Кръгла маса под надслов „20 години по-късно – ще катастрофира ли здравната ни система заради липса на професионалисти по здравни грижи, има ли все още време за решение?“, организирана от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, се проведе на 17 май 2023 г. в зала „Опал“ на столичния хотел „Рамада“. Във форума, посветен на 20-годишния юбилей на БАПЗГ, участие взеха членове на Управителния съвет и Националния съвет на БАПЗГ; членове на Националния съвет по качество, Националната комисия по професионална етика и Националната контролна комисия на БАПЗГ; председатели на Националните консултативни съвети към БАПЗГ; членове на Националния съвет на главните сестри към БАПЗГ; изявени специалисти по здравни грижи и университетски преподаватели. Сред официалните гости бяха д-р Александър Симидчиев – член на Комисията по здравеопазването в 49-о Народно събрание от ПГ „ПП-ДБ“, доц. Васил Пандов – член на Комисията по здравеопазването от ПГ „ПП-ДБ“, проф. д-р Костадин Ангелов – член на Комисията по здравеопазването от ПГ „ГЕРБ-СДС“, доц. д-р Антон Тонев – председател на Комисията по здравеопазването в 48-о Народното събрание, г-н Аркади Шарков – съветник на министъра на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, г-жа Пепа Василева – национален специалист по здравни грижи в Министерството на здравеопазването, д-р Иван Маджаров – председател на УС на Българския лекарски съюз, г-жа Лиляна Петрова – председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите, г-н Пламен Таушанов – представител на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК, г-жа Евгения Атанасова – председател ва Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, г-жа Слава Златанова – зам. председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, г-жа Мая Илиева – председател на Синдиката на българските медицински специалисти, проф. д-р Андрей Кехайов – президент на Югоизточно-Европейския медицински форум (ЮЕМФ), доц. д-р Желязко Арабаджиев – началник на Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда, проф. Захарина Савова – директор на Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ към МУ-София, проф. Мая Визева – ръководител на „Учебен отдел“ в Медицински колеж към МУ-София и др.
В Обръщение към народните представители БАПЗГ настоя за незабавни мерки за спасяване на здравните грижи у нас като посочи пет основни мерки за решаване на кадровия дефицит:
- Национално приета и нормативно регламентирана методика за устойчиво нарастване на трудовите доходи на медицинските специалисти по здравни грижи.
- Създаване на устойчива система за планиране на необходимостта от медицински персонал.
- Създаване на нормативно регламентирана система за определяне на нуждите от минимален брой медицински специалисти за функциониране на всяко звено в системата на здравеопазване.
- Създаване на ясна законодателна рамка на правомощията, отговорностите и мястото в системата на всички професии от направление „Здравни грижи“ в болничната и извънболничната помощ.
- Гарантирано предвидимо и устойчиво кариерно развитие и достойно заплащане на труда спрямо компетенциите и квалификациите на медицинския специалист
В документа се казваше още: „Инвестициите в здравни грижи спасяват живот! Подкрепете ни днес, осигурете политически консенсус за спасяване на съсловието на професионалистите по здравни грижи, утре ще бъде късно! Времето за действие е сега!“
В своята презентация председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева направи кратка равносметка за най-важните постижения на Асоциацията от учредяването ѝ до момента – приемане на Закон за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (2005 г.); създаване на 28 регионални колегии; създаване на Национален съвет на главните сестри и Национални професионални консултативни съвети; промени и допълнения в Закона за лечебните заведения (2015 г.), според които лекарски асистенти, медицински сестри и акушерки могат да оказват самостоятелно здравни грижи в диагностично-консултативни центрове, медицински центрове и медико-дентални центрове; нови промени и допълнения в Закона за лечебните заведения (2020 г.), според които специалистите по здравни грижи могат да разкриват амбулатории по здравни грижи в извънболничната помощ – самостоятелни или групови практики; приемане на нормативна уредба за професиите в направление „Здравни грижи“ (Наредба№ 1 на МЗ от 08.02.20211 г. за професионалните дейности, които могат да извършват по назначения от лекар или самостоятелно специалистите по здравни грижи; приемане на Кодекс за професионална етика; изготвяне на Правила за добра медицинска практика), приемане на Единна кредитна система за оценка на продължаващото обучение и Квалификационна рамка за професионално развитие). Благодарение на курсове и научни форуми за продължаващо обучение в периода 2006 г. – април 2023 г. са регистрирани 146 771 участия на професионалисти по здравни грижи в надграждащо обучение. Създадена е и Система на сертификация като с първи сертификат разполагат 16 816 специалисти по здравни грижи, с втори сертификат – 959 специалисти и с трети сертификат – 105 специалисти. В сътрудничество със синдикатите е постигнато при подписан Колективен трудов договор в лечебно заведение работодателят да може да заплаща допълнителна месечна сума при наличие на сертификат и специалност. От 2003 г. БАПЗГ издава научното списание „Здравни грижи“, от 2006 г. има собствен сайт, от 2007 г. издава ежемесечен електронен бюлетин, от 2009 г. поддържа страница „Здравни грижи“ във Фейсбук. От 2005 г. БАПЗГ поддържа Национален електронен професионален регистър, от 2010 г. функционира Център за професионално обучение, от 2011 г. БАПЗГ осигурява застраховка „Злополука и заболяване“ и застрахователна защита на професионалната отговорност. От 2015 г. БАПЗГ притежава собствена платформа за дистанционно обучение .
Милка Василева припомни, че БАПЗГ e член на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации и СЗО за Европа (ЕFNNMA) от 2006 г., на Международния съвет на медицинските сестри (ICN) от 2008 г. и на Европейската федерация на сестринските организации (EFN) от 2009 г.
Председателят на БАПЗГ изтъкна, че съгласно Европейската стратегия за развитие на сестринската и акушерската професии, медицинските сестри и акушерките имат ключова роля при справяне със здравните предизвикателства на нашето време. Тя припомни, че са приети много резолюции, харти и декларации в тази посока. Специално внимание бе обърнато на Мюнхенската декларация „Медицинските сестри и акушерките – сила за здраве“ (2000 г.) – основен документ за развитие на професиите и признаване на автономността на сестринството и акушерството, и Букерещката декларация от 23.03. 2023 г., която апелира за подобряване на практиките за наемане и задържане на медицински специалисти; подобряване на планирането на работна сила; увеличаване на публичните инвестиции в образованието, развитието и защитата на човешките ресурси в здравеопазването; оптимизиране на ефективността на работата на медицинските специалисти.
„БАПЗГ ще продължи да убеждава политиците, че инвестициите в здравните грижи са печеливши и гарантират по-добри лечебни резултати“, изтъкна Милка Василева. Тя допълни, че потребностите от здравни грижи у нас и по света непрекъснато нарастват.
Милка Василева представи и реалната ситуация с наличните кадри в направление „Здравни грижи“. Към момента медицинските сестри в България са 24 281 на средна възраст 53 години, акушерките са 4 175 на средна възраст 49 години. Фелдшерите у нас са 1 991, лекарските асистенти – 100, медицинските лаборанти – 3 178, рентгеновите лаборанти – 1 459, рехабилитаторите – 1 268.
„Това е доста тъжна картина за кадровия потенциал в сферата на здравните грижи“, изтъкна Милка Василева. По думите ѝ преди 20 години е имало 168 лечебни заведения, в които са работили 54 хиляди медицински сестри. Председателят на БАПЗГ направи и паралел с Европейския съюз. Средно в страните от ЕС на 100 хиляди души население се падат 750 медицински сестри, докато в България на 100 хиляди души население има два пъти по-малко медицински сестри (377).
Не бяха подминати и проблемите – освен повсеместната кадрова криза, заплащането на труда на професионалистите по здравни грижи продължава да бъде унизително, мотивацията и качеството на работа се влошават, а недоволството на пациентите расте.
„Недостигът на медицински сестри води до компрометиране качеството на здравните грижи, поява на нежелани странични ефекти, ниски клинични резултати и повишена смъртност в болниците“, изтъкна Милка Василева. Тя се позова на проучване на ICN, според което увеличаването на броя на медицинските сестри с една на 10 легла води до намаляване на смъртността при мозъчни и сърдечно-съдови инциденти в първите 30 дни с 11-28% и с 8-12% една година след инцидента. В същото време Световната здравна организация алармира, че до 2030 г. се очаква недостиг на 9 милиона медицински сестри и акушерки в глобален мащаб.
Милка Василева изказа надежда, че набелязаните проблеми ще започнат да бъдат решавани с активното участие на институциите и политиците. „Сега, повече от всякога, се нуждаем от подкрепа, устойчивост и оптимизъм. Заедно ще успеем“, каза в заключение председателят на БАПЗГ.
Първан Симеонов, изп. директор на „Галъп интернешънъл болкан“ и съучредител на „Индекс на болниците“, представи резултатите от онлайн анкета сред 543-ма специалисти по здравни грижи у нас. Допитването е направено от „Индекс на болниците“ (съвместна инициатива на „Галъп интернешънъл болкан“ и здравния сайт Clinica.bg) в периода 2 декември 2022 г. – 31 януари 2023 г. със съдействието на БАПЗГ анкетата да достигне до повече респонденти.
404 от всички участници в анкетата са медицински сестри, след тях по численост се нареждат акушерките, лаборантите и други специалисти по здравни грижи. Най-голяма част от анкетираните – 36%, работят в областни лечебни заведения, 25% – в държавни, 24% – в общински, а 15% – в частни лечебни заведения. Участниците са от цялата страна, като най-многобройни са представителите от София-град. По възраст най-голям дял са анкетираните между 41 и 60 години (62% ), след тях се нареждат специалистите между 22 и 40 години (26%) и над 60 години (12%).
66% от анкетираните специалисти по здравни грижи работят на едно място, 30% – на две места, а 4% – на три места. Стандартна 40-часова работна седмица имат 39% от участниците в анкетата. Най-голям дял са тези специалисти, които имат работна седмица с дължина от 41 до 80 часа (54%). Над 80 часа продължителност на трудовия ритъм имат 6% от запитаните.
46% от анкетираните са заявили, че полагат извънреден труд, като 32% от тях работят между 16 и 30 часа повече на седмица. Други 32% полагат допълнителен труд седмично от 9 до 15 часа, а 7% – над 31 часа допълнителен труд на седмица. Интересно е, че 13% от анкетираните са оставили без отговор този въпрос.
На въпрос „Вашата основна заплата като специалист по здравни грижи отговаря ли на стойностите, заложени в последния Колективен трудов договор?“ 64% са заявили, че заплатата им не отговаря на КТД и едва 28% казват, че заплатата им е достигнала нивото, заложено в КТД.
Относно конкретиката на месечните доходи 38% са посочили, че взимат месечно възнаграждение от 801 лв. до 1 200 лв. 30% от респондентите взимат заплата от 1 201 лв. до 1 600 лв., а 20% взимат заплата от 1 601 лв. до 2 000 лв. 5% имат месечни доходи до 800 лева, 4% – от 2 401 лв. до 4 000 лв., а 2% – от 2001 до 2 400 лева.
На въпрос „Според Вас лично какъв трябва да бъде месечният доход на един специалист по здравни грижи?“ най-много от запитаните (34%) са отговорили между 1 501 лв. и 2 000 лева. Според 25% от участниците в анкетата месечното възнаграждение трябва да бъде от 2 001 лв. до 2 500 лв., а 17% са на мнение, че трябва да получават месечно между 2 501 лв. и 3 000 лева. 9% са отговорили, че заплащането трябва да бъде до 1 500 лева. Има и такива, които смятат, че трябва да получават за труда си над 3 000 лева – 6% са посочили сума от 3 001 лв. до 3 500 лв., 4% – от 3 501 лв. до 4 000 лв., 3% – от 4 001 лв. до 6 000 лева.
32% от специалистите по здравни грижи твърдят, че доходите им през 2022 г.. са намалели в сравнение с 2021 г., други 30% са отбелязали, че доходите им са останали без промяна, а 33% – че са се увеличили.
Притеснително е, че 69% от запитаните са заявили, че нямат време да обърнат необходимото внимание на всеки пациент. Едва 18% смятат, че имат достатъчно време за да обгрижат всеки пациент, а 13% не могат да преценят.
45% от запитаните признават, че на смяна губят от 2 до 4 часа за попълване на документация, 10% са избрали отговор „твърде много време“, а 23% отделят време за писане между 5 и 10 часа.
48% от участниците в анкетата са отговорили, че в лечебното заведение, в което работят, на един лекар се пада по-малко от една медицинска сестра, според 20% съотношението лекар:сестра е равно, а други 19% са посочили, че на един лекар се пада повече от една медицинска сестра.
76% от запитаните са на мнение, че пренатовареността, на която са подложени, се отразява негативно на тяхната работа и едва 15% смятат, че не влияе негативно. Други 9% не могат да преценят.
На въпрос „Бихте ли участвали в протест , ако не се предприемат никакви мерки, за да се преодолее дефицита на кадри? “ 79% от участниците в анкетата са отговорили утвърдително, 13% не могат да преценят и едва 7% не биха се включили в протест.
Относно причините за дефицита на професионалисти по здравни грижи 87% посочват ниското заплащане, 19% – лошото отношение като цяло към професията, 18% – лошите условия на труд, 12% – извънредния труд и стреса , 11% – недостига на човешки ресурс, 4% – лошото отношение на лекарите, други 4% – лошото отношение на пациентите.
„Обобщено причините за кадровия дефицит у нас са лошото заплащане, лошото отношение като цяло към професиите на медицинските специалисти, ниският статус и омаловажаването на труда им. Според самите професионалисти по здравни грижи решението на проблема е в увеличаване на заплащането им (88%), подобряване условията на труд (29%), подобряване на отношението към тях като цяло (17%), промяна в категорията на труд и възможност за по-ранно пенсиониране (7%), по-голям прием на студенти в специалностите (5%)“, каза социологът Първан Симеонов.
Над 60% от специалистите за отговорили, че на качеството им на работа влияе зле лошото отношение на институциите към тях, лошите условия на работа и ниското заплащане, отношението на пациентите. Според 47% разкриването на нови болници и отделения също се отразява негативно на техния труд.
В онлайн анкета, проведена от „Индекс на болниците“ в периода 9 декември 2022 г. – 26 януари 2023 г., са се включили и 123 специалисти по здравни грижи от извънболничната помощ. 77% от респондентите са посочили, че работят на едно място, 18% работят на две места, а 5% – на три. На въпрос дали полагат извънреден труд, само 14% са отговорили утвърдително, а 81% са написали, че не полагат извънреден труд. По отношение на месечните доходи 2% са заявили, че получават до 700 лева, 26% – от 701 лева до 1 000 лева, 32% – от 1 001 лв. до 1 300 лева, 33% – от 1 301 до 1 600 лева, а 7% – над 1 601 лева.
На въпрос „За колко пациенти/деца се грижите по време на една Ваша работна смяна?“ 36% от участниците в анкетата са посочили до 10 пациенти/деца, 37% – над 50 пациенти/деца, 17% – между 11 и 20 пациенти/деца, 7% – между 21 и 30 пациенти/деца.
95% от запитаните са категорични, че има кадрови дефицит на специалисти по здравни грижи у нас. Едва 1% смятат, че няма дефицит, а 4% се затрудняват да отговорят.
74% от специалистите в извънболничната помощ са заявили, че биха участвали в протест, ако не се предприемат мерки за кадровия дефицит. 16% са избрали отговора „не мога да преценя“, а 9% заявяват, че няма да участват в протест.
74% от анкетираните посочват като основна причина за кадровия дефицит ниското заплащане на труда. 9% са посочили липсата на уважение към професията, а 8% са на мнение, че няма кандидати за професиите в направление „Здравни грижи“, защото кадровият дефицит ги плаши поради перспективата да бъдат претоварени с работа.
Г-н Аркади Шарков прочете поздравителен адрес от министър Асен Меджидиев.
„Уважаема госпожо Василева, Уважаеми дами и господа, приветствам всички, които днес участвате в този форум, посветен на 20-годишнинета на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и на важните теми, свързани с бъдещето на здравните грижи в България. Дни след отбелязването на Международния ден на акушерката – 5 май и Международния ден на сестринството – 12 май, Ви поздравявам за последователните действия за подобряване условията за професионално развитие на съсловието у нас. Знам, че работихте в тази посока още преди създаването на БАПЗГ, в която обединихте усилията си за утвърждаване на статута Ви на едни от ключовите специалисти в българското здравеопазване. Вие сте сред основните стълбове на здравната ни система. В тази връзка оценявам високо целенасочеността Ви през годините на дейност в подкрепа правата и интересите на всички професионалисти по здравни грижи“, се казваше в поздравлението на здравния министър. „Безспорен е приносът на Вашата асоциация за повишаване на професионалната квалификация и осъвременяването на нормативната рамка в областта на здравните грижи. С всяка ваша инициатива, Вие, от една страна мотивирате колегите си да се реализират в нашата страна, а от друга – добавяте стойност към качеството на медицинските услуги за българските пациенти. това са приоритети и на държавата и се радвам, че сме партньори в стремежа си да постигаме напредък в осигуряването на достъпно, компетентно и качествено здравеопазване за всички български граждани“, се изтъкваше в поздравителния адрес на министър Меджидиев. Той маркира постигнатото през годините с общите усилия на Министерството на здравеопазването и БАПЗГ.
„Здравето на хората е най-важният капитал на едно общество и в този ден вие, които се грижите за него, приемате заслужени поздравления и думи на искрена благодарност. неслучайно при нашето традиционно общуване при срещи и раздели си пожелаваме здраве. Затова използвам днешния ден да Ви благодаря за неуморния труд, компетентността и всеотдайните грижи, които полагате за пациентите“, написа в поздравителен адрес проф. Магдалена Александрова, декан на Факултета по обществено здраве при Медицински университет – София.
Думи на благодарност отправи и директорът на Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ проф. Захарина Савова: „На днешния ден, под знака на 20-годишния юбилей на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, искам да изразя искреното си уважение към усилията, всеотдайния труд и професионализъм, които полагате за издигане на престижа и общественото признание на съсловието на професионалистите по здравни грижи! Продължавайте да изпълнявате най-светлата и благородна мисия, на която сте посветили живота си, а именно живота и здравето на хората!“. Тя поднесе красива кошница с цветя и пожела на професионалистите по здравни грижи здраве, благополучие, вяра, вдъхновение, много енергия и успех във всяко едно начинание.
„Приемете преклонението и благодарността ни към Вашата професионална дейност, която безусловно допринася за утвърждаване на положителния образ на България, но и благородното влияние на милосърдието и съпричастността на българите, възпитаване в нравствени ценности“, пишете в поздравителния адрес от председателя на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ д-р Иван Кокалов. „Нека душите и сърцата Ви винаги бъдат огрявани от благодарността, която заслужава Вашата благородна и хуманна дейност“, пожела той на професионалистите по здравни грижи.
Топли думи към председателя на БАПЗГ Милка Василева и представителите на различните професии в направление „Здравни грижи“ отправи доц. д-р Желязко Арабаджиев – началник на Клиниката по медицинска онкология в Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда. Той изтъкна, че специалистите по здравни грижи са най-близо до пациентите и са най-добрите посланици между здравната система и обществото.
Проф. Андрей Кехайов припомни, че по времето, когато е бил председател на Българския лекарски съюз, медицинските сестри и лекарите са отстоявали рамо до рамо своите искания за достойно заплащане и по-добри условия на труд като са излезли заедно на многохиляден национален протест през май 2008 г.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров подчерта, че лекарите и професионалистите по здравни грижи работят заедно в медицинските екипи. Той подчерта, че и лекарите, и медицинските сестри имат проблем, че професиите им не са достатъчно престижни и се налага да работят на няколко места, за да достигнат достойно заплащане.
Проф. Костадин Ангелов сподели, че като млад лекар е научил изключително много от опитните медицински сестри в Спешно отделение. Според него проблемът с дефицита на медицински сестри се е задълбочил заради липса на адекватни мерки през годините.
„След 10 години ще имаме национален проблем, граничещ със заплаха за националната сигурност, защото голяма част от лечебните заведения няма да отговарят на стандартите или няма да могат изобщо да функционират“, заяви проф. Ангелов. Той предложи политиците и професионалистите по здравни грижи да се обединят около три неща – да бъдат мотивирани достатъчно на брой млади хора да искат да работят като професионалисти по здравни грижи, да бъде осигурен допълнителен финансов ресурс за гарантиране на заплатите по КТД и да бъде намерен начин да бъде върнато уважението към медицинските професии.
Според доц. Васил Пандов заплатите трябва да се увеличат с около 30%, но в момента няма бюджет. Другата мярка е да се повиши престижа на професиите с общите усилия на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и законодателната власт. Той даде за пример Франция, където са предприети конкретни стъпки с перспектива 10 години напред.
Доц. Антон Тонев също е на мнение, че българската здравна система е изправена пред сериозно предизвикателство. Според него политиците трябва да се ангажират с конкретни политики, а гласоподавателите също трябва да гласуват за тези, които заявяват намеренията си да извършват конкретни политики. „Според социолозите едва 2% от гласоподавателите избират политици на базата на политиките, с които се ангажират“, изтъкна доц. Тонев.
Пламен Таушанов отбеляза, че исканията на БАПЗГ през годините са ясни, но много от тях все още не са изпълнени. Той отбеляза като лоша практика липсата на акредитация на лечебните заведения повече от 5 години. Нужно е да има определен брой медицински сестри на определен брой пациенти, изтъкна представителят на пациентите. Според него, ако това условие не се изпълни, медицинските сестри трябва да излязат на протест.
Според г-жа Слава Златанова, зам.-председател на ФСЗ към КНСБ, медицинските сестри у нас са подценявани и като отношение, и като заплащане. В същото време директорите на болници не предприемат адекватни действия.
Синдикатът на българските медицински специалисти е подал сигнали до Прокуратурата заради извънреден труд на специалисти по здравни грижи до 250 часа на месец. Това каза Мая Илиева, председател на Синдиката на българските медицински специалисти, по време на дискусията. Тя уточни, че нормативната уредба разрешава до 150 часа извънреден труд на година. „Хората на властови позиции говорят само за бизнес и печалба и не обръщат внимание на това, че в професията ни трябва да се върнат моралът и милосърдието. Здравеопазването вече катастрофира“, допълни Мая Илиева. Тя предложи да се направи общ протест на лекари и медицински сестри заради нивото на заплащането и условията на труд. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров посочи, че първо трябва да се направят усилия за диалог с институциите.
Обръщението на БАПЗГ към народните представители можете да видите ТУК
