На 4 април 2025 г. в Аулата на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ се проведе кръгла маса на тема „Повишаване на престижа и интереса към специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ – път към решаване на кадровата криза“ под надслов „Силата да се грижиш, волята да се развиваш“. Форумът беше посветен на 30-годишнината от основаването на Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“ при Медицински университет – София. Събитието беше организирано от ФОЗ при МУ-София в партньорство с университетската болница. В него участие взеха над 200 специалисти по здравни грижи, преподаватели и студенти от медицинските университети в цялата страна. Сред официалните гости бяха Диана Георгиева – председател на УС на БАПЗГ; Александър Василев – зам.-председател на УС на БАПЗГ, квота „Асоциирани специалисти“ и Милка Василева – член на УС на БАПЗГ. Доклади изнесоха Петя Недкова – председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ и Татяна Славкова – главен секретар на БАПЗГ.
Форумът беше открит от доц. Камелия Богданова, ръководител на Катедра „Здравни грижи“ към ФОЗ на МУ-София.
Проф. Анджелина Велкова, зам.-ректор на Медицински университет – София прочете поздравителен адрес от ректора на Медицински университет – София проф. д-р Бойчо Ланджов. Поздравления отправиха изпълнителният директор на УМБАЛ „Токуда“ д-р Венелина Милева, директорът на Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ проф. Мая Визева, д-р Георги Миндов – член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Бяха поднесени поздравителни адреси от министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов и много университетски болници. Главната медицинска сестра на Военномедицинска академия прочете поздравителен адрес от началника на ВМА генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски. Поздравителен адрес поднесе и председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Диана Георгиева. „За мен е чест и удоволствие да Ви поздравя от името на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи с организирането и провеждането на кръгла маса, посветена на кадровия дефицит и възможностите за неговото преодоляване с акцент върху специалностите „Медицинска сестра“ и “Акушерка“. Вашата инициатива е още една стъпка в общите ни усилия за повдигане имиджа на професиите в направление „Здравни грижи“ и търсене на бързи и работещи решения за преодоляване на острия недостиг на специалисти по здравни грижи“, изтъкна г-жа Георгиева. „Вярвам, че опитът и младостта, обучението и практиката, институциите и БАПЗГ ще направят всичко по силите си, за да има достатъчно медицински специалисти, които да работят със знания и сърце в името на здравето и живота!“, допълни тя.
Доц. Камелия Богданова представи създаването и най-важните моменти от развитието на Факултета по здравни грижи към Медицински университет – София. Неговото начало е сложено през 1995 г. като Факултет „Сестринско дело“, а първата катедра е „Управление на здравните грижи“ като първият випуск е включвал 131 студенти от София и страната. Обучението се е провеждало в задочна форма с продължителност 2 години. Впоследствие факултетът се обединява с Катедрата по социална медицина и се образува Факултетът по здравни грижи, чийто първи декан е проф. Цекомир Воденичаров. Доц. Богданова се спря на високото научно ниво на преподавателския състав на Катедра „Здравни грижи“. Това е една от основните причини за високите оценки на отделните специалности при последната акредитация. Лекторката се спря на учебните кабинети и учебните бази, които използва ФОЗ. Създадена е Докторска програма по „Здравни грижи в системата на здравеопазването“. През юли 2024 г. първите трима докторанти са защитили своите научни степени. Вече има магистърска програма по здравни грижи на английски език. Предвижда се обучение на английски език за специалност „Медицинска сестра“.
Медицински университет – София е партньор в Европейския университет INGENIUM. Катедра „Здравни грижи“, съвместно със сродни структури от Финландия и Испания, участва в INGENIUM при разработване на магистърска програма на английски език „Усъвършенствани сестрински грижи при спешни състояния“. Съвместно с партньорски университетски структури от Франция и Ирландия катедрата разработва избираем модул “Диференциран, интегративен и холистичен подход в здравните грижи“, предназначен за специалност „Медицинска сестра“. След завършването на магистърската програма студентите могат да продължат обучението си в докторска програма по Направление „Здравни грижи“ на английски език. Очаква се катедрата да продължи да внедрява иновативни методи на обучение, да развива научно-изследователската си дейност, да подготвя високоспециализирани професионалисти и да укрепва връзките с практиката.
Проф. Цекомир Воденичаров, дмн, сподели вълнуващи моменти от създаването на ФОЗ и връчи почетни плакети на проф. Магдалена Александрова и проф. Иванка Стамболова. Проф. Деляна Хаджиделева получи почетния плакет на проф. Галина Чанева, която не присъстваше на събитието.
Ръководството на ФОЗ връчи благодарствен плакет на проф. Воденичаров – създател на ФОЗ на Медицински университет – София.
Проф. Григор Димитров представи темата за бъдещето на професията на медицинските сестри, както възможните решения на кадровата криза у нас. Той изтъкна като негативи ниското заплащане, лошите условия на труд, комерсиализация на системата, работата на две и повече места, ниския имидж на професията, регионалните диспропорции, трудова емиграция.
Статистиката сочи, че всяка пета медицинска сестра работи в София, а всяка трета е над 64 години. В рамките на 33-годишен период медицинските сестри са се стопили наполовина, изтъкна проф. Димитров. Той се позова на данни, според които през 1990 г. у нас е имало 53 810 медицински сестри, а през 2023 г. те вече са намалели до 28 670.
Проф. Григор Димитров посочи и последиците от недостига та медицински сестри: професионално прегаряне, увеличаване на риска за допускане на грешки, липса на възможност за адекватни грижи за пациентите, трудно обезпечаване на 24-часова дейност на лечебните заведения, наличие на извънреден труд. Лекторът посочи регионалните диспропорции в разпределението на медицински сестри по области.
Икономистът Аркадий Шарков представи как други страни се справят с кадровия дефицит – чрез финансиране на продължаващото обучение, насърчаване на наставничеството и лидерството, адекватно заплащане на труда, постигане и поддържане на висок имидж на медицинските професии. В Сингапур освен кариерни стълбици и стипендии, всяка година има и награди ANGEL. В периода 2019 – 2023 г. н Сингапур работната сила в сферата на здравеопазването се е увеличила с 25%.
В Нидерландия разполагат с национален резерв на медицински кадри, които биха могли да се мобилизират при нужда или пандемия. Български медицински сестри често тръгват за чужбина като най-предпочитаните държави са Германия, Франция, Италия и Холандия. Дефицитът на здравните специалисти в Европа през 2022 г. е бил 1,2 млн. От таблица с наличността на медицински сестри на 100 000 души население стана ясно, че докато Норвегия разполага с 1 650 медицински сестри на100 000 души население, в България медицинските сестри са три пъти и половина по-малко – едва 480 на100 000 души население.
Много западноевропейски страни правят прогнози и опити за увеличаване на студентите в някои специалности, модернизирани програми, премахване на възрастовата граница за студенти, обединени курсове за обучение.
Проф. Магдалена Александрова представи темата „Ефективност и качество на образованието“. Тя се спря на приема, базовото обучение, професионалната реализация и продължаващото обучение на завършилите специалност „Медицинска сестра“.
Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ, представи темата „Кариерно развитие и възможности за професионална реализация на медицинските сестри и акушерките“. Тя представи основните акценти в Медицинския стандарт „Здравни грижи“ и отбеляза, че продължаващото обучение и кариерното израстване на медицинските сестри трябва да се отразява на заплащането на труда им.
Стана ясно, че близките цели, които си поставя Асоциацията са:
- Да настоява пред Министерството на здравеопазването да бъде приет Медицинския стандарт „Здравни грижи“;
- Да продължи работата по създаването на ръководства за добра медицинска практика;
- Да съдейства за създаването на специфична документация, която обективно да отразява обема на професионалните дейности по здравни грижи и да послужи за база за остойностяване на труда на професионалистите по здравни грижи;
- Да настоява пред МЗ за актуализиране на Наредбата за медицинската документация.
Петя Недкова посочи и дългосрочните цели, които си поставя БАПЗГ:
- Създаване на единна база за продължаващо обучение, професионална реализация и кариерно развитие на професионалистите по здравни грижи;
- Поетапно въвеждане на квалификационната рамка за професионално развитие в нормативните изисквания за ниво на квалификация спрямо заеманата длъжност и разширяване на обема на самостоятелните дейности спрямо квалификацията;
- Създаване на ясна законодателна рамка на правомощията и отговорностите на всички специалисти от направление „Здравни грижи“, които работят в болничната и извънболничната помощ;
- Задължителна квалификация (лицензионен режим) на всички професии от направление „Здравни грижи“;
- Създаване на научни дружества по професиите в направление „Здравни грижи“ чрез Националните професионални консултативни съвети към БАПЗГ.
Главният секретар на БАПЗГ Татяна Славкова, представи резултати от проведено анкетно проучване, целящо да установи тяхната готовност за професионална реализация. Запитването е направено сред 54-ма студенти от IV курс в специалност „Медицинска сестра“ на Филиал Враца на Медицински университет – София и 24-ма наставници от МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца.
31,2% от анкетираните препоръчват повече часове в болнична среда и работа с пациенти по време на базовото обучение. Според респондентите е нужна и по-голяма подготовка по психология и комуникация с пациентите и роднините. Нужни са и учебни часове за работа с медицински софтуер, телемедицина, електронни здравни досиета.
22,2% от запитаните студенти са посочили , че подготовката им за работа е отлична, а 14% са на мнение, че тяхната подготовка е задоволителна. 24% признават, че усещат стрес и несигурност. Всеки пети запитан (20,40%) пък признава, че работата с пациенти е трудна. Прави впечатление, че повече от половината от студентите (51,9%) искат учебната програма за включва повече часове за практически занимания, 22% настояват за по-добро менторство.
57% от менторите са на мнение, че дипломантите са напълно подготвени за справяне с професионалните си задължения в работна среда. 30% обаче избират отговора „до известна степен“. В същото време 37% от студентите изтъкват, че ролята на наставника е решаваща за тяхното вписване в медицинския екип и справяне със задачите. Други 37% определят ролята на наставника като „важна“, а 6% посочват, че е „полезно“ да работят с наставник.
Татяна Славкова изтъкна, че пълноценната университетска подготовка на бъдещите медицински сестри е от ключово значение както за тяхното професионално развитие, така и за качеството на здравните услуги като цяло. „Добре подготвените медицински специалисти гарантират безопасността на пациентите. Съчетаването на теория и практика по време на учебния курс позволява на новите медицински кадри по-лесно да се адаптират към динамичната болнична среда, натоварването и стреса“, допълни тя. По думите ѝ изключително важно е младите специалисти да могат самостоятелно да взимат решения, да реагират бързо и адекватно в критични ситуации и да се справят с всекидневните предизвикателства.
По време на презентацията и в нейния край се състояха дискусии по поставените проблеми. Председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ подчерта, че е необходимо Министерството на здравеопазването да приеме Медицинския стандарт „Здравни грижи“, който да бъде внедрен напълно в практиката за период от 10 години. Студенти изтъкнаха, че професията на медицинската сестра трябва да бъде защитена професия. Те подчертаха, че освен добра теоретична и практическа подготовка, непрекъснато обучение и кариерно развитие, медицинските сестри трябва да имат и милосърдни сърца.
Зам.-главната медицинска сестра Миглена Сиракова представи темата за партньорството между Медицински университет – София и АСК УМБАЛ Токуда, както и програми, създадени да мотивират и стимулират студентите по здравни грижи. Болницата поема семестриалните такси на групи по 10 студенти от МУ – София и Националната спортна академия. лечебното заведение предлага и месечни стипендии. Създадена е симулационна учебна зала с мулажи и всичко необходимо за провеждане на упражнения. В Аулата на болницата се провеждат лекциите на първокурсниците от специалност „Медицинска сестра“. В периода на преддипломния стаж студентите имат възможност да работят заедно с опитни медицински сестри. Младите сестри получават подготовка за реакция в различни критични ситуации, те полагат реални здравни грижи за болните..
Д-р Венелина Милева, изпълнителен директор на АСК УМБАЛ Токуда, пожела още много години съвместна работа между ФОЗ към МУ-София и лечебното заведение. Тя допълни, че вярва и се надява форумът, който се реализира за първа година, да бъде началото на една традиция, която да води след себе си извървяването на още много стъпки за решаването на кадровата криза в сектора на здравните грижи.
В кратък срок всички участници в кръглата маса ще подпишат меморандум, базиран на предложенията, направени по време на събитието.
Поздравителния адрес от БАПЗГ можете за видите ТУК
