъдат чувани при вземането на решения, касаещи техните членове и респективно пациентите. Д-р Маджаров изтъкна, че Надзорният съвет на НЗОК е взел прибързано и еднолично решение за реимбурсирането на т. нар. „безплатни лекарства “ за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция в домашни условия като е заобиколила експертизата на съсловната организация и общопрактикуващите лекари, които най-добре знаят какво е нужно да се направи.

„Липсата на диалогичност вчера достигна върха, след като имахме уговорена среща с НЗОК и така и не бяхме приети. Срещата се провали не по наша вина“, коментира и зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов. Като „класически пример“ за липсата на диалогичност той определи създаването на COVID зони в извънболничната помощ. По думите му, тъй като решението за създаването им е взето без разговори с лекарите, на практика тези зони не работят. Причината е, че лекарите в COVID зоните не могат да изписват безплатни лекарства или да осигурят безплатни тестове и изследвания за пациентите – това е в правомощията на общопрактикуващите лекари. Освен това тези зони са малко и не са равномерно разпределени в страната. „С това прибързано решение на Здравната каса се създадоха условия за хаос в системата, а ние общопрактикуващите лекари вършим работата на COVID зоните“, изтъкна д-р Брънзалов.

„Съобразяването с мнението на медицинската общност и нейната цялост са изключително важни за здравето и благоденствието на българските граждани. Това звучи малко високопарно, но това е самата истина. Защото ако ние не сме равнопоставени партньори в медицинския екип, ако не сме равнопоставени партньори при вземането на решения за здравеопазването, всъщност страдат българските граждани“, заяви председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи г-жа Милка Василева. Тя уточни, че БАПЗГ не е страна по Нациионалния рамков договор и все още не са остойностени медицинските дейности и дейностите по здравни грижи, които извършват лекарите и професионалистите по здравни грижи. Милка Василева изтъкна доброто партньорство и добрия диалог между ръководствата на БАПЗГ и БЛС. Тя подчерта, че е изключително важно средствата, които постъпват в болниците по клиничните пътеки, за които заплаща НЗОК, да се разпределят справедливо между всички участници в медицинските екипи. Важно е също да се актуализират цените на клиничните пътеки, така че да бъде гарантирано достойното заплащане на труда на лекарите и специалистите по здравни грижи. Спазването на това условие ще гарантира и по-добро качество на лечението и здравните грижи.  За да се случи това обаче е нужна добра комуникация, която в момента липсва. „Без комуникация не може да се постигне консенсус по какъвто и да било проблем“, изтъкна Милка Василева. Тя изрази надежда, че отложените заради COVID пандемията преговори с НЗОК за приемане на пакет с дейностите по здравни грижи за индивидуалните и груповите практики на медицински сестри, акушерки, медицински фелдшери/лекарски асистенти и рехабилитатори, ще бъдат реализиран в обозримо бъдеще, за да могат тези специалисти да получават заплащане за труда си и да бъдат максимално полезни на хората, които се нуждаят от здравни грижи извън болниците.

„Повече от 10 години обяснявам, че съгласно Националния регистър на професионалистите по здравни грижи в системата липсват 30 хиляди медицински сестри. Сега вече са повече. Само за последната година от системата са изчезнали 2500 медицински сестри. Повечето от тях са колеги, които са навършили пенсионна възраст и са напуснали системата. Част от тези сестрите обаче са заминали в чужбина. За съжаление негативната тенденция продължава“, изтъкна председателят на БАПЗГ. „Няма как да сме безучастни, когато управлението на системата не е на нужното ниво, така че да бъдат задържани медицинските кадри в България. В момента ние сме притеснени от прекаленото претоварване на медицинските специалисти в лечебните заведения. Притеснени сме от това, че линейките обикалят по няколко часа да намерят свободно легло. Да, може би ще има свободни легла, но няма кой да се грижи за пациентите на тези легла“, подчерта Милка Василева. Тя изтъкна още веднъж, че ако няма правилна и нормална комуникация между всички участващи страни в процеса на здравеопазване, нещата ще се случват все по-лошо. И заяви, че чрез журналистите би искала да отправи послание към българския народ: “Нека бъдем солидарни, да се грижим един за друг, да си спомним ценностите, които би трябвало да живеят в нас, за да можем да оцелеем!“. Милка Василева изтъкна още, че  „живеем в разделни времена, но  и няма как да приемем опитите на определени хора да ни разделят на съсловия и на специалисти, на провинциални и столични лечебни заведения…Надявам се хората да разберат – нашите искания не са само за пари, а са искания и за правилно разпределение на средствата и уважение към нашия труд.“

Председателят на УС на Българския фармацевтичен съюз (БФС) проф. Асена Сербезова, изтъкна, че в здравеопазната система заедно работят лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и специалистите по здравни грижи. В същото време е  нужно в центъра на системата да се поставят интересите на пациентите. По думите ѝ е необходима адекватна комуникация между специалистите, пациентите и управляващите в здравеопазването, за да се чуват аргументите на всички. „Законодателството се нуждае от една цялостна визия и холистичен подход, за да можем да направим здравеопазването модерно и ориентирано към интересите на пациентите“, изтъкна проф. Сербезова. Тя добави, че до момента малките победи се случват благодарение на много усилия – формални и неформални разговори, обосновки, посочване на успехи в европейската практика, които тук все още не се прилагат. Проф. Асена Сербезова посочи като крачка в правилната посока сключения наскоро меморандум между БФС и НЗОК. По думите ѝ обаче е станало възможно след среща на ръководството на БФС с президента на Република България г-н Румен Радев и вицепрезидента г-жа Илияна Йотова.

„Настояваме за промени в Наредба 10, които ще позволят да се заложат т.нар. контроли в системата с изписването на електронни рецепти, така че лекарите да не могат да грешат и тези грешки да бъдат в ущърб на фармацевтите, които не получават пари заради допуснати грешки в рецептите“, обясни главният секретар на БФС Димитър Маринов.

Д-р Светослав Гачев, зам.-председател на УС на Българския зъболекарски съюз (БЗС), заяви че всички специалисти са обединени и настояват за решаване на проблемите, възникнали в хода на кризата заради пандемията от COVID-19. Той коментира, че зад НЗОК „се крият“ всички други институции – Министерският съвет, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването – и Здравната каса се явява като институцията, която управлява здравеопазването. Според него обаче е важно НЗОК да разбере, че акцентът в днешното трудно време в здравеопазването не би трябвало да е върху купуването на услуги от страна на Здравната каса, а в това тя да дотира здравеопазната система, за да може тя да бъде спасена.

Д-р Гачев обаче отбеляза, че критиката не е конкретно към ръководството на НЗОК, а става въпрос за принципно решение за управляване на българската здравеопазна система. „В целия свят съсловните организации са създадени с делегирани права. Затова те не могат да стоят отстрани като някакви просяци и да се занимават с искането на някакви пари. Те трябва да бъдат в основата на управлението на процесите в здравеопазването на национално ниво“, категоричен бе д-р Гачев.