ПРОВЕДЕ СЕ ВТОРА ЧАСТ НА ОНЛАЙН СЕМИНАРА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ В УСЛОВИЯТА НА КОРОНАКРИЗА

Днес, 20 февруари 2021 г., се проведе Втора част на безплатния онлайн семинар в две части за професионалисти по здравни грижи на тема „Професионално изпепеляване и управление на персонала в условията на коронакриза: Ръководство за професионалисти по здравни грижи“. Обучението се проведе в рамките на Националната кампания „Да работим в хармония“, която стартира наскоро Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

В семинара участие взеха 78 специалисти по здравни грижи от цялата страна. Лектори в обучителния форум бяха акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, д.м., д.м.н., професор по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет – Пловдив и хоноруван преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” д-р Кристина Стоянова, специалист по психология, асистент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и член на изследователски екип към Медицинския университет – Пловдив.

Преди старта на обучението курсистите  получиха по пощата безплатен учебник „Личност, психоклимат и синдром на професионалното изпепеляване. Ръководство за диагностика и превенция на Бърнаут синдрома при здравни професионалисти“ под редакцията на акад. Дроздстой Стоянов. Това им помогна да се запознаят предварително с различни аспекти на професионалното прегаряне, стъпили на научна основа.

Проф. Стоянов  провери нивото на самоподготовката на специалистите с въпроси за основните критерии, описващи психологическия климат на работното място, групирани в 8 категории („Автономност“, „Сплотеност“, „Доверие“, „Натиск“, „Подкрепа“, „Признание“, „Честност“ и „Иновация“).

Лекторът изтъкна, че непрекъснатото самоусъвършенстване (себенадрастване) зарежда с добра енергия и предпазва от еднообразието – един от факторите за прегарянето в професията. Той цитира едно от мъдрите прозрения в романа „Алексис Зорба“ на Никос Казаднзакис, където се изтъкваколко важно е да умееш да разговаряш с цветята, дърветата, камъните, да можеш да гледаш отвъд себе си, да имаш очи за света около теб.

Проф. Стоянов се спря на компонентите на темперамента и характера, които предопределят как специалистът ще посрещне различни предизвикателства в своето работно ежедневие. Протектиращи качества са стремежът към новости, любопитството, отзивчивостта, състраданието, емпатията, готовността за оказване на помощ, градивността и социалната толерантност. Сред подкрепящите фактори са възможността за самостоятелни действия, иновациите, наличието на перспектива. Негативно влияние могат да окажат стремежът към избягване на опасности; нежеланието за поемане на риск, когато е необходимо; извършването на дейности с цел получаване на оценка от другите (одобрение, възнаграждение), прекомерната упоритост и перфекционизъм.

Проф. Дроздстой Стоянов изтъкна значението на разбирането и подкрепата в работния процес както от прекия ръководител, така и от мениджърския екип като цяло. Необходимо е и прилагането на програми за превенция за Синдрома на прегарянето на различни нива – институционално, секторно, групово/екипно и индивидуално ниво.

Специалистът изтъкна, че в условията на пандемия от COVID-19 страдат не само  медицинските специалисти, но и цялото общество поради страха, чувството за несправяне, тревожността, различните ограничения, неясната перспектива и др. Изключително важно е как човекът гледа на трудностите – като нещо деструктивно и мъчително или като възможност за изпитване на собствените сили, като предизвикателство с добра перспектива.

Проф. Стоянов се спря на различни синдроми на абнормно поведение в условия на пандемия, които се забелязват при някои хора/пациенти –  конверзионно разстройство (имитиране на болестно състояние), агравация (преувеличаване), хипохондрия, соматоформни разстройства, синдром на Мюнхаузен и др. Тези състояния не са безобидни, защото могат да предизвикат дълготрайни усещания и промени в поведението на личността, което от своя страна ще въвлече цялото семейство в проблема. Например т. нар. коронофобия, при която взимането на предпазни мерки преминава границите на разумното (изцяло изолиране от външния свят, непрекъснато миене на ръцете, често правене на диагностични тестове и др.)

В своята презентация д-р Кристина Стоянова се спря на видовете профилактика на Професионалното прегаряне:

  • Първична профилактика – прилагане на различни мерки и техники с цел превенция на стреса, на депресивни състояния и емоционално/професионално прегаряне;
  • Вторична профилактика – активен метод за откриване на заболяването в ранен стадий- консултация със специалист, прилагане на програми за управление на стреса (автогенен тренинг, биофидбек обучение, дълбоко дишане, мускулна релаксация, обучение в йога техники и др.);
  • Третична профилактика – прилагане на лечебни и възстановяващи методи с цел предотвратяване на усложненията, подобряване на рехабилитацията и възстановяването.

Д-р Стоянова посочи добри практики за съхраняване на психичното здраве в някои страни:

  • Във Великобритания се налагат административни и наказателни санкции за работодатели, които не прилагат предписанията за управление на професионалния стрес;
  • В Швеция от 1997 г. Синдромът на Бърнаут се води за заболяване и човек, страдащ от Професионално прегаряне може да бъде диспансеризиран и да получава специализирана помощ;
  • В Холандия Кралската холандска медицинска асоциация е издала през 2000 г. препоръки за оценка и лечение на нарушения вследствие на постоянен стрес и тревожност в областта на трудовата и първичната здравна помощ;
  • В Германия от 2012 г. се организират кампании за информиране по проблемите на стреса, насочени към малките и средните организации, по модела на големите корпорации;
  • Във Франция е въведена 35-часова работна седмица, петседмичен отпуск и дълга обедна почивка;
  • В Гърция прилагат ротация на длъжностите в лечебните заведения като превенция на Професионалното прегаряне.

Специалистката представи теорията на Ричард Лазарус, професор в Калифорнийския университет за първична оценка на стреса, представена за първи път на научен форум през 1965 г. Според проф. Лазарус първичната оценка на стреса се осъществява в рамките на три категории – „Вреда/Загуба“, „Заплаха“, и „Предизвикателство“. От споменатите категории само последната е градивна. Възприемането на трудна ситуация или проблемни отношения с колеги като предизвикателство дава възможност за моделиране на конструктивно поведение и справяне с проблема. Важно е да се знае, че с времето всеки изгражда относително стабилен оценъчен стил според опита, който е натрупал. При лоши практики човек трябва да се стреми към „разчупване“ на стария модел и прилагане на модел с добра перспектива.

Д-р Стоянова посочи общите стресори за социалните професии (медицински специалисти, учители, социални работници и др.):

  • прекалено дълго работно време;
  • изолация;
  • липса на автономност;
  • различия в разбирането на обществото на същността на работата;
  • недостатъчни ресурси, липса на критерии за оценка на успеха;
  • нереални изисквания за продуктивност;
  • недостатъчна подготовка за работа;
  • разногласия с колегите, които ръководят/управляват.

Факторите на работната среда, които водят до стрес и предпоставка за Синдрома на Бърнаут, се засилват в условията на пандемия. Те са:

  • претоварване;
  • ролева неяснота и ролеви конфликт;
  • липса на контрол върху работата;
  • слаба комуникация;
  • стресогенни междуличностови особености;
  • бюрократичност на системата и др.

Специалистката по психология се спря на различни модели на уязвимост, които зависят от структурата на личността. Особено уязвими са хората  с идеалистична нагласа, които са емоционално неустойчиви. По-предпазливите хора в условия на натиск също могат да се поддадат на напрежението и това да доведе до емоционално и професионално прегаряне.

Д-р Кристина Стоянова изтъкна, че изключително добри резултати дава практиката за създаване на Балинтови групи, в които участват между 10 и 12 медицински специалисти, психолози, психотерапевти в определена лечебна структура. Членовете на тези  групи се събират всяка седмица по час-два, за да обменят мнение и емоции по различни случаи/проблеми, с които се сблъскват в работата си.  Вследствие на тези събирания медицинските специалисти започват да разбират по-добре нуждите на пациентите, подобряват контакта си с тях, както и връзката си с колегите. Идеята за създаването на Балинтови групи се появява през 1945 г. Нейни създатели са Майкъл Балинт и съпругата му Енид Балинт.

Специалистката подчерта, че е много важно всеки са намери антистресорите, които ще му помогнат да се справи с преумората и стреса – любимо хоби, баланс между работа и почивка, участие в образователни курсове, стимулиране на социално-активно поведение, грижа за здравето (подходящ режим на почивка, хранене, физическа активност и др.).

Д-р Стоянова припомни петте компетентности на емоционалната интелигентност, посочени от Даниъл Голман (бестселъра „Емоционална компетентност“, 1995 г.) :

  1. Познаване на собствените емоции;
  2. Управление на емоциите;
  3. Умения за самостоятелно мотивиране;
  4. Признаване на емоциите на другите (емпатия);
  5. Стабилни връзки или умения да управляваме емоциите на другите.

Участниците в обучението взимаха активно участие по представените проблеми и споделиха свои опитности. Д-р Стоянова им предостави линкове към допълнителна литература по темата, както и линк към книгата „Чужденецът“ от Албер Камю, в която главният герой страда от Синдрома на изпепеляването.