На 02.07.2022 г. се проведе VI редовен конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), в който участие взеха 397 делегати от цялата страна. Конгресът беше организиран в съответствие с изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона на съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (ЗСОМСААМСЗПФ), в сила от 02.10. 2020 г., на чл. 20 (1) от Устава на БАПЗГ и във връзка с изменения в чл. 63 от Закона за здравето, възникващи при извънредна епидемична обстановка, както и поради това, че мандатите на всички ръководни органи на национално и на регионално ниво са изтекли преди повече от година през периода на действие на извънредната ситуация, конгресът трябваше да бъде изборен и трябваше да се проведе в рамките на 3 месеца от отмяната на извънредната ситуация.
След решение от заседание на Националния съвет на БАПЗГ от 09.04.2022 г. се проведоха Общите събрания, на които бяха избрани делегати за конгреса. От протоколите на проведените Общи събрания се установи, че поради прекомерната заетост за овладяване на пандемията – непрекъснатата, денонощна работа в условия на извънредна ситуация, организацията беше лишена от активна съсловна дейност. На практика настъпи „мъртво време“ за организационна дейност в структурите на БАПЗГ. Усилията на централното и регионалните ръководства бяха насочени предимно в грижа за работещите на първа линия и болните от COVID-19 колеги, организиране на различни форми на обучения и информационни кампании, свързани с професионалното поведение в епидемична ситуация. Тази прекомерна заетост, често в нарушение на трудовото законодателство, на всички специалисти по здравни грижи, в условията на критичен недостиг на кадри през последните две години, доведе до промяна в структурите на БАПЗГ. Основният въпрос, поставен от председателите на Регионални колегии на БАПЗГ беше липсата на кандидати за ръководни позиции на всички нива в организацията. И тъй като на предходния конгрес на БАПЗГ гласувахме промяна в Устава, отнасящ се до мандатността – да не се заема ръководен пост от едно лице за повече от два последователни мандата, бяхме поставени в невъзможност за нов избор и липсващи кандидати, които да бъдат номинирани за краткия период от три месеца.
Поради тази причина, след промяна в Устава на БАПЗГ, конгресът с явно гласуване възложи на сега действащите ръководни органи на регионално и национално ниво да изпълняват ограничен мандат до провеждане на следващ конгрес, който съгласно Устава би трябвало да се насрочи след две години.
По решение на Националния съвет на БАПЗГ на конгреса бяха предложени и гласувани с редакционни корекции няколко промени в Устава на БАПЗГ, целта на които е да улеснят работата на организацията, особено при извънредни ситуации.
Бяха гласувани и промени в правилата за събиране и разходване на членския внос, а именно: встъпителният членски внос за нови членове на БАПЗГ ще бъде в размер на 0.5% от минималната заплата за страната, считано от 01.01.2023 г., а месечният членски внос ще бъде 1% от минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2023 г.
Председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи г-жа Милка Василева представи отчетен доклад за дейността на съсловната организация за периода януари 2020 г. – юни 2022 г. Тя алармира, че за 10-годишен период медицинските сестри са намалели с 14,68% – от 25 597 медицински сестри през 2012 г. до 22 320 медицински сестри през 2021 г. Средната възраст на медицинските сестри в България е нараснала осезаемо от 48,27 години на 52, 59 години.
“Нарастването на средната възраст, съчетано с намаляващия брой медицински сестри, е критично. Необходими са спешни мерки за обръщане на тази тенденция, за която БАПЗГ сигнализира на всички нива на управление повече от 10 години”, изтъкна председателят на БАПЗГ.
Милка Василева посочи, че 30% от работещите медицински сестри са на възраст над 60 години , а 31% от медицинските сестри предстои да се пенсионират през следващите 10 години. “Ако не се предприемат спешни мерки, след 10 години в системата на здравеопазването няма да има и 10 000 медицински сестри”, заяви председателят на БАПЗГ.
“От 2016 г. се наблюдава намаляващ брой на акушерките и нарастване на тяхната средна възраст от 47,06 години на 49,09 години “, изтъкна още Милка Василева. Тя допълни, че доза оптимизъм вдъхва фактът, че 50% от акушерките са на възраст между 20 и 49 години.
“Най-висока е средната възраст при фелдшерите – 60 години, а най-младите представители на съсловието са лекарските асистенти със средна възраст 35,44 години”, отбеляза председателят на УС на БАПЗГ. Стана ясно, че средната възраст на медицинските лаборанти е 47,48 години, на рентгеновите лаборанти – 45,03 години, а на рехабилитаторите – 40, 87 години.
Милка Василева се спря подробно на проведените от Асоциацията събития, инициативи и обучения, участията в работни срещи в Министерството на здравеопазването. Тя представи декларации, позиции и апели на БАПЗГ през отчетния период по различни проблеми и поводи, както и основните приоритети на съсловната организация: постигане на политическо съгласие за добри условия на труд; по-добри възможности за професионална квалификация с подкрепата на държавата и работодателите; достойни възнаграждения според квалификацията и по ясни правила; осигуряване на начална работна заплата в размер на три минимални работни заплати; задължително спазване на договореностите в Колективния трудов договор (КТД); приемане на стандарти за необходимия брой медицински специалисти спрямо броя на пациентите в съответната лечебна структура; изготвяне и приемане на Национална стратегия за здравните грижи и План за действие при точно определени срокове и отговорни институции.
От доклада на председателя на УС на БАПЗГ стана ясно, че през отчетния период към Асоциацията да предявени 3 431 застрахователни претенции по застраховката “Злополука и заболяване”, която осигурява БАПЗГ на своите членове.
Милка Василева отчете, че през последните две години и половина са проведени общо 213 обучения, кредитирани от БАПЗГ, в които са се включили 5343-ма професионалисти по здравни грижи от цялата страна.
Във виртуалните интерактивни курсове с изявени лектори, организирани от БАПЗГ, са се включили 1726 професионалисти по здравни грижи. Богата е палитрата на темите на тези обучения: “Професионално изпепеляване и управления на персонала в условията на коронакриза”, “Грижа за очното здраве по време и сред COVID пандемия”, “Суицидопревенция – актуално състояние”, “Защита на кърменето – споделена отговорност”, “Нормална бременност и раждане – наблюдение и протичане. Естествено хранене на новороденото”, “Хранене на бременната жена и здравен статус на потомството”, “Роля на акушерката в майчино-феталната медицина”, “Актуални тенденции при паразитологичните изследвания в България”, “Клинична смърт и лечението ѝ – кардиопулмонална ресусцитация”, “Сърдечна недостатъчност – теоретични познания, насочени към клинични успехи в практиката на специалистите по здравни грижи”, “Новородени деца на майки с COVID-19 инфекция”, “Кислородотерапия в границите на компетентност на професионалистите по здравни грижи”, “Добри практики в здравните грижи” и др.
В курсове за дистанционно обучение, които са достъпни чрез платформа в сайта на БАПЗГ, са се включили общо 891 специалисти по здравни грижи.
От доклада на Милка Василева стана ясно, че и Центърът за професионално обучение на БАПЗГ бележи успехи при реализацията на европейските проекти “Патронажни грижи за възрастни хора и лица с увреждания – Компонент 2” и “Патронажна грижа +”. Организирани са общо 76 курса за обучение – 63 въвеждащи и 13 надграждащи. В тях са се включили 625 специалисти по здравни грижи и социални асистенти от 13 области и 31 общини.
Председателят на БАПЗГ очерта и бъдещите приоритети на съсловната организация. В краткосрочен план те са: специално внимание към спазването на Колективния трудов договор и Националния рамков договор и добро сътрудничество със синдикатите; активно лобиране на заплащане на труда на автономните практики по здравни грижи от НЗОК; интензивна работа на всички нива за възобновяване на организационния живот на БАПЗГ; подобряване на комуникацията с редовите членове на БАПЗГ. В дългосрочен план основните приоритети са: приемане на Стратегия за развитие на здравните грижи до 2030 г.; активно участие в междуведомствени работни групи по проблеми на съсловието; активно участие при изработване на нормативни документи.
Председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ г-жа Петя Недкова представи в своя отчетен доклад многобройните активности на съвета. Тя акцентира върху работата на НСК в сътрудничество с регионалните консултативни съвети по специалности и водещи специалисти от страната по изготвянето на Проект на наредба за стандарти по здравни грижи, който е внесен в Министерството на здравеопазването. Тя се спря подробно и на изготвената от НСК Методика за дейността за свободно практикуващи медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, фелдшери и лекарски асистенти. Петя Недкова подчерта, че предстои много работа по изработването на Национална карта за професионалистите по здравни грижи.
По време на конгреса бяха представени още два отчетни доклада. Единият от тях се отнасяше за дейността на Националната контролна комисия на БАПЗГ – изготвен от председателя на НКК г-жа Лиляна Николова и представен от Камелия Драгиева. Вторият отчетен доклад касаеше дейността на Националната комисия по професионална етика на БАПЗГ – изготвен и представен от председателя на НКПЕ г-жа Катя Христова.
Всички доклади и промени в нормативните документи на БАПЗГ ще бъдат публикувани в сайта на Асоциацията, раздел “Електронна библиотека”, подраздел “Материали от събития”.
Текстове на снимки:
Председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева представи отчетен доклад за дейността на съсловната организация за периода януари 2020 – юни 2022 г.
397 делегати от цялата страна взеха участие в VI редовен конгрес на БАПЗГ