През април и май 2025 г. бяха сформирани три нови Национални професионални консултативни съвети (НПКС) към Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) на медицински специалисти, които работят в амбулаториите за здравни грижи в извънболничната помощ, в детските ясли и психиатричните лечебни звена. Проведоха се заседания и на НПКС на акушерките, медицинските сестри, рехабилитаторите, рентгеновите и медицинските лаборанти към БАПЗГ.
Националните професионални консултативни съвети са консултативни органи към ръководните органи на БАПЗГ на национално и регионално ниво. Членове на НПКС са изявени професионалисти с опит и знания в съответната професионална област на здравните грижи, които се избират на доброволен принцип на национално и регионално ниво. Председателите на НПКС участват в заседанията на Националния съвет и Управителния съвет на БАПЗГ.
НПКС дават становища, свързани със специфични дейности за упражняването на съответната професия, създават, променят и актуализират ръководствата за добра практика и предлагат промени в правното ѝ регламентиране.
Националният съвет по качество (НСК) на БАПЗГ има задължението да работи съвместно с всички НПКС. На проведените заседания на консултативните съвети председателят на НСК Петя Недкова разказа за участието си в наскоро състоялата се среща в Министерството на здравеопазването между представители на ръководството на БАПЗГ, начело с председателя на УС на БАПЗГ Диана Георгиева, и директорът на дирекция „Лечебни дейности“ в МЗ д-р Лучия Добрева. Предмет на разговора беше внесеният преди повече от 3 години проект на Медицински стандарт „Здравни грижи“, който все още не е приет от МЗ и съответно не е качен в сайта на ведомството за обществено обсъждане. На срещата, преминала в градивен дух, се стигна до извода, че стандартът се нуждае от актуализация, след което да бъде приет от Министерството на здравеопазването. Целта е да се оптимизира работата в лечебните звена като се прецени от колко специалисти по здравни грижи се нуждае всяка лечебна структура, според тежестта на пациентите и извършваните от медицинските специалисти дейности. Идеята е на няколко етапа с определени срокове да се направят усилия за планиране на нужния персонал с цел преодоляване на огромния кадрови недостиг, който се наблюдава във всички лечебни заведения.
Петя Недкова изтъкна и необходимостта НПКС да изработят технически фишове,, правила и алгоритми за различните дейности по направления, които да бъдат одобрени от Министерството на здравеопазването и да станат задължителни на национално ниво. В момента такива алгоритми има във всяко лечебно заведение, но правилата не са унифицирани. БАПЗГ настоява и за уеднаквяване на програмите в медицинските университети и техните структури.
Председателят на НСК щрихира активностите на новото ръководството на БАПЗГ през последните 2 месеца – пресконференция в БТА с ясно очертаване на приоритетите, провеждане на кръгла маса с посочване на нерешените проблеми и сравнителен анализ за кадровия недостиг през годините чрез новия инструмент „Здравен показалец“. Петя Недкова изтъкна и подкрепата, която БАПЗГ даде за протеста на Синдиката на българските медицински специалисти пред Министерството на здравеопазването на 12-ти май тази година. Състоя се и среща на ръководството на БАПЗГ с ръководството на Националната здравноосигурителна каса по повод искането на Асоциацията да бъде договорен партньор по Националния рамков договор, както и НЗОК да финансира дейностите, извършвани от специалистите по здравни грижи в амбулаторни и домашни условия чрез пряко договаряне с изпълнителите на лечебни дейности.
През месец април тази година. в Плевен се състоя среща за сформиране на Национален професионален консултативен съвет на работещите в амбулаториите за здравни грижи. За председател на НПКС беше избрана Анелия Атанасова – председател на Националното сдружение на амбулаториите за здравни грижи в България. За заместник-председател беше избрана Поля Цанева. В състава на съвета е включена и работна група от петима водещи експерти в сектора, които ще подпомагат създаването и прилагането на устойчиви решения за развитието на здравните грижи в извънболничната помощ. Целта на Съвета е да обедини експерти, институции и професионалисти за съвместна работа по политики, стандарти и добри практики в предоставянето на здравни грижи в домашна и амбулаторна среда. На срещата се дискутира въпросът за необходимостта амбулаторните практики да получават финансиране от НЗОК за дейностите, които извършват.
На 10 май 2025 г. в Централата на БАПЗГ Централа се състоя среща за сформиране на Национални професионални консултативни съвети на работещите в детски ясли и на работещите в психиатрични звена на системата на здравеопазването. Експерти от цялата страна на тези специфични направления в здравните грижи се обединиха в желанието си да споделят както добрия опит в практиката, така и проблемите, за които трябва да се търсят работещи решения.
За председател на НПКС на работещите в детски ясли беше избрана Мария Вацева – директор на Детска ясла № 31 „Палавници“- гр. София. За заместник-председатели бяха избрани: Стойка Димова – директор на СДЯ №56 – гр. София, Латинка Иванова – директор на Детска ясла “Патиланци” – гр. Етрополе, Ирена Христова – директор на Детска ясла “Щастливо детство”- гр. Тетевен, Галина Маринова – директор на Детска ясла №4 “Щастливо детство” – гр. Добрич и Лилия Атанасова – директор на Детска ясла “Щастливо детство” – гр. Плевен.
Участниците в заседанието взеха решение НПКС на работещите в детски ясли да се срещнат с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), за да обсъдят актуални въпроси, свързани с тяхната дейност.
За председател на работещите в психиатрични лечебни структури беше избрана Теодора Радева – старша медицинска сестра във Втора психиатрична клиника в УМБАЛ „Света Марина“ – гр. Варна.
На 11 май 2025 г. в Панагюрище се проведе Общо отчетно-изборно събрание на Националния професионален консултативен съвет на акушерките. Досегашният председател Инна Ненова представи подробен отчет за дейността на съвета за мандатния период. На Седмия редовен отчетно-изборен конгрес на БАПЗГ, който се проведе на 22 март 2025 г., Инна Ненова беше избрана за член на Националния съвет по качество на БАПЗГ. Това наложи да се направи избор на нов председател на НПКС на акушерките. След гласуване участниците в събранието избраха ръководната позиция да заеме Даниела Лютакова – консултант по лактация (IBCLC), сертифициран от Международния борд на консултантите по лактация (IBCLE), и асистент в Катедра „Здравни грижи“ към Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Останалите избрани членове на НПКС на акушерките са: проф. Христина Милчева от Тракийски университет – Стара Загора, която ще координира въпросите, свързани с обучението на акушерките; Илона Нешкова от София поема направление „Женска консултация и патронаж“; Йоана Станчева от София ще координира направление „Родилна зала“; Десислава Бетова от Плевен ще се заеме с акушерските грижи, които касаят кърменето; Анна Петрова от Пловдив ще отговаря за грижите в Родилно отделение; Елица Петкова от Плевен поема направление „Профилактика и женско здраве“, Кръстина Тодорова от Бургас ще координира направление „Репродуктивно здраве“; Елиз Джелил от Кърджали ще организира работата по въпросите на Неонатологичните грижи.
Предстоят работни срещи и дискусии на новоизбрания екип на Националния професионален консултативен съвет на акушерките. Мотивацията на неговите членове е да поставят успешно начало на съвместната си работа, което да позволи структурирането на ангажиментите и поетите отговорности, така че НПКС ефективно да отстоява професионалните интереси и значимата роля на акушерките в здравеопазването.
На 17 май 2025 г. в Централата на БАПЗГ се състоя заседание на Националния професионален консултативен съвет на медицинските сестри. Част от участниците в заседанието се включиха през онлайн платформата на Асоциацията.
Модератор на срещата беше Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ. След представянето на активностите на новото ръководство и поставените приоритети, тя се спря на тревожните данни в изготвения наскоро от БАПЗГ „Здравен показалец“. Данните показват, че за периода от 2015 до 2024 г. медицинските сестри са се стопили с близо 10 000. През 2015 г. в България са работили 30 903 медицински сестри, а през 2024 г. те вече са били 21 948. „При тези показатели не е учудващо, че наличието на медицински сестри у нас на глава от населението е два пъти по-малко в сравнение с ЕС“, изтъкна Петя Недкова. Цифрите сочат, че България разполага с 341 медицински сестри на 100 000 души население, докато в Европейския съюз средния показател е 786 медицински сестри на 100 000 души население. По отношение на застаряването на сестринското съсловие положението у нас също не е добро – в България всяка пета медицинска сестра е в пенсионна възраст (20% от всички медицински сестри), докато в ЕС в пенсионна възраст са 4 медицински сестри на 100 (4%).
Участниците в заседанието обсъдиха необходимостта на национално ниво да се изготвят документи, свързани с работата на медицинските сестри – технически фишове, алгоритми и протоколи за отделните дейности. В момента тези документи са специфични за всяко лечебно заведение. Стана ясно, че е необходимо да се направят и Ръководства за добра практика по направления. „НСК е изготви Ръководство за добра практика за хирургичните сестри, но то се нуждае от актуализация – някои неща да се махнат, други да се допълнят“, обясни Петя Недкова. Предстои да бъдат избрани отговорници за всяко направление – „Хирургични грижи“, „Интензивни и рехабилитационни грижи“ „Терапевтични грижи“, „Педиатрични грижи“, „Грижи при спешни състояния“ и т. н.
Проф. Макрета Драганова, зам.-декан по научна дейност, качество и акредитация на Факултета по обществено здраве в Медицински университет – Плевен предложи на национално ниво у нас да се приемат скали за събиране на субективни данни за пациентите, които показват спецификата на здравните грижи за всеки пациент. Проф. Драгантова допълни, че в световен мащаб има наличност на много скали, които биха могли да се използват.
Милена Сиракова, зам.-главна медицинска сестра на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, изтъкна, че съществуват също скали за характеристика на болката, за оценка на риска от падане и т. н., които помагат да се направи план за грижа за всеки пациент. Тя допълни, че трябва да се работи и в посока на определяне на компетенциите на всяка медицинска сестра – например ако медицинска сестра с бакалавърски диплом да има 20 компетенции, сестрата със специализация – 30 компетенции, а сестрата с магистратура – 40 компетенции.
След гласуване за председател на НПКС на медицинските сестри беше избрана Милена Сиракова, зам.-главна сестра на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. За заместник-председател в „Научно направление“ беше избрана доц. Станислава Павлова от Факултета по обществено здраве на Медицински университет – Варна. Предстои на следващо заседание на Съвета да бъдат избрани зам.-председатели и в останалите направления .
На 12 май се състоя и заседание на НПКС на рехабилитаторите. Досегашният председател на Съвета Александър Василев беше избран за заместник- председател на УС на БАПЗГ на Седмия редовен отчетно-изборен конгрес на БАПЗГ през март тази година. Той направи кратка презентация на направеното дотук и поставените цели. През отчетния период са проведени 11 обучения, 3 от които са били през онлайн платформата. В курсовете за продължаващо обучение са се включили общо 160 рехабилитатори от цялата страна. Изготвен е списък с въпроси до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Започнала е работа по изготвянето на Ръководство за добра практика на рехабилитаторите. Александър Василев изтъкна, че Националният съвет по качество е изготвил квалификационна рамка за продължаващо обучение, Протокол за разкриване на самостоятелни практики за здравни грижи в извънболничната помощ и други важни документи. Започнали са преговори между ръководството на БАПЗГ и НЗОК Асоциацията да стане договорен партньор с Националната здравноосигурителна каса, както и амбулаторните практики за здравни грижи да могат да сключват директно договори с НЗОК и да получават финансиране на дейностите си от Здравната каса. Беше изтъкната необходимостта МОН до уеднакви учебните програми за професиите „Кинезитерапевт“ „Рехабилитатор“, „Трудотерапевт“, „Ерготерапевт“, така че тези специалисти да имат еднакви компетенции и да се обединят в една специалност, както е в другите страни от ЕС.
Александър Василев изтъкна, че дефицитът на кадри се забелязва и при рехабилитаторите. През 2015 г. рехабилитаторите у нас са били 1 259 (18 рехабилитатори на 100 000 души население), а пред 2024 г. са се стопили до 1 033-ма (16 рехабилитатори на 100 000 души население). За сравнение средният показател за ЕС е 234 рехабилитатори на 100 000 души население, което позволява тези специалисти да разгърнат пълния си потенциал и да бъдат максимално полезни при превенцията, лечението и рехабилитацията на различни заболявания. У нас данните сочат, че 801 рехабилитатори работят в лечебни заведения за болнична помощ, а 232-ма рехабилитатори се реализират в извънболничната помощ.
Участниците в заседанието обсъдиха порочни практики, които позволяват хора без нужния образователен ценз да извършват рехабилитационни дейности.
За председател на НПКС на рехабилитаторите беше избрана Цветомира Петкова Конова – рехабилитатор към Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, има магистратури по специалностите „ Медицинска рехабилитация и балнеология“ и „Управление на Здравните грижи“.
За заместник-председател беше избран Георги Райков- рехабилитатор в Медицински център „Своге“, има магистратура по специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, притежава педагогическа квалификация по „Физическо възпитание и спорт“, участва в докторска програма по научна специалност “Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията” във ФОЗ на Медицински университет – София, автор е „Ръководство по пулмонална (белодробна) рехабилитация след прекарана инфекция с Ковид-19“, „Ръководство по проблеми в храненето на децата и юношите“ и ръководство „Феноменът Бърн аут синдром– цената на безкрайната отдаденост и посвещение. Алтернативни методи за терапия“.
Бяха избрани още двама заместник -председатели на НПКС на рехабилитаторите: Денис Сали и Момчил Георгиев.
Денис Сали е медицински рехабилитатор в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали, в момента специализира „Компютърни системи и технологии“ в Техническия факултет на Университета по хранителни технологии – Пловдив.
Момчил Георгиев е медицински рехабилитатор в Клиниката по физикална терапия и рехабилитация на УМБАЛ „Света Марина“ – гр. Варна, хонорован преподавател е в Медицински колеж към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Има магистратура по специалност „Рехабилитация, морелечение, уелнес и СПА“ и бакалавърски диплом за управление на здравните грижи.
На 18 май 2025 г. се проведе и заседанието на Националния професионален консултативен съвет на медицинските лаборанти. Председателят на Съвета Ани Трендафилова направи обзор на свършената работа за отчетния период. Тя припомни, че НПКС е организирал и провел 7 онлайн курса, в които са регистрирани 996 участия на специалисти по-здравни грижи с активното участие на медицински лаборанти от цялата страна. Темите бяха в три направления – „Клинична лаборатория“, „Микробиология“ и „Обществено здраве“. Бяха споменати и лекторите – утвърдени имена в учебните и научните среди, които безвъзмездно презентираха своите лекции –доц. д-р Цветомира Тотомирова от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във Военномедицинска академия, доц. д-р Марияна Йорданова-Василева от Катедра „Биология“ към Медицински факултет на Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, проф. д-р Нина Янчева – ръководител на Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София , доц. д-р Ангел Джамбов от Катедра „Хигиена“ към ФОЗ на Медицински университет – Пловдив, доц. Емилия Георгиева – зам.-директор на Медицински колеж към Медицински университет – Варна, доц. Нели Ерменлиева от Медицински университет – Варна и доц. Павлина Тенева – директор на Медицински колеж към Тракийски университет – Стара Загора.
Ани Трендафилова съобщи за 4 обучителни модула на СЗО, които могат да се усвоят онлайн. Като успешен пробив беше отбелязано участието на 28 медицински лаборанти в XVI Национална конференция по клинична лаборатория. Българското дружество по Клинична лаборатория, чийто председател е проф. д-р Яна Бочева, откликна на молбата на НПКС на медицинските лаборанти да участват във форума и те получиха кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение. Трима от тях да се представили с постери по различни теми. Идеята е медицински лаборанти да участват активно и в бъдеще във форуми, касаещи медицинските лаборатории, за да научават нови неща от изявени специалисти и да представят своята работа чрез постери и доклади.
Ани Трендафилова предложи Международната седмица на лабораторните медицински специалисти, която се отбелязва в края на месец април, да се припознае като Седмица на медицинските лаборанти у нас. Участниците приеха това предложение. Остана за бъдещо обсъждане предложението 23 април да стане празник на медицинските лаборанти в България.
За да се вдигне имиджа на медицинските лаборанти и специалистите по здравни грижи като цяло Ани Трендафилова предложи НПКС на медицинските лаборанти да работи усилено с медицинските колежи в страната. Миглена Маринова от Варна предложи да се организират открити уроци, на които да се представя дейността на БАПЗГ и в частност дейността на медицинските лаборанти. Планира се първата среща да се състои в Медицински колеж – Варна.
Участниците отново гласуваха доверие на досегашното ръководство на НПКС на медицинските лаборанти. Председател остава Ани Трендафилова – медицински лаборант в Националния център по трансфузионна хематология. Нейни заместници остават Марианна Тананска – старши медицински лаборант в Клинична лаборатория на МБАЛ „УНИ Хоспитал“ в Панагюрище. Вторият зам.-председател е Миглена Маринова – медицински лаборант в УМБАЛ „Света Марина“ – гр. Варна.
На 18 май 2025 г. се проведе заседанието на Националния професионален консултативен съвет на рентгеновите лаборанти. Председателят на НПКС Цветелина Зашева – рентгенов лаборант в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, запозна участниците с направеното дотук. Стана ясно, че са изработени три ръководства за добра практика – по рентгенова мамография, рентгенография и компютърна томография. Обмисля се да се направи ръководство по ангиография. Цветелина Зашева изтъкна, че заради недостиг на рентгенови лаборанти се наблюдава порочната практика да се назначават медицински сестри, но те нямат необходимия ценз да работят със специфична апаратура. Предстои да се подготвят протоколи и алгоритми за работа по направления. Беше припомнено, че рентгеновите лаборанти могат да се информират за курсовете за продължаващо обучение от сайта на БАПЗГ, раздел “Продължаващо обучение“. Взе се решение да се организират курсове за първа долекарска помощ за рентгеновите лаборанти. Ръководството на НПКС на рентгеновите лаборанти остава без промяна.