ПРОВЕДЕ СЕ ВТОРАТА ЧАСТ НА ВТОРИЯ ОНЛАЙН СЕМИНАР ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЯ

В навечерието на Цветница, 24 февруари 2021 г. се проведе втората част на втория безплатен онлайн семинар в две части за професионалисти по здравни грижи на тема „Професионално изпепеляване и управление на персонала в условията на коронакриза: Ръководство за професионалисти по здравни грижи“. Обучението се проведе в рамките на Националната кампания „Да работим в хармония“, която стартира през февруари тази година Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

В семинара участие взеха 47 специалисти по здравни грижи от цялата страна. Лектори в обучителния форум бяха акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, д.м., д.м.н., професор по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет – Пловдив и хоноруван преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” д-р Кристина Стоянова, специалист по психология, асистент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и член на изследователски екип към Медицинския университет – Пловдив.

Срещата започна с коментари по въпросите зададени за самоподготовка в рамките на времето между първата и втората част на курса с акцент върху връзката между структурата на личността и психоклимата на работното място. Курсистите разсъждаваха върху прочетеното  от  безплатен учебник, който получиха по пощата преди старта на курса – „Личност, психоклимат и синдром на професионалното изпепеляване. Ръководство за диагностика и превенция на Бърнаут синдрома при здравни професионалисти“ под редакцията на акад. Дроздстой Стоянов.

Стана ясно, че основните критерии, описващи психологическия климат на работното място са групирани в 8 категории – „Автономност“, „Сплотеност“, „Доверие“, „Натиск“, „Подкрепа“, „Признание“, „Честност“ и „Иновация“. Специалисти споделиха своя опит за натиска за спешна реализация на поставени задачи, който са срещали в практиката си – в някои случаи е реалистично да се осъществят задачите в рамките на поставените срокове, в други случаи обаче това е невъзможно поради обективни причини (недостиг на медицински персонал, необходимост от определено технологично преде при извършването на лабораторни изследвания и др.).

Акад. Стоянов се спря на компонентите на темперамента и характера, които предопределят как даден специалист ще посрещне различни предизвикателства в своето работно ежедневие. Сред качествата, които помагат за успешно справяне със задачите на деня са отзивчивостта, състраданието, емпатията, готовността за оказване на помощ, градивността и социалната толерантност. За специалистите с желание за кариерно развитие особено важни са възможността за самостоятелни действия, прилагането на иновации, наличието на перспектива. Затова е особено важно са се определи точното място на всеки специалист в съответната здравна структура.

Негативно влияние в по-напрегната работна среда могат да окажат следните качества: склонност към избягване на опасности; нежеланието за поемане на риск, когато е необходимо; прекомерната упоритост и перфекционизъм. Изключително важна е нагласата на личността към преодоляването на трудностите – дали гледа на тях като на като деструктивно и непреодолимо или като предизвикателство към собствените знания, опит и находчивост.

За да има добра сплотеност в медицинския екип особено важни са доверието, справедливостта и доброто взаимодействие между отделните специалисти, изтъкна

акад. Дроздстой Стоянов. Той изтъкна значението на прилагането на програми за превенция за Синдрома на прегарянето на различни нива – институционално, екипно и индивидуално. Специалистът представи модел, който позволява да се прогнозира развитието на Бърнаут при определени специалисти и възможности за консултиране на мениджърския екип за превантивни действия това да не се случи.

Курсистите бяха запознати с различни подходи за управление и превенция на професионалното прегаряне: психологическо профилиране и подбор на персонала; вътрешен и външен одит на психоклимата на работното място; комплексна оценка на функциониране на екипа; идентификация на служители в риск; консултативна работа и тренинги в адаптивни стратегии за справяне (т. нар. копинг стратегии).

Проф. Стоянов се спря и на проблема, когато самият здравен мениджър е засегнат от Синдрома на професионалното прегаряне.

Сред дискутираните теми беше и тази за въздействието на социалната изолация (спазване на карантини в рамките на семейството, работа от вкъщи, избягване на социални контакти и др.) върху емоционалното здраве на личността. Във време на изпитания особено важно е взаимодействието и сътрудничеството, изтъкна специалистът по психиатрия.

Курсистите коментираха критериите за адекватен адаптивен отговор: съответност, съразмерност и своевременност.

Проф. Стоянов се спря на различни видове синдроми на абнормно поведение на хората в условия на COVID пандемия и произтичащите от тях рискове за личността, семейството и общността: симулация (имитиране на болестно състояние), дисимулация (скриване на съществуващи здравни проблеми), агравация (преувеличаване на конкретните здравни симптоми и проблеми), хипохондрия (маниакален страх за собственото здраве), коронофобия (ново понятие, свързано с прекомерен страх от заразяване с COVID-19).

Д-р Кристина Стоянова представи варианти за превенция и справяне с професионалното изпепеляване – създаване на Балинтови групи за дискусии по професионални проблеми веднъж седмично; умение за контрол и овладяване на стреса; намиране на антистресори в личен и групов план и др.

Курсистите се запознаха с различни корелации между емоционалната интелигентност и Бърнаут синдрома. Сред тях особено важни са споделянето на емоции и емпатия, мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм, разпознаване на невербалните прояви на емоциите, разпознаване на собствените емоции и самоконтрол.

Специалистката в областта на психологията се спря на корелацията между стратегиите за справяне и възприятията за социалната среда. Сред основните акценти бяха търсенето на социална подкрепа, положителна преоценка, поемане на отговорност, планиране на решение на проблема, както и противоположното действие – бягство от проблема.

Медицински сестри споделиха за натрупването на преумора в условията на пандемия заради кадровия дефицит и необходимостта да полагат грижи за повече пациенти с коронавирусна инфекция. Това води не само до изтощаване, но и до риск за неволни  пропуски и грешки, казаха още те. Отново стана дума за необходимостта от определянето на съотношението между броя на медицинските специалисти и броя на пациентите – въпрос, който БАПЗГ поставя от много години и който все още очаква адекватно решение.

Д-р Стоянова посочи основните компетентности на емоционалната интелигентност: познаване на собствените емоции, управление на емоциите,  умения за самостоятелно мотивиране, признаване на емоциите на другите. Тя представи Салутогенезата – наука създадена от американския учен Аарон Антоновски, която посочва резервите за справяне в трудни ситуации, които притежава всеки човек. Важното е да ги намери и да ги прилага, както в своя професионален, така и в своя личен живот.

Участниците в курса споделиха, че предоставената им от лекторите информация е била изключително полезна за тях. Те получиха на имейлите си нова порция с допълнителна литература по дискутираните проблеми.